Станислав Иванов: Проблемите в Левски се отразяват в съблекалнята
Станислав Иванов гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Едва на 21 години, той е измежду водачите на Левски и любим на “сините” последователи. Заслужи наградата за най-прогресиращ млад състезател за 2019 година Има огромно сърце и оставя душата си на терена. Талантът е и една от аргументите да имаме вяра, че идват и по-добри дни за националния ни тим. А за какво не и да се надяваме скоро отново да приветстваме футболист в някое от топ 5 на шампионатите на Европа.
- Стаси, здравей! Благодарим ти, че одобри поканата на предаването „ Код Спорт “! Първо по какъв начин си? Успя ли да заредиш батериите по време на късата пауза сред двата сезона?
- Да, имахме една седмица отмора. Презаредих батериите. Сега имам малко проблеми, само че се надявам да бъда подготвен в най-скоро време.
- Какво не се получи през предходната година? За какво най-вече съжаляваш?
- Съжалявам, че не успяхме да реализираме задачите си. Но и да скърбя, и да не скърбя, не мога да върна времето, тъй че гледаме напред.
- Любимият ти Левски е в тежко състояние. Мнозина допускаха, че ще избягаш от проблемите и ще потърсиш друго място за развиване. Как подейства всичко това на футболистите?
- Нормално е да се отразява на футболистите в съблекалнята, тъй като всеки ден се написа и се разяснява за Левски. Но ние сме експерти и гледаме да си вършим работата на терена – на тренировки и мачове и да не обръщаме такова огромно внимание.
- Тежи ли ти това медийно внимание към теб, към футболистите на Левски?
- Свикнах и от много време не обръщам внимание на отрицателните мнения и трудове. Колкото по-малко четеш, толкоз по-добре.
- Не е загадка, че интерес към теб има както от родни, по този начин и от задгранични клубове. Коя е посоката, която ти би избрал?
- В момента съм футболист на Левски и не мога да разясня коя посока бих избрал. Но за в бъдеще желая да играя в чужбина.
- Има ли някое състезание от топ 5, което ти подхожда най-вече? Кое те впечатлява?
- Най-обичам да виждам британския и испанския футбол.
- Ясно е, че до края на трансферния прозорец всичко може да се случи, само че какво би те предиздвикало да останеш в „ синия “ клуб?
- От дребен съм от Левски, левскар съм и обичам този клуб! Ако мога да му оказа помощ, бих останал. Ако няма подобаваща оферта, която да устройва клуба, ще остана.
- Какво се промени с идването на Наско Сираков?
- Според мен занапред ще стартират да се трансформират нещата откъм позитивната част. Ще забележим какво ще се случи.
- Чувстваш ли някакво по-специално отношение към теб от страна на Сираков, на другия притежател Тити Папазов?
- Не. Мисля, че към всички е еднообразно. Аз ги познавам от 2015 година, от юбилея почти. Но мисля, че към всички отношението е еднообразно. Няма разделяне на футболистите.
- С оглед на комплицираната обстановка по-добре ли е, че няма да участвате в евротурнирите?
- Лично за мен не е по-добре, тъй като това е подарък за почитателите. Като цяло всеки един последовател желае да гледа Левски в Европа.
- Връщаш ли се към мачовете с Локомотив (Пловдив) за купата?
- На моменти си ги припомням, само че не желая да се връщам. Не знам какво се случи тогава. Не мога да го разясня аз. Не е прелестно, само че продължаваме напред.
- Вече 11 години Левски няма извоюван трофей - няма ли да има край тази черна серия?
- Първо е най-важно клубът да бъде нормализиран, да се работи професионално, както е било постоянно и по-късно към този момент можем да приказваме за трофеи и за купи.
- Да, само че „ сините “ последователи желаят да видят най-сетне Левски с трофей…
- Да, обикновено е. 11 години хората са изгубили всякакво самообладание. Ето, в този момент има много българи и млади футболисти. Важно е да има самообладание, да се направи добър гръбнак на Левски. Според мен рано или късно Левски ще се върне там, където му е мястото.
- Тежи ли ти, че обичаният ти клуб е надалеч от онази „ синя приказка “, когато съставът стигна до 1/4-финал за купата на УЕФА, а по-късно се класира за групите на Шампионска лига?
- Тежи ми, да. Като левскар не ми е прелестно, само че се надявам рано или късно да се оправят нещата.
- Спомняш ли си ги тези мачове?
- Бил съм много дребен. Гледал съм ги единствено по малкия екран.
- Твой управител е Джон Ингълс, който като футболист на „ сините “ записа дубъл при започване на века. Какво те поучава някогашният бранител?
- Съветва ме да съм съсредоточен върху работата си. Най-важното е да се модернизирам във всички мои слаби страни.
- Имате ли тактика и проект за развиване на кариерата ти?
- Не обичам да се вършат проекти за бъдещето, тъй като от време на време се трансформират. Гледам да мисля повече за момента.
- Как стартира всичко при теб с футбола? В началото тръгваш от Янтра (Габрово), само че кой те заведе до стадиона? Защо избра футбола?
- Ходех непрекъснато да ритвам на площадките и по този начин татко ми ме записа да упражнявам. На „ Герена “ за първи път дядо ми ме докара. Бях на 12 години.
- Какво беше чувството?
- Тогава за първи път пристигнах в София. Малко ми беше необичайно. Не можех да допускам, че пристигам в школа като Левски.
- Успя да грабнеш своя късмет и да се утвърдиш в титулярния състав. Трудно ли ти бе да пробиеш при мъжете?
- Да, много ми беше мъчно. Две-три години не можех да мина границата сред мъжкия и юношеския футбол. Не е единствено до дадения футболист, само че и до треньора, до това по какъв начин клубът те развива и постанова. Не може да пуснеш един футболист две срещи по 15 минути и да искаш да ти взема решение всеки мач. Това няма по какъв начин да стане. Голяма е разликата сред юношеския и мъжкия футбол. Трябва да има самообладание и доверие от треньорския щаб за всеки един футболист, който е млад и проспериращ.
- В какво се показва тази разлика сред юношеския и мъжкия футбол?
- В доста неща – темпото на игра… Големи са разликите. Детският футбол е по-различен. В юношеския не играеш за нищо.
- Дебютът ти в мъжкия футбол бе през март 2016 година при Стойчо Стоев. Спомняш ли си този дуел?
- Да, против Монтана. Предишния ден имах мач с юношите и след него Стойчо ми се обади и ми сподели, че на следващия ден ще съм в групата. Даже не можех да допускам, тъй като преди няколко часа съм играл мач. Не чаках, че ще вляза, само че мисля, че записах 30 минути.
- След това треньори ти бяха Люпко Петрович, Елин Топузаков, Николай Митов, Делио Роси, Славиша Стоянович, Георги Дерменджиев, Петър Хубчев и Георги Тодоров. Как един млад футболист може да се приспособява към толкоз доста експерти за малко време?
- Мисля, че е много мъчно освен за младите футболисти, само че и за опитните. Когато през шест месеца се сменя треньорът, таман почваш да хващаш концепцията му и го сменят. Той взима нови футболисти, има разнообразни визии и в действителност е много мъчно за всеки състезател.
- При кого от изброените треньори ти беше най-трудно?
- Не знам, при всеки е имало интервал, в който ми е било мъчно. Но може би при Делио Роси поради италианския имаше огромна преграда към футболистите. Нямаше по какъв начин да се комуникира. Да, имаше преводачи, само че е по-различно.
- От кого научи най-вече? Кой усети най-близо до теб?
- От безусловно всички треньори научих доста. От всеки един нещо друго. Това ми оказа помощ доста да съм това, което съм.
- Беше част от извънредно прочувствения празник на Левски по случай 100-годишнината на клуба. Юбилеят бе почетен с мач против Лацио, в който ти означи победното попадение за 3:2. Какво си спомняш от това паметно събитие?
- Спомням си всичко. Сутринта преди мача ми се обади Викторио Павлов и ми сподели, че тази вечер ще вземам участие в дуела. Обадих се на татко ми да му кажа и той не можеше да повярва. Казах му, в случай че има опция да пристигна в София да гледа. Отговори ми, че потегля. Почна мачът, не чаках да играя толкоз време. Влязох към 30-ата минута и съумях да отбележа и гол. Никога няма да не помни този миг.
- Това ли ти е най-щастливият момент?
- Един от най-щастливите е. Всеки един мач, в който играя за Левски е благополучен миг за мен.
- В началото на годината получи приз за „ Най-прогресиращ млад футболист “. Какво значи за теб тази премия?
- Всичкият труд, който съм положил през предходната година, се възнагради с тази премия.
- Преди време изкара 10 дни в академията на Ливърпул. Би ли ни разказал нещо забавно от престоя ти при „ мърсисайдци “?
- Там в действителност видях действителността на футбола, даже школа като Левски какъв брой е надалеч. Там има към 15 терена единствено за юношите, имат към 6-7 треньора на набор. Наистина професионализмът там е на друго равнище.
- Усети ли магията на Ливърпул?
- Да, в действителност няма да не помни този миг. Всъщност там играх и мач, в който означих гол. Паднахме с 2:3. Но в действителност това беше един специфичен миг за мен. Бях една седмица там и няма да не помни този интервал. Това е един урок за мен.
- Твой кумир е Георги Иванов – Гонзо – с какво те впечатлява играта на именитата „ деветка “?
- С хъса, с който играе. Дава си сърцето и душата за обичания Левски. А и поради головете, които вкарва.
- По какво искаш да приличаш на него?
- Искам и аз да се себераздавам и да давам на Левски като него.
- Имал ли си тежки травми, които да се те карали да си кажеш, че спираш с футбола?
- Не. Дори всяка травма ме стимулира да работя повече, с цел да не се случват такива неща.
- А кой е най-хубавият ти другар в съблекалнята? С кого се разбираш най-добре?
- Разбирам се с всички, не желая да обидя някой. Има момчета, с които по-често излизаме на открито, само че с всички съм непосредствен.
- Какво ще кажеш за прочувствената разлъка на Живко Миланов?
- Дори и аз се разплаках на стадиона. Наистина Живко беше човек за образец. Капитан, който доста ни помагаше освен на терена, само че и отвън него. Даваше ни препоръки, караше ни се, когато би трябвало. Не може единствено да ти споделят: „ Браво “ и да ти пляскат. Наистина един заслужен човек за почитание.
- Вече имаш гол във „ Вечното дерби “ при 2:2 в последния сезон. По-специално ли е, когато се разпишеш във вратата на ЦСКА?
- Аз и при юношите обичах да въвеждам. Беше особено, само че резултатът… Ако бяхме били, щеше да е още по-специално.
- Това ли е топ дуелът в родния шампионат?
- Мисля, че, да. Винаги е бил. Тогава трибуните се пълнят. На другите мачове няма толкоз хора.
- Задавал ли си си въпроса за какво Лудогорец господства толкоз дълго време в родния шампионат?
- Може би, тъй като работят най-правилно от всички тимове.
- Красимир Балъков първи ти прати повиквателна за националния тим, само че към момента чакаш своя дебют в мъжката групировка на „ трикольорите “. Как реагира, когато разбра, че ще си част от представителния ни отбор?
- Много се зарадвах. Във всеки един мач, който играя за юношеския народен тим се разпределям 100%. Да играя за мъжкия народен отбор е една моя фантазия. Стана ми доста хубаво, когато разбрах, че ще бъда извикан.
- Как се отнасяха към теб по-опитните футболисти?
- Добре се отнасяха, аз ги познавам половината. Играл съм с тях или против тях.
- Предстоят значими дуели за „ лъвовете “. Как оценяваш възможностите ни в идните дуели от Лигата на нациите против Ирландия и Уелс, както и в решителния мач за европейското с Унгария през октомври?
- За мен до момента в който теоретично има шансове, значи има шансове, тъй като всичко си зависи от нас. Ако работим вярно и вършим това, което ни споделят, мисля, че имаме огромни шансове.
- Мислил ли си за какво в последно време нямаме футболисти в топ шампионатите на Европа? Сега мъчно се реализират такива прехвърляния, които преди време бяха нещо напълно нормално…
- Мисля си, че е, тъй като във водещите тимове не играят толкоз млади футболисти. Не им се дава път, в последните години избират чужденци пред млади играчи. Затова няма развиване на българския футбол. Ако играят в един тим по двама-трима млади футболисти, след време ще станат гръбнакът на националния тим. Така ще има и играчи в топ шампионатите.
- Засегна тематиката за задграничните футболисти – какъв брой съгласно теб е обикновено да са в нашите клубове, тъй като виждаме, че в някои от тях 9-10 индивида са чужденци?
- Аз не съм срещу задграничните футболисти, просто да са качествени. Не да дойдат трима играчи, които не са по-добри от нашите момчета. Да им се дава път, една-две години да се постановат те, да се приспособяват, в сравнение с да се дава път на младите. За мен това не е вярно.
- Със сигурност доста от футболистите, с които ти си играл, не са получили този късмет, който си имал ти. След това сякаш се разочароват от футбола и си тръгват…
- Това съгласно мен е до характера, тъй като и аз бях в тяхното състояние, само че просто стисках зъби, стоях и упражнявах, не споделях нищо. Повечето два-три месеца като не се случи нищо с тях, стават и си потеглят.
- Вярваш ли, че Георги Дерменджиев ще реализира още една твоя фантазия – да дебютираш в мач на представителния ни отбор?
- Надявам се, само че това си зависи от мен. Ако играя добре и той реши, че мога да му помогна…
- Меси или Роналдо – кой съгласно теб е по-добър?
- Не мога да съпоставям тези футболисти. Различни са. Единият има повече гений, другият е постигнал повече с труд. Наистина за мен те са най-хубавите футболисти, които са играли, тъй като актуалният футбол е много по-труден от преди години.
- Кое е сложното в този момент на актуалния футбол?
- Сега е по-бърз, по-динамичен, по-силов. Преди години футболът беше по-бавен. Много по-различен.
- В това ли изоставаме – няма я тази динамичност?
- Може би, да. Когато гледате Първа лига и примерно мач от Италия, сами може да видите разликата.
- Какво правиш, когато не си зает с футбол?
- Малко е времето, в което не съм зает, само че виждам да се виждам със фамилията ми, с приятелите и да извозвам време с тях.
- Остава ли ти време да вървиш до Габрово?
- Когато имам опция, виждам постоянно да вървя, с цел да видя фамилията, баба ми, дядо ми, само че в последно време е все по-рядко.
- Какво споделя дядо ти, който те е завел на „ Герена “?
- Той е индивидът, който може би най-вече се радва. Всеки ден се чуваме с него, изяснявам му каква е обстановката и я обсъждаме.
- А той левскар ли е?
- Няма пристрастия към никой клуб. Просто гледа мачове на всички тимове.
- Къде обичаш да си почиваш, да разпускаш?
- Когато съм в отмора, обичам да отида на умерено място, където 100% да се отдам на почивката.
- Какво си пожелаваш?
- Пожелавам си единствено да съм жив и здрав. Това е най-важното. Без здраве, нищо не може да се реализира. Семейството ми и всички близки да са живи и здрави. И времето ще покаже.
- Стаси, здравей! Благодарим ти, че одобри поканата на предаването „ Код Спорт “! Първо по какъв начин си? Успя ли да заредиш батериите по време на късата пауза сред двата сезона?
- Да, имахме една седмица отмора. Презаредих батериите. Сега имам малко проблеми, само че се надявам да бъда подготвен в най-скоро време.
- Какво не се получи през предходната година? За какво най-вече съжаляваш?
- Съжалявам, че не успяхме да реализираме задачите си. Но и да скърбя, и да не скърбя, не мога да върна времето, тъй че гледаме напред.
- Любимият ти Левски е в тежко състояние. Мнозина допускаха, че ще избягаш от проблемите и ще потърсиш друго място за развиване. Как подейства всичко това на футболистите?
- Нормално е да се отразява на футболистите в съблекалнята, тъй като всеки ден се написа и се разяснява за Левски. Но ние сме експерти и гледаме да си вършим работата на терена – на тренировки и мачове и да не обръщаме такова огромно внимание.
- Тежи ли ти това медийно внимание към теб, към футболистите на Левски?
- Свикнах и от много време не обръщам внимание на отрицателните мнения и трудове. Колкото по-малко четеш, толкоз по-добре.
- Не е загадка, че интерес към теб има както от родни, по този начин и от задгранични клубове. Коя е посоката, която ти би избрал?
- В момента съм футболист на Левски и не мога да разясня коя посока бих избрал. Но за в бъдеще желая да играя в чужбина.
- Има ли някое състезание от топ 5, което ти подхожда най-вече? Кое те впечатлява?
- Най-обичам да виждам британския и испанския футбол.
- Ясно е, че до края на трансферния прозорец всичко може да се случи, само че какво би те предиздвикало да останеш в „ синия “ клуб?
- От дребен съм от Левски, левскар съм и обичам този клуб! Ако мога да му оказа помощ, бих останал. Ако няма подобаваща оферта, която да устройва клуба, ще остана.
- Какво се промени с идването на Наско Сираков?
- Според мен занапред ще стартират да се трансформират нещата откъм позитивната част. Ще забележим какво ще се случи.
- Чувстваш ли някакво по-специално отношение към теб от страна на Сираков, на другия притежател Тити Папазов?
- Не. Мисля, че към всички е еднообразно. Аз ги познавам от 2015 година, от юбилея почти. Но мисля, че към всички отношението е еднообразно. Няма разделяне на футболистите.
- С оглед на комплицираната обстановка по-добре ли е, че няма да участвате в евротурнирите?
- Лично за мен не е по-добре, тъй като това е подарък за почитателите. Като цяло всеки един последовател желае да гледа Левски в Европа.
- Връщаш ли се към мачовете с Локомотив (Пловдив) за купата?
- На моменти си ги припомням, само че не желая да се връщам. Не знам какво се случи тогава. Не мога да го разясня аз. Не е прелестно, само че продължаваме напред.
- Вече 11 години Левски няма извоюван трофей - няма ли да има край тази черна серия?
- Първо е най-важно клубът да бъде нормализиран, да се работи професионално, както е било постоянно и по-късно към този момент можем да приказваме за трофеи и за купи.
- Да, само че „ сините “ последователи желаят да видят най-сетне Левски с трофей…
- Да, обикновено е. 11 години хората са изгубили всякакво самообладание. Ето, в този момент има много българи и млади футболисти. Важно е да има самообладание, да се направи добър гръбнак на Левски. Според мен рано или късно Левски ще се върне там, където му е мястото.
- Тежи ли ти, че обичаният ти клуб е надалеч от онази „ синя приказка “, когато съставът стигна до 1/4-финал за купата на УЕФА, а по-късно се класира за групите на Шампионска лига?
- Тежи ми, да. Като левскар не ми е прелестно, само че се надявам рано или късно да се оправят нещата.
- Спомняш ли си ги тези мачове?
- Бил съм много дребен. Гледал съм ги единствено по малкия екран.
- Твой управител е Джон Ингълс, който като футболист на „ сините “ записа дубъл при започване на века. Какво те поучава някогашният бранител?
- Съветва ме да съм съсредоточен върху работата си. Най-важното е да се модернизирам във всички мои слаби страни.
- Имате ли тактика и проект за развиване на кариерата ти?
- Не обичам да се вършат проекти за бъдещето, тъй като от време на време се трансформират. Гледам да мисля повече за момента.
- Как стартира всичко при теб с футбола? В началото тръгваш от Янтра (Габрово), само че кой те заведе до стадиона? Защо избра футбола?
- Ходех непрекъснато да ритвам на площадките и по този начин татко ми ме записа да упражнявам. На „ Герена “ за първи път дядо ми ме докара. Бях на 12 години.
- Какво беше чувството?
- Тогава за първи път пристигнах в София. Малко ми беше необичайно. Не можех да допускам, че пристигам в школа като Левски.
- Успя да грабнеш своя късмет и да се утвърдиш в титулярния състав. Трудно ли ти бе да пробиеш при мъжете?
- Да, много ми беше мъчно. Две-три години не можех да мина границата сред мъжкия и юношеския футбол. Не е единствено до дадения футболист, само че и до треньора, до това по какъв начин клубът те развива и постанова. Не може да пуснеш един футболист две срещи по 15 минути и да искаш да ти взема решение всеки мач. Това няма по какъв начин да стане. Голяма е разликата сред юношеския и мъжкия футбол. Трябва да има самообладание и доверие от треньорския щаб за всеки един футболист, който е млад и проспериращ.
- В какво се показва тази разлика сред юношеския и мъжкия футбол?
- В доста неща – темпото на игра… Големи са разликите. Детският футбол е по-различен. В юношеския не играеш за нищо.
- Дебютът ти в мъжкия футбол бе през март 2016 година при Стойчо Стоев. Спомняш ли си този дуел?
- Да, против Монтана. Предишния ден имах мач с юношите и след него Стойчо ми се обади и ми сподели, че на следващия ден ще съм в групата. Даже не можех да допускам, тъй като преди няколко часа съм играл мач. Не чаках, че ще вляза, само че мисля, че записах 30 минути.
- След това треньори ти бяха Люпко Петрович, Елин Топузаков, Николай Митов, Делио Роси, Славиша Стоянович, Георги Дерменджиев, Петър Хубчев и Георги Тодоров. Как един млад футболист може да се приспособява към толкоз доста експерти за малко време?
- Мисля, че е много мъчно освен за младите футболисти, само че и за опитните. Когато през шест месеца се сменя треньорът, таман почваш да хващаш концепцията му и го сменят. Той взима нови футболисти, има разнообразни визии и в действителност е много мъчно за всеки състезател.
- При кого от изброените треньори ти беше най-трудно?
- Не знам, при всеки е имало интервал, в който ми е било мъчно. Но може би при Делио Роси поради италианския имаше огромна преграда към футболистите. Нямаше по какъв начин да се комуникира. Да, имаше преводачи, само че е по-различно.
- От кого научи най-вече? Кой усети най-близо до теб?
- От безусловно всички треньори научих доста. От всеки един нещо друго. Това ми оказа помощ доста да съм това, което съм.
- Беше част от извънредно прочувствения празник на Левски по случай 100-годишнината на клуба. Юбилеят бе почетен с мач против Лацио, в който ти означи победното попадение за 3:2. Какво си спомняш от това паметно събитие?
- Спомням си всичко. Сутринта преди мача ми се обади Викторио Павлов и ми сподели, че тази вечер ще вземам участие в дуела. Обадих се на татко ми да му кажа и той не можеше да повярва. Казах му, в случай че има опция да пристигна в София да гледа. Отговори ми, че потегля. Почна мачът, не чаках да играя толкоз време. Влязох към 30-ата минута и съумях да отбележа и гол. Никога няма да не помни този миг.
- Това ли ти е най-щастливият момент?
- Един от най-щастливите е. Всеки един мач, в който играя за Левски е благополучен миг за мен.
- В началото на годината получи приз за „ Най-прогресиращ млад футболист “. Какво значи за теб тази премия?
- Всичкият труд, който съм положил през предходната година, се възнагради с тази премия.
- Преди време изкара 10 дни в академията на Ливърпул. Би ли ни разказал нещо забавно от престоя ти при „ мърсисайдци “?
- Там в действителност видях действителността на футбола, даже школа като Левски какъв брой е надалеч. Там има към 15 терена единствено за юношите, имат към 6-7 треньора на набор. Наистина професионализмът там е на друго равнище.
- Усети ли магията на Ливърпул?
- Да, в действителност няма да не помни този миг. Всъщност там играх и мач, в който означих гол. Паднахме с 2:3. Но в действителност това беше един специфичен миг за мен. Бях една седмица там и няма да не помни този интервал. Това е един урок за мен.
- Твой кумир е Георги Иванов – Гонзо – с какво те впечатлява играта на именитата „ деветка “?
- С хъса, с който играе. Дава си сърцето и душата за обичания Левски. А и поради головете, които вкарва.
- По какво искаш да приличаш на него?
- Искам и аз да се себераздавам и да давам на Левски като него.
- Имал ли си тежки травми, които да се те карали да си кажеш, че спираш с футбола?
- Не. Дори всяка травма ме стимулира да работя повече, с цел да не се случват такива неща.
- А кой е най-хубавият ти другар в съблекалнята? С кого се разбираш най-добре?
- Разбирам се с всички, не желая да обидя някой. Има момчета, с които по-често излизаме на открито, само че с всички съм непосредствен.
- Какво ще кажеш за прочувствената разлъка на Живко Миланов?
- Дори и аз се разплаках на стадиона. Наистина Живко беше човек за образец. Капитан, който доста ни помагаше освен на терена, само че и отвън него. Даваше ни препоръки, караше ни се, когато би трябвало. Не може единствено да ти споделят: „ Браво “ и да ти пляскат. Наистина един заслужен човек за почитание.
- Вече имаш гол във „ Вечното дерби “ при 2:2 в последния сезон. По-специално ли е, когато се разпишеш във вратата на ЦСКА?
- Аз и при юношите обичах да въвеждам. Беше особено, само че резултатът… Ако бяхме били, щеше да е още по-специално.
- Това ли е топ дуелът в родния шампионат?
- Мисля, че, да. Винаги е бил. Тогава трибуните се пълнят. На другите мачове няма толкоз хора.
- Задавал ли си си въпроса за какво Лудогорец господства толкоз дълго време в родния шампионат?
- Може би, тъй като работят най-правилно от всички тимове.
- Красимир Балъков първи ти прати повиквателна за националния тим, само че към момента чакаш своя дебют в мъжката групировка на „ трикольорите “. Как реагира, когато разбра, че ще си част от представителния ни отбор?
- Много се зарадвах. Във всеки един мач, който играя за юношеския народен тим се разпределям 100%. Да играя за мъжкия народен отбор е една моя фантазия. Стана ми доста хубаво, когато разбрах, че ще бъда извикан.
- Как се отнасяха към теб по-опитните футболисти?
- Добре се отнасяха, аз ги познавам половината. Играл съм с тях или против тях.
- Предстоят значими дуели за „ лъвовете “. Как оценяваш възможностите ни в идните дуели от Лигата на нациите против Ирландия и Уелс, както и в решителния мач за европейското с Унгария през октомври?
- За мен до момента в който теоретично има шансове, значи има шансове, тъй като всичко си зависи от нас. Ако работим вярно и вършим това, което ни споделят, мисля, че имаме огромни шансове.
- Мислил ли си за какво в последно време нямаме футболисти в топ шампионатите на Европа? Сега мъчно се реализират такива прехвърляния, които преди време бяха нещо напълно нормално…
- Мисля си, че е, тъй като във водещите тимове не играят толкоз млади футболисти. Не им се дава път, в последните години избират чужденци пред млади играчи. Затова няма развиване на българския футбол. Ако играят в един тим по двама-трима млади футболисти, след време ще станат гръбнакът на националния тим. Така ще има и играчи в топ шампионатите.
- Засегна тематиката за задграничните футболисти – какъв брой съгласно теб е обикновено да са в нашите клубове, тъй като виждаме, че в някои от тях 9-10 индивида са чужденци?
- Аз не съм срещу задграничните футболисти, просто да са качествени. Не да дойдат трима играчи, които не са по-добри от нашите момчета. Да им се дава път, една-две години да се постановат те, да се приспособяват, в сравнение с да се дава път на младите. За мен това не е вярно.
- Със сигурност доста от футболистите, с които ти си играл, не са получили този късмет, който си имал ти. След това сякаш се разочароват от футбола и си тръгват…
- Това съгласно мен е до характера, тъй като и аз бях в тяхното състояние, само че просто стисках зъби, стоях и упражнявах, не споделях нищо. Повечето два-три месеца като не се случи нищо с тях, стават и си потеглят.
- Вярваш ли, че Георги Дерменджиев ще реализира още една твоя фантазия – да дебютираш в мач на представителния ни отбор?
- Надявам се, само че това си зависи от мен. Ако играя добре и той реши, че мога да му помогна…
- Меси или Роналдо – кой съгласно теб е по-добър?
- Не мога да съпоставям тези футболисти. Различни са. Единият има повече гений, другият е постигнал повече с труд. Наистина за мен те са най-хубавите футболисти, които са играли, тъй като актуалният футбол е много по-труден от преди години.
- Кое е сложното в този момент на актуалния футбол?
- Сега е по-бърз, по-динамичен, по-силов. Преди години футболът беше по-бавен. Много по-различен.
- В това ли изоставаме – няма я тази динамичност?
- Може би, да. Когато гледате Първа лига и примерно мач от Италия, сами може да видите разликата.
- Какво правиш, когато не си зает с футбол?
- Малко е времето, в което не съм зает, само че виждам да се виждам със фамилията ми, с приятелите и да извозвам време с тях.
- Остава ли ти време да вървиш до Габрово?
- Когато имам опция, виждам постоянно да вървя, с цел да видя фамилията, баба ми, дядо ми, само че в последно време е все по-рядко.
- Какво споделя дядо ти, който те е завел на „ Герена “?
- Той е индивидът, който може би най-вече се радва. Всеки ден се чуваме с него, изяснявам му каква е обстановката и я обсъждаме.
- А той левскар ли е?
- Няма пристрастия към никой клуб. Просто гледа мачове на всички тимове.
- Къде обичаш да си почиваш, да разпускаш?
- Когато съм в отмора, обичам да отида на умерено място, където 100% да се отдам на почивката.
- Какво си пожелаваш?
- Пожелавам си единствено да съм жив и здрав. Това е най-важното. Без здраве, нищо не може да се реализира. Семейството ми и всички близки да са живи и здрави. И времето ще покаже.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ