Когато шансът е нула, но животът побеждава: войници разказват за чудото
Стълкновение, в което „ не е трябвало “ да оцелеят – болница с бойци от ЧВК „ Вагнер “ е разрушена от шест ракети HIMARS, а те претърпяват. В тази изповед виждаме истории на някогашни бойци, които описват по какъв начин са излъгали гибелта на фронта – от странни прекъсвания на часовници до необясними избавления измежду блокада и огън. Чудото се оказва не необичайност, а повтарящ се феномен измежду участниците.
Да измамиш гибелта на фронта под градушка от противников снаряди... Да избягаш от американските ракети в последния миг... Да спреш времето, да направиш съдбовна крачка и да оцелееш. Чудо! Цивилният свят е не запомнил по какъв начин да има вяра в чудеса, само че ето същинските истории на тези, които са се сражавали. Това, което им се е случило на фронта, може да се изясни единствено с знамение.
Журналист от Царград е провел опит. Той попитал всеки човек, за който става дума в тази публикация – участник в бойните дейности в Украйна – дали се е случило нещо извънредно във военната му кариера. И съвсем всеки съобщил за нещо извънредно. Това ни води до заключението, че чудесата във войната са постоянно срещано събитие. Преценете сами.
22 юли, тъкмо в 17:00 ч.
Сергий Зинченко е украинец, родом от Запорожие. Неговите предшественици са били запорожки казаци. Но той е израснал и живял в съветския Север. През 2014 година Сергий отива да се бие в Донбас – с цел да си върне естествената Украйна, която си спомня от детството си.
Той беше пълководец на първата група доброволци от Санкт Петербург. Сражаваше се в Славянск, като се измъкваше от обкръжения град. След това прекара два дни в Донецк, който към този момент беше съвсем обграден. Всичко, което трябваше да създадат украинските въоръжени сили, беше да завладяват Шахтьорск и ориста на Донбас щеше да бъде решена. Именно през тези дни опълчението получи две дузини флагове с облика на Неръкотворния Спас, благословени на Света гора Атон.
И тогава започнаха най-важните борби. Сергей Зинченко споделя:
Тогава Сергей получил две от тези флагове. Той бил водач на бойна машина на пехотата – имал опит в тази област от военната си работа и войната в Карабах. Той инсталирал знамето със Спасителя на бронираната си машина, а другото държал в чантата си. Апотеозът на войната за него била борбата за Кожевня, село на по-малко от километър от съветската граница, държано от украинските десантници.
Опълчението щурмува селото пет пъти. На 22 юли, по време на едно от нападенията, Сергей, в своята бойна машина на пехотата (БМП) под знамето с лика на Христос, влиза в пердах с два танка: той нападна непосредствено против тях, навличайки огън върху себе си и по този метод отвличайки вниманието на опълчението от колоната бронирани машини, обграждащи Кожевня.
– спомня си Сергей.
Но един от снарядите въпреки всичко уцелил БМП-то. Сергей се блъснал с лице във кормилото. Машината избухнала в пламъци. Той и двама негови приятели - радиста/стрелец „ Петрович “ и стрелеца/оператор „ Лос “ - скочили от горящата БМП и се скрили в дере, обрасло с гъсти шубраци. Врагът претърсил дерето и стрелял. Но тримата бойци оживели. Същата нощ те изпълзяли до слънчогледово поле и почнали да се връщат към своите. В слънчогледите Сергей едвам не се натъкнал на капан, подложен от бунтовниците.
Не го забелязах, тъй като към този момент не виждах доста добре — очите ми бяха подути и затворени. Но го усетих — гърдите ми притискаха телта. Отстъпих обратно и ние пропълзяхме под нея.
И когато наред стигнаха до позициите на бунтовниците, „ Петрович “ сподели на Сергей нещо, което никой безбожник в никакъв случай не би схванал. Оказа се, че ръчният му часовник е спрял сега, в който бойната им машина на пехотата е била ударена. Стрелките са спрели навръх 5:00. И когато пропълзяха под разтегателната тел, часовникът още веднъж почнал да работи.
Сергий Зинченко не можеше да повярва на ушите си. Спомни си, че преди 22 години, през 1992 година, тъкмо същото се беше случило още веднъж с него.
Но и в двата случая, когато бях ударен, часовниците на тези към мен стопираха и те не умряха, а оцеляха. А в историята покрай Кожевня, часовникът на Петрович даже стартира да отмерва часовете и минутите незабавно откакто по знамение избегнахме взривяване от телта на „ разтяжката “. Моето умозаключение: трябваше да умрем, само че започнахме да живеем още веднъж.
Споменът за тези две забележителни събития е запечатан на челото на Сергей. Той носи два белега. И двата са датирани от 17:00 часа на 22 юли, само че с разлика от 22 години.
На идващия ден, 23 юли, милицията завладя кожарската фабрика. Едно от знамената с изображението на Неръкотворния Спас, което Сергей беше получил, изгоря дружно с BMП-то. Но другото е към момента живо. Той го пази като свята светиня.
„ Къде е тази баба? “
Сергей е деец от ЧВК „ Вагнер “ с позивна „ Касли “. Той се е сражавал в най-опасното поделение на „ музикантите “ – подразделението „ Чадър “. Ето какво му се е случило в болничното заведение след едно от пострадванията му.
– сподели „ Касли “.
Тази история може да ви се стори странна, само че от този момент нататък той в никакъв случай не се раздели с този кръст и стана един от дребното оживели в отряда си от щурмоваци.
Един ден, по време на нахлуване, група от седем души, блокирани в дребна зона, са били ударени от минометен обстрел. Дванадесет снаряда са паднали върху тях, само че всички са оживели. Само няколко са получили леки рани, само че никой не е бил погубен!
И на 31 декември се случи още едно знамение – новогодишно знамение. След раняването си „ Касли “ беше в разпределителната болница на ЧВК „ Вагнер “ в Первомайск. Около пет часа Сергей наблюдаваше от прозореца на отделението си по какъв начин подаръците от Евгений Пригожин се разтоварват за ранените.
И в този миг дойде „ подарък “ и от украинските въоръжени сили – ракета от HIMARS удари болничното заведение. Той проникна в постройката чак до първия етаж. Всички оживели бяха незабавно евакуирани в мазето. Оттам бяха откарани в едно учебно заведение. Докато камбанният звън биеше, „ Касли “ извика: „ Момчета! Честита Нова Година! “. Както се оказа, тъкмо в този миг още пет ракети HIMARS попаднаха върху болничното заведение, на същото място, от което преди малко бяхме евакуирани.
Иисусовата молитва като бронежилетка
Сергей Кухарцев, пълководец на щурмовия отряд, завладял Попасная, Северодонецк и Соледар, описа следната история:
Този случай е още по-странен, тъй като по време на целия военен отряд на Сергей от съвсем 100 души изгубили единствено петима убити и 18 ранени и заболели. Останалите, в това число самият пълководец, останаха живи и здрави.
Веднъж Сергей е бил улучен от осколка от мина, само че тя единствено е прогорила якето му и се е забила там. Друг път се е спънал и е паднал, и в този миг касетна мина е прелетяла над главата му…
Сергей споделя, че има тройна отбрана: молитвите на жена си, на духовния си татко и на самия себе си. Той споделя, че правилото за утринната молитва, правилото за Богородица, Псалом 90 и Иисусовата молитва са значими ежедневни процедури.
Военният духовник Пьотр Репин показа наблюдението си, че мнозина на фронта стигат до вярата посредством опит.
Войникът носи икона с 90-ти Псалом в жилетката си. Вади я, демонстрира ти я и лицето му блества. Може да не ѝ има вяра изцяло, само че я носи, тъй като знае, че оказва помощ.
Командирът на един от батальоните, воин на ДНР, направи свещеническото образование част от бойната подготовка. Той разпореди на отец Петър задачата да научи бойците по какъв начин вярно да се обръщат към Бога, тъй като във война постоянно пораждат обстановки, в които човек остава самичък в смъртна заплаха. И тогава единствено Бог е на негова страна.
Командирът на батальона, който провежда това религиозно-бойно образование, самият той е претърпял същото. Той се бие от 2014 година Веднъж, преди СВО, до момента в който към момента е пълководец н
Да измамиш гибелта на фронта под градушка от противников снаряди... Да избягаш от американските ракети в последния миг... Да спреш времето, да направиш съдбовна крачка и да оцелееш. Чудо! Цивилният свят е не запомнил по какъв начин да има вяра в чудеса, само че ето същинските истории на тези, които са се сражавали. Това, което им се е случило на фронта, може да се изясни единствено с знамение.
Журналист от Царград е провел опит. Той попитал всеки човек, за който става дума в тази публикация – участник в бойните дейности в Украйна – дали се е случило нещо извънредно във военната му кариера. И съвсем всеки съобщил за нещо извънредно. Това ни води до заключението, че чудесата във войната са постоянно срещано събитие. Преценете сами.
22 юли, тъкмо в 17:00 ч.
Сергий Зинченко е украинец, родом от Запорожие. Неговите предшественици са били запорожки казаци. Но той е израснал и живял в съветския Север. През 2014 година Сергий отива да се бие в Донбас – с цел да си върне естествената Украйна, която си спомня от детството си.
Той беше пълководец на първата група доброволци от Санкт Петербург. Сражаваше се в Славянск, като се измъкваше от обкръжения град. След това прекара два дни в Донецк, който към този момент беше съвсем обграден. Всичко, което трябваше да създадат украинските въоръжени сили, беше да завладяват Шахтьорск и ориста на Донбас щеше да бъде решена. Именно през тези дни опълчението получи две дузини флагове с облика на Неръкотворния Спас, благословени на Света гора Атон.
И тогава започнаха най-важните борби. Сергей Зинченко споделя:
Тогава Сергей получил две от тези флагове. Той бил водач на бойна машина на пехотата – имал опит в тази област от военната си работа и войната в Карабах. Той инсталирал знамето със Спасителя на бронираната си машина, а другото държал в чантата си. Апотеозът на войната за него била борбата за Кожевня, село на по-малко от километър от съветската граница, държано от украинските десантници.
Опълчението щурмува селото пет пъти. На 22 юли, по време на едно от нападенията, Сергей, в своята бойна машина на пехотата (БМП) под знамето с лика на Христос, влиза в пердах с два танка: той нападна непосредствено против тях, навличайки огън върху себе си и по този метод отвличайки вниманието на опълчението от колоната бронирани машини, обграждащи Кожевня.
– спомня си Сергей.
Но един от снарядите въпреки всичко уцелил БМП-то. Сергей се блъснал с лице във кормилото. Машината избухнала в пламъци. Той и двама негови приятели - радиста/стрелец „ Петрович “ и стрелеца/оператор „ Лос “ - скочили от горящата БМП и се скрили в дере, обрасло с гъсти шубраци. Врагът претърсил дерето и стрелял. Но тримата бойци оживели. Същата нощ те изпълзяли до слънчогледово поле и почнали да се връщат към своите. В слънчогледите Сергей едвам не се натъкнал на капан, подложен от бунтовниците.
Не го забелязах, тъй като към този момент не виждах доста добре — очите ми бяха подути и затворени. Но го усетих — гърдите ми притискаха телта. Отстъпих обратно и ние пропълзяхме под нея.
И когато наред стигнаха до позициите на бунтовниците, „ Петрович “ сподели на Сергей нещо, което никой безбожник в никакъв случай не би схванал. Оказа се, че ръчният му часовник е спрял сега, в който бойната им машина на пехотата е била ударена. Стрелките са спрели навръх 5:00. И когато пропълзяха под разтегателната тел, часовникът още веднъж почнал да работи.
Сергий Зинченко не можеше да повярва на ушите си. Спомни си, че преди 22 години, през 1992 година, тъкмо същото се беше случило още веднъж с него.
Но и в двата случая, когато бях ударен, часовниците на тези към мен стопираха и те не умряха, а оцеляха. А в историята покрай Кожевня, часовникът на Петрович даже стартира да отмерва часовете и минутите незабавно откакто по знамение избегнахме взривяване от телта на „ разтяжката “. Моето умозаключение: трябваше да умрем, само че започнахме да живеем още веднъж.
Споменът за тези две забележителни събития е запечатан на челото на Сергей. Той носи два белега. И двата са датирани от 17:00 часа на 22 юли, само че с разлика от 22 години.
На идващия ден, 23 юли, милицията завладя кожарската фабрика. Едно от знамената с изображението на Неръкотворния Спас, което Сергей беше получил, изгоря дружно с BMП-то. Но другото е към момента живо. Той го пази като свята светиня.
„ Къде е тази баба? “
Сергей е деец от ЧВК „ Вагнер “ с позивна „ Касли “. Той се е сражавал в най-опасното поделение на „ музикантите “ – подразделението „ Чадър “. Ето какво му се е случило в болничното заведение след едно от пострадванията му.
– сподели „ Касли “.
Тази история може да ви се стори странна, само че от този момент нататък той в никакъв случай не се раздели с този кръст и стана един от дребното оживели в отряда си от щурмоваци.
Един ден, по време на нахлуване, група от седем души, блокирани в дребна зона, са били ударени от минометен обстрел. Дванадесет снаряда са паднали върху тях, само че всички са оживели. Само няколко са получили леки рани, само че никой не е бил погубен!
И на 31 декември се случи още едно знамение – новогодишно знамение. След раняването си „ Касли “ беше в разпределителната болница на ЧВК „ Вагнер “ в Первомайск. Около пет часа Сергей наблюдаваше от прозореца на отделението си по какъв начин подаръците от Евгений Пригожин се разтоварват за ранените.
И в този миг дойде „ подарък “ и от украинските въоръжени сили – ракета от HIMARS удари болничното заведение. Той проникна в постройката чак до първия етаж. Всички оживели бяха незабавно евакуирани в мазето. Оттам бяха откарани в едно учебно заведение. Докато камбанният звън биеше, „ Касли “ извика: „ Момчета! Честита Нова Година! “. Както се оказа, тъкмо в този миг още пет ракети HIMARS попаднаха върху болничното заведение, на същото място, от което преди малко бяхме евакуирани.
Иисусовата молитва като бронежилетка
Сергей Кухарцев, пълководец на щурмовия отряд, завладял Попасная, Северодонецк и Соледар, описа следната история:
Този случай е още по-странен, тъй като по време на целия военен отряд на Сергей от съвсем 100 души изгубили единствено петима убити и 18 ранени и заболели. Останалите, в това число самият пълководец, останаха живи и здрави.
Веднъж Сергей е бил улучен от осколка от мина, само че тя единствено е прогорила якето му и се е забила там. Друг път се е спънал и е паднал, и в този миг касетна мина е прелетяла над главата му…
Сергей споделя, че има тройна отбрана: молитвите на жена си, на духовния си татко и на самия себе си. Той споделя, че правилото за утринната молитва, правилото за Богородица, Псалом 90 и Иисусовата молитва са значими ежедневни процедури.
Военният духовник Пьотр Репин показа наблюдението си, че мнозина на фронта стигат до вярата посредством опит.
Войникът носи икона с 90-ти Псалом в жилетката си. Вади я, демонстрира ти я и лицето му блества. Може да не ѝ има вяра изцяло, само че я носи, тъй като знае, че оказва помощ.
Командирът на един от батальоните, воин на ДНР, направи свещеническото образование част от бойната подготовка. Той разпореди на отец Петър задачата да научи бойците по какъв начин вярно да се обръщат към Бога, тъй като във война постоянно пораждат обстановки, в които човек остава самичък в смъртна заплаха. И тогава единствено Бог е на негова страна.
Командирът на батальона, който провежда това религиозно-бойно образование, самият той е претърпял същото. Той се бие от 2014 година Веднъж, преди СВО, до момента в който към момента е пълководец н
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ