Стан Вавринка е сред любимците на тенис феновете, а това ...

Стан Вавринка е сред любимците на тенис феновете, а това

Вавринка: Мислех за отказване; знам как никога повече няма да бъда същия играч

Стан Вавринка е измежду любимците на тенис почитателите, а това надалеч не е инцидентно. Швейцарецът има извънредно избухлив жанр на игра, а бекхендът му с една ръка е мотив за злоба от страна на доста негови сътрудници, които го дефинират за един от най-хубавите и ефикасни удари в играта. За страдание, трикратният шампион от Шлема трябваше да премине през серия от тествания през предишния сезон, в който изигра едвам шест мача и мина през две оперативни намеси в региона на коляното. Все отново 37-годишният играч откри сили да се завърне на корта през тази пролет, въпреки че към този момент се намира отвън топ 200 на света. Досега Стан е записвал поредни триумфи единствено на една конкуренция, откогато е назад в Тура, а самият той разкри по какъв начин до наскоро е мислел да приключи своята кариера:

" Истината е, че мислех за отричане по това време през предишния сезон. Чудех се дали в миналото въобще ще играя на Уимбълдън. Подложих се на първата интервенция през предишния март, като по проект трябваше да възобновя спортна активност след единствено няколко седмици. Не след дълго научих, че ще бъде нужна още една намеса. Тогава разбрах по какъв начин ми следва да не присъствам с месеци от кортовете. Знаех какъв брой мъчителна ще бъде рехабилитацията, а също така щях да бъда на 37 години и в никакъв случай повече няма да бъда същия тенисист.



Правил съм го и преди, когато през 2017-а година играех с доста сериозна болежка в коляното на Ролан Гарос, до момента в който на Уимбълдън въобще не можех да вървя. Предстоеше ми сериозна интервенция. Трябваше да заменят част от костта. Впоследствие прекарвах по над 5 часа в рехабилитационния център. Доскоро бях номер четири в света, а внезапно бях заставен колкото да да се придвижвам благодарение на патерици. Най-лошата част е обвързвана с неналичието на забележителен напредък. Обикновено можеш елементарно да забележиш напредъка, щом става въпрос за естествените извършения във фитнеса. Нещата не стоят по този начин с рехабилитацията, при която нещата се случват доста постепенно. Накрая се прибираш отпаднал, с цел да пуснеш тв приемника и да видиш по какъв начин твоите съперници тичат с лекост из целия корт. Всичко това е доста мъчно от психическа позиция.

Тези условия не ме стопираха и желаех още веднъж да опитам. В последна сметка съумях да доближи до четвъртфиналите на Ролан Гарос към 2 години по-късно. Вече не бях толкоз добър, но изпитвах същинско благополучие. Тогава пристигнаха последните ми контузии и подозренията ме обзеха с голяма мощ. Тялото ми се възстановяваше все по-зле. Последната ми интервенция се състоя през предишния юни, а до декември въобще не можех да вървя обикновено и започнах да си задавам въпроси.

Питах се дали в миналото ще мога да търча още веднъж, има ли смисъл да не преставам и желая ли в действителност още веднъж да стъпя на корта. Осъзнавах изцяло, че в никакъв случай повече няма да играя най-хубавия си тенис и какъв брой доста кръв, пот и сълзи ще ми коства възможен опит за завръщане в тениса.

Най-големият ми гений е нестихващото ми предпочитание да работя крепко. Още от дете обичам физическата и ментална отмалялост. Разбира се, не е като да не ми носи наслаждение да направя ас или да завърша топката по правата, само че има нещо красиво в това да се тласкаш до личния си предел " - приключи откровението си тогавашният номер 3 в света.



Източник: tennis.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg