Стандартът за данни и зареждане USB вече е практически универсален

Стандартът за данни и зареждане USB към този момент е на практика повсеместен - изключително откакто стана ясно, че и Apple ще би трябвало да съобразят идващия си iPhone с него. Същевременно обаче при извършване на покупки потребителите имат безкрайни варианти от стандарти.

Причината са създадените термини през предходните десетилетия, дело на Форума за имплементация на USB (USB-IF), организацията, която дефинира детайлите на стандарта.

В момента действителният физически конектор, който се употребява главно, е един - USB-C. Но действителните благоприятни условия на конектора могат да бъда всевъзможни.

Например не всеки USB-C кабел е кадърен да прекарва данни - някои, колкото и да е необичайно, служат единствено за зареждане, нормално тези, които идват с най-евтината електроника по AliExpress.

Има и многообразие от имена и числа за дефиниране на това какъв брой бързи са кабелите. Старият USB 2.0 стандарт да вземем за пример дълги години бе именуван HighSpeed USB, тъй като е HighSpeed спрямо към този момент забравения USB 1.0. А USB 3, което сега е най-масово, носеше още по-глупавия маркетингов етикет SuperSpeed. Налице е и USB 4, на който му бяха спестени сходни прякори.

Вместо това USB-IF ще предложи на производителите да употребяват съответна скорост на данни, без да упоменава версията на стандарта или маркетинговите наименования, а единствено действителната скорост. Например USB 3 ще е  “USB 10Gbps ”, т.е. кабел, позволяващ скорост на транспорт до 19 гигабита в секунда, USB 4 - " “USB 40Gbps ”, и тн.

Сертифицираните от тях кабели ще би трябвало да упоменават и ватажът, с който могат оптимално да зареждат устройствата ни.

Ключовата дума тук обаче е " предложи " - USB-IF не е регулатор, тъй като USB стандартът е отворен и всеки може да го създава по каквито стандарти желае, както и да го популяризира с какъвто термин или прякор пожелае.