Станислав Балабанов от Има такъв народ“ отново се показа –

Станислав Балабанов от „ ИТН “ още веднъж се появи – не като политик, а като зле гримиран статист в трагикомедията на личното си политическо разлагане. С някакво неразбираемо, съвсем умолително разбиране, той прикани кабинетът да си изкара мандата. Не от угриженост за стабилността на страната, несъмнено, а от чист инстинкт за самозапазване – тъй като прелестно знае, че в случай че през днешния ден има избори, на следващия ден него и партията му ще ги няма.

Това е същият Балабанов, който по време на митингите се снимаше до палатковите лагери и сочеше паветата като знак на националната воля. Онзи същият, който беше „ един от нас “. Днес? Днес същият този „ национален човек “ не смее да мине самичък по улицата, без да се оглежда през рамо. Защото разликата сред бунтовник и елементарен изменник е, че първият си държи на думата. А вторият се крие, когато народът му търси сметка.

Но кулминационната точка на фарса е, че Балабанов реши да поучава… президента Румен Радев – индивидът с най-голям публичен рейтинг в страната. Той, чиято дума още тежи. А кой е Балабанов? Човек, който даже някогашните му гласоподаватели се чудят в кой парламент към момента се подвизава. Може би скоро няма да се чудят – няма да го има.

Разбира се, с типичния си възторг и подправена експертиза, Балабанов не пропусна да нападна и Асен Василев, като че ли не запомнил, че самият той и партията му се оляха в толкоз недомислици, че дори хронологията им е по-объркана от бюджета, който сякаш ги тормози.

Това, което виждаме, е суматохата на хора, които усещат по какъв начин килимчето под краката им се дърпа. Те не оферират решения – единствено плач и зле затулен боязън. Страх от избори. Страх от улицата. Страх от народа, който излъгаха.

Истината е елементарна: когато балонът на популизма се спука, на сцената остава единствено тишината… и едно-две забравени изявленията в утринен блок. Там отиват Станислав Балабанов и „ ИТН “. Колкото по-бързо, толкоз по-добре за всички нас.