Станимира Петрова се превърна в едно от лицата на българския

Станимира Петрова се трансформира в едно от лицата на българския бокс в последните 10-ина години. Носител на международна и три европейски трофеи, тя продължава да е преобладаваща мощ при дамите, като с нея се преценяват всички водещи имена в международен мащаб. През тази година тя ще опита да попълни сбирката си с единствения орден, който липсва в нея – този от Олимпийските игри. Началото на подготовката бе повече от впечатляващо, със златен орден от купа „ Странджа” при 57-килограмовите. Сега пред нея има една съществена цел – продобиване на квота от европейската подготовка, която ще се организира при започване на юни в Париж. Ето какво показа Станимира Петрова за БФБокс по тази и други забавни тематики.

Станимира, здравей. Как си, две седмици след края на „ Странджа”? Как върви подготовката ти ?

- Здравей, благодаря, доста добре се усещам. Тренираме интензивно, подготовката върви чудесно и нямам самообладание за идващото съревнование.

Как ти се стори самият шампионат и присъединяване в него?

- Действително шампионатът бе доста мощен. Имах тежки мачове, което е ползотворно за всеки един играч, с цел да може да забележим на какво равнище се намираме и вероятно да чистим неточности, които позволяваме. Радвам се, че завоювах златния орден и победих всички съпернички.

Какво би трябвало да ни приказва твоето показване, във връзка с стадия от подготовката?

- Спрямо играта, която направих и това, че треньорът също е удовлетворен, приказва, че вървим в вярната посока. Това е методът, по който ще съумея да извърша задачите си. Надявам се, че ще се печеля квота от квалификацията и ще се показва добре и на Олимпиадата. Това е главната цел.

Това ли е най-важната година в кариерата ти?

- Да, безусловно. Това е единственият орден, който към момента ми липсва, от олимпийските игри. Олимпиадата е най-големият състезателен конгрес, тъй че за мен това е най-важната година.

Колко близо го усещаш този орден?

- На няколко месеца разстояние е (смее се). Трудно е да се каже, тъй като това е съревнование. Понякога съдиите играят роля, от време на време би трябвало и повече шанс, има моменти, когато и ние не се усещаме в най-хубавата си форма. Става въпрос за елиминация и всичко е до шанс най-после.

Казваш шанс, само че и съдийска роля. Отминаха ли страстите от скандалното съдийство на международното състезание в Индия, където меко казано противоречиво решение те остави без орден и притесняваш ли се от това естество?

- Емоциите отминаха, само че не съм ги не запомнила. Нямам терзание. Оставила съм на ориста всичко. А ние към този момент вършим каквото би трябвало – упражняваме и се готвим интензивно за най-големия конгрес. Каквото зависи от нас, ще го създадем, останалото към този момент е отвън нашия надзор.

Чувстваш ли се в най-хубавото си „ аз”? Питам те и по отношение на това, че отминаха 5 години от дебюта ти на олимпиадата в Рио, където се размина с медала.

- Да, несъмнено се усещам по-добра, както механически, по този начин и най-много душевен. Защото с годините човек помъдрява и вижда нещата по различен метод. Натрупах прекомерно доста опит в спорта, въпреки всичко към този момент шест години вземам участие на най-големите шампионати. Надявам се, че това ще бъде моята Олимпиада и това ще бъде моята година.

Шест години е много къс интервал за спортна кариера, само че ти реализира изключителни триумфи. Очаквала ли си такова развиване в бокса?

- Не. Толкова скоростно, изключително със международната купа, която завоювах с по-малко от година подготовка с националния тим, не съм очаквала. Но съм щастлива, че по този начин се стекоха нещата. Реално, не са шест години, тъй като преди този момент 15 години съм упражнявала различен спорт и не съм влезнала без никаква подготовка. Но в действителност, звучи готино (смее се). Шест години за толкоз триумфи, звучи извънземно, само че действително не е по този начин.

Как способства Петър Лесов за подобряването на формата ти?

- С всичко. Много съм удовлетворена от него. Еднакво ни е мнението за метода на подготовка, която би трябвало да вършим, за тренировките. Отделно, всичкият му опит, който той има, както на боксьор, по този начин и на треньор, ми го предава, което е от голяма изгода за мен.

Предполагам, че внася и в допълнение успокоение?

- Да, безусловно е по този начин.

Доволна ли си от подготовката и спарингите, които вършиме все още?

- Много. От федерацията вършат всичко, което е допустимо, с цел да ни обезпечат нужното за подготовка. В България е мъчно, тъй като конкуренцията не е толкоз огромна, само че имаме мощни юноши, като някои от мъжете в по-ниските категории също се включват и вършим положителни спаринги.

Какво ти следва до олимпиадата?

- През юни месец е европейската подготовка, на която би трябвало да печеля две победи, с цел да взема квота. Това е най-важният шампионат за мен, преди олимпиадата. Иначе в този момент идва републиканското. Доста се обърка програмата, за какво квалификацията трябваше да е през април и ние си бяхме създали проект още при започване на януари, по какъв начин да подходим. Нещата се объркаха, само че ще създадем нов. Най-вероятно през април ще вземам участие най-малко на един интернационален шампионат. Лагери и надпревари, по този начин ще е. Трудно е да се направи стратегия, тъй като всичко се трансформира в последния миг. Отложиха квалификацията с два месеца и по този начин лагерът на Белмекен, който направихме, можеше да го организираме и по-късно, само че не зависи от нас. Надявам се, че най-малко тази подготовка няма да я анулират и ще си взема квотата.

Какво въздействие оказва това, върху психическата конфигурация?

- Разбира се, че оказва огромно въздействие. Всеки си прави проект, след което му споделят в последния миг, че нещата се трансформират и това няма по какъв начин да не изнервя спортистите. Но започнахме да привикваме с тези неща, тъй като към този момент една година караме по този метод. Каквото е за нас, това е и за останалите.

Светлана Каменова се върна на „ Странджа”, това допускам, че ще бъде от изгода и за теб, като конкуренция в България?

- Не сме се засичали към момента. На „ Странджа” не успяхме да се срещнем, само че в този момент следва републиканското състезание, на което най-вероятно ще изиграем първия си мач. Много е значима вътрешната конкуренция, с цел да се развиваш. Затова съм признателна и на Стойка (Кръстева), Деница (Елисеева), Габриела (Димитрова), че всички са ми били в даден интервал конкуренция и това ми е помогнало да се развъртвам.

Гледаш ли оттатък Олимпиадата?

- Не, не съм си правила проекти. Не мога да кажа занапред. Нека да пристигна олимпиадата, да си печеля медала и след това ще мисля. Но не считам да завършвам с бокса по-късно съревнование, тъй като прекомерно доста обичам този спорт и към момента имам какво да покажа, даже и след Олимпиадата.

Благодаря ти, от сърце ти поисквам след 5 месеца да се върнеш от Токио с орден.

- И аз благодаря, нека да се случи. Работим точно за този триумф и се надявам, че ще го реализираме.