Станала рано зарана нашата Меца-мецана. Съчки в гората събрала, огън

...
Станала рано зарана нашата Меца-мецана. Съчки в гората събрала, огън
Коментари Харесай

Работна мецана

Станала  рано зарана

нашата Меца-мецана.

Съчки в гората събрала,

огън висок си наклала,

та да направи чорбица

Меца на своите дечица.

 

Сипала бобец и ето,

скоро запяло котлето.

Литнала пàра нагоре,

Меца сама си приказва:

- Сложих солта и пипера,

единствено къде да намеря

стръкченце-две мерудия,

манджа да видите вие?

Сетих се! Кума Лисана

е стопанка прибрана,

всички в гората я знаем,

чакай да взема назаем!

 

Меца, с пантофи обута,

тръгнала така, за минута,

бързо, додето е време,

филиз мерудийка да вземе.

Нека играят децата,

знамение ще стане чорбата!

 

Бързала Меца, само че спряла -

сивото зайче видяла.

- Жив ли си, здрав ли си, братко? - тя заприказвала сладко.

- Хапваш ли честичко зеле?...

Час или два отлетели.

- Ех, че ме, Зайо, залиса,

бързам, отивам при Лиса!

 

Тръгнала Меца, само че тука

чула  кълвачът да чука.

- Слушай, другарю, от през вчерашния ден

мисля си да те намеря:

чукаш от мрачно в гората,

рано ми будиш децата!...

Ето и ти ме залиса,

бързам, отивам при Лиса!

 

После решила да мине

Меца край свои родственици.

Първо се спряла при Ежко.

- Чух, че настинал си тежко,

имал си кашлица, хрема,

чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява,

топъл го пий - да те сгрява...

Ух, че ме, Ежко, залиса,

довиждане, отивам при Лиса!

 

Спряла  се Меца за малко

и при кумеца си: - Жалко,

отново ти съдрали кожуха!

Приказки всякакви се чуха -

сякаш си се вмъкнал в кошара,

а те натупал овчаря...

Ех, че ме, Вълчо, залиса,

довиждане, отивам при Лиса!

 

- Чук-чук! А в тази хралупа

лешници кой ли си натрупа?

Ти ли си тук, Рунтавелке,

ти ли си тук, хубавелке?

Трупай, събирай - да има!

Скоро ще пристигна и зима...

Ах, че ме, сестро, залиса,

довиждане, отивам при Лиса!

 

Тук-там Мецана поспряла -

ей  месечина изгряла,

светнали ясни звездици,

млъкнали горските птици.

 

- Бре, що ли става чорбата?

Как ли са гладни децата?

Може без филиз мерудия,

чакай обратно да завия!

 

Хукнала Меца незабавно,

хукнала Меца да бяга,

в тъмното потна се връща,

стопира пред своята къща.

 

Гледа - извряла чорбата,

гладни заспали децата...

Пустата Меца-мецана,

стана за смях из Балкана!

 

Леда Милева

 

Художник: Стелияна Донева

Издателство: Софтпрес

 

Издателство Софтпрес 
дава и луксозно издание
с превъзходни илюстрации на Стела Донева и обичаните текстове на Леда Милева и Любомир Николов.

 

Източник: uchiteli.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР