Станислав Сланев-Стенли е български поп и рок изпълнител, известен със

Станислав Сланев-Стенли е български поп и рок реализатор, прочут със съдействието си с групите Тангра и Спринт, както и със независимата си кариера на артист и композитор. Завършил е Националната музикална академия. Носител е на голям брой награди, измежду които Певец на годината от националната Рок академия, трета премия на " Златният Орфей ". От 2015 година е част от рок група " Легендите " дружно с Йордан Караджов, Константин Цеков, Константин Марков, Митко Кърнев и Любо Киров.
Прочетете още
Певецът идва под тепетата за огромен концерт в  на бул. " Санкт Петербург " 131 в деня на любовта и виното.

" Подарете си празник с музика онлайн, усмивки, срещи и същинска атмосфера. Стенли е от тези гласове, които се разпознават - прочувствен, мощен и безподобен. Очаква ви поп-рок вечер с обичани песни, доста въодушевление и моменти, които си коства да бъдат споделени. Вратите се отварят в 18 ч., а началото на концерта е в 19 ч. ", споделят домакините на събитието.

Билети: 
Резервации: 0879 28 88 88

- Стенли, идвате за концерт в Plovdiv Event Center на доста специфична дата - 14 февруари. Ще празнувате любовта и виното с феновете си под тепетата ли?

- Предложиха ми от екипа на Plovdiv Event Center, където гостувам за първи път, датата 14 февруари и аз одобрих на драго сърце. Може да се каже, че е инцидентна неслучайност, както споделят хората. Радвам се, че навръх празника ще пея под тепетата, където с групата ми гостувахме преди време с концерт навън и, макар студа, се получи добре. Надявам се по-често да се срещаме с публиката в Пловдив.

- Каква стратегия да чакат феновете ви?

- Ще чуят най-знаковите песни от интервала ми с група " Тангра ", както и части от съвсем всички албуми, които съм издавал през тези повече от 40 години на сцена. Акцентът ще бъде по-скоро върху последните два албума " Електро " и " Чуждите тела ". Час и половина ще бъде прелестно за хората, които ще дойдат. Ще честваме освен любовта и виното, само че и хубавата музика. За почитателите ми евентуално ще бъде любопитно да чуят онлайн по какъв начин звучи най-новият ми албум " Електро ", който издадох преди по-малко от година.
Защото в записа има много повече електроника. В живото осъществяване има акустични принадлежности, изобщо групата ми звучи доста добре и малко по-твърдо. 

- Като казахте онлайн, какво е чувството, когато излизате още веднъж и си виждате с публиката? Промени ли се вашето прекарване, паниката, трепетът?

- О, не, постоянно винаги участва. Винаги я има паниката, вълнението, обикновено е, само че след втората, третата ария нещата се възстановяват. Има такова леко адаптиране към хората, към ситуацията вътре. Най-интересното е, че чувствам неприятните погледи незабавно. Така, неприятни погледи незабавно се усещат.

- Усещате ги?

- Да, толкоз години съм на сцена и чувствам отрицателната сила. Не е хубаво за изпълнителя, само че в последна сметка това сме си избрали и това ще вършим, най-малко персонално аз, до момента в който мога. Чудил съм се за какво хората влизат с такава настройка тук-там, където се чака да се забавляват. Гледат над мен, само че най-хубавият миг е, когато след някоя и друга ария се трансформират, отпускат се и стартират гледат по различен метод. Групата ми е с доста съществени музиканти, вършим хубави аранжименти за живите събития и концертите ни стават доста положителни.

- Имало ли е моменти, в които ви е било мъчно и сте се чувствал обезверен?

- Преживял съм какво ли не през тези години от 1983 година до през днешния ден, даже и конфликт с тогавашната милиция. Най-ярките мемоари за обстановки като предизвикателство пред мен са по време на първите концерти с " Тангра " от началото на 1984 година Хората ни мислеха за някакви измамници, които са присвоили името на групата. Всички помнеха интервала с Чочо Владовски, когато пееха песни като " Богатство ", " Нашият град " и " Любовта без която не можем ". Това са прелестни песни, несъмнено, само че то е предният интервал в групата. Когато се включих в " Тангра ", нещата се смениха тотално като жанр. След шестмесечни подготовки излязохме като от някаква клетка. В началото нямаше никаква аудитория, само че последователно хората се завърнаха в салоните, въпреки че излязохме с песни, които са тотално разнообразни. Разбира се, имаше ги и безконечните шлагери. Изпълнявам ги и до през днешния ден, тъй като това са шлагери, които сигурно ще ни надживеят. Помня по какъв начин в предаването " Всяка неделя " Кеворк Кеворкян пусна една от нашите нови песни - " Циркът ". Хората бяха комплицирани - нов музикален жанр, нова визия с обеци, с боядисани коси... Тогава подражавахме на Duran Duran и на такива банди от новата вълна, появила се в международната музика. Платихме си цената за смяната с концерти за 5-10 индивида в салоните. Надничахме иззад завесите и можехме да ги преброим, само че идващия път, когато минехме през тия места, салоните са пукаха по шевовете. Правили сме и по два концерта дневно. Нямали сме някакви изключителни истории, е, хвърляли са по някой сутиен на сцената, само че това е обикновено, мисля, за един рок концерт. По-куриозното е, че ми се случи и предходната година. Интересно беше.

- Да ви върна към един ваш интервал, пловдивски, с групата " Паралел 42 ". Разкажете нещо за него.

- Беше къс, само че и забавен интервал с Кузман и Жоро Бирбочукови, за жалост и двамата не са сред живите. Тогава участвах като втори артист в " Паралел 42 ". Участвахме на един юношески конкурс и тогава един човек ме видя, изиска среща с мене. Той се оказа един от най-хубавите тонрежисьори в Националното радио. Впоследствие той направи звезди и братя Аргирови, беше им продуцент. Киро Мъглата му казахме. Всъщност след осъществяването ни на оня конкурс той ме предложи на Косьо Марков в " Тангра " и по този начин стартира моята авантюра.

- Значи този ваш пловдивски интервал има пръст в славната ви кариера?

- Може да се каже, тъй като в случай че не бях попаднал в " Паралел 42 " и не се бяхме явили на състезанието, Киро Мъглата нямаше да ме забележи.

- Живеем в извънредно динамичен свят, който се трансформира по-бързо от упованията ни. Как въздействат тези промени на музикалния бизнес? Ето, да вземем за пример, към този момент я няма именитата MTV.

- Помня по какъв начин се събирахме по къщите да гледаме MTV. Попивахме от групи като Duran Duran, като Simple Minds, която ми е останала обичана до ден сегашен, Tears for Fears, Police, The Cure и по този начин нататък. Оттам черпехме хрумвания за прическите и изобщо за външния тип. Постепенно нещата се трансформираха, тези времена отминаха. Сега чувам друга музика. За страдание има сътрудници, които останаха в тези времена, за което ми е малко мъчително, тъй като, както се трансформира животът, по този начин се развива и музиката. Щастлив съм, че продължих да се развъртвам, да се трансформирам, по тази причина и албумите ми са разнородни.

В последните години въвеждам повече електроника, а и самите аранжименти са по-модерни. Разликата сред музиката на Стенли преди 40 години и през днешния ден е огромна. Някои харесват старите ми неща, някои харесват новите. Но аз общо взето върша и постоянно съм правил музика, която на мен да ми хареса.

- Може би по тази причина още от първия тон гласът ви и музиката ви са разпознаваеми.

- Ами, да, по този начин споделят. Обичам да върша музика, обичам да върша нови аранжименти на обичани песни и може би поради това съм различим глас, а това е най-ценното за един реализатор. На Запад тези неща костват ужасно доста пари.

- Не сте ли се изкушавал да търсите опция да се реализирате там?

- Имах и някакъв миг, само че избрах да си пребивавам тук. Сега към този момент е късно. Преди години, когато се появи фолк вълната, се притеснявах. Сега към този момент не. Някак си привикнах с всичко това. Лошото е, че генерации български деца израснаха с тази музика. Защото родителите им по този начин ги възпитаха. Налагаха я като усет, объркаха главите на хората. По-свестните хора се отпътуваха от България. Много дребен е процентът, който слуша нашата музика, моята или на групи като " Остава ". Именно по тази причина толкоз се стараем да вършим концерти, които да са изпипани до най-малкия подробност, да си отглеждаме и обгрижваме публиката. Може да е дребна, само че сигурно е от мислещи хора. Защото песните ми не са просто някаква мелодия, само че има и текст, който би трябвало човек да чуе и да го осмисли.

- Има и друга заплаха - изкуственият разсъдък. Имате ли терзания, че ще отнеме част от креативното пространство на артистите?

- Това сигурно ще стане, само че надали до момента в който съм жив. Аз съм на много години към този момент и ще имам още малко време да създавам. Да му мислят поколенията музиканти, които ще стоят след нас.

- Защо си слагате периоди? Вижте какво знамение е Лили Иванова!

- Наистина Лили Иванова е знамение, да е жива и здрава и да продължи да прави музика, както до момента.

- А вие каква музика слушате в колата си?

- Честно ли? В колата си не чувам никаква музика. От време на време си пущам Simple Minds или Rush, само че доста рядко. Понякога като групирам с другари да пийнем и да си поговорим, си пускаме музика, която харесваме. Това е една от аргументите да не вървя по заведения поради музиката, която пускат. Отива ми и въодушевление и всичко.

- Имате едно не толкоз известно амплоа като създател на театрална музика. Каква е там провокацията?

- Да, правил съм и това, само че беше преди години за един театър на Пазарджишкия спектакъл - " Бурята ", даже имах номинация за театралната премия Аскеер. Сега съм концентриран върху театралните изяви. Правя по-големи паузи сред албумите ми като изключим последните два, които излязоха близо един до различен. Мисля следващата година да издам един концертен албум като двоен диск. Той е от един мой прелестен концерт в Зала 1 на Националния замък на културата.

- Какво си пожелахте в креативен проект да ви се случи през 2026 година?

- Не си поисквам нищо, тъй като като го направя, нормално не се случват нещата. Разчитам на случайностите, които по някакъв собствен път ме връхлитат и ме изненадват, в множеството случаи прелестно. Иначе като всеки естествен човек желая да съм здрав, да мога да пея и да съм на сцена.

- Казахте, че оставяте случайностите да ви водят. Такъв персонаж и страст ли сте?

- Ще ви дам образец с музиката, която съм правил и върша. Никога не сядам принудително да пиша. Нещо като - ето в този момент сядам и създавам една или пет песни. Опитвал съм преди време, нищо не се е получавало. Просто моментът ме връхлита, пипвам китарата, след това протоколирам, допълням. Песента " Пътят към храма " ме сполетя една заран към 7.30 ч. Добре, че се сетих да я запиша с касетофона. И продължих по този начин. Спонтанно!

- Пожелавам ви повече такива случайности.

- Благодаря и поканвам всички фенове на музиката в Plovdiv Event Center на 14 февруари. Ще бъде незабравима вечер!