Сталинизмът е режим на лъжата и омразата. Режим на нечовешки

Сталинизмът е режим на лъжата и омразата. Режим на безчовечен ужаси и гнет. И все пак Съветският съюз въпреки всичко е нещо по-прилично от нацистка Германия, твърди известният съветски публицист Виктор Ерофеев.

Спиралата на борбата сред Европа и Путинова Русия навлезе в нова фаза - и то във връзка на една война, която завърши преди съвсем 75 години. След няколко месеца следва празник от годината на успеха и пристрастеностите занапред ще се нажежават - особено когато става дума за това кой е бил отговорен за тази война. И по тази причина не е чудно, че Путин реагира толкоз остро на една резолюция на Европарламента, която акцентира сходствата сред двата тоталитарни режима и осъжда пакта Молотов-Рибентроп, отворил пътя (според Европа) към Втората международна война.
Редакцията предлага
Защо Русия пое греховете на Съветския съюз?

Сегашният конфликт сред другите възгледи ще продължи дълго и ще се води нападателно - дотогава, до момента в който Русия не се откаже да бъде политически и историко-идеологически приемник на Съветския съюз. Но за какво ли младата Русия, преди малко освободила се от руския тоталитаризъм, реши да поеме греховете на Съюз на съветските социалистически републики? На това му се споделя неуместно решение!

От позиция на историческата логичност ролята на приемник на Съветския съюз слага Русия в мъчно състояние и я изолира от цивилизования свят. Така на процедура тя признава, че Сталин е бил прав по основните въпроси. А Сталин е самото Зло - не единствено за Европарламента, само че и за Манделщам, Ахматова, Пастернак, Солженицин, Шаламов, за цялата велика съветска интелигенция.

Може би да признаем триумфите на Сталин във вътрешната политика? Индустриализацията беше извършена в чудовищни условия, целият режим беше построен върху неистина, ненавист и гнет както във връзка с класовия зложелател, който в действителност беше най-продуктивната част от обществото, по този начин и във връзка с цялото население, което стана жертва на непреодолимия боязън от репресии. Или може би да признаем триумфите на колективизацията и огромния гнет в края на 1930-те години? Всичко това е немислимо, в случай че не навлезем в територията на безумната и безсмислена комунистическа идеология.

Всъщност няма потребност всичко това да се признава, задоволително е да се замълчи по тези въпроси. Ето по какъв начин в днешна Русия се ражда позитивният облик на Съветския съюз и на самия Сталин.

Да поддържаш линията на Сталин във външната политика - това на процедура значи да мечтаеш за възраждането на руската империя и да плашиш съседите, които причисляваш към сферата си на въздействие, без да ги питаш за мнението им. Мигар някой е питал съседите за мнението им, когато са подписвали? По това време всичко се решаваше от позицията на силата, така че дребните балтийски страни се оказаха в безпомощно състояние.

Втората международна война стартира не на 22 юни 1941, когато Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики, а на 1 септември 1939 година - една седмица след подписването на контракта сред Хитлерова Германия и Сталиновия Съветски съюз. Сталин доста, балтийските страни, Финландия, Бесарабия, Северна Буковина. Слабите съседи са същинска наслада за оня, който се стреми да усилва територията си. Тази наслада продължава до ден-днешен.

Външната политика на Съветския съюз се свежда до Студената война и омразата против „ капиталистическото обграждане " - тоест, против западните демокрации. Хитлеровият режим също ненавижда демокрацията - с тази разлика, че в тази ситуация омразата е не класова, а расова.

Когато един ден Русия стане демократична страна

Да сравняваш тези тоталитарни режими на омразата е сложна работа. В своята бесовска природа те са неравностойни. В идеологията на комунизма в началото звучи нотка на обществена правдивост, която притегля лявата интелигенция на Запад. А Хитлер беше разгласен за категоричен зложелател на цялото човечество. Както и да го погледнем, в историческа вероятност Съюз на съветските социалистически републики в действителност се оказва нещо по-прилично от „ Третия райх ".

Виктор Ерофеев

Но оттатък разликата в идеологиите, има и още една разлика. Нацистка Германия беше разгромена от Съветския съюз и западните му съдружници, което оказа помощ на Западна Европа да се освободи. Докато така наречените „ национални демокрации " изпитаха на гърба си същинския смут на сталинизма. В резултат от това Съветският съюз и до ден-днешен си остава нещо като мит за Западна Европа - и истински ад за Източна.

75-годишнината от успеха във Втората международна война, която ще отбележим през май, е несъмнено велика дата. И когато един ден стане демократична страна, Русия ще би трябвало да излезе на чисто както със себе си, по този начин и със руските ужаси. А успеха в никакъв случай няма да бъде забравена, тъй като тя беше без подозрение национален героизъм.

Виктор Ерофеев е един от най-известните модерни съветски писатели. Той е още литературовед и ефирен водещ, джентълмен на френския Орден на почетния легион.