Как новото време обърка ДАНС - или възход и падение на българското разузнаване
Стана тя каквато стана, другари. Украйна към този момент не може да разчита на Съединени американски щати за сигурността си и ще би трябвало да разчита на Европа. На първо време най-малкото за разузнавателинте данни.
Имам една неприятна и една още по-лоша вест обаче. Лошата е, че българското разузнаване би трябвало да е европейско, само че е и съветско. А по-лошата е, че българското разузнаване може да е европейско, може да е съветско, а може дори да е турско или американско, обаче не е тъкмо разузнаване.
Изнивявайте доста, другари!
Но въпреки всичко вие представяте ли си, в случай че украинците разчитат на данни от нашето разузнаване? Ще им пратим дрона от спалнята на Борисов да наднича в спалнята на Путин ли? Или ще разчитат на несбъдналия се началник на ДАНС?
А в случай че нещо се обърка? Напоследък обстановката в света се трансформира ежечасно. Русия ту е зложелател, ту е другар на Съединени американски щати, а Съединени американски щати ту са другари, ту са врагове на Украйна, а с това и на Европа, само че България пък е ту с Европа, ту с Русия, само че постоянно със Съединени американски щати, които - виж при започване на изречението - ту са врагове, ту са другари на Русия и тоя кръг не стопира да се върти, другари, та аз просто не знам двойните сътрудници в нашето разузнаване по какъв начин се оправят с цялата тая салата.
Допреди година можеше да си кюташ в службите и да се преструваш, че си български сътрудник, сътрудник на европейците, а да бичиш възнаграждения и от руснаците. Сега обаче по какъв начин тъкмо си пресмятат хонорара двойните шпиони? Ми то, дето вика канадският министър председател Трюдо като го питаха какво мисли за политиката по митата на Тръмп, „ още е единствено четвъртък “. Кво да мислиме в четвъртък, като до неделя ще има най-малко осем завъртания по и назад на часовниковата стрелка. И не, че не можем да препатим едно и също кодирано скрито шпионско известие и на формалния сътрудник, и на врага, че да вземем пари и от двамата. Можем. Ма какъв брой пъти да го пращаме и в тая обстановка това не се ли води към този момент троен, четворен, че дори петорен агентлък? Дето всеки е с всеки и всички са против всички? А за петорна промяна се желае и петорен хонорар, не ли?
Няма значение другояче какви секрети оповестяваме. Дето се майтапят германците с тяхното разузнаване: „ Най-сетне можем да съобщим на украинците по тайната линия, че руснаците никак не ги харесват. Направо не могат да ги понасят. “ Всъщност немците още пращат факсове. Младата публика да пита родителите си какво е това.
Ние най-малко в тая част не се излагаме. Можем да им хакнем квото изискат и да им пращаме известията по мейла, по телефона, по дрона, че и по водомера, де. Ако става дума за елементарни жители. Ако става дума за държавна работа обаче, тия новите технологии, не ги признаваме. А разунаването е държавна работа. В България държавните служби, знаем, още карат на бележки. Обикновено, с цел да сложат листче на прозорчето на гишето си: „ Тук не е информация! “. И в случай че въпреки всичко намериш гише без записка и без конкретизиране дали е или не е информация, там няма никой. Щото „ девойките са за по цигарка “.
И в този момент си представете, че сте един разузнавач. И би трябвало незабавно по държавния канален ред да пратите известие на украинците, руснаците, европейците и американците (щото то с една заплата деяни ли се, сметките за газта видяли ли сте???) Ще ви се извие свят, споделям ви. Ето ви къс образцов фрагмент от работния ден на един български разузнавач в новото време:
Някъде в приземния етаж на ДАНС. Потен мъж по риза се оглежда плахо и се доближава към гише, на което написа: „ Спешни разследващи известия за партьнорските ни служби “. Казва шушукайки:
- Здравейте, аз съм Иван Иванов Иванов и желая да пусна една депеша.
Жената зад гишето се провиква отегчено:
- Тук не е информация!
Мъжът комплицирано, покашля се заговорнически и отново шепне:
- Кх кх. Аз съм „ Иван Иванов “, бе, Миче, от външно разузнаване, отдел „ Украйна “.
Мичето, все по този начин гръмогласно:
- К‘ъв Иван, бе, ти си Марио от третия етаж, дето ми паркира на мястото!!!
- Така де, Марио съм, но през днешния ден съм „ Иван Иванов “, сещаш ли се – смигва – дай да пращаме телеграмата, че имам още няколко задания да свърша.
Мичето го гледа чиновнически, т.е. като нещо, довлечено от котката, и снизхоздително споделя:
- Документи носиш ли?
- Какви документи?
- Паспорт, персонална карта, акт за раждане, нотариален акт и шофьорска брошура, плюс платена застраховка „ Гражданска отговорност “ за пет месеца напред.
Иван-Марио застива в потрес.
- Моля? Аз съм по работа, бе, Миче, украинците чакат, едни танкове пътуват към тях, би трябвало да им оповестя. Спешно е, давай телекса!
- Танкове ли? А позволение за тях имаш ли? Платено мито да видя, също през стерилизация против шап минали ли са? И в случай че си женен, жена ти подписала ли е?
- Ти нещо се обърка, ние сме в разузнаването.
- Нищо не съм се объркала, доста добре знам къде съм. Нали всяка заран паркирам на майната си и ходя половин час пешком, ЩОТО ТИ СИ ПАРКИРАЛ НА МОЕТО МЯСТО!
Иван-Марио се помирява. Вади нещо от куфарчето:
- Добре, дай да не викаме в този момент, виж, взел съм ти едни бонбонки, да си подсладиш живота, дай да оправим нещата. А и не си споделила, че това е твоето място, бе, Миче. Готово, от на следващия ден ще пристигам с трамвая, дай в този момент да пускаме шпионското известие, че още едни хора чакат да им оповестя за тия танкове и на тях също им е незабавно. А и сме март месец, идват изравнителните сметки, и на мен ми е незабавно...
Мичето почва да пъшка, все едно й ампутират ръката.
- Оф... ох... Уф... Хммм. Уф.... Ето тук пиши, с черен химикал да е.
- Как с черен, имам единствено наследник?
(..... дъвчи дъвка незаинтересовано)
- Миче, хора умират, не се шегувай, това е ЖИЗНЕНО ВАЖНО!
(..... дъвчи дъвка още по-незаинтересовано)
- Добре - плъзка ръка по плота - вземи тия 50 лв. и ми „ продай “ – смига - една черна писалка.
- 50? Че да не би единствено украинците да умират, бе, Марио! Украинците, та украинците, писна ми! Ми ние тук какво да вършим? Март месец е, дето викаш, идват още празници, агнешкото нарастна, на море ще се върви, какво да ги върша тия 50 лв.? Добре сте си вие от шпионажа – на черно работите, на всички снасяте и връзвате бюджета? Ти, да вземем за пример, взимаш хонорар от четири разузнавания плюс заплатата от нашето. Петров от втори етаж е непосредствено на две заплати плюс хонорарите. А аз? 1800 лв. преди налози... Тц! Сега излизам в обедна отмора, а като се върна, може и да уредим нещо, стига да се разбереме като хората. 50%, по този начин ги виждам нещата. Айде следобед отново ще говориме! – затваря гишето.
Иван-Марио мига невярващо, 50-те лв. също са изчезнали, а времето непреклонно тече. Поглежда си часовника тегли една майна на Мичето и хуква към автогарата да прати разследващото известие по някой водач на „ Ивкони “.
КРАЙ
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Имам една неприятна и една още по-лоша вест обаче. Лошата е, че българското разузнаване би трябвало да е европейско, само че е и съветско. А по-лошата е, че българското разузнаване може да е европейско, може да е съветско, а може дори да е турско или американско, обаче не е тъкмо разузнаване.
Изнивявайте доста, другари!
Но въпреки всичко вие представяте ли си, в случай че украинците разчитат на данни от нашето разузнаване? Ще им пратим дрона от спалнята на Борисов да наднича в спалнята на Путин ли? Или ще разчитат на несбъдналия се началник на ДАНС?
А в случай че нещо се обърка? Напоследък обстановката в света се трансформира ежечасно. Русия ту е зложелател, ту е другар на Съединени американски щати, а Съединени американски щати ту са другари, ту са врагове на Украйна, а с това и на Европа, само че България пък е ту с Европа, ту с Русия, само че постоянно със Съединени американски щати, които - виж при започване на изречението - ту са врагове, ту са другари на Русия и тоя кръг не стопира да се върти, другари, та аз просто не знам двойните сътрудници в нашето разузнаване по какъв начин се оправят с цялата тая салата.
Допреди година можеше да си кюташ в службите и да се преструваш, че си български сътрудник, сътрудник на европейците, а да бичиш възнаграждения и от руснаците. Сега обаче по какъв начин тъкмо си пресмятат хонорара двойните шпиони? Ми то, дето вика канадският министър председател Трюдо като го питаха какво мисли за политиката по митата на Тръмп, „ още е единствено четвъртък “. Кво да мислиме в четвъртък, като до неделя ще има най-малко осем завъртания по и назад на часовниковата стрелка. И не, че не можем да препатим едно и също кодирано скрито шпионско известие и на формалния сътрудник, и на врага, че да вземем пари и от двамата. Можем. Ма какъв брой пъти да го пращаме и в тая обстановка това не се ли води към този момент троен, четворен, че дори петорен агентлък? Дето всеки е с всеки и всички са против всички? А за петорна промяна се желае и петорен хонорар, не ли?
Няма значение другояче какви секрети оповестяваме. Дето се майтапят германците с тяхното разузнаване: „ Най-сетне можем да съобщим на украинците по тайната линия, че руснаците никак не ги харесват. Направо не могат да ги понасят. “ Всъщност немците още пращат факсове. Младата публика да пита родителите си какво е това.
Ние най-малко в тая част не се излагаме. Можем да им хакнем квото изискат и да им пращаме известията по мейла, по телефона, по дрона, че и по водомера, де. Ако става дума за елементарни жители. Ако става дума за държавна работа обаче, тия новите технологии, не ги признаваме. А разунаването е държавна работа. В България държавните служби, знаем, още карат на бележки. Обикновено, с цел да сложат листче на прозорчето на гишето си: „ Тук не е информация! “. И в случай че въпреки всичко намериш гише без записка и без конкретизиране дали е или не е информация, там няма никой. Щото „ девойките са за по цигарка “.
И в този момент си представете, че сте един разузнавач. И би трябвало незабавно по държавния канален ред да пратите известие на украинците, руснаците, европейците и американците (щото то с една заплата деяни ли се, сметките за газта видяли ли сте???) Ще ви се извие свят, споделям ви. Ето ви къс образцов фрагмент от работния ден на един български разузнавач в новото време:
Някъде в приземния етаж на ДАНС. Потен мъж по риза се оглежда плахо и се доближава към гише, на което написа: „ Спешни разследващи известия за партьнорските ни служби “. Казва шушукайки:
- Здравейте, аз съм Иван Иванов Иванов и желая да пусна една депеша.
Жената зад гишето се провиква отегчено:
- Тук не е информация!
Мъжът комплицирано, покашля се заговорнически и отново шепне:
- Кх кх. Аз съм „ Иван Иванов “, бе, Миче, от външно разузнаване, отдел „ Украйна “.
Мичето, все по този начин гръмогласно:
- К‘ъв Иван, бе, ти си Марио от третия етаж, дето ми паркира на мястото!!!
- Така де, Марио съм, но през днешния ден съм „ Иван Иванов “, сещаш ли се – смигва – дай да пращаме телеграмата, че имам още няколко задания да свърша.
Мичето го гледа чиновнически, т.е. като нещо, довлечено от котката, и снизхоздително споделя:
- Документи носиш ли?
- Какви документи?
- Паспорт, персонална карта, акт за раждане, нотариален акт и шофьорска брошура, плюс платена застраховка „ Гражданска отговорност “ за пет месеца напред.
Иван-Марио застива в потрес.
- Моля? Аз съм по работа, бе, Миче, украинците чакат, едни танкове пътуват към тях, би трябвало да им оповестя. Спешно е, давай телекса!
- Танкове ли? А позволение за тях имаш ли? Платено мито да видя, също през стерилизация против шап минали ли са? И в случай че си женен, жена ти подписала ли е?
- Ти нещо се обърка, ние сме в разузнаването.
- Нищо не съм се объркала, доста добре знам къде съм. Нали всяка заран паркирам на майната си и ходя половин час пешком, ЩОТО ТИ СИ ПАРКИРАЛ НА МОЕТО МЯСТО!
Иван-Марио се помирява. Вади нещо от куфарчето:
- Добре, дай да не викаме в този момент, виж, взел съм ти едни бонбонки, да си подсладиш живота, дай да оправим нещата. А и не си споделила, че това е твоето място, бе, Миче. Готово, от на следващия ден ще пристигам с трамвая, дай в този момент да пускаме шпионското известие, че още едни хора чакат да им оповестя за тия танкове и на тях също им е незабавно. А и сме март месец, идват изравнителните сметки, и на мен ми е незабавно...
Мичето почва да пъшка, все едно й ампутират ръката.
- Оф... ох... Уф... Хммм. Уф.... Ето тук пиши, с черен химикал да е.
- Как с черен, имам единствено наследник?
(..... дъвчи дъвка незаинтересовано)
- Миче, хора умират, не се шегувай, това е ЖИЗНЕНО ВАЖНО!
(..... дъвчи дъвка още по-незаинтересовано)
- Добре - плъзка ръка по плота - вземи тия 50 лв. и ми „ продай “ – смига - една черна писалка.
- 50? Че да не би единствено украинците да умират, бе, Марио! Украинците, та украинците, писна ми! Ми ние тук какво да вършим? Март месец е, дето викаш, идват още празници, агнешкото нарастна, на море ще се върви, какво да ги върша тия 50 лв.? Добре сте си вие от шпионажа – на черно работите, на всички снасяте и връзвате бюджета? Ти, да вземем за пример, взимаш хонорар от четири разузнавания плюс заплатата от нашето. Петров от втори етаж е непосредствено на две заплати плюс хонорарите. А аз? 1800 лв. преди налози... Тц! Сега излизам в обедна отмора, а като се върна, може и да уредим нещо, стига да се разбереме като хората. 50%, по този начин ги виждам нещата. Айде следобед отново ще говориме! – затваря гишето.
Иван-Марио мига невярващо, 50-те лв. също са изчезнали, а времето непреклонно тече. Поглежда си часовника тегли една майна на Мичето и хуква към автогарата да прати разследващото известие по някой водач на „ Ивкони “.
КРАЙ
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ