На днешния ден е роден Станислав Доспевски
Станислав Доспевски е зограф и живописец, наследник на Димитър Зограф и племенник на Захарий Зограф, изтъкнат представител на Самоковската художествена школа и един от основоположниците на българската световна реалистична живопис. Изключителен ерудит освен за времето си, а даже и за актуалните ни показа за интелектуалец.
Роден е на 3 декември 1823 година в гр. Самоков, с кръщелно име Зафир Зограф. Учил изначало в родния си град, а след това траял образованието си в Пловдив. Още от дребен оказва помощ на татко си и по този начин изучавал майсторството на иконописец и стенописец.
От 1851 година учи в Русия: първо приключва Художественото учебно заведение за живопис, статуя и архитектура в Москва, а през 1856 година - Императорската художествена академия в Санкт Петербург. По това време приема името Станислав Доспевски.
След завръщането си в България живее в Самоков и Пазарджик. Обикаляйки манастирите ни, поставя дружно с Найден Геров началото на главния фонд на първия държавен български музей.
Станислав Доспевски е изрисувал някои от стенописите в основната църква на Рилския манастир, в Батошевския манастир " Въведение Богородично ", в Преображенския манастир (иконата на Св. Андрей и др.), в Лопушанския манастир, в храма " Успение на Пресвета Богородица " в Пазарджик (иконата на св. Кирил и Методий и др.), в Софийската катедрала " Св. Неделя " (част от иконостасните икони), а в Пловдив - в църквата " Св. Марина " (олтарните икони на Иисус Христос и Света Богородица), в Църквата " Св. Св. Константин и Елена " (иконата " Св. Варвара " ), в църквата " Св. Богородица " (Иисус Христос и Св. Богородица с Младенеца).
Автор е също на " Портрет на Елисавета В. Чалъкова " (1857, Национална Художествена Галерия, НХГ), " Портрет на Салчо Ив. Чомаков " (1869, НХГ), портрети на Найден Геров и Мария Н. Герова, Душо Хаджидеков, доктор Стоян Чомаков, отец Кирил Нектариев, брат му Атанас Самоковец и други
По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година е задържан от турските управляващи. Умира в пандизите на Истанбул (Цариград) на 6 януари 1878 година.
Днес къщата на Станислав Доспевски е измежду 100-те национални туристически обекта.
Тя е единственият в България дом - музей на възрожденски художник. Сградата е издигната през 1864 година по план на Станислав Доспевски от фамозните брациговски майстори, и е в жанр присъщ за интервала на Възраждането. На фронтона й е изписано: ”Притяжание Станислава Д. Доспесково - Самоковца, 1864 ”. В салона на къщата, Станислав Доспевски рисува фрески изобразяващи: “Смяна на стражата пред императорския замък в Петербург ”, “Площада на Пушкин в Одеса ” и “Протока “Златният рог ” в Цариград ”.
В дома на Станислав Доспевски са се уреждали първите сбирки на вътрешния революционен комитет и на първото женско сдружение в България “Просвета ”. През 1945 година къщата е дарена от вторият наследник на художника - Борис Доспевски. Обявена е за музей през 1952 година, а през 1964 година за монумент на културата. С Решение № 50 от 2 август 1966 година на Окръжния национален съвет град Пазарджик, къщата-музей се сплотява с Художествена изложба „ Станислав Доспевски ”.
Роден е на 3 декември 1823 година в гр. Самоков, с кръщелно име Зафир Зограф. Учил изначало в родния си град, а след това траял образованието си в Пловдив. Още от дребен оказва помощ на татко си и по този начин изучавал майсторството на иконописец и стенописец.
От 1851 година учи в Русия: първо приключва Художественото учебно заведение за живопис, статуя и архитектура в Москва, а през 1856 година - Императорската художествена академия в Санкт Петербург. По това време приема името Станислав Доспевски.
След завръщането си в България живее в Самоков и Пазарджик. Обикаляйки манастирите ни, поставя дружно с Найден Геров началото на главния фонд на първия държавен български музей.
Станислав Доспевски е изрисувал някои от стенописите в основната църква на Рилския манастир, в Батошевския манастир " Въведение Богородично ", в Преображенския манастир (иконата на Св. Андрей и др.), в Лопушанския манастир, в храма " Успение на Пресвета Богородица " в Пазарджик (иконата на св. Кирил и Методий и др.), в Софийската катедрала " Св. Неделя " (част от иконостасните икони), а в Пловдив - в църквата " Св. Марина " (олтарните икони на Иисус Христос и Света Богородица), в Църквата " Св. Св. Константин и Елена " (иконата " Св. Варвара " ), в църквата " Св. Богородица " (Иисус Христос и Св. Богородица с Младенеца).
Автор е също на " Портрет на Елисавета В. Чалъкова " (1857, Национална Художествена Галерия, НХГ), " Портрет на Салчо Ив. Чомаков " (1869, НХГ), портрети на Найден Геров и Мария Н. Герова, Душо Хаджидеков, доктор Стоян Чомаков, отец Кирил Нектариев, брат му Атанас Самоковец и други
По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година е задържан от турските управляващи. Умира в пандизите на Истанбул (Цариград) на 6 януари 1878 година.
Днес къщата на Станислав Доспевски е измежду 100-те национални туристически обекта.
Тя е единственият в България дом - музей на възрожденски художник. Сградата е издигната през 1864 година по план на Станислав Доспевски от фамозните брациговски майстори, и е в жанр присъщ за интервала на Възраждането. На фронтона й е изписано: ”Притяжание Станислава Д. Доспесково - Самоковца, 1864 ”. В салона на къщата, Станислав Доспевски рисува фрески изобразяващи: “Смяна на стражата пред императорския замък в Петербург ”, “Площада на Пушкин в Одеса ” и “Протока “Златният рог ” в Цариград ”.
В дома на Станислав Доспевски са се уреждали първите сбирки на вътрешния революционен комитет и на първото женско сдружение в България “Просвета ”. През 1945 година къщата е дарена от вторият наследник на художника - Борис Доспевски. Обявена е за музей през 1952 година, а през 1964 година за монумент на културата. С Решение № 50 от 2 август 1966 година на Окръжния национален съвет град Пазарджик, къщата-музей се сплотява с Художествена изложба „ Станислав Доспевски ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ