Станислав Попдончев: Изключително порочно е въпроси от социалния диалог да бъдат решавани чрез законодателство в НС
Станислав Попдончев, зам.-председател и основен финансов шеф на Българската стопанска камара, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Какво се случи с минималната работна заплата? Как бизнес климатът в България ще бъде повлиян от приемането на еврото? Тези и още забавни въпроси ще разясняваме със Станислав Попдончев – зам.-председател и основен финансов шеф на Българската стопанска камара. Г-н Станислав Попдончев, по какъв начин ще се отрази новият механизъм за минималната работна заплата? Знаем, подобен беше признат в последния работен ден на 48-ото Народно заседание.
На процедура нов механизъм няма. С това изменение в Кодекса на труда се фиксира минималната работна заплата да бъде 50% от междинната работна заплата за страната, и то за интервал от 1 юли на миналата година до 30 юни до настоящата година. И това ще дефинира заплата за идната календарна година. Това не е механизъм, това е криворазбрано пояснение на условията на Европейската инструкция за обективна и съответна минимални работни заплати.
Механизмът в действителност трябваше да бъде направен от държавното управление и обществените сътрудници, с цел да може да регистрира доста повече фактори с изключение на нивото на междинната работна заплата, включително и продуктивността на труда, включително и виталния стандарт и доста други фактори. Така че можем да кажем, че Народното събрание иззе един инструмент от изпълнителната власт и от обществените сътрудници и реши какъв брой да бъде административно минималната работна заплата.
А по какъв начин съгласно вас би трябвало да се случат нещата?
Както е посочено и в директивата – това би трябвало да се случва въз основата на тристранен разговор сред изпълнителната власт, синдикатите и работодателите. Така е обикновено да се случва. Тук би трябвало да отбележа, че работодателите не са срещу повишението на минималната работна заплата и на възнагражденията въобще. Още предходната година за първите 6 месеца с над 10% бяха поправени възнагражденията в стопанската система, приказвам най-много за частния бранш. Въпросът е, че методът, по който това се прави, е извънредно циничен. И това дава опция и доста други въпроси от обществения разговор да бъдат решавани посредством законодателство в Народното събрание, което не е добър метод.
Да, разбирам ви. Г-н Попдончев, различен значим въпрос е, изключително значим за нашата страна, по какъв начин въобще ще се повлияе от приемането на еврото? Това визира всички сфери и области у нас. Знаем, парите са свързани с всяка една сфера. Как съгласно вас бизнес климатът ще бъде повлиян от приемането на еврото? Какво е вашето мнение?
По мнение на бизнеса нашето годишно изследване, което вършим Българска стопанска камара, и представихме декември месец предходната година, упованията на бизнеса са позитивни, на 56% от интервюираните са позитивни, и нарастват по отношение на миналата година. Ползите са извънредно доста. Мисля, че бизнесът като цяло е наясно от изгодите от приемането ни в Еврозоната. Може би би трябвало да се изясни в допълнение на жителите за възможни опасности, които биха могли да зародят най-много с цените на стоките и услугите. Но бих споделил, че влизането ни в Еврозоната след последното провалено съвещание на Комисията по икономическа политика, която не съумя да прегледа промените в Кодекса за застраховането, свързани с бюрото Зелена карта, в действителност, изгледите от 1 януари 2024 година са доста дребни, защото смяната в този закон, в Кодекса за застраховането в действителност е ERM commitment, т.е. наложително изискване, което ние сме поели да осъществим с влизането си в " чакалнята “ на Еврозоната. А другояче изгодите от това да влезем в клуба на богатите и да получим втората най-силна валута в света мисля, че за бизнеса няма смисъл да бъде обяснявано в допълнение.
Да, по този начин е. Г-н Попдончев, вие сте основен финансов шеф на Българската стопанска камара. Какви са провокациите тази година пред вас?
Предизвикателствата пред бизнеса тази година и по анкетата, която направихме, са над 75% от предприятията чакат нарастване на цените на труда, на цените на суровините, 77% на енергийните цени и на инфлацията. Хубаво е, че държавното управление приема, въпреки и с къс период до 31 март удължи програмата за компенсиране на високите цени на електрическата енергия за небитовите консуматори. От през вчерашния ден се чува за нова регулаторна тежест, която служебният кабинет вкарва по отношение на механизъм за следене на цените. Тук е доста значимо да отбележим, че честният, правилният бизнес не се тормози по никакъв метод от въвеждането на спомагателен надзор. Въпросът е, че поръчката за всекидневен надзор и границата сред ежедневния надзор и административния произвол е доста тънка, и тя би трябвало да се съблюдава и да се съблюдава. Хубаво е несъмнено да има сходна осведомителна система, надяваме се тя да не бъде ориентирана единствено към огромните търговски вериги доколкото търговията на дребно с хранителни артикули се реализира до 45% от пазара държат комерсиалните вериги. По-голямата част от пазара и от търговията на дребно се реализира в борси, пазари и по-малки търговски обекти. Така че с цел да има добър резултат сходна мярка и кратковременен, както се чака въпреки всичко нашите планове от 1 януари 2024 година да сме в Еврозоната, би трябвало да е малко по-широк този механизъм.
Г-н Попдончев, обаче по какъв начин персонално вие си обяснявате това, през вчерашния ден имаше такава информация, оповестена в нашите медии, цените на някои храни в България надминаха дори тези в Люксембург, или другояче казано в магазините на най-бедната страна в Европейския съюз, каквато е България, е по-скъпо в сравнение с в най-богата страна в Европейския съюз Люксембург.
Безспорно е по този начин, дори ние би трябвало да вършим параленост не с Люксембург, а да гледаме Хърватия, които би следвало да последваме като член на Еврозоната. При тях да речем цената на литър олио е 1.47 евро, и то след влизането им в Еврозоната, при нас продължава да е 5.50. Сега, дали това е въпрос на нелоялни търговски практики, дали е въпрос на по-дълги вериги на доставки, това са неща, които контролните органи би следвало да открият и да се подхващат съответните дейности за това. Но не за всяко нещо обяснението постоянно е далавера.
Какво се случи с минималната работна заплата? Как бизнес климатът в България ще бъде повлиян от приемането на еврото? Тези и още забавни въпроси ще разясняваме със Станислав Попдончев – зам.-председател и основен финансов шеф на Българската стопанска камара. Г-н Станислав Попдончев, по какъв начин ще се отрази новият механизъм за минималната работна заплата? Знаем, подобен беше признат в последния работен ден на 48-ото Народно заседание.
На процедура нов механизъм няма. С това изменение в Кодекса на труда се фиксира минималната работна заплата да бъде 50% от междинната работна заплата за страната, и то за интервал от 1 юли на миналата година до 30 юни до настоящата година. И това ще дефинира заплата за идната календарна година. Това не е механизъм, това е криворазбрано пояснение на условията на Европейската инструкция за обективна и съответна минимални работни заплати.
Механизмът в действителност трябваше да бъде направен от държавното управление и обществените сътрудници, с цел да може да регистрира доста повече фактори с изключение на нивото на междинната работна заплата, включително и продуктивността на труда, включително и виталния стандарт и доста други фактори. Така че можем да кажем, че Народното събрание иззе един инструмент от изпълнителната власт и от обществените сътрудници и реши какъв брой да бъде административно минималната работна заплата.
А по какъв начин съгласно вас би трябвало да се случат нещата?
Както е посочено и в директивата – това би трябвало да се случва въз основата на тристранен разговор сред изпълнителната власт, синдикатите и работодателите. Така е обикновено да се случва. Тук би трябвало да отбележа, че работодателите не са срещу повишението на минималната работна заплата и на възнагражденията въобще. Още предходната година за първите 6 месеца с над 10% бяха поправени възнагражденията в стопанската система, приказвам най-много за частния бранш. Въпросът е, че методът, по който това се прави, е извънредно циничен. И това дава опция и доста други въпроси от обществения разговор да бъдат решавани посредством законодателство в Народното събрание, което не е добър метод.
Да, разбирам ви. Г-н Попдончев, различен значим въпрос е, изключително значим за нашата страна, по какъв начин въобще ще се повлияе от приемането на еврото? Това визира всички сфери и области у нас. Знаем, парите са свързани с всяка една сфера. Как съгласно вас бизнес климатът ще бъде повлиян от приемането на еврото? Какво е вашето мнение?
По мнение на бизнеса нашето годишно изследване, което вършим Българска стопанска камара, и представихме декември месец предходната година, упованията на бизнеса са позитивни, на 56% от интервюираните са позитивни, и нарастват по отношение на миналата година. Ползите са извънредно доста. Мисля, че бизнесът като цяло е наясно от изгодите от приемането ни в Еврозоната. Може би би трябвало да се изясни в допълнение на жителите за възможни опасности, които биха могли да зародят най-много с цените на стоките и услугите. Но бих споделил, че влизането ни в Еврозоната след последното провалено съвещание на Комисията по икономическа политика, която не съумя да прегледа промените в Кодекса за застраховането, свързани с бюрото Зелена карта, в действителност, изгледите от 1 януари 2024 година са доста дребни, защото смяната в този закон, в Кодекса за застраховането в действителност е ERM commitment, т.е. наложително изискване, което ние сме поели да осъществим с влизането си в " чакалнята “ на Еврозоната. А другояче изгодите от това да влезем в клуба на богатите и да получим втората най-силна валута в света мисля, че за бизнеса няма смисъл да бъде обяснявано в допълнение.
Да, по този начин е. Г-н Попдончев, вие сте основен финансов шеф на Българската стопанска камара. Какви са провокациите тази година пред вас?
Предизвикателствата пред бизнеса тази година и по анкетата, която направихме, са над 75% от предприятията чакат нарастване на цените на труда, на цените на суровините, 77% на енергийните цени и на инфлацията. Хубаво е, че държавното управление приема, въпреки и с къс период до 31 март удължи програмата за компенсиране на високите цени на електрическата енергия за небитовите консуматори. От през вчерашния ден се чува за нова регулаторна тежест, която служебният кабинет вкарва по отношение на механизъм за следене на цените. Тук е доста значимо да отбележим, че честният, правилният бизнес не се тормози по никакъв метод от въвеждането на спомагателен надзор. Въпросът е, че поръчката за всекидневен надзор и границата сред ежедневния надзор и административния произвол е доста тънка, и тя би трябвало да се съблюдава и да се съблюдава. Хубаво е несъмнено да има сходна осведомителна система, надяваме се тя да не бъде ориентирана единствено към огромните търговски вериги доколкото търговията на дребно с хранителни артикули се реализира до 45% от пазара държат комерсиалните вериги. По-голямата част от пазара и от търговията на дребно се реализира в борси, пазари и по-малки търговски обекти. Така че с цел да има добър резултат сходна мярка и кратковременен, както се чака въпреки всичко нашите планове от 1 януари 2024 година да сме в Еврозоната, би трябвало да е малко по-широк този механизъм.
Г-н Попдончев, обаче по какъв начин персонално вие си обяснявате това, през вчерашния ден имаше такава информация, оповестена в нашите медии, цените на някои храни в България надминаха дори тези в Люксембург, или другояче казано в магазините на най-бедната страна в Европейския съюз, каквато е България, е по-скъпо в сравнение с в най-богата страна в Европейския съюз Люксембург.
Безспорно е по този начин, дори ние би трябвало да вършим параленост не с Люксембург, а да гледаме Хърватия, които би следвало да последваме като член на Еврозоната. При тях да речем цената на литър олио е 1.47 евро, и то след влизането им в Еврозоната, при нас продължава да е 5.50. Сега, дали това е въпрос на нелоялни търговски практики, дали е въпрос на по-дълги вериги на доставки, това са неща, които контролните органи би следвало да открият и да се подхващат съответните дейности за това. Но не за всяко нещо обяснението постоянно е далавера.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ