Вавринка: Преди година обмислях оттегляне, но обичам тениса твърде много
Стан Вавринка разкри, че преди година доста съществено е обмислял да приключи кариерата си, само че в последна сметка любовта към играта е взела връх. Трикратният първенец претърпя две интервенции на стъпалото, поради които бе отвън игра в продължение на една година, само че през март се завърна и през днешния ден ще взе участие на Уимбълдън. Носителят на три трофеи от Големия шлем даде доста забавно и искрено изявление пред The Player’s Tribune, като разкри по какъв начин е съумял да резервира спортния си дух след многочислените компликации.
„Ще бъда почтен и ще разкрия, че по това време предходната година обмислях отдръпване от тениса. Чудех се дали в миналото още веднъж ще играя на Уимбълдън. След като оперираха стъпалото ми през март 2021, първичният проект бе да се върна на корта след няколко седмици. След това обаче ми споделиха, че ще се наложи втора интервенция, и знаех, че седмиците ще се трансфорат в месеци. Бях наясно, че в случай че въобще съумея да се завърна, ще бъда на 37 години и към този момент няма да съм същият играч“ – стартира описа си Stan The Man.
„Знаех какъв брой мъчителна ще бъде рехабилитацията, защото прекосих през нещо сходно през 2017 година Най-лошото е, че даже да има напредък, не постоянно можеш да го забележиш. Рехабилитацията е доста изтощителна и от психическа позиция, защото процесът е доста дълъг и всеки ден се прибираш изтощен у дома. В такива моменти започваш да размишляваш, да правиш равносметка на кариерата си и да търсиш източници на мотивация. Неизбежно започваш да си задаваш тежки въпроси като дали ще можеш да тичаш още веднъж, дали има смисъл да продължаваш и дали това в действителност е нещото, което искаш. Моят максимален гений постоянно е бил обичта към тежката работа. Има нещо прелестно в това непрекъснато да тестваш личния си лимит“ – прибавя някогашният №3.
Вавринка върна лентата към самото начало – когато е почнал да играе тенис като дете, след което си напомни и някои от основните моменти в дългогодишната си кариера.
„Когато започнах да играя тенис на 8-годишна възраст, даже не си мечтаех да печеля купа от Големия шлем. Исках просто да бъда професионален тенисист. Щях да съм удовлетворен на място в Топ 100. Родителите ми бяха едиснтвените, които имаха вяра, че мога да стигне по-далеч от това. Именно те ми помогнаха да направя първите си крачки в спорта, в който се влюбих за цялостен живот“.
„Дори когато станах експерт, продължавах да не мисля за „мейджър“ трофеи. Участието на Олимпийските игри в Пекин беше сбъдната фантазия и щях да се насладя оптимално на преживяването даже в случай че не бях спечелил златен орден. По-късно, когато за пръв път изпаднах от Топ 10, започнах да се колебая в себе си. Бяха минали пет години от триумфа в Пекин, а още не бях дсотигал даже до полуфинал на Големия шлем. Знаех, че върша нещата по верния метод, само че все пак започнах все по-сериозно да се колебая, че някой ден ще доближи върха“.
„През 2013 година започнах да работя с Магнус Норман. Отделихме огромно внимание освен на слабостите в играта ми, само че и на тези в психическата ми настройка. Резултатите не закъсняха – завърнах се в Топ 10 и играх на полуфинала на US Open. Когато отидох в Австралия идващия сезон към момента не имах вяра, че мога да печеля купата, само че бях достигнал най-хубавото си равнище и в последна сметка подвигнах трофей то Големия шлем в три следващи години. Изживявах фантазиите си, само че тогава се появи болката в стъпалото. На 32 години трябваше да се подложа на интервенция. Това бе миг, в който трябваше да приема действителността, само че оставих отрицателните мисли настрани и даже не ми хрумна да приключа кариерата си. Ако запазиш позитивната си настройка, значи си направил първата крачка. Точно по този начин се завърнах тогава, както и сега“.
Двукратният четвъртфиналист на Уимбълдън за следващ път акцентира значимостта на това да гледаш положително на нещата даже когато наподобява, че всичко е против теб.
„Както споделих, след двете интервенции предходната година обмислях отдръпване. През 2017 година възобновяване ми беше доста дълго и мъчно и се съмнявах, че ще мога да го направя отново. Скоро по-късно обаче погледнах на нещата от друга вероятност – същността на целия ми живот беше да се изправям, откакто съм бил повален. Точно по тази причина си направих и татуировката, за която толкоз говореха“.
„След втората интервенция бях наясно какво желая. Не желаех да се отдръпвам, защото към момента обичам тениса. Все още се любувам на тренировките и считам, че мога да играя на високо равнище. Най-важното от всичко обаче бе това, че не желаех кариерата ми да завърши с травма. Не желаех да се сбогувам по този метод. Не бях сигурен дали ще мога да играя още веднъж, само че взех решение, обичам тениса прекалено много, с цел да се откажа без да съм опитал“.
Въпреки всички компликации, Вавринка още веднъж е на Уимбълдънтри години след последното си присъединяване. Още в първи кръг обаче го чака доста сериозен конкурент – международният №13 Яник Синер.
„В момена се усещам добре. Завърнах се на корта едвам през март, само че съм доста благополучен, че още веднъж съм на Уимбълдън. Предвид дребното игрова процедура през последните месеци ми е ясно, че мъчно ще стигна до заключителните етапи. Това, което има значение, обаче е всекидневния труд, който поставям. Ако продължа да върша нещата по верни метод, ще съм удовлетворен, а в случай че се усещам добре в края на лятото, ще си слага по-амбициозни цели. Искам още веднъж да се изкача в ранглистата и да печеля купа. Не приказвам за купа от Големия шлем, а за каквато и да е. Ще съм удовлетворен и на ATP 250 трофей“.
„Преди това обаче би трябвало да се почувствм подготвен, а сега не съм. Осъзнавам, че това еп оследният стадий от кариерата ми. Остават ми две или най-вече три години и желая да им се насладя. Най-добрият метод да го направя е да си основа опция да печеля купа, а мога да го направя единствено в случай че тествам лимита си“.
В умозаключение Вавринка описа и за мача си против Франсис Тиафо на шампионата в Куинс, с цел да илюстрира какъв брой доста продължава да обича тениса.
„Вероятно се чудите дали към момента се любувам на всичко това – потта, охлузванията, болката? Нека ви опиша следното преди да завърша: преди няколко седмици играх против Франсис Тиафо на шампионата в Куинс. Поставих се под огромно напрежение, зашото желаех да видя дали към момента съм кадърен да спечелвам значими мачове. Слънцето грееше, атмсоферата беше страхотна. Изиграхме три оспорвани сета за 2 часа и 47 минути. Той имаше опция да сервира за мача, само че някак открих най-хубавия си темп тъкмо когато имах най-голяма нижда от него. завоювах със 7-6, 6-7, 7-6. Играх ужасно, а публиката бе невероятна. Удивителен момент“.
„Два дни по-късно обаче си припомних, че към този момент съм на 37 години. Едва движех краката си и бях изцяло отпаднал както физически, по този начин и душевен. Въпреки това обаче желаех да изиграя още един мач“.
