Станислав Иванов е един от най-успешните кадри на синята школа

Станислав Иванов пред ТОПСПОРТ: Мечтая да играя с Левски в Шампионска лига, няма да забравя гола си за Ливърпул

Станислав Иванов е един от най-успешните фрагменти на " синята " школа в последната година. 20-годишният състезател се утвърди в титулярния състав на Левски през сезона. Нападателят вкара и първия си гол за състезание в миналия кръг против Ботев (Пловдив) (3:1). Станислав Иванов даде просторно изявление пред ТОПСПОРТ , в което разкрива за пътя си към титулярния състав, за задачите си, както и по какъв начин се е стигнало до присъединяване му едвам на 15 години в юбилейния мач против Лацио и по-късно до проби в Ливърпул.

Станиславе, против Ботев, вкара първия си гол с екипа на Левски за състезание. Какво значи това попадение за теб?

- Означава доста. Важен гол за мен, а и за тима. Спечелихме трите точки, което беше от огромно значение за нас.

Това ще ти даде ли спомагателна убеденост със синия екип?

- Всеки футболист, който вкарва има повече самочувствие. Нормално е да ми вдъхне кураж. Чаках много време за него. Работех и знаех, че е въпрос на време да вкарам.

В Левски настъпиха доста промени. Как се отразиха те на тима и на съблекалнята?

- Всяка смяна не се отразява добре на тима и чисто психически. Левски е огромен клуб и търси резултати. Това е обикновено.

Източник:

Промени ли нещо Георги Тодоров откакто пое отбора? Той ти е бил и треньор в ДЮШ...

- Аз го познавам доста добре. Отличен треньор. Да, работихме дружно и в ДЮШ. За една седмица подвигна настроението на тима. Имаше психически проблеми, след сложните пет месеца. Сега има въодушевление. Това е доста значимо за един тим.

Ти си младеж на Левски. Усещаш ли почитателите на отбора да имат по-специално отношение към теб?

- Мисля, че почитателите си почитат юношите. Ние от деца израстваме в този тим, знаем история, триумфи. По-различно е.

Сега има много юноши в първия състав. Какви препоръки им даваш? Опитваш ли се по някакъв метод да им окажеш помощ?

- По-опитните футболисти им дават препоръки. Аз им споделям да бъдат спокойни, тъй като съм минал по този път. Трябва да се провиснал и да покажат качествата си.

Източник:

Бързо мина от юношеския към мъжкия футбол. Какви са разликите и какъв брой ти беше мъчно да се адаптираш?

- Разликата е доста огромна. При юношите е много по-лесно. При мъжете се играе доста по-бързо, чисто психически е друго.

Какво е Левски за теб?

- За мен Левски е доста. Левски е фантазия. Всеки ден се боря да се наложа.

С кой си другар от тима?

- Аз съм другар с всички. В тренировките и мачовете ние сме едно цяло. Извън тази конюнктура, излизам с няколко момчета, само че това е обикновено. Няма по какъв начин да излизаш с целия тим. Нямам врагове в отбора.

Тръгваш от Габрово, идваш самичък в София. Разкажи освен това за този интервал.

- Да, пристигнах самичък. Избрах Левски пред няколко други разновидността (б.р - имал е предложение и от Славия). Взех най-правилното решение. Започнах да упражнявам при Божидар Костадинов. Настаниха ме в общежитието към Левски. Започнах да играя. Чисто футболно бързо се приспособих. Трудно ми беше обаче, че не познавах никого. Бях самичък и трябваше да разгадавам единствено на себе си.

Източник:

Твоята звезда изгря в юбилейния мач на Левски с Лацио. Как се стигна до това едвам на 15 години да играеш в този дуел?

- Тогава имаше няколко индивида с националния тим, надлежно трябваше да се запълни групата. Тогавашният треньор Викторио Павлов ми се обади сутринта и ми сподели - през днешния ден няма да тренираш с юношите, тази вечер ще играеш мач. Аз не знаех какво става. Чуех се майтапи ли се, истина ли е. Казах " добре ", само че през целия ден стоях у дома и се пробвах да се съвзема. Обстановката беше доста нова за мен. Дотогава бях упражнявал 1-2 пъти с първия тим. Не познавах никой, единствено треньорът. Когато стъпих на националния стадион се тормозих много. Все отново съумях да вкарам гол. Това беше значима стъпка нагоре. Даде ми подтик и хората погледнаха на мен с други очи.

Беше на проби в Ливърпул. Как се стигна до тях и какви усещания натрупа там?

- Беше ужасно преживяване. Изкарах една седмица. Дойде покана в клуба и се съгласиха да ме пуснат. Отидох с тогавашния началник на школата - Иван Колев. Тренирах една седмица. Играх в мач, вкарах даже гол. Беше незабравимо за мен. Това е един от най-хубавите тимове в света.

Каква е ситуацията в школата там? Как се работи и на какво се залага?

- Доста по-различно е. Отиваш на стадиона сутринта и си тръгваш вечерта. Цял ден си със съотборниците си. Има си зони за отдих. Отборът се храни дружно. Отборът, в който бях прекарваше към 10 часа дружно. Не съумях да се докосна до първия състав, за жалост.

Източник:

Кога ти е било най-трудно във футбола досега?

- Имал съм много такива моменти. Когато не играеш за първия тим не е прелестно, само че бориш се и продължаваш.

Какво искаш да постигнеш?

- Мечтая да съм жив и здрав. Да нямам травми. Искам да стана съществена фигура в Левски. Феновете да са удовлетворени от играта ми. Мечтая един ден да играя с Левски в групите на Шампионска лига.

Не мислиш ли за трансфер?

- Все още не. Всеки футболист мечтае за чужбина, само че в този момент виждам единствено и само Левски.