Любим български плод става деликатес само за богатите
Стана ясно, че 2025 е пагубна година за българските производители на праскови. „ Нещата потеглиха на зле от 18 март. Една седмица мраз -4,-6,-7 градуса, след това 6-10 април отново студове: -4,-6,-7. Това довърши нещата. Много зле е тази година ”, сподели Апостол Евтимов. Тази година българските праскови ще са същински деликатес. Очакваните добиви са с 90% по-ниски от миналогодишните. Земеделци споделят, че след неналичието на череши, в този момент няма да има и праскови, които да захранят българския пазар.
„ Което беше останало след ниските температури, то към този момент изпада, просто всичко падна на земята ”, уточни Атанас Иванов, предава Нова телевизия.
„ Последните 30 години не е имало такава тежка година ”, безапелационен е Коста Петров. Апостол Евтимов добави, че за една голяма част от производителите загубите са 100%.
„ Преди една година измръзване, предходната година градушка, тази година отново няма метод. Три години ние не може да поддържаме пазарите локалните ”, сподели Атанас Иванов.
Николай Котов споделя, че приходите му ще бъдат нулеви, а в случай че страната не му помогне, то той ще продължи мъчно идната година.
В естествена година в България се берат към 10 хиляди тона праскови, само че за тази овощарите плануват единствено 1 500 тона.
Реколта от стотици декари плодни дръвчета не се чака в България, само че разноските по поддръжка не престават. Така складовете и хладилните камери на производителите ще останат неизползваеми, а другата неприятна вест е, че не се чака и годишна продукция от сливи.
„ Ако да кажем, че на прасковите на 50-60 дървета може да видиш по 1-2 праскови на дърво, в сливите на 300 декара не може да видиш нито един плод. Загубихме служащите. Тук от всичките села са идвали хора, а в този момент те нямат прехранване и отпътуват за чужбина. Веднъж загубим ли ги, те няма и да се върнат. Това е най-големият проблем – фрагментите ”, сподели Апостол Евтимов.
В магазинната мрежа, се продават праскови главно от прилежащи, а и далечни страни.
„ А какви плодове яде българина? Ами вносни, в случай че си мисли, че яде български – се лъже. Няма по какъв начин едно нещо, което се бере зелено, след това да е с положително качество ”, разяснява Атанас Иванов.
Минималното количество български праскови ще бъде продавано главно на дребно, а съгласно овощарите цената на плода ще бъде сред 5 и 8 лв.. И по този начин, неналичието на доходи отдалечава българското земеделие от модерните европейски практики.
„ Там има мрежи за отбрана от градушки, има системи срещу измръзване, перки, дъждуване, само че това всичкото коства пари. Ние нямаме доходи и не може да влагаме, не може да се развиваме, не може да вкарваме нови технологии. Ние използваме технологии отпреди 30 -40 години, до момента в който в актуалния свят е по- друго ”, сподели още Апостол Евтимов.
