Надеждата ни на Олимпиадата Станимира Петрова вече мисли за деца
Станимира Петрова е една от очакванията ни за орден на Игрите в Париж.
Тя стартира да тренира и да се състезава като таекуондистка през 1998 година За 15 години кариера реализира доста триумфи на национални и интернационалните шампионати. През 2012 година е призната да учи в Националната спортна академия в София. Там стартира с бокс като избираем спомагателен предмет. След недълги тренировки се оказва, че демонстрира извънреден гений в бокса. За показаните триумфи способстват 15-годишните ѝ занимания с таекуондо и към този момент добитата солидна физическа подготовка. От това време неин треньор е сполучливият боксьор Александър Христов.
На международното състезание през 2014 година в Чеджу, Южна Корея, става международен първенец в категория до 54 кг.
Преди заминаването за френската столица тя даде особено изявление за . В него 33-годишната международна шампионка и многократна европейска златна медалистка приказва за детството си, упоритостите и бъдещето си.
На въпроса дали си спомня първия златен орден, тя дава отговор:
" Ако изключим републиканските шампионати, първото ми злато беше от Световното състезание (б.р. преди 10 години). Бях доста горда и щастлива, мъчно ми беше да го допускам ".
Сега фантазията й е златен орден на Олимпийски игри. А след това - няма упоритости да става треньор. За сметка на това би се насочила към мениджърската специалност.
Преди всичко обаче Станимира споделя, че е милила какво ще прави след Олимпиадата и то е... " Ще забележим, само че към този момент ми е време за деца ".
Цялото изявление на Станимира изгледайте във видеото на Gong.bg горе
Тя стартира да тренира и да се състезава като таекуондистка през 1998 година За 15 години кариера реализира доста триумфи на национални и интернационалните шампионати. През 2012 година е призната да учи в Националната спортна академия в София. Там стартира с бокс като избираем спомагателен предмет. След недълги тренировки се оказва, че демонстрира извънреден гений в бокса. За показаните триумфи способстват 15-годишните ѝ занимания с таекуондо и към този момент добитата солидна физическа подготовка. От това време неин треньор е сполучливият боксьор Александър Христов.
На международното състезание през 2014 година в Чеджу, Южна Корея, става международен първенец в категория до 54 кг.
Преди заминаването за френската столица тя даде особено изявление за . В него 33-годишната международна шампионка и многократна европейска златна медалистка приказва за детството си, упоритостите и бъдещето си.
На въпроса дали си спомня първия златен орден, тя дава отговор:
" Ако изключим републиканските шампионати, първото ми злато беше от Световното състезание (б.р. преди 10 години). Бях доста горда и щастлива, мъчно ми беше да го допускам ".
Сега фантазията й е златен орден на Олимпийски игри. А след това - няма упоритости да става треньор. За сметка на това би се насочила към мениджърската специалност.
Преди всичко обаче Станимира споделя, че е милила какво ще прави след Олимпиадата и то е... " Ще забележим, само че към този момент ми е време за деца ".
Цялото изявление на Станимира изгледайте във видеото на Gong.bg горе
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ




