Вавринка разкри кой би искал да бъде последният му турнир
Стан Вавринка е все по-близо до края на своята славна кариера. Вчера швейцарецът се сбогува с публиката в Монте Карло след загуба от Себастиан Баес в първи кръг. Въпреки този резултат обаче Stanimal показа, че се усеща окуражен за идните си участия.
„ Следващата седмица ще играя в Барселона, по-късно най-вероятно в квалификациите в Рим, след това в Женева. Ще забележим дали ще имам опцията да вземам участие и на Ролан Гарос. След това бих желал да играя и на трева, уповавам се на Уимбълдън. През юли ще взема присъединяване в Гщаад и Ещорил и ще се боря за място на US Open. Не знам дали ще играя в шампионат преди Ню Йорк. Може би в квалификациите в Синсинати или в някой Чалънджър. Все още не съм решил “ – сподели трикратният първенец от Големия шлем пред Univers Tennis.
На въпроса кой би желал да бъде последният му шампионат, някогашният №3 отговори „ За момента по всичко наподобява, че това ще бъде Базел. Би било хубаво, в случай че в действителност се получи по този начин. Все още обаче не съм изцяло сигурен. Седмица по-рано ще играя в Лион и е допустимо да приключа и там. Определено обаче бих желал да окача ракетата в Базел. Ще забележим какво ще се случи “.
Вавринка е безапелационен, че фактът, че играе последния си сезон в Тура, по никакъв метод не се е отразил на мотивацията му.
„ Не виждам прекалено много напред. Ако желая да играя през целия сезон, би трябвало да поставям големи старания по отношение на физическата си кондиция. Винаги давам всичко от себе си и се старая да се модернизирам. Натискът за победи идва най-много от мен самия. Все още съм състезател и като подобен желая да спечелвам всеки мач. Не ми е задоволително просто да излизам на корта и да се развличам единствено тъй като това е последното ми присъединяване в съответния шампионат “.
„ Феновете виждат единствено протичащото се на корта, само че зад кулисите е нужна доста работа, изключително когато си на 41 години. Необходими са дисциплини и доста саможертви, с цел да бъдеш на най-високо равнище. Има дни, а от време на време и цели седмици, в които ми е доста мъчно, само че знам, че положеният труд си заслужава. С всяка последваща година би трябвало да се грижиш все по-старателно за себе си, само че не преставам да обичам тениса и по тази причина не се окайвам. Точно противоположното – считам, че да си професионален тенисист е привилегия. Точно това ме кара да не преставам да играя даже на тази възраст “.
Шампионът от Монте Карло за 2014 година си спомни каква е била задачата, която си е сложил, когато е хванал тенис ракета за пръв път.
„ Израснах във плантация и мечтаех да съм професионален тенисист. По това време единствената ми цел беше да давам всичко от себе си всеки ден, с цел да мога да стигна допустимо най-далеч в този спорт. Никога не съм си поставял за цел да бъда №1 или да печеля купа от Големия шлем. Просто желаех да се модернизирам непрекъснато и тъкмо това се случи. За мен обичта и пристрастеността към тениса постоянно са били по-важни от парите и трофеите “.
