Становище относно законопроект, прокарващ Истанбулската конвенция
СТАНОВИЩЕ
НА СДРУЖЕНИЕ „ РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ “, гр. София, ул. Лайош Кошут 13
Относно: Проекто-закона за изменение и допълнение на Закона на отбрана от домашно принуждение, №48-254-01-70, импортиран от група народни представители на 24.10.2022г.
Уважаеми господин Председател на Комисията по труда, демографската и обществената политика,
Уважаеми г-да Народни представители,
Всеки закон е средство за практикуване на държавната политика със средствата на законовата регулация. ЗЗДН има претенциите за осъществя държавната политика в региона на фамилните връзки, и по-специално – опълчване на домашното принуждение.
„ РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ “, като социална конструкция директно ангажирана със фамилията и фамилните връзки, поддържа всяка политика, ориентирана към опълчване на насилието в фамилията. Дори един член на фамилията да е бил подложен на принуждение, дете, брачен партньор или брачна половинка, ние настояваме да бъдат взети всички нужни законови и политически ограничения, с цел да бъде спряно това принуждение. Същевременно, ние сме срещу опитите за инструментално потребление на тази известна социална идея за осъществяване на задачите на джендър-политиката и опълчването на едни членове на фамилията на други. Защото това не укрепва, а разрушава фамилната общественост построена на правилата на любовта, верността, взаимопомощта и отговорността пред децата.
Внесеният законопроект съгласно нас има двойствено лице – от една страна, за необятната общност той ускорява държавните гаранции против нарушение правото на живот и правото на запазване на здравето на всеки жител, въпреки това, за една доста дребна част от обществото, каквито са хората с ексцентрична полова ориентировка – постанова техните цели над обществото.
Поради това, „ РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ “ показва негативно мнение по импортирания законопроект. Ние не сме срещу битката с насилието във всичките му форми, още повече в фамилията, само че сме изрично срещу налагането на джендър-политиката посредством българското законодателство. Основните ни претекстове са следните:
В законопроекта прозира стремежът за узаконяване на духа и буквата на Истанбулската спогодба под формата на отбрана от домашно принуждение посредством включване в приложното поле на нормативния акт отбраната от принуждение на основата на полова ориентировка. В идейно отношение законопроектът следва фарватера на ултра-феминизма и Принципите на Йогиокарта. В законопроекта са доразвити типични детайли на джендър-политиката на ИК. Това е опит за заобикаляне на Решението на КС/РБ по конст.д.№3/2018г., което остави джендър-политиката отвън полето на правна регулация.Насилието сред членове на едно и също семейство, или двойки живеещи на фамилни начала, или други лица, влизащи в кръга на обекти на този закон, не е нищо друго с изключение на принуждение срещу личността, контролирано в Наказателен кодекс, а не съставлява обособена категория на принуждение. То би трябвало да се глоби от Наказателен кодекс по реда на Наказателно-процесуален кодекс. Корените на домашното принуждение са в общата обществена среда, наситена от всевъзможни форми на принуждение. Родителите могат да станат насилници в своето семейство, тъй като общество на насилието ражда насилници. Това сподели и случая на побой над ученичка от нейни съученички в учебно заведение в гр. Раднево от 18.12.2022г., публикуван в обществените мрежи и Средства за масова информация, което не е домашно принуждение, само че не е по-малко публично рисково от него. Убийството на журналиста Милен Цветков при ПТП от лице, нарушило ЗДвП и ППЗДвП,е не е домашно принуждение, а принуждение по нашите пътища, каквито са десетки хиляди случаи всяка година.Законопроектът е фокусиран върху очистване на последствията, вместо върху предварителна защита на аргументите, а това е доста неправилна държавна политика. В ЗЗДН липсва генералната предварителна защита, която заема централно място в общата наказателна политика. В него няма нищо за действителна предварителна защита на домашното принуждение. Предлаганите съвещания, планове на Неправителствени организации, образование на фрагменти в държавните институции, това не е предварителна защита на насилието, а пояснение по какъв начин това се случвало.Считаме, че този законопроект продължава да задълбочава деструктивната отрицателна наклонност едни и същи публични връзки да се контролират с обособени нормативни актове (нарушение на чл.10 от Закона за нормативните актове).ЗЗДН легализира раздробяването на наказателно-правната регулация на обособени правни актове според от мястото на осъществяване на насилието: домашно принуждение, „ недомашно “ принуждение – принуждение в просветителната система, насилието трудова или полова употреба, принуждение по пътищата и така нататък. Според Европейска конвенция за правата на човека, страната има позитивното обвързване да подсигурява здравето и живота на всички жители от всички форми на принуждение, а освен тези от домашно принуждение. А този законопроект основава неравнопоставеност сред жертвите на другите типове принуждение, домашно и недомашно.ЗИД на ЗЗДН основава неустойчивост на правната регулация вследствие на две условия: противоречие на регулацията на публичните проблеми и недобра професионална работа на вносителите на закона. От влизането си в действие през 2006г. ЗЗДН е изменян и допълван 6 пъти, през 2-3 години последния път на 27.12.2019г. Това е 7 изменение за общо 16 години.Понятийният уред на ЗИД на ЗЗДН е непрецизен, Дефиницията на домащно принуждение и на субектите и обектите на това принуждение не са прецизни и основават комплицирани правни проблеми. ЗЗДН дава нова формулировка за принуждение, което е предмет на регулация само на Наказателен кодекс. Той дефинира за принуждение, това, което не е принуждение, като да вземем за пример даването или недаването на джобни пари на дете, даването или непредоставянето на материална прехрана на брачен партньор или брачна половинка, облекчаване или незадоволяване на някои претенции на дете, пазаруване или некупуване на облекла. Така, бездействието на причинителя също е дефинирано като принуждение от създателите на законопроекта. Бездействието може да бъде нарушаване на закона, само че не и принуждение. Невсяко нарушаване на закона съставлява принуждение.Домашното принуждение е изострен действителен проблем в някои неевропейски страни. В последните години той стана подобен и за някои народи в Европейски Съюз. Неправилно и нецивилизовано отношение сред членовете на фамилията или двойки живеещи на фамилни начала у нас също съществува, само че неговата социална значителност в България обективно видяно е несравнимо по-малка. Обществено значими у нас са форми на принуждение, произлизащи от наркоманията, алкохолизма, проституцията, педофилията, насилието на работното място, в учебните заведения, на улицата, да не приказваме за войната по пътищата. Извеждането на домашното принуждение пред скоби е изкуствено, инструментално, поръчково и идва от средите на джендър-движението.Законопроектът е направен на при незадоволителна фактическа и от време на време погрешна емпирична основа. Самите вносители признават на стр.19 в Мотивите, че липсва публична статистика на домашното принуждение в страната. В Мотивите към законопроекта се показва, че събраната информация е единствено от Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Фондация Асоциация Анимус. Но липсва информация от редица други способени държавни органи, като Агенцията за обществена помощ, ДАЗД, МО и други Дори единствено това събитие е задоволително, съгласно Закона за нормативните актове, подобен законопроект да не се преглежда от държавното управление и Парламента.Абсолютно погрешен е изводът на вносителите в Мотивите към законопроекта, че „ Всеки човек може да стане жертва на домашно принуждение, без значение от неговия пол, възраст, етнос, стопански статус, обучение и публично състояние “. Този извод е един от най-разпространените и манипулативни заключения на джендър-пропагандата. Подобни претекстове слагат всички български жители, даже членовете на тази комисия, в редиците на евентуални жертви на домашно принуждение.Категорично отхвърляме изказванието на вносителите на законопроекта, че домашното принуждение засягало устоите на обществото, записано в Мотивите към законопроекта и Оценката на въздействието. Устоите на българското общество се засягат от демографската злополука, от бедността и мизерията, от обезлюдяването на цели райони от страната, от опасността от замесване на България във война, а не от домашното принуждение.Предварителната оценка на въздействието е непълна, а в обособени случаи – неправилна. Вносителите не са изследвали въпроса за въздействието на домашното принуждение върху фамилията като съществена единица на обществото в светлината на извънредно тежката демографска политика в страната. Не е оценен въпроса за успеваемостта на предлаганата смяна в нормативната уредба в посока ограничение и последователно очистване на домашното принуждение като събитие, утежняващо демографската картина.Ние не споделяме извода, че законопроектът не съдържал разпореждания, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Законопроектът несъмнено вкарва промени в регулаторните режими, годно към този миг. Цитираният извод е погрешен и се употребява инструментално. Той преследва задачата да отслаби възможна рецензия към законопроекта, че основава юридически дуализъм с наредбите на Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс. А такива разпореждания са налице като се стартира от пар.9 до пар.27.Липсва финансова аргументация на законопроекта. Това е изрично условие на Закона за нормативните актове, което е съображение за отменяне на законопоректа. В днешната комплицирана финансова конюнктура, при към този момент плануван недостиг, това условие на Закон за нормативните актове е още по-императивно.Вносителите сочат, че причина за внасяне на този законопроект са рекомендациите на редица интернационалните организации, като Европейски Съюз, Екологичен потенциал, Организация на обединените нации, Комитета по ПЧ, Комитета по правата на детето. РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ смята, че българските проблеми и техните решения се виждат по-ясно от България, в сравнение с извън. Поради това изрично отхвърляме опитите на налагане извън на правни ешения за български проблеми. Във вашата Комисия има членове-депутати, които изпитаха на гърба си този интернационален напън от страна на Социалистическия интернационал и ПЕС. В самия проекто-закон е представено лице Дубравка Шимонович, Спец.докладчик на Организация на обединените нации по въпроса на насилието над дами от 2020г., която си разреши да оказва напън върху България да се причисли към ИК, макар Решението на КС/РБ по к.д.3/2018г.
Като родителска организация, съдружие РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ повече от всяка друга организация в нашата страна е заинтригувана да се ограничи и сведе до най-малко насилието в българското семейство, тъй като нашата идея е фамилията, а семейство с принуждение не се гради.
НА СДРУЖЕНИЕ „ РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ “, гр. София, ул. Лайош Кошут 13
Относно: Проекто-закона за изменение и допълнение на Закона на отбрана от домашно принуждение, №48-254-01-70, импортиран от група народни представители на 24.10.2022г.
Уважаеми господин Председател на Комисията по труда, демографската и обществената политика,
Уважаеми г-да Народни представители,
Всеки закон е средство за практикуване на държавната политика със средствата на законовата регулация. ЗЗДН има претенциите за осъществя държавната политика в региона на фамилните връзки, и по-специално – опълчване на домашното принуждение.
„ РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ “, като социална конструкция директно ангажирана със фамилията и фамилните връзки, поддържа всяка политика, ориентирана към опълчване на насилието в фамилията. Дори един член на фамилията да е бил подложен на принуждение, дете, брачен партньор или брачна половинка, ние настояваме да бъдат взети всички нужни законови и политически ограничения, с цел да бъде спряно това принуждение. Същевременно, ние сме срещу опитите за инструментално потребление на тази известна социална идея за осъществяване на задачите на джендър-политиката и опълчването на едни членове на фамилията на други. Защото това не укрепва, а разрушава фамилната общественост построена на правилата на любовта, верността, взаимопомощта и отговорността пред децата.
Внесеният законопроект съгласно нас има двойствено лице – от една страна, за необятната общност той ускорява държавните гаранции против нарушение правото на живот и правото на запазване на здравето на всеки жител, въпреки това, за една доста дребна част от обществото, каквито са хората с ексцентрична полова ориентировка – постанова техните цели над обществото.
Поради това, „ РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ “ показва негативно мнение по импортирания законопроект. Ние не сме срещу битката с насилието във всичките му форми, още повече в фамилията, само че сме изрично срещу налагането на джендър-политиката посредством българското законодателство. Основните ни претекстове са следните:
В законопроекта прозира стремежът за узаконяване на духа и буквата на Истанбулската спогодба под формата на отбрана от домашно принуждение посредством включване в приложното поле на нормативния акт отбраната от принуждение на основата на полова ориентировка. В идейно отношение законопроектът следва фарватера на ултра-феминизма и Принципите на Йогиокарта. В законопроекта са доразвити типични детайли на джендър-политиката на ИК. Това е опит за заобикаляне на Решението на КС/РБ по конст.д.№3/2018г., което остави джендър-политиката отвън полето на правна регулация.Насилието сред членове на едно и също семейство, или двойки живеещи на фамилни начала, или други лица, влизащи в кръга на обекти на този закон, не е нищо друго с изключение на принуждение срещу личността, контролирано в Наказателен кодекс, а не съставлява обособена категория на принуждение. То би трябвало да се глоби от Наказателен кодекс по реда на Наказателно-процесуален кодекс. Корените на домашното принуждение са в общата обществена среда, наситена от всевъзможни форми на принуждение. Родителите могат да станат насилници в своето семейство, тъй като общество на насилието ражда насилници. Това сподели и случая на побой над ученичка от нейни съученички в учебно заведение в гр. Раднево от 18.12.2022г., публикуван в обществените мрежи и Средства за масова информация, което не е домашно принуждение, само че не е по-малко публично рисково от него. Убийството на журналиста Милен Цветков при ПТП от лице, нарушило ЗДвП и ППЗДвП,е не е домашно принуждение, а принуждение по нашите пътища, каквито са десетки хиляди случаи всяка година.Законопроектът е фокусиран върху очистване на последствията, вместо върху предварителна защита на аргументите, а това е доста неправилна държавна политика. В ЗЗДН липсва генералната предварителна защита, която заема централно място в общата наказателна политика. В него няма нищо за действителна предварителна защита на домашното принуждение. Предлаганите съвещания, планове на Неправителствени организации, образование на фрагменти в държавните институции, това не е предварителна защита на насилието, а пояснение по какъв начин това се случвало.Считаме, че този законопроект продължава да задълбочава деструктивната отрицателна наклонност едни и същи публични връзки да се контролират с обособени нормативни актове (нарушение на чл.10 от Закона за нормативните актове).ЗЗДН легализира раздробяването на наказателно-правната регулация на обособени правни актове според от мястото на осъществяване на насилието: домашно принуждение, „ недомашно “ принуждение – принуждение в просветителната система, насилието трудова или полова употреба, принуждение по пътищата и така нататък. Според Европейска конвенция за правата на човека, страната има позитивното обвързване да подсигурява здравето и живота на всички жители от всички форми на принуждение, а освен тези от домашно принуждение. А този законопроект основава неравнопоставеност сред жертвите на другите типове принуждение, домашно и недомашно.ЗИД на ЗЗДН основава неустойчивост на правната регулация вследствие на две условия: противоречие на регулацията на публичните проблеми и недобра професионална работа на вносителите на закона. От влизането си в действие през 2006г. ЗЗДН е изменян и допълван 6 пъти, през 2-3 години последния път на 27.12.2019г. Това е 7 изменение за общо 16 години.Понятийният уред на ЗИД на ЗЗДН е непрецизен, Дефиницията на домащно принуждение и на субектите и обектите на това принуждение не са прецизни и основават комплицирани правни проблеми. ЗЗДН дава нова формулировка за принуждение, което е предмет на регулация само на Наказателен кодекс. Той дефинира за принуждение, това, което не е принуждение, като да вземем за пример даването или недаването на джобни пари на дете, даването или непредоставянето на материална прехрана на брачен партньор или брачна половинка, облекчаване или незадоволяване на някои претенции на дете, пазаруване или некупуване на облекла. Така, бездействието на причинителя също е дефинирано като принуждение от създателите на законопроекта. Бездействието може да бъде нарушаване на закона, само че не и принуждение. Невсяко нарушаване на закона съставлява принуждение.Домашното принуждение е изострен действителен проблем в някои неевропейски страни. В последните години той стана подобен и за някои народи в Европейски Съюз. Неправилно и нецивилизовано отношение сред членовете на фамилията или двойки живеещи на фамилни начала у нас също съществува, само че неговата социална значителност в България обективно видяно е несравнимо по-малка. Обществено значими у нас са форми на принуждение, произлизащи от наркоманията, алкохолизма, проституцията, педофилията, насилието на работното място, в учебните заведения, на улицата, да не приказваме за войната по пътищата. Извеждането на домашното принуждение пред скоби е изкуствено, инструментално, поръчково и идва от средите на джендър-движението.Законопроектът е направен на при незадоволителна фактическа и от време на време погрешна емпирична основа. Самите вносители признават на стр.19 в Мотивите, че липсва публична статистика на домашното принуждение в страната. В Мотивите към законопроекта се показва, че събраната информация е единствено от Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Фондация Асоциация Анимус. Но липсва информация от редица други способени държавни органи, като Агенцията за обществена помощ, ДАЗД, МО и други Дори единствено това събитие е задоволително, съгласно Закона за нормативните актове, подобен законопроект да не се преглежда от държавното управление и Парламента.Абсолютно погрешен е изводът на вносителите в Мотивите към законопроекта, че „ Всеки човек може да стане жертва на домашно принуждение, без значение от неговия пол, възраст, етнос, стопански статус, обучение и публично състояние “. Този извод е един от най-разпространените и манипулативни заключения на джендър-пропагандата. Подобни претекстове слагат всички български жители, даже членовете на тази комисия, в редиците на евентуални жертви на домашно принуждение.Категорично отхвърляме изказванието на вносителите на законопроекта, че домашното принуждение засягало устоите на обществото, записано в Мотивите към законопроекта и Оценката на въздействието. Устоите на българското общество се засягат от демографската злополука, от бедността и мизерията, от обезлюдяването на цели райони от страната, от опасността от замесване на България във война, а не от домашното принуждение.Предварителната оценка на въздействието е непълна, а в обособени случаи – неправилна. Вносителите не са изследвали въпроса за въздействието на домашното принуждение върху фамилията като съществена единица на обществото в светлината на извънредно тежката демографска политика в страната. Не е оценен въпроса за успеваемостта на предлаганата смяна в нормативната уредба в посока ограничение и последователно очистване на домашното принуждение като събитие, утежняващо демографската картина.Ние не споделяме извода, че законопроектът не съдържал разпореждания, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Законопроектът несъмнено вкарва промени в регулаторните режими, годно към този миг. Цитираният извод е погрешен и се употребява инструментално. Той преследва задачата да отслаби възможна рецензия към законопроекта, че основава юридически дуализъм с наредбите на Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс. А такива разпореждания са налице като се стартира от пар.9 до пар.27.Липсва финансова аргументация на законопроекта. Това е изрично условие на Закона за нормативните актове, което е съображение за отменяне на законопоректа. В днешната комплицирана финансова конюнктура, при към този момент плануван недостиг, това условие на Закон за нормативните актове е още по-императивно.Вносителите сочат, че причина за внасяне на този законопроект са рекомендациите на редица интернационалните организации, като Европейски Съюз, Екологичен потенциал, Организация на обединените нации, Комитета по ПЧ, Комитета по правата на детето. РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ смята, че българските проблеми и техните решения се виждат по-ясно от България, в сравнение с извън. Поради това изрично отхвърляме опитите на налагане извън на правни ешения за български проблеми. Във вашата Комисия има членове-депутати, които изпитаха на гърба си този интернационален напън от страна на Социалистическия интернационал и ПЕС. В самия проекто-закон е представено лице Дубравка Шимонович, Спец.докладчик на Организация на обединените нации по въпроса на насилието над дами от 2020г., която си разреши да оказва напън върху България да се причисли към ИК, макар Решението на КС/РБ по к.д.3/2018г.
Като родителска организация, съдружие РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ повече от всяка друга организация в нашата страна е заинтригувана да се ограничи и сведе до най-малко насилието в българското семейство, тъй като нашата идея е фамилията, а семейство с принуждение не се гради.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ