БСК скочи яростно срещу Законопроекта за максималната търговска надценка
Становище на Българската стопанска камара по отношение на плана на Закон за оптималната комерсиална надценка за артикули, включени в кошницата на семейството, импортиран в Народно събрание на 07.01.2026 година:
Като национално представителна организация на работодателите, представляваща забележителна част от бизнеса по цялата верига на произвеждане и търговия с хранителни артикули, Българската стопанска камара (БСК) споделя убеждението, че устойчивата и ефикасна верига на доставки е от основно значение за икономическата сигурност и обществената непоклатимост.
БСК поредно се опълчва на всички законодателни оферти, предвиждащи въвеждане на неконкурентни и антипазарни ограничения за регулация. Предложеният план на закон планува сходни, само че доста по-рестриктивни ограничения от импортираните през миналата година планове на Закон за пределни надценки на главните хранителни артикули и Закон за веригата на доставки на аграрни артикули и храни. Възприетият метод е свръхрегулаторен, пренебрегващ правилото на свободна стопанска самодейност, без да регистрира сложността и динамичността на агрохранителния пазар, както и рисковете, които ще зародят от намесата в пазара на търговия със артикули от така наречен " кошница на семейството “.
Законопроектът съдържа редица оферти в ущърб на потребителите, които основават предпоставки за отвод от стопанска самодейност, отлив на вложения, ограничение на достъпа до пазара, затваряне и пренасяне на предприятия отвън България, понижаване на потребителския избор и изцяло възпрепятстване на агрохранителната верига у нас.
С оглед съответните механизми, планувани в законопроекта, показваме угриженост по отношение на последващите отрицателни резултати върху конкурентната среда, свободната стопанска самодейност и сходството с правото на Европейския съюз.
В тази връзка изцяло споделяме и се причисляваме към причините, изложени в мненията на браншовите организации – членове на БСК[1]. Смятаме, че препоръчаните ограничения са освен антипазарни, само че и евентуално рискови за икономическата непоклатимост на страната.
БСК възразява против препоръчаните в законопроекта регулаторни механизми, със следните претекстове:
1. Административно налагане на оптималната надценка от 20% по цялата верига на доставки е в директно несъгласие с Регламент (ЕС) № 1308/2013, който построява пазарните връзки в Европейски Съюз върху правилото на свободното ценообразуване при лоялна конкуренция.
2. Официалните данни демонстрират, че макар множеството обществено изразени опасения и спекулативни изказвания, по отношение на въвеждането на единната европейска валута у нас, понастоящем пазарът се намира в положение на равновесие. Инфлацията при храните е овладяна (под 1% за последните месеци на 2025 г.), а в последния Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския стопански и обществен комитет и Комитета на районите " Оценка на директивата по отношение на нелоялните търговски практики “ [2] се показва, че комерсиалните надценки не са мотор на цените в България. В допълнение, предлагането за нова регулация се внася при към този момент настоящите ограничавания, планувани в Закона за въвеждане на еврото – възбрана за икономическо голословно повишаване на цените; както и плануванаъа в §15 от Заключителните разпореждания на същия закон опция, Министерският съвет да приема краткотрайни ограничения за противопоставяне при положение на доста повишаване на цените на артикули и услуги от първа нужда.
3. Механизмът за пресмятане на " кумулативна " надценка по цялата верига е на практика неупотребим в действителни пазарни условия. Той изисква невиждано откриване на комерсиална загадка сред самостоятелни оператори и основава голяма бюрократична тежест. Подобно условие подтиква българските търговци и към продан на информация за координиране на ценовата политика сред обособените участници по веригата при установяване на кумулативната надценка, а това може да се преглежда като тип неразрешено съглашение, в директен спор с член 101 Договор за функционирането на Европейския съюз и практиката на ЕК/СЕС.
През 2019 година Комисия за защита на конкуренцията предизвести, че при установяване на оптималната надценка има риск всички търговци да сложат надценка, равна или близка до оптималната, вместо да се конкурират между тях – резултат, подобен на неразрешено съглашение за фиксиране на цени. Именно конкуренцията сред веригите до момента е държала цените по-ниски.
4. Предвиденото обвързване за поддържане на наличия, в композиция с таван на надценката, съставлява неприемлива държавна интервенция, която пренебрегва действителните вериги на доставки, потенциала на складовете и спецификите на бързооборотните артикули. Всичко това ще докара до изкуствено блокиране на капитал и оперативно затрудняване на търговците. Подобно условие предпоставя юридически абсурд, доколкото ограничението на общата надценка до 20% при високи оперативни и логистични разноски и условието за наложително поддържане на наличия, ще принуди търговци да продават под себестойност. Това е в директно несъгласие с член 36, алинея 4 от Закон за защита на конкуренцията, който категорично не разрешава продажбите на загуба за защита на конкуренцията. Тази норма на Закон за защита на конкуренцията е призната точно, с цел да пази дребните търговци от дъмпинг. Новият законопроект де факто обезсмисля тази отбрана и легализира антипазарно държание в ущърб на дребния и междинен бизнес.
5. Предвидените наказания — до 200 000 евро — са непропорционални и имат углавен темперамент, който може да докара до банкрути на дребни и междинни предприятия. Забраните за " изкуствено делене на действия " са дефинирани нереално и основават предпоставки за административен произвол. Нещо повече, отчетът на Европейска комисия сочи, че понастоящем българското законодателство във връзка с нелоялните търговски практики е измежду по-строгите в Европейски Съюз, а що се отнася до глобите – измежду най-строгите.
Внесеният Законопроект не може да реализира своята цел – отбрана на виталния стандарт на семействата. Напротив – административният таван ще докара до недостиг, стесняване на асортимента и изкуствено изтласкване на качествени артикули от пазара, слага под риск оперативната активност на правилния бизнес и подтиква сивата стопанска система.
Във връзка с гореизложеното, БСК изрично не поддържа оферти Законопроект за оптималната комерсиална надценка за артикули, включени в кошницата на семейството, и приканва вносителите да го отдръпват.
Като национално представителна организация на работодателите, представляваща забележителна част от бизнеса по цялата верига на произвеждане и търговия с хранителни артикули, Българската стопанска камара (БСК) споделя убеждението, че устойчивата и ефикасна верига на доставки е от основно значение за икономическата сигурност и обществената непоклатимост.
БСК поредно се опълчва на всички законодателни оферти, предвиждащи въвеждане на неконкурентни и антипазарни ограничения за регулация. Предложеният план на закон планува сходни, само че доста по-рестриктивни ограничения от импортираните през миналата година планове на Закон за пределни надценки на главните хранителни артикули и Закон за веригата на доставки на аграрни артикули и храни. Възприетият метод е свръхрегулаторен, пренебрегващ правилото на свободна стопанска самодейност, без да регистрира сложността и динамичността на агрохранителния пазар, както и рисковете, които ще зародят от намесата в пазара на търговия със артикули от така наречен " кошница на семейството “.
Законопроектът съдържа редица оферти в ущърб на потребителите, които основават предпоставки за отвод от стопанска самодейност, отлив на вложения, ограничение на достъпа до пазара, затваряне и пренасяне на предприятия отвън България, понижаване на потребителския избор и изцяло възпрепятстване на агрохранителната верига у нас.
С оглед съответните механизми, планувани в законопроекта, показваме угриженост по отношение на последващите отрицателни резултати върху конкурентната среда, свободната стопанска самодейност и сходството с правото на Европейския съюз.
В тази връзка изцяло споделяме и се причисляваме към причините, изложени в мненията на браншовите организации – членове на БСК[1]. Смятаме, че препоръчаните ограничения са освен антипазарни, само че и евентуално рискови за икономическата непоклатимост на страната.
БСК възразява против препоръчаните в законопроекта регулаторни механизми, със следните претекстове:
1. Административно налагане на оптималната надценка от 20% по цялата верига на доставки е в директно несъгласие с Регламент (ЕС) № 1308/2013, който построява пазарните връзки в Европейски Съюз върху правилото на свободното ценообразуване при лоялна конкуренция.
2. Официалните данни демонстрират, че макар множеството обществено изразени опасения и спекулативни изказвания, по отношение на въвеждането на единната европейска валута у нас, понастоящем пазарът се намира в положение на равновесие. Инфлацията при храните е овладяна (под 1% за последните месеци на 2025 г.), а в последния Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския стопански и обществен комитет и Комитета на районите " Оценка на директивата по отношение на нелоялните търговски практики “ [2] се показва, че комерсиалните надценки не са мотор на цените в България. В допълнение, предлагането за нова регулация се внася при към този момент настоящите ограничавания, планувани в Закона за въвеждане на еврото – възбрана за икономическо голословно повишаване на цените; както и плануванаъа в §15 от Заключителните разпореждания на същия закон опция, Министерският съвет да приема краткотрайни ограничения за противопоставяне при положение на доста повишаване на цените на артикули и услуги от първа нужда.
3. Механизмът за пресмятане на " кумулативна " надценка по цялата верига е на практика неупотребим в действителни пазарни условия. Той изисква невиждано откриване на комерсиална загадка сред самостоятелни оператори и основава голяма бюрократична тежест. Подобно условие подтиква българските търговци и към продан на информация за координиране на ценовата политика сред обособените участници по веригата при установяване на кумулативната надценка, а това може да се преглежда като тип неразрешено съглашение, в директен спор с член 101 Договор за функционирането на Европейския съюз и практиката на ЕК/СЕС.
През 2019 година Комисия за защита на конкуренцията предизвести, че при установяване на оптималната надценка има риск всички търговци да сложат надценка, равна или близка до оптималната, вместо да се конкурират между тях – резултат, подобен на неразрешено съглашение за фиксиране на цени. Именно конкуренцията сред веригите до момента е държала цените по-ниски.
4. Предвиденото обвързване за поддържане на наличия, в композиция с таван на надценката, съставлява неприемлива държавна интервенция, която пренебрегва действителните вериги на доставки, потенциала на складовете и спецификите на бързооборотните артикули. Всичко това ще докара до изкуствено блокиране на капитал и оперативно затрудняване на търговците. Подобно условие предпоставя юридически абсурд, доколкото ограничението на общата надценка до 20% при високи оперативни и логистични разноски и условието за наложително поддържане на наличия, ще принуди търговци да продават под себестойност. Това е в директно несъгласие с член 36, алинея 4 от Закон за защита на конкуренцията, който категорично не разрешава продажбите на загуба за защита на конкуренцията. Тази норма на Закон за защита на конкуренцията е призната точно, с цел да пази дребните търговци от дъмпинг. Новият законопроект де факто обезсмисля тази отбрана и легализира антипазарно държание в ущърб на дребния и междинен бизнес.
5. Предвидените наказания — до 200 000 евро — са непропорционални и имат углавен темперамент, който може да докара до банкрути на дребни и междинни предприятия. Забраните за " изкуствено делене на действия " са дефинирани нереално и основават предпоставки за административен произвол. Нещо повече, отчетът на Европейска комисия сочи, че понастоящем българското законодателство във връзка с нелоялните търговски практики е измежду по-строгите в Европейски Съюз, а що се отнася до глобите – измежду най-строгите.
Внесеният Законопроект не може да реализира своята цел – отбрана на виталния стандарт на семействата. Напротив – административният таван ще докара до недостиг, стесняване на асортимента и изкуствено изтласкване на качествени артикули от пазара, слага под риск оперативната активност на правилния бизнес и подтиква сивата стопанска система.
Във връзка с гореизложеното, БСК изрично не поддържа оферти Законопроект за оптималната комерсиална надценка за артикули, включени в кошницата на семейството, и приканва вносителите да го отдръпват.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ