Станислав Ангелов: Има факти, които утежняват много ситуацията на Левски
Станислав Ангелов гостува в предаването " Код Спорт " по TV+. Директорът на детско-юношеската школа на стадион " Раковски " разяснява положението на обичания си Левски, развиването на подрастващите във футбола и възможностите България да взе участие на Евро 2020.
@@@
- Стани, здравей! Добре пристигнал в „ Код Спорт “! Отминаха ли страстите от мача Левски – Лудогорец? Заслужено ли беше продължаването напред на „ сините “ в шампионата за Купата на България?
- Според мен безусловно закономерно продължиха. Емоции въобще не би трябвало да има сега, въпреки всичко има доста по-високи цели и би трябвало да ги преследваме. Това би трябвало да е просто една стъпка от моя позиция.
- Ти си преживявал сходно нещо – през 2013 година вкара надвит гол в дербито на „ Герена “ против разградския отбор, само че тогава се стигна до кошмарно реми в последния кръг против Славия. Как в този момент ще подейства триумфът на „ синия “ отбор?
- За страдание аз не можах да взема присъединяване в последния мач със Славия, само че еуфорията, която беше тогава, в действителност се отрази отрицателно. Всички смятахме, че надали не сме спечелили шампионската купа. В последна сметка се оказа, че не е по този начин. Би трябвало това доста съществено да свети като лампа при всички, които управляват сега и обичат нашия обичан клуб.
- Най-актуалната тематика до края на сезона най-вероятно ще е Купата на България, поради огромната разлика на Лудогорец от преследвачите в Първа лига. Каква е действителната ти прогнозата и за финала, и за трофея?
- Всяка една прогноза, която давам е действителна.
- Но футболът е недействителен от време на време.
- Затова е забавен. На всички ни е ясно, че е мъчно да се борим за шампионската купа, само че с такава игра – мъжка, раздаваща се, с такава еуфория и обединяване, каквото царува измежду почитателите сега, считам че имаме огромни шансове за купата.
- Идеално държание за турнирен мач.
- Много добре дори, доста съм удовлетворен. Беше наслада този мач да се гледа, за разлика от някои не доста приятни различен път.
- Във вторник ще разберем полуфиналните двойки, само че едно е несъмнено – четирите тима с най-вече почитатели в България останаха в шампионата. Добре ли е това?
- По-хубаво от това няма за хората, които обичат футбола в България! Ще са много забавни и здрави мачове. Надяваме се да се получи съществено спортсменско отношение освен на терена, а и отвън него, тъй като знаем какви крайни страсти се получават. Доста постоянно има прояви, напрежения, само че това е футболът. Но в действителност считам, че по-хубаво от това няма за момента.
- В Левски все по-често приказват за поличба, която не дава да се завоюва първи трофей от 2009 година Ти вярваш ли в зли сили, които пречат?
- Прокоба е мощно казано. Много са аргументите, може да ги изреждаме дълго време. Като цяло напрежението, което царува напоследък, оказва съществено въздействие. И естествено подценихме на няколко пъти обстановката най-малко по персонално мое мнение. Прокобата с доста работа, усмивка и положителна сила постоянно се преодолява.
- Левски към момента не е спечелил мач през 2020 година в постоянното време. Доколко управническата рецесия се отразява на терена?
- Отразява се ужасно доста, няма по какъв начин да не се отрази. Всички момчета към този момент схващат и осъзнават какво се случва на национално равнище по отношение на нашия клуб. Всичко е много неразбираемо, няма никаква сфера в международен мащаб, която да има неизясненост и неконкретност, и тя да върви добре. Неяснотата постоянно поражда някакъв тип напрежение и огромна доза боязън от незнайното. В последна сметка би трябвало колкото се може по-бързо да се обясни статута, с цел да може това, което ние всички желаеме – футболният артикул в действителност да излезе на напред във времето в много положителен аспект.
- Като някогашен футболист, капитан и шеф на „ сините “ каква е прогнозата ти, визията за развиването на събитията в Левски?
- Аз в действителност нямам доста огромна визия сега. Надявам се да се стабилизира играта, с цел да може да успеем да спечелим по този начин стремежи от всички нас трофей. Хубавото е, че почитателите са обединени, има готовност измежду тях. Видяхме го и на мача със Славия, и на дуела с Лудогорец. Аз съм удивен и доста благополучен от това, което виждам на трибуните. Смятам, че ще е доста мъчно до края на годината да се изяснят събитията и фактологията към нашия клуб. Всичко е от през днешния ден за на следващия ден, мъчно може да се вземат каквито и да било съществени решения. Пък и виждам, че прекомерно доста обремененост има сега и в ръководството. Има обстоятелства, които утежняват доста обстановката на Левски и то от години насам. В последна сметка те са и огромна спънка за бързото разрешаване на въпросите към днешна дата.
@@@
- Възможно ли е, действително ли е почитателите да бъдат във времето спонсори на Левски, както е сега?
- Феновете хубаво могат да бъдат спонсори, само че кой и по какъв начин ще ръководи клуба? След като почитателите са спонсори, те ще желаят значително да имат присъединяване и в ръководството, най-малко в избора на това кой да управлява клуба. Ние, българите сме доста отдадени в някои дела. На моменти сме доста положително настроени, в други сме доста крайни в решенията си в отрицателна посока. Евентуални недобри резултати биха довели до доста съществени диаметрални разлики вътре сред спонсорите, които бихме могли да бъдем като почитатели и това нещо никога няма да се отрази добре на клуба и на ръководството. Трябва да има доста точна, ясна и съответна политика за всеки един подробност по отношение на финансиране, ръководство – спортно-техническо, административно, икономическо. Всичко това би трябвало да е доста, доста добре изяснено и то освен вътре в клуба, само че и в цялата общност, с цел да може да няма неясноти, нечиста сделка с разнообразни харчения или стопански разноски, да имаме непорочност. Но това е доста дълъг развой. Наистина Левски сега е много съкрушен от тази позиция. Ако някой може да го извади, окей, това са почитателите, само че в последна сметка даже и тази огромна маса би трябвало някой да я поведе, тя да има водачи. Обществото постоянно основава водачи, а те са тези, които би трябвало да „ извадят картофите от огъня “.
- Отново от позицията ти на някогашен шеф, който е осведомен по принцип по какъв начин стават нещата в кухнята на Левски, в случай че Васил Божков не си продаде акциите, ще може ли без негова воля да се вземат пари от рекламодатели и спонсори в „ синия “ тим?
- Зависи кой ще харчи парите в Левски. Предполагам, че сега имаме изпълнителен шеф, който може да се разпорежда и в случай че нямаме блокирани сметки и финансово имаме опция да оперираме, постоянно има по какъв начин. Левски е много привлекателен за доста спонсори и компании. Най-вероятно би могъл да се откри подобен вид.
- ЦСКА, твоят първи тим, мина по пътя през изпадане в неплатежоспособност на едно комерсиално сдружение и образуване на ново. Това алтернатива ли е за Левски?
- То зависи и от волята на притежателите в някакъв миг. Доколкото знам към днешна дата оповестиха в неплатежоспособност една от компаниите, които са спонсори на Левски или по-точно стартира се процедура по неплатежоспособност. Чисто юридически в тези направления е доста значимо по какъв начин ще се степенуват тези процеси. Надявам се да не се стигне до този миг с Левски. Но единствено с почитателите спасението ще е доста мъчно съгласно мен.
- В последните три години ти имаше проблеми със остарели управления на Левски за школата на стадион „ Раковски “. Решиха ли се към този момент разногласията?
- Споровете ги реши съдът на две инстанции. И на двете дефинираха, че има непозволено деяние от страна на някогашните ръководители в клуба и притежатели. Оттам нататък чакаме да забележим по какъв начин ще се развият нещата, само че в последна сметка аз съм израснал на този стадион. И тогава, и в този момент аз върша едно и също – върша левскари. До преди 20 дни отново няколко дечица отидоха на „ Герена “ от нашата школа, лятото отидоха 5-6. Постоянно работим и нашите деца, които тук се развиват, първата им алтернатива постоянно е била „ Герена “, както преди, по този начин и в този момент. Така че самата функционалност, която ние изпълняваме тук е същата, единствената разлика от преди е, че не я финансира Левски. Иначе е едно и също – нашите деца вървят на мачове, ние сътворяваме тяхната еднаквост като момчета, които обичат Левски. На драго сърце даже лятото един треньор отиде на „ Герена “, в този момент го последва и различен от моите момчета. Функционалността на тази школа постоянно е била една и съща. Просто сега има едно лице, което провежда финансирането на целия този развой, усъвършенства базата и работи за развиване на децата.
- Не е загадка, че обичаш да тренираш на футбол децата. По какъв метод ги караш да обичат топката повече от мобилния телефон?
- Като им взема телефона. (Смее се) Пристрастяването към футбола е нещо естествено, другото е научна доктрина с мобилните устройства. Доста добре се оправят хората, които работят с нашите мозъци. Но любовта, която има едно дете към футбола, никой не може да му я отнеме. Колкото повече му я палиш и поддържаш огъня с тази божествена мощ, която имат тези деца, толкоз по-добре се получава и по-дългосрочно е тяхното предпочитание и внимание към спорта. Това е нашата работа общо взето.
- Когато ти си бил на техните години, нямаше доста мачове по малкия екран, в този момент като че ли са безспир. Това плюс ли е или е минус поради пренасищане?
- От една страна е пренасищане, въпреки това е информация. Можеш да видиш, да се интересуваш. Много е елементарно да видят днешните деца по какъв начин да вземем за пример упражняват футболистите на Ливърпул – тим, който на всички ни харесва по какъв начин играе. Тренирането на тези хора не зависи нито от заплащането им, нито от финансовите им параметри. Това е напълно тяхното вътрешно предпочитание, мотивация и обич към спорта. Всеки един младеж, който желае да се развива в този спорт, би трябвало да натъртва на обособените елементи – да тренира в допълнение, да работи, да построява себе си по метода, по който желае след време да наподобява. В днешно време имаме информация на кого тъкмо желаеме да приличаме и напълно умерено можем да забележим какъв е неговият режим на работа, държание и да го следваме категорично, тъй като 80-90% от футболистите в 98% от времето си в естествения си живот те са същински плебеи на този спорт. Футболът стана огромна просвета. Това, че се храниш, би трябвало да предстои на интереса ти към футбола. Как спиш и поддържаш някакъв статус в обществото или в живота, всичко би трябвало да предстои на желанието ти за развиване.
@@@
- Колко деца упражняват в школата на Левски-Раковски?
- Около 220-230 деца има сега. Лятото се подвигат, зимата леко понижават. Общо взето изменчиво е отношението на децата. Родителите имат много огромна роля в тяхното наличие на стадиона – дали е студено, дали е топло, дали вали дъжд. Неща, които по мое време въобще не се отчитаха като някакъв проблем и проблем. Но малко по малко децата взимат превес в желанието си да спортуват. Доста постоянно и родителите не могат да ги спрат, когато мотивацията в тях е на лимита.
- Проблемът заболели упоритости на родителите срещате ли го?
- Този проблем е неминуем, той е на всички места по света. Просто на Запад федерациите са създали по този начин, че опцията един родител да се меша в работата или да разяснява условия по отношение на работата на способените хора, е сведена до най-малко. Тук за жалост властта за момента е в родителите. Затова и се получава такова текучество сред играчи в разнообразни възрастови групи. Има дечица на по 12-13 години, които са сменили по 7-8 клуба! Каква еднаквост могат да имат? А и по какъв начин можеш методически да изградиш един подобен състезател? Дали е бил запаса, дали титуляр? На детско-юношеските ми години по две-три години съм бил тотална запаса. Само съм упражнявал и съм се борил да си извоювам място в някакъв миг, с цел да играя. Сега болните упоритости значително тъкмо това вършат.
- Наскоро Емил Велев, последният треньор, спечелил със „ синия “ отбор купата, откри детска школа – Левски-Спартак. Как го одобри ти персонално този факт? Въобще почтена ли е конкуренцията сред школите?
- Не е единствено той. Велев е наш другар. Радвам се, че човек, който схваща от футбол, прави нещо футболно. Има ужасно доста школи в София, единствено в района като се завъртим е цялостно с школи. Точно по тази причина приказваме за Футболния съюз, че този стадий и метод на работа би трябвало да се контролира по някакъв метод. Затова е хубаво колкото се може по-рано да има хора, които управляват този Футболен съюз с цялата отговорност и тактика за идващите най-малко 10 години по какъв начин бихме вървели, в каква посока. Трябва далновидно да погледнем в бъдещето, да преценим къде бихме могли да сбъркаме, да създадем проект за тактика – „ А “, „ В “, „ С “. При среща на каквито и да е компликации и трудности, да сме подготвени с съответни реакции. Изобщо да имаме някаква по-дългосрочна идея за всичко това. В това би трябвало да влиза най-много опцията за създаване на децата, тъй като ние изпускаме този детайл много съществено.
- Можем ли да приемем за безспорна истина, че липсват високо квалифицирани треньори тъкмо за равнището на детско-юношеските школи у нас и това се оказва във времето доста сериозен проблем?
- Треньорът е просто част от школата. За мен всяка една школа би трябвало да е доста добре стратегически проведена с доста добър дълготраен проект на деяние и треньорите да се движат в някаква рамка, като методиката включва разнообразни съставни елементи душевен, физически. Вече от тактическо и футболно естество приказваме за квалификацията на треньора, неговите благоприятни условия и усещания за футбола като игра. Но никога не трябва да се отделя това, че децата на първо място би трябвало да израснат едни възпитани, млади и съществени хора с упоритости и предпочитание за развиване. Това е най-важният съставен елемент. Според мен той зависи напълно от школата, в която работят тези деца. Вече чисто футболно считам, че има задоволително треньори, които са ангажирани и работят сносно. Но не може едната ти възраст да работи едно, а другата възраст – друго, тъй като е с различен треньор. А третата възраст работи нещо напълно друго. Всички се възпитават по напълно друг и радикално несъответстващ метод. Общо взето получаваш в една и съща конструкция напълно друга продукция. Не считам, че това е окей. Трябва да гледаме доста по-прецизирано и рамкирано на целия този развой. Но квалифицирани хора несъмнено не липсват, липсва финансиране. Не може един футболист, който до през вчерашния ден е играл за 4-5 или 10 хиляди лв., през днешния ден да взима 800 или 1000. Някак си прекомерно доста се разграничава, а и работата на треньора е най-малко пет пъти по-отговорна, в сравнение с като футболист. Като футболист отиваш, тренираш, играеш, душевен се балансираш, концентрираш, имаш хора до теб, които дават отговор за твоето положение. Докато тук ние сме хората, които отговаряме за развиването на децата и ние носим тази отговорност. Тя е доста огромна и никога не би трябвало да бъде нископлатена, подценена и с лека ръка да се подмятат треньори.
- Тази тематика за унифициране на подготовката в цялата страна може би се отвори в несъответствуващ миг. За нея говореше Красимир Балъков да се наложи и тъкмо тогава стана сривът във Футболния съюз с проблемите, с нов Конгрес. Много разправии, доста негативизъм…
- При всички положения това не се отрази добре на българския футбол. От друга страна, постоянно когато има рецесия, това е тип филтриране на събитията и обстановката. Има опция да се тръгне в може би отново същата посока, само че по друг метод. Защото несъмнено посоката на е неприятна даже на хората, които до момента ръководеха Футболния съюз. Обаче това унифициране на безусловно всички школи да работят по един и същи метод за мен е леко притеснително. Тогава се губи идентичността на клуба. Не може Левски да работи, както работи ЦСКА. Аз не считам, че е окей. Трябва да има някакво рамкиране и тук към този момент приказваме за чисто процедурно самата школа по какъв начин би могла да си модернизира и да си модифицира всичките методически проблеми.
@@@
- Димитър Бербатов, Асен Букарев, Владимир Манчев и ти бяхте едни от най-големите гении на България. Кой ви откри и кой ви разви?
- Димитър Пенев ни откри всички нас, а и освен нас. Ще изпуснем половината, даже в случай че много дълго ги изреждаме. Това е човек със ужасно око и усет. Макар че много постоянно се изрича шеговито, това доста постоянно е и поради неговата самоирония по отношение на някои проблеми и въпроси. Това приказва, че е много необятно скроен и образован човек. Изключително доста го почитам. Винаги, когато и където го видя, търча да го поздравя и да му благодаря за това, че в последна сметка е видял нещо в нас. Предполагам, че не сме го разочаровали. Поне се старахме и се опитвахме да покажем, каквото можем.
- Виждаш ли нови лица за националния тим?
- Има доста момчета, въпросът е към този момент, че те би трябвало да покажат доста по-добри игри в клубните си тимове. Трябва да са водещи фигури, даже и млади и амбициозни, каквито и да са. Щели сме да подмладяваме националния отбор… Как по този начин ще го подмладяваме? Националният тим ни показва пред целия свят. Ние би трябвало да извадим допустимо най-хубавото, което имаме – млади, остарели, каквито ще да са! Въобще не би трябвало да предстои на някакви възрастови граници. Това е най-хубавото, което имаме сега, по отношение на естествено и треньора, който управлява процеса. Той през личната визия може да реши кой под негово управление би се показал в избрани позиции. Да му се гласоподава цялостно доверие, а не да се приказва, отсам и оттова и да притискаме хората за друга работа, а да им се дава опцията да развиват капацитета и себе си. Чисто душевен ние като народ или футболно не можем да покажем най-хубавото от себе си, тъй като нямаме вярата в личните си благоприятни условия. Това за мен е най-големят проблем на българския футбол напоследък.
- Само с религия можем ли да вземем мача с Унгария?
- Естествено. Всички тези момчета са страхотни футболисти. Тази религия не могат сами да си я имат. Да, при някои има повече самочувствие, при други е по-малко. Но би трябвало ние като футболна колегия и нация с всичките мнения изявленията да не ги натискаме, да не ги напрягаме, а да приказваме това, което е действително и истина. Просто да им дадем опцията да покажат най-хубавото от себе си. А не авансово да стартираме с това трябвало, това трябвало… Оставете хората да играят! Като не стане, ще им стиснем ръцете, пробвали са се. Предполагам, че те повече от вас и мен желаят да завоюват нещо и да се класират, и ще създадат всичко допустимо. Въпросът е да не им вкараме това авансово напрежение още занапред. Едва ли не, в случай че не се случи, ще ги гръмнеме всичките.
- Националите желаят повече аудитория, само че опитът с Левски, когато във основни мачове „ сините “ почитатели напълваха стадиона, надали не оказваше назад въздействие.
- Аз играх пред цялостен стадион, когато вкарах гола на Лудогорец. По-хубаво от това да играеш пред цялостен стадион за мен в никакъв случай не е имало. Играл съм пред доста цялостни игрища. Нали за това мечтаем като деца. Не би трябвало въобще това да основава напрежение в самия футболист. А към този момент напрежението идва от възможния крах и последствията, които биха могли да се случат в дадена среща. Затова споделям, че би трябвало да изключим отрицателните резултати и събития, които биха последвали от едно вероятно некласиране. Какво значение има дали ще се класираме или не? Нека да играят момчетата по най-хубавия метод, по този начин както всички знаем, че могат. Ние сме компактно зад тях и би трябвало да им имаме вяра, че могат. Наистина с цялото си сърце да им пожелаем триумф! Ние сме българи и би трябвало единствено да се радваме за това.
@@@ - Стани, здравей! Добре пристигнал в „ Код Спорт “! Отминаха ли страстите от мача Левски – Лудогорец? Заслужено ли беше продължаването напред на „ сините “ в шампионата за Купата на България?
- Според мен безусловно закономерно продължиха. Емоции въобще не би трябвало да има сега, въпреки всичко има доста по-високи цели и би трябвало да ги преследваме. Това би трябвало да е просто една стъпка от моя позиция.
- Ти си преживявал сходно нещо – през 2013 година вкара надвит гол в дербито на „ Герена “ против разградския отбор, само че тогава се стигна до кошмарно реми в последния кръг против Славия. Как в този момент ще подейства триумфът на „ синия “ отбор?
- За страдание аз не можах да взема присъединяване в последния мач със Славия, само че еуфорията, която беше тогава, в действителност се отрази отрицателно. Всички смятахме, че надали не сме спечелили шампионската купа. В последна сметка се оказа, че не е по този начин. Би трябвало това доста съществено да свети като лампа при всички, които управляват сега и обичат нашия обичан клуб.
- Най-актуалната тематика до края на сезона най-вероятно ще е Купата на България, поради огромната разлика на Лудогорец от преследвачите в Първа лига. Каква е действителната ти прогнозата и за финала, и за трофея?
- Всяка една прогноза, която давам е действителна.
- Но футболът е недействителен от време на време.
- Затова е забавен. На всички ни е ясно, че е мъчно да се борим за шампионската купа, само че с такава игра – мъжка, раздаваща се, с такава еуфория и обединяване, каквото царува измежду почитателите сега, считам че имаме огромни шансове за купата.
- Идеално държание за турнирен мач.
- Много добре дори, доста съм удовлетворен. Беше наслада този мач да се гледа, за разлика от някои не доста приятни различен път.
- Във вторник ще разберем полуфиналните двойки, само че едно е несъмнено – четирите тима с най-вече почитатели в България останаха в шампионата. Добре ли е това?
- По-хубаво от това няма за хората, които обичат футбола в България! Ще са много забавни и здрави мачове. Надяваме се да се получи съществено спортсменско отношение освен на терена, а и отвън него, тъй като знаем какви крайни страсти се получават. Доста постоянно има прояви, напрежения, само че това е футболът. Но в действителност считам, че по-хубаво от това няма за момента.
- В Левски все по-често приказват за поличба, която не дава да се завоюва първи трофей от 2009 година Ти вярваш ли в зли сили, които пречат?
- Прокоба е мощно казано. Много са аргументите, може да ги изреждаме дълго време. Като цяло напрежението, което царува напоследък, оказва съществено въздействие. И естествено подценихме на няколко пъти обстановката най-малко по персонално мое мнение. Прокобата с доста работа, усмивка и положителна сила постоянно се преодолява.
- Левски към момента не е спечелил мач през 2020 година в постоянното време. Доколко управническата рецесия се отразява на терена?
- Отразява се ужасно доста, няма по какъв начин да не се отрази. Всички момчета към този момент схващат и осъзнават какво се случва на национално равнище по отношение на нашия клуб. Всичко е много неразбираемо, няма никаква сфера в международен мащаб, която да има неизясненост и неконкретност, и тя да върви добре. Неяснотата постоянно поражда някакъв тип напрежение и огромна доза боязън от незнайното. В последна сметка би трябвало колкото се може по-бързо да се обясни статута, с цел да може това, което ние всички желаеме – футболният артикул в действителност да излезе на напред във времето в много положителен аспект.
- Като някогашен футболист, капитан и шеф на „ сините “ каква е прогнозата ти, визията за развиването на събитията в Левски?
- Аз в действителност нямам доста огромна визия сега. Надявам се да се стабилизира играта, с цел да може да успеем да спечелим по този начин стремежи от всички нас трофей. Хубавото е, че почитателите са обединени, има готовност измежду тях. Видяхме го и на мача със Славия, и на дуела с Лудогорец. Аз съм удивен и доста благополучен от това, което виждам на трибуните. Смятам, че ще е доста мъчно до края на годината да се изяснят събитията и фактологията към нашия клуб. Всичко е от през днешния ден за на следващия ден, мъчно може да се вземат каквито и да било съществени решения. Пък и виждам, че прекомерно доста обремененост има сега и в ръководството. Има обстоятелства, които утежняват доста обстановката на Левски и то от години насам. В последна сметка те са и огромна спънка за бързото разрешаване на въпросите към днешна дата.
@@@ - Възможно ли е, действително ли е почитателите да бъдат във времето спонсори на Левски, както е сега?
- Феновете хубаво могат да бъдат спонсори, само че кой и по какъв начин ще ръководи клуба? След като почитателите са спонсори, те ще желаят значително да имат присъединяване и в ръководството, най-малко в избора на това кой да управлява клуба. Ние, българите сме доста отдадени в някои дела. На моменти сме доста положително настроени, в други сме доста крайни в решенията си в отрицателна посока. Евентуални недобри резултати биха довели до доста съществени диаметрални разлики вътре сред спонсорите, които бихме могли да бъдем като почитатели и това нещо никога няма да се отрази добре на клуба и на ръководството. Трябва да има доста точна, ясна и съответна политика за всеки един подробност по отношение на финансиране, ръководство – спортно-техническо, административно, икономическо. Всичко това би трябвало да е доста, доста добре изяснено и то освен вътре в клуба, само че и в цялата общност, с цел да може да няма неясноти, нечиста сделка с разнообразни харчения или стопански разноски, да имаме непорочност. Но това е доста дълъг развой. Наистина Левски сега е много съкрушен от тази позиция. Ако някой може да го извади, окей, това са почитателите, само че в последна сметка даже и тази огромна маса би трябвало някой да я поведе, тя да има водачи. Обществото постоянно основава водачи, а те са тези, които би трябвало да „ извадят картофите от огъня “.
- Отново от позицията ти на някогашен шеф, който е осведомен по принцип по какъв начин стават нещата в кухнята на Левски, в случай че Васил Божков не си продаде акциите, ще може ли без негова воля да се вземат пари от рекламодатели и спонсори в „ синия “ тим?
- Зависи кой ще харчи парите в Левски. Предполагам, че сега имаме изпълнителен шеф, който може да се разпорежда и в случай че нямаме блокирани сметки и финансово имаме опция да оперираме, постоянно има по какъв начин. Левски е много привлекателен за доста спонсори и компании. Най-вероятно би могъл да се откри подобен вид.
- ЦСКА, твоят първи тим, мина по пътя през изпадане в неплатежоспособност на едно комерсиално сдружение и образуване на ново. Това алтернатива ли е за Левски?
- То зависи и от волята на притежателите в някакъв миг. Доколкото знам към днешна дата оповестиха в неплатежоспособност една от компаниите, които са спонсори на Левски или по-точно стартира се процедура по неплатежоспособност. Чисто юридически в тези направления е доста значимо по какъв начин ще се степенуват тези процеси. Надявам се да не се стигне до този миг с Левски. Но единствено с почитателите спасението ще е доста мъчно съгласно мен.
- В последните три години ти имаше проблеми със остарели управления на Левски за школата на стадион „ Раковски “. Решиха ли се към този момент разногласията?
- Споровете ги реши съдът на две инстанции. И на двете дефинираха, че има непозволено деяние от страна на някогашните ръководители в клуба и притежатели. Оттам нататък чакаме да забележим по какъв начин ще се развият нещата, само че в последна сметка аз съм израснал на този стадион. И тогава, и в този момент аз върша едно и също – върша левскари. До преди 20 дни отново няколко дечица отидоха на „ Герена “ от нашата школа, лятото отидоха 5-6. Постоянно работим и нашите деца, които тук се развиват, първата им алтернатива постоянно е била „ Герена “, както преди, по този начин и в този момент. Така че самата функционалност, която ние изпълняваме тук е същата, единствената разлика от преди е, че не я финансира Левски. Иначе е едно и също – нашите деца вървят на мачове, ние сътворяваме тяхната еднаквост като момчета, които обичат Левски. На драго сърце даже лятото един треньор отиде на „ Герена “, в този момент го последва и различен от моите момчета. Функционалността на тази школа постоянно е била една и съща. Просто сега има едно лице, което провежда финансирането на целия този развой, усъвършенства базата и работи за развиване на децата.
- Не е загадка, че обичаш да тренираш на футбол децата. По какъв метод ги караш да обичат топката повече от мобилния телефон?
- Като им взема телефона. (Смее се) Пристрастяването към футбола е нещо естествено, другото е научна доктрина с мобилните устройства. Доста добре се оправят хората, които работят с нашите мозъци. Но любовта, която има едно дете към футбола, никой не може да му я отнеме. Колкото повече му я палиш и поддържаш огъня с тази божествена мощ, която имат тези деца, толкоз по-добре се получава и по-дългосрочно е тяхното предпочитание и внимание към спорта. Това е нашата работа общо взето.
- Когато ти си бил на техните години, нямаше доста мачове по малкия екран, в този момент като че ли са безспир. Това плюс ли е или е минус поради пренасищане?
- От една страна е пренасищане, въпреки това е информация. Можеш да видиш, да се интересуваш. Много е елементарно да видят днешните деца по какъв начин да вземем за пример упражняват футболистите на Ливърпул – тим, който на всички ни харесва по какъв начин играе. Тренирането на тези хора не зависи нито от заплащането им, нито от финансовите им параметри. Това е напълно тяхното вътрешно предпочитание, мотивация и обич към спорта. Всеки един младеж, който желае да се развива в този спорт, би трябвало да натъртва на обособените елементи – да тренира в допълнение, да работи, да построява себе си по метода, по който желае след време да наподобява. В днешно време имаме информация на кого тъкмо желаеме да приличаме и напълно умерено можем да забележим какъв е неговият режим на работа, държание и да го следваме категорично, тъй като 80-90% от футболистите в 98% от времето си в естествения си живот те са същински плебеи на този спорт. Футболът стана огромна просвета. Това, че се храниш, би трябвало да предстои на интереса ти към футбола. Как спиш и поддържаш някакъв статус в обществото или в живота, всичко би трябвало да предстои на желанието ти за развиване.
@@@ - Колко деца упражняват в школата на Левски-Раковски?
- Около 220-230 деца има сега. Лятото се подвигат, зимата леко понижават. Общо взето изменчиво е отношението на децата. Родителите имат много огромна роля в тяхното наличие на стадиона – дали е студено, дали е топло, дали вали дъжд. Неща, които по мое време въобще не се отчитаха като някакъв проблем и проблем. Но малко по малко децата взимат превес в желанието си да спортуват. Доста постоянно и родителите не могат да ги спрат, когато мотивацията в тях е на лимита.
- Проблемът заболели упоритости на родителите срещате ли го?
- Този проблем е неминуем, той е на всички места по света. Просто на Запад федерациите са създали по този начин, че опцията един родител да се меша в работата или да разяснява условия по отношение на работата на способените хора, е сведена до най-малко. Тук за жалост властта за момента е в родителите. Затова и се получава такова текучество сред играчи в разнообразни възрастови групи. Има дечица на по 12-13 години, които са сменили по 7-8 клуба! Каква еднаквост могат да имат? А и по какъв начин можеш методически да изградиш един подобен състезател? Дали е бил запаса, дали титуляр? На детско-юношеските ми години по две-три години съм бил тотална запаса. Само съм упражнявал и съм се борил да си извоювам място в някакъв миг, с цел да играя. Сега болните упоритости значително тъкмо това вършат.
- Наскоро Емил Велев, последният треньор, спечелил със „ синия “ отбор купата, откри детска школа – Левски-Спартак. Как го одобри ти персонално този факт? Въобще почтена ли е конкуренцията сред школите?
- Не е единствено той. Велев е наш другар. Радвам се, че човек, който схваща от футбол, прави нещо футболно. Има ужасно доста школи в София, единствено в района като се завъртим е цялостно с школи. Точно по тази причина приказваме за Футболния съюз, че този стадий и метод на работа би трябвало да се контролира по някакъв метод. Затова е хубаво колкото се може по-рано да има хора, които управляват този Футболен съюз с цялата отговорност и тактика за идващите най-малко 10 години по какъв начин бихме вървели, в каква посока. Трябва далновидно да погледнем в бъдещето, да преценим къде бихме могли да сбъркаме, да създадем проект за тактика – „ А “, „ В “, „ С “. При среща на каквито и да е компликации и трудности, да сме подготвени с съответни реакции. Изобщо да имаме някаква по-дългосрочна идея за всичко това. В това би трябвало да влиза най-много опцията за създаване на децата, тъй като ние изпускаме този детайл много съществено.
- Можем ли да приемем за безспорна истина, че липсват високо квалифицирани треньори тъкмо за равнището на детско-юношеските школи у нас и това се оказва във времето доста сериозен проблем?
- Треньорът е просто част от школата. За мен всяка една школа би трябвало да е доста добре стратегически проведена с доста добър дълготраен проект на деяние и треньорите да се движат в някаква рамка, като методиката включва разнообразни съставни елементи душевен, физически. Вече от тактическо и футболно естество приказваме за квалификацията на треньора, неговите благоприятни условия и усещания за футбола като игра. Но никога не трябва да се отделя това, че децата на първо място би трябвало да израснат едни възпитани, млади и съществени хора с упоритости и предпочитание за развиване. Това е най-важният съставен елемент. Според мен той зависи напълно от школата, в която работят тези деца. Вече чисто футболно считам, че има задоволително треньори, които са ангажирани и работят сносно. Но не може едната ти възраст да работи едно, а другата възраст – друго, тъй като е с различен треньор. А третата възраст работи нещо напълно друго. Всички се възпитават по напълно друг и радикално несъответстващ метод. Общо взето получаваш в една и съща конструкция напълно друга продукция. Не считам, че това е окей. Трябва да гледаме доста по-прецизирано и рамкирано на целия този развой. Но квалифицирани хора несъмнено не липсват, липсва финансиране. Не може един футболист, който до през вчерашния ден е играл за 4-5 или 10 хиляди лв., през днешния ден да взима 800 или 1000. Някак си прекомерно доста се разграничава, а и работата на треньора е най-малко пет пъти по-отговорна, в сравнение с като футболист. Като футболист отиваш, тренираш, играеш, душевен се балансираш, концентрираш, имаш хора до теб, които дават отговор за твоето положение. Докато тук ние сме хората, които отговаряме за развиването на децата и ние носим тази отговорност. Тя е доста огромна и никога не би трябвало да бъде нископлатена, подценена и с лека ръка да се подмятат треньори.
- Тази тематика за унифициране на подготовката в цялата страна може би се отвори в несъответствуващ миг. За нея говореше Красимир Балъков да се наложи и тъкмо тогава стана сривът във Футболния съюз с проблемите, с нов Конгрес. Много разправии, доста негативизъм…
- При всички положения това не се отрази добре на българския футбол. От друга страна, постоянно когато има рецесия, това е тип филтриране на събитията и обстановката. Има опция да се тръгне в може би отново същата посока, само че по друг метод. Защото несъмнено посоката на е неприятна даже на хората, които до момента ръководеха Футболния съюз. Обаче това унифициране на безусловно всички школи да работят по един и същи метод за мен е леко притеснително. Тогава се губи идентичността на клуба. Не може Левски да работи, както работи ЦСКА. Аз не считам, че е окей. Трябва да има някакво рамкиране и тук към този момент приказваме за чисто процедурно самата школа по какъв начин би могла да си модернизира и да си модифицира всичките методически проблеми.
@@@ - Димитър Бербатов, Асен Букарев, Владимир Манчев и ти бяхте едни от най-големите гении на България. Кой ви откри и кой ви разви?
- Димитър Пенев ни откри всички нас, а и освен нас. Ще изпуснем половината, даже в случай че много дълго ги изреждаме. Това е човек със ужасно око и усет. Макар че много постоянно се изрича шеговито, това доста постоянно е и поради неговата самоирония по отношение на някои проблеми и въпроси. Това приказва, че е много необятно скроен и образован човек. Изключително доста го почитам. Винаги, когато и където го видя, търча да го поздравя и да му благодаря за това, че в последна сметка е видял нещо в нас. Предполагам, че не сме го разочаровали. Поне се старахме и се опитвахме да покажем, каквото можем.
- Виждаш ли нови лица за националния тим?
- Има доста момчета, въпросът е към този момент, че те би трябвало да покажат доста по-добри игри в клубните си тимове. Трябва да са водещи фигури, даже и млади и амбициозни, каквито и да са. Щели сме да подмладяваме националния отбор… Как по този начин ще го подмладяваме? Националният тим ни показва пред целия свят. Ние би трябвало да извадим допустимо най-хубавото, което имаме – млади, остарели, каквито ще да са! Въобще не би трябвало да предстои на някакви възрастови граници. Това е най-хубавото, което имаме сега, по отношение на естествено и треньора, който управлява процеса. Той през личната визия може да реши кой под негово управление би се показал в избрани позиции. Да му се гласоподава цялостно доверие, а не да се приказва, отсам и оттова и да притискаме хората за друга работа, а да им се дава опцията да развиват капацитета и себе си. Чисто душевен ние като народ или футболно не можем да покажем най-хубавото от себе си, тъй като нямаме вярата в личните си благоприятни условия. Това за мен е най-големят проблем на българския футбол напоследък.
- Само с религия можем ли да вземем мача с Унгария?
- Естествено. Всички тези момчета са страхотни футболисти. Тази религия не могат сами да си я имат. Да, при някои има повече самочувствие, при други е по-малко. Но би трябвало ние като футболна колегия и нация с всичките мнения изявленията да не ги натискаме, да не ги напрягаме, а да приказваме това, което е действително и истина. Просто да им дадем опцията да покажат най-хубавото от себе си. А не авансово да стартираме с това трябвало, това трябвало… Оставете хората да играят! Като не стане, ще им стиснем ръцете, пробвали са се. Предполагам, че те повече от вас и мен желаят да завоюват нещо и да се класират, и ще създадат всичко допустимо. Въпросът е да не им вкараме това авансово напрежение още занапред. Едва ли не, в случай че не се случи, ще ги гръмнеме всичките.
- Националите желаят повече аудитория, само че опитът с Левски, когато във основни мачове „ сините “ почитатели напълваха стадиона, надали не оказваше назад въздействие.
- Аз играх пред цялостен стадион, когато вкарах гола на Лудогорец. По-хубаво от това да играеш пред цялостен стадион за мен в никакъв случай не е имало. Играл съм пред доста цялостни игрища. Нали за това мечтаем като деца. Не би трябвало въобще това да основава напрежение в самия футболист. А към този момент напрежението идва от възможния крах и последствията, които биха могли да се случат в дадена среща. Затова споделям, че би трябвало да изключим отрицателните резултати и събития, които биха последвали от едно вероятно некласиране. Какво значение има дали ще се класираме или не? Нека да играят момчетата по най-хубавия метод, по този начин както всички знаем, че могат. Ние сме компактно зад тях и би трябвало да им имаме вяра, че могат. Наистина с цялото си сърце да им пожелаем триумф! Ние сме българи и би трябвало единствено да се радваме за това.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ