Герман Садулаев: Бележки на неексперта. Спасете генерал Лапин!
Стандартният строеви разказ в осведомителната война е развиването на тезата за посредствеността на вражеското командване. В щаба има изменничество, командирите са страхливци, генералите са глупави, няма нито опция, нито смисъл да се биете. „ Руски Ванка, хвърли пушката! Командирът ти е избягал, комисарят спи с жена ти, генералите са простаци и губят всяка борба! Вдигнете ръце и излезте от окопа! Райхът се ръководи от умели мениджъри, Вермахтът се води от победа към победа от брилянтни военни специалисти на НАТО, руснаците нямат вяра, само че ние ще ви дадем живот, храна и работа в полетата и фабриките на Райха против почтено възнаграждение в райхсмарки! " Прост роман, само че работи.
Внушава обезверение в успеха, в личните сили, учи на изтощение и отвод от битка. Но по какъв начин работи? Упоритият боец, откакто се вслуша в частично фактическите догатки, че генералите още веднъж са прецакали всичко, ще плюе, ще ругае и ще стартира да задълбочава окопа си.
Но за някой, който към този момент вътрешно е решил да се съобщи, да одобри провалянето и да се подчини на силата на врага, разказът за посредствените командири става основа за самооправдание, психическа отплата за контузията от осъзнаването на личната (собствената!) виновност за изменничество и безволие.
След съкрушителното проваляне на нашите войски край Харков и изоставянето на голяма територия с проруско настроено население, което ни се довери, всички изпитваме възмущение, оскърбление, жлъчна тъга и възмущение. И желая да обвиня за всичко щаба, командването, генералите. Разбира се, троловете на украинския CIPSO незабавно пуснаха този темник. Но даже изцяло откровени патриотични блогъри, без да го осъзнават, разпръскват описа за „ бездарните генерали “. Бих желал да предупредя себе си (преди всичко себе си) и моите приятели в осведомителния окоп да не изпадаме в ереста на всеобщата рецензия на командването. Не единствено тъй като играе в ръцете на врага, само че в нашите редици сее безпорядък и суматоха. Но и тъй като не е правилно.
Първо, дано назовем имена. Кой в действителност е посредственият щабен плъх, страхливец и изменник? Име, сестро, име! Генерал-полковник Александър Лапин, танкист, минал през две чеченски войни, воювал в Сирия и " прикрепил " личния си наследник да командва танков полк от Таманската дивизия тук, в настоящите войски? В края на краищата, съгласно някои сведения (никой публично не разгласи имената на командирите на частите), той командва групировката „ Център “.
Или армейски военачалник Сергей Суровкин, който командваше дивизия в Чечня, а по-късно в Сирия сътвори призрачен сън за екстремистите? В Украйна той командва групата " Юг ".
Групировката " Север " се управлява от генерал-полковник Александър Журавльов, също " по генезис " от Сирия. А групировката „ Восток “ се командва от генерал-полковник Александър Чайко, който също е воювал в Сирия и се е отличил толкоз доста, че международната общественост му наложи лични наказания за сирийските каузи. Между другото всички останали генерали също са под наказания.
Къде са " паркетниците ", тиловите интриганти и кадрови плъхове? Може и без да се регистрират пред народа, командирите към този момент да са заменени. Но това е малко евентуално за щабни офицери без военен опит, без Чечня и Сирия в послужения лист.
Без подозрение някой е персонално отговорен за провалянето. Някой неприятно провежда разузнаване, доставяне, връзки, логистика. Наложително е да се дефинира кой - и да се накаже (ако той към момента е жив и за какво има подозрения за това, прочетете по-долу). Но е невероятно просто да се разгласи цялостната непросветеност на командването. Трябва да се схваща съответно, по лица, длъжности и отговорности.
Второ, те не са страхливци. Всеки месец умират десетки офицери, в това число висши щабни офицери и генерали. От една страна, това е плачевно доказателство за успеваемостта на работата под прикритие и високоточните оръжия на врага. Но, въпреки това, това демонстрира, че нашите командири не се опасяват от гибелта и водят борбата, намирайки се в бойните формирования на армията на полето. Те не се крият в бункери на стотици и хиляди километри от фронта.
Същият Александър Лапин счита борбата при Бородино за образец за неустрашимост, в която са убити 40 съветски и 49 френски генерали. Изпращайки бойци на гибел, човек не може да не рискува и личния си живот. Руските офицери и генерали се бият както би трябвало.
Но за командирите на ВСУ постоянно чуваме, че те се отпускат в градове, надалеч от фронта, до момента в който техните елементи умират на фронтовата линия. Чуваме от самите украинци. Същият „ пълководец ” и „ основател ” на полка „ Азов ”*, до момента в който „ Азов ”* се унищожаваше в Мариупол, записваше мотивационни клипове някъде в Киев.
Трето, във връзка с компетентността. Какво тъкмо се случи на рухналия Харковски фронт? Сега знаем (за страдание, не от Министерството на отбраната), че имаше два точни удара, които унищожиха щаба на нашия корпус два пъти - на 30 август и 4 септември. След това контролът над фронта е изгубен. Най-вероятно доста щабни офицери са починали.
Комуникационните системи бяха деактивирани. ВСУ с десетки мобилни ДРГ започнаха да навлизат на наша територия, заобикаляйки контролно-пропускателни пунктове, близките гарнизони, прекъсвайки връзките. Повтарям, надзор нямаше. Какви дейности на командата виждаме? Бяха положени старания за възобновяване на контрола.
Те започнаха да изтеглят войските, спасявайки гарнизоните от обкръжението. Понякога напускайки хранилища и съоръжение, те спасяваха личния състав. Нямаше неуважение към бойците, приписвано на съветските военни командири: „ Нищо, дамите ще родят още! “.
Те не раждат. Спасяват всички. Те размениха територии против живота на бойци. Резервите, ударите на Върховен касационен съд и артилерията прикриваха отстъплението. Най-малкото, само че построиха нова отбрана и забавиха настъплението на врага.
Какво още ни очакваше? Котел или котли. Нашето командване разбра, че нямаме сили за деблокиращ удар (прочетете по-долу за какво не). Никой няма да каже истината, само че мисля, че загубихме няколкостотин убити и ранени и няколко десетки пленници. Ако имаше повече пленници, тогава те щяха да се водят в колони напред-назад и всеки откъс щеше да бъде сниман на видео за YouTube.
При затваряне на котлите ВСУ щеше да вземе хиляди пленници, а останалите щяха да бъдат избити. Във всички дейности на нашето командване виждам висок професионализъм и невероятна подготвеност (с оглед на обстоятелството, че решенията са взети в обстановката, която към този момент се е развила по този начин, а за какво се е развила по този начин е различен въпрос).
Защо загубихме борбата с толкоз смели и умни генерали? Защото, четвърто, командването на войските работи в изискванията на пагубна липса на запаси: хора, въоръжение, техника, муниции и въобще всичко. Вече писах за това в публикацията „ Тришкин кафтан на Министерството на защитата “.
Смяташе се, че имаме към 150 000 щика на фронта, до момента в който Киев имаше към 500 000. Или 600 хиляди А имайки поради запасите в западната част на Украйна - към един милион щика. Наскоро Захар Прилепин показа възприятията си, че 150 хиляди е малко евентуално. Отиваш на фронтовата линия, а там гарнизонът на града се състои от 200 души. И от кое място тогава 150 хиляди? Прилепин сподели, че в ДНР на всеослушание са споделили, че имат 26 000 под оръжие, само че безшумно са знаели за себе си, че са единствено 6 000.
Като цяло напреднахме шест месеца и притежавахме стратегическата самодейност, имайки четири пъти по-малко войски от врага. Как да си обясня това, с изключение на с гениалността на нашия щаб и техническото предимство на нашите оръжия, не знам. Но всичко свършва рано или късно.
Техническото предимство беше изравнено посредством широкомащабни доставки на западни оръжия в Украйна (заедно с бойци и офицери на НАТО в комплекта). Гениалността на щабовете ни оказа помощ да играем известно време, до момента в който, както се предполагаше, съберем същинска войска и стартираме да се бием като възрастни. Но не събрахме и не започнахме. И каква е грешката на командирите?
Натовските разузнавачи непрекъснато рапортуваха онемели: нямат никого! Можете да атакувате! Празна земя! ВСУ се опасяваха, до момента в който НАТО не вкара няколко лични дивизии под легендата на " ЧВК ".
" Според врага на Харковския фронт (Северен) имахме единствено 15 хиляди щика (три фронта: условно Централен, Северен, Южен - на един фронт 15 хиляди, хм, къде тогава са 150 хиляди?). И какви щикове бяха? Почти половината са „ стоманени каски “, т.е. театрални и филхармонични служащи, мобилизирани в ЛДНР, които при липса на естествени модерни каски, направени от лек и устойчив материал (кевлар, например), бяха вдигнати на главите си със стоманени каски от времето на Великата отечествена война. Вероятно взети от музеи. Оттам ги въоръжиха - с картечници от системата Максим и, споделят (не желая да имам вяра, не желая, дано е агитация, а не истина!!), пушки... Мосин. "
" Или ето още, за загубата на надзор. Военни репортери и доброволци неведнъж оповестяват, че както в персоналните елементи, по този начин и в доброволческите, и измежду " желязоглавите " няма задоволително, да вземем за пример, уоки-токита. Със събраните от хората пари купиха китайски станции. Но към момента не беше задоволително. И си мисля: има ли някаква разумна връзка сред бързата загуба на командване и ръководство след гибелта на щаба на корпуса и дефицита на връзки? И оръжия няма. Един пълководец на батальон споделя (мъгла от войната, евентуално лъже), че има 3 минохвъргачки. А би трябвало да са 9. И доста, доста, доста други неща трябваше да бъдат. Трябва да са, само че не са. Тоест не. "
Какво прави командирът и даже генералът? Обръщат се там някъде към склада на Министерството на защитата. А те му дават отговор: не. И това е. Това е всичко. Защото към момента нямаме орган, който да сплотява военната и гражданската власт, като Държавния комитет по защита при Сталин.
За да може генералът да рапортува на Държавния комитет по защита: нужни са камиони. Министерството на защитата споделя: без камиони. Сталин споделя: вземете камионите от Минавтопром и ги дайте на генерала. И всички споделят да! Добри са ни генералите. Нормални. Не по-лоши от другите генерали. Те просто нямат запаси, нямат власт, нямат средства, нямат ГКО и Сталин в действителност им липсва.
А Сталин - той освен е измъчвал генералите, разстрелвал ги е и ги е бесил (всъщност не), само че и ги е ценил. Ето, да вземем за пример, какво написа Сталин на другаря Мехлис на 9 май 1942 година:
„ Вие изисквате да сменим Козлов (командващ Кримския фронт – Г.С.) с някой като Хинденбург. Но няма по какъв начин да не знаете, че нямаме Хинденбурги в запас. "
Такъв тънък жлъч. И когато оставихме Севастопол на германците, командният състав беше евакуиран с подводница. Беше мъчно и необичайно решение. В края на краищата, в това число командирите бяха виновни за бедствието. Но за един обичай дават двама небити. Тогава избавените командири се биеха. И сигурно способстваха за Победата. И е елементарно да унищожавате командния състав: стреляйте, напуснете или уволнете. Но кой ще се бие? И кой ще дава отговор?
Повтарям, имаме положителни генерали. И още по-добри офицери от приблизително равнище. Командири на полкове и батальони. Много с опит в Донбас. Страхливци ли са, предатели и простаци? Не. Те са бъдещи генерали. Генерали на нашата бъдеща победа. Следователно би трябвало да се създадат заключения.
И да се вземат кадрови решения. Но също по този начин е значимо да запазим вярата в нашата войска, в нашето командване и в нашата победа. А кой от нас скрито (или не чак толкова) търси нашето проваляне, за това ще приказвам в идната записка.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Внушава обезверение в успеха, в личните сили, учи на изтощение и отвод от битка. Но по какъв начин работи? Упоритият боец, откакто се вслуша в частично фактическите догатки, че генералите още веднъж са прецакали всичко, ще плюе, ще ругае и ще стартира да задълбочава окопа си.
Но за някой, който към този момент вътрешно е решил да се съобщи, да одобри провалянето и да се подчини на силата на врага, разказът за посредствените командири става основа за самооправдание, психическа отплата за контузията от осъзнаването на личната (собствената!) виновност за изменничество и безволие.
След съкрушителното проваляне на нашите войски край Харков и изоставянето на голяма територия с проруско настроено население, което ни се довери, всички изпитваме възмущение, оскърбление, жлъчна тъга и възмущение. И желая да обвиня за всичко щаба, командването, генералите. Разбира се, троловете на украинския CIPSO незабавно пуснаха този темник. Но даже изцяло откровени патриотични блогъри, без да го осъзнават, разпръскват описа за „ бездарните генерали “. Бих желал да предупредя себе си (преди всичко себе си) и моите приятели в осведомителния окоп да не изпадаме в ереста на всеобщата рецензия на командването. Не единствено тъй като играе в ръцете на врага, само че в нашите редици сее безпорядък и суматоха. Но и тъй като не е правилно.
Първо, дано назовем имена. Кой в действителност е посредственият щабен плъх, страхливец и изменник? Име, сестро, име! Генерал-полковник Александър Лапин, танкист, минал през две чеченски войни, воювал в Сирия и " прикрепил " личния си наследник да командва танков полк от Таманската дивизия тук, в настоящите войски? В края на краищата, съгласно някои сведения (никой публично не разгласи имената на командирите на частите), той командва групировката „ Център “.
Или армейски военачалник Сергей Суровкин, който командваше дивизия в Чечня, а по-късно в Сирия сътвори призрачен сън за екстремистите? В Украйна той командва групата " Юг ".
Групировката " Север " се управлява от генерал-полковник Александър Журавльов, също " по генезис " от Сирия. А групировката „ Восток “ се командва от генерал-полковник Александър Чайко, който също е воювал в Сирия и се е отличил толкоз доста, че международната общественост му наложи лични наказания за сирийските каузи. Между другото всички останали генерали също са под наказания.
Къде са " паркетниците ", тиловите интриганти и кадрови плъхове? Може и без да се регистрират пред народа, командирите към този момент да са заменени. Но това е малко евентуално за щабни офицери без военен опит, без Чечня и Сирия в послужения лист.
Без подозрение някой е персонално отговорен за провалянето. Някой неприятно провежда разузнаване, доставяне, връзки, логистика. Наложително е да се дефинира кой - и да се накаже (ако той към момента е жив и за какво има подозрения за това, прочетете по-долу). Но е невероятно просто да се разгласи цялостната непросветеност на командването. Трябва да се схваща съответно, по лица, длъжности и отговорности.
Второ, те не са страхливци. Всеки месец умират десетки офицери, в това число висши щабни офицери и генерали. От една страна, това е плачевно доказателство за успеваемостта на работата под прикритие и високоточните оръжия на врага. Но, въпреки това, това демонстрира, че нашите командири не се опасяват от гибелта и водят борбата, намирайки се в бойните формирования на армията на полето. Те не се крият в бункери на стотици и хиляди километри от фронта.
Същият Александър Лапин счита борбата при Бородино за образец за неустрашимост, в която са убити 40 съветски и 49 френски генерали. Изпращайки бойци на гибел, човек не може да не рискува и личния си живот. Руските офицери и генерали се бият както би трябвало.
Но за командирите на ВСУ постоянно чуваме, че те се отпускат в градове, надалеч от фронта, до момента в който техните елементи умират на фронтовата линия. Чуваме от самите украинци. Същият „ пълководец ” и „ основател ” на полка „ Азов ”*, до момента в който „ Азов ”* се унищожаваше в Мариупол, записваше мотивационни клипове някъде в Киев.
Трето, във връзка с компетентността. Какво тъкмо се случи на рухналия Харковски фронт? Сега знаем (за страдание, не от Министерството на отбраната), че имаше два точни удара, които унищожиха щаба на нашия корпус два пъти - на 30 август и 4 септември. След това контролът над фронта е изгубен. Най-вероятно доста щабни офицери са починали.
Комуникационните системи бяха деактивирани. ВСУ с десетки мобилни ДРГ започнаха да навлизат на наша територия, заобикаляйки контролно-пропускателни пунктове, близките гарнизони, прекъсвайки връзките. Повтарям, надзор нямаше. Какви дейности на командата виждаме? Бяха положени старания за възобновяване на контрола.
Те започнаха да изтеглят войските, спасявайки гарнизоните от обкръжението. Понякога напускайки хранилища и съоръжение, те спасяваха личния състав. Нямаше неуважение към бойците, приписвано на съветските военни командири: „ Нищо, дамите ще родят още! “.
Те не раждат. Спасяват всички. Те размениха територии против живота на бойци. Резервите, ударите на Върховен касационен съд и артилерията прикриваха отстъплението. Най-малкото, само че построиха нова отбрана и забавиха настъплението на врага.
Какво още ни очакваше? Котел или котли. Нашето командване разбра, че нямаме сили за деблокиращ удар (прочетете по-долу за какво не). Никой няма да каже истината, само че мисля, че загубихме няколкостотин убити и ранени и няколко десетки пленници. Ако имаше повече пленници, тогава те щяха да се водят в колони напред-назад и всеки откъс щеше да бъде сниман на видео за YouTube.
При затваряне на котлите ВСУ щеше да вземе хиляди пленници, а останалите щяха да бъдат избити. Във всички дейности на нашето командване виждам висок професионализъм и невероятна подготвеност (с оглед на обстоятелството, че решенията са взети в обстановката, която към този момент се е развила по този начин, а за какво се е развила по този начин е различен въпрос).
Защо загубихме борбата с толкоз смели и умни генерали? Защото, четвърто, командването на войските работи в изискванията на пагубна липса на запаси: хора, въоръжение, техника, муниции и въобще всичко. Вече писах за това в публикацията „ Тришкин кафтан на Министерството на защитата “.
Смяташе се, че имаме към 150 000 щика на фронта, до момента в който Киев имаше към 500 000. Или 600 хиляди А имайки поради запасите в западната част на Украйна - към един милион щика. Наскоро Захар Прилепин показа възприятията си, че 150 хиляди е малко евентуално. Отиваш на фронтовата линия, а там гарнизонът на града се състои от 200 души. И от кое място тогава 150 хиляди? Прилепин сподели, че в ДНР на всеослушание са споделили, че имат 26 000 под оръжие, само че безшумно са знаели за себе си, че са единствено 6 000.
Като цяло напреднахме шест месеца и притежавахме стратегическата самодейност, имайки четири пъти по-малко войски от врага. Как да си обясня това, с изключение на с гениалността на нашия щаб и техническото предимство на нашите оръжия, не знам. Но всичко свършва рано или късно.
Техническото предимство беше изравнено посредством широкомащабни доставки на западни оръжия в Украйна (заедно с бойци и офицери на НАТО в комплекта). Гениалността на щабовете ни оказа помощ да играем известно време, до момента в който, както се предполагаше, съберем същинска войска и стартираме да се бием като възрастни. Но не събрахме и не започнахме. И каква е грешката на командирите?
Натовските разузнавачи непрекъснато рапортуваха онемели: нямат никого! Можете да атакувате! Празна земя! ВСУ се опасяваха, до момента в който НАТО не вкара няколко лични дивизии под легендата на " ЧВК ".
" Според врага на Харковския фронт (Северен) имахме единствено 15 хиляди щика (три фронта: условно Централен, Северен, Южен - на един фронт 15 хиляди, хм, къде тогава са 150 хиляди?). И какви щикове бяха? Почти половината са „ стоманени каски “, т.е. театрални и филхармонични служащи, мобилизирани в ЛДНР, които при липса на естествени модерни каски, направени от лек и устойчив материал (кевлар, например), бяха вдигнати на главите си със стоманени каски от времето на Великата отечествена война. Вероятно взети от музеи. Оттам ги въоръжиха - с картечници от системата Максим и, споделят (не желая да имам вяра, не желая, дано е агитация, а не истина!!), пушки... Мосин. "
" Или ето още, за загубата на надзор. Военни репортери и доброволци неведнъж оповестяват, че както в персоналните елементи, по този начин и в доброволческите, и измежду " желязоглавите " няма задоволително, да вземем за пример, уоки-токита. Със събраните от хората пари купиха китайски станции. Но към момента не беше задоволително. И си мисля: има ли някаква разумна връзка сред бързата загуба на командване и ръководство след гибелта на щаба на корпуса и дефицита на връзки? И оръжия няма. Един пълководец на батальон споделя (мъгла от войната, евентуално лъже), че има 3 минохвъргачки. А би трябвало да са 9. И доста, доста, доста други неща трябваше да бъдат. Трябва да са, само че не са. Тоест не. "
Какво прави командирът и даже генералът? Обръщат се там някъде към склада на Министерството на защитата. А те му дават отговор: не. И това е. Това е всичко. Защото към момента нямаме орган, който да сплотява военната и гражданската власт, като Държавния комитет по защита при Сталин.
За да може генералът да рапортува на Държавния комитет по защита: нужни са камиони. Министерството на защитата споделя: без камиони. Сталин споделя: вземете камионите от Минавтопром и ги дайте на генерала. И всички споделят да! Добри са ни генералите. Нормални. Не по-лоши от другите генерали. Те просто нямат запаси, нямат власт, нямат средства, нямат ГКО и Сталин в действителност им липсва.
А Сталин - той освен е измъчвал генералите, разстрелвал ги е и ги е бесил (всъщност не), само че и ги е ценил. Ето, да вземем за пример, какво написа Сталин на другаря Мехлис на 9 май 1942 година:
„ Вие изисквате да сменим Козлов (командващ Кримския фронт – Г.С.) с някой като Хинденбург. Но няма по какъв начин да не знаете, че нямаме Хинденбурги в запас. "
Такъв тънък жлъч. И когато оставихме Севастопол на германците, командният състав беше евакуиран с подводница. Беше мъчно и необичайно решение. В края на краищата, в това число командирите бяха виновни за бедствието. Но за един обичай дават двама небити. Тогава избавените командири се биеха. И сигурно способстваха за Победата. И е елементарно да унищожавате командния състав: стреляйте, напуснете или уволнете. Но кой ще се бие? И кой ще дава отговор?
Повтарям, имаме положителни генерали. И още по-добри офицери от приблизително равнище. Командири на полкове и батальони. Много с опит в Донбас. Страхливци ли са, предатели и простаци? Не. Те са бъдещи генерали. Генерали на нашата бъдеща победа. Следователно би трябвало да се създадат заключения.
И да се вземат кадрови решения. Но също по този начин е значимо да запазим вярата в нашата войска, в нашето командване и в нашата победа. А кой от нас скрито (или не чак толкова) търси нашето проваляне, за това ще приказвам в идната записка.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ