Завръщането на Сталин
Сталин умира преди 70 години на 5 март. Но по волята водач, концентрирал в ръцете си толкоз доста власт, колкото никой властник в Кремъл не е разполагал от 1953 година насам, Русия се върна към стализма. Под въпрос е вероятен ли е той през днешния ден в Путинов вид.
Йосиф Сталин напусна този свят преди 70 години, само че в действителност в никакъв случай не бил по-жив.
Путинова Русия малко по малко оправдава вожда на народите. От средата на 80-те години, когато Михаил Горбачов разреши да се изкарат нескрито сложните тематики от предишното, името на Сталин беше свързвано с закононарушенията и репресиите на комунистическия режим, кулминирали с огромните чистки в навечерието на Втората международна война.
В Русия към този момент не беше табу да се приказва за ГУЛАГ, за повсеместния гнет върху руското общество, за насилственото изселване на цели нации, обвинени в изменничество, за страданията и раните, породени от аления деспот и неговия режим – в името на светлото бъдеще.
Реабилитацията
Днес Йосиф Висарионович е още веднъж позитивен воин в формалния роман за съветското минало. Добър-лош, акцентират от Кремъл, Сталин е избавил страната от нацистката експанзия. На него се дължи успеха в Отечествената война. Без Сталин, Съюз на съветските социалистически републики нямаше да надделее против военната машина на Хитлерова Германия, настояват пропагандаторите.
С други думи, в известните показа Сталин се е трансформирал надали не в (руски) родолюбец, а не водач на международното комунистическо придвижване, воден от идеологическа задача. Нещо повече, Сталин се явява нещо като обединител на съветските земи за разлика от Ленин, който Путин вини за „ провалите “, претърпени от Русия и най-много обособяването на Украйна като обособена република в границите на Съюз на съветските социалистически републики. Не на последно място, персонално на Сталин се приписва като заслуга това, че Съветският съюз от недоразвита страна парий през 20-те се е трансформирал в индустриална страна и международна суперсила.
Реабилитацията на Сталин, която през 90-те беше знамето на опозиционната Комунистическа партия на Руската федерация, отпред с Генадий Зюганов , в този момент е въпрос на държавна политика. Войната в Украйна тласна процеса още по-напред. Неотдавна съветски съд взе решение да бъде закрита „ Мемориал “, известна неправителствена организация, чиято задача беше точно да осветлява сталинските закононарушения.
В по-общ проект, войната послужи като мотив на режима да затегне още повече контрола върху страната и нейното общество. Последните останки от опозиционни групи, самостоятелни и сериозни медии, цивилен организации бяха затворени и принудени да търсят леговище зад граница. Държавата утрои и учетвори напъните си да шири агитация и да индоктринира елементарните хора. Затегна контрола върху съветската стопанска система. Агресията против прилежаща Украйна докара и до бездънен политически и икономически разлом със Запда.
За броени дни Русия безусловно се завърна във времената на сталинизма.
За броени дни Русия безусловно се завърна във времената на сталинизма. И то по волята на един водач, концентрирал в ръцете си толкоз доста власт, колкото никой властник в Кремъл не е разполагал от 1953 година насам.
Въпреки тези процеси, под въпрос е дали през 2023 година Русия е в положение върне времето обратно и да възпроизведе сталинския модел на ръководство. Причините са няколко.
Путинова система и сталинизъм - разликите
На първо място сталинизмът е невъобразим без комунистическата идеология и тоталната готовност на обществото в идеята на строителството на светлото бъдеще. Путиновата система се основава на демобилизацията на обществото. На концепцията, че с цел да успееш и да живееш добре, би трябвало да си фокусиран върху персоналния си живот и упоритости, заобикаляйки политиката. От теб нищо не зависи по този начин или другояче, а пък и политиката е поле на конфликт на нечисти ползи. Разликата със сталинизма – и неговия фетиш към новия човек, градящ социализма - е от земята до небето.
Това има значение за войната. В началните стадии на „ специфичната интервенция “ против Украйна, Кремъл представяше акцията като лимитирана по мащаб и в този смисъл, незасягаща и незастрашаваща средностатистическия жител. Блицкригът трябваше да успее до дни, а животът в Русия да си тече в естественото русло.
Сега има смяна на описа, несъмнено. Проведе се готовност и евентуално всеки може да се окаже на фронта.
Мобилизацията може и да се повтори. Пропагандаторите тръбят, че Русия е вплетена във война на живот и гибел със Запада (не с Украйна). Страната е в мъртвата хватка на имперски шовинизъм, подклаждан от Путин и неговото обграждане. И при все че, социологическите проучвания демонстрират на самостоятелно равнище по-скоро пасивно примирие с войната и блян за пригаждане към новите условия.
В Русия не царува някакъв родолюбив напредък и всеобщ възторг.
В Русия не царува някакъв родолюбив напредък и всеобщ възторг. Показателно е, че болшинството, подкрепящо войната, декларира, че е готово да поддържа и прекратяването ѝ. Анкетите записват и терзание от отрицателните последствия от войната върху благосъстоянието на хората, макар уверенията на Путин, че съветската стопанска система е в добра форма и е непоклатима.
С други думи, конформизмът, деполитизацията и грижата за насъщния не престават да преобладават публичните настройки. Путинизмът мъчно превключва от режим на демобилизация към готовност – в случай че изобщо сходен внезапен завой е вероятен. Присъединяването на „ изконни съветски “ земи или даже борбата със Запада не могат да заменят марксистко-ленинската идеология.
За страдание това не значи, че новосъздаденият мит за Сталин ще стартира да се разрушава.
Историческата легитимност на Путиновата власт почива на загатна за Втората международна война. Това не е инцидентно. Войната и успеха през 1945 година е може би единственото събитие в съветската история, което едно – другояче атомизирано и деморализирано – население припознава и към което изпитва прочувствена връзка. Затова и още от 2014 година Кремъл се пробва да внуши на руснаците, че Русия води още веднъж (победоносните) борби от Втората международна война. По тази причина Сталин – спечелилият, съветският родолюбец и волевият водач предтеча на Путин – ще продължава да заема видно място в формалния мавзолей.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Йосиф Сталин напусна този свят преди 70 години, само че в действителност в никакъв случай не бил по-жив.
Путинова Русия малко по малко оправдава вожда на народите. От средата на 80-те години, когато Михаил Горбачов разреши да се изкарат нескрито сложните тематики от предишното, името на Сталин беше свързвано с закононарушенията и репресиите на комунистическия режим, кулминирали с огромните чистки в навечерието на Втората международна война.
В Русия към този момент не беше табу да се приказва за ГУЛАГ, за повсеместния гнет върху руското общество, за насилственото изселване на цели нации, обвинени в изменничество, за страданията и раните, породени от аления деспот и неговия режим – в името на светлото бъдеще.
Реабилитацията
Днес Йосиф Висарионович е още веднъж позитивен воин в формалния роман за съветското минало. Добър-лош, акцентират от Кремъл, Сталин е избавил страната от нацистката експанзия. На него се дължи успеха в Отечествената война. Без Сталин, Съюз на съветските социалистически републики нямаше да надделее против военната машина на Хитлерова Германия, настояват пропагандаторите.
С други думи, в известните показа Сталин се е трансформирал надали не в (руски) родолюбец, а не водач на международното комунистическо придвижване, воден от идеологическа задача. Нещо повече, Сталин се явява нещо като обединител на съветските земи за разлика от Ленин, който Путин вини за „ провалите “, претърпени от Русия и най-много обособяването на Украйна като обособена република в границите на Съюз на съветските социалистически републики. Не на последно място, персонално на Сталин се приписва като заслуга това, че Съветският съюз от недоразвита страна парий през 20-те се е трансформирал в индустриална страна и международна суперсила.
Реабилитацията на Сталин, която през 90-те беше знамето на опозиционната Комунистическа партия на Руската федерация, отпред с Генадий Зюганов , в този момент е въпрос на държавна политика. Войната в Украйна тласна процеса още по-напред. Неотдавна съветски съд взе решение да бъде закрита „ Мемориал “, известна неправителствена организация, чиято задача беше точно да осветлява сталинските закононарушения.
В по-общ проект, войната послужи като мотив на режима да затегне още повече контрола върху страната и нейното общество. Последните останки от опозиционни групи, самостоятелни и сериозни медии, цивилен организации бяха затворени и принудени да търсят леговище зад граница. Държавата утрои и учетвори напъните си да шири агитация и да индоктринира елементарните хора. Затегна контрола върху съветската стопанска система. Агресията против прилежаща Украйна докара и до бездънен политически и икономически разлом със Запда.
За броени дни Русия безусловно се завърна във времената на сталинизма.
За броени дни Русия безусловно се завърна във времената на сталинизма. И то по волята на един водач, концентрирал в ръцете си толкоз доста власт, колкото никой властник в Кремъл не е разполагал от 1953 година насам.
Въпреки тези процеси, под въпрос е дали през 2023 година Русия е в положение върне времето обратно и да възпроизведе сталинския модел на ръководство. Причините са няколко.
Путинова система и сталинизъм - разликите
На първо място сталинизмът е невъобразим без комунистическата идеология и тоталната готовност на обществото в идеята на строителството на светлото бъдеще. Путиновата система се основава на демобилизацията на обществото. На концепцията, че с цел да успееш и да живееш добре, би трябвало да си фокусиран върху персоналния си живот и упоритости, заобикаляйки политиката. От теб нищо не зависи по този начин или другояче, а пък и политиката е поле на конфликт на нечисти ползи. Разликата със сталинизма – и неговия фетиш към новия човек, градящ социализма - е от земята до небето.
Това има значение за войната. В началните стадии на „ специфичната интервенция “ против Украйна, Кремъл представяше акцията като лимитирана по мащаб и в този смисъл, незасягаща и незастрашаваща средностатистическия жител. Блицкригът трябваше да успее до дни, а животът в Русия да си тече в естественото русло.
Сега има смяна на описа, несъмнено. Проведе се готовност и евентуално всеки може да се окаже на фронта.
Мобилизацията може и да се повтори. Пропагандаторите тръбят, че Русия е вплетена във война на живот и гибел със Запада (не с Украйна). Страната е в мъртвата хватка на имперски шовинизъм, подклаждан от Путин и неговото обграждане. И при все че, социологическите проучвания демонстрират на самостоятелно равнище по-скоро пасивно примирие с войната и блян за пригаждане към новите условия.
В Русия не царува някакъв родолюбив напредък и всеобщ възторг.
В Русия не царува някакъв родолюбив напредък и всеобщ възторг. Показателно е, че болшинството, подкрепящо войната, декларира, че е готово да поддържа и прекратяването ѝ. Анкетите записват и терзание от отрицателните последствия от войната върху благосъстоянието на хората, макар уверенията на Путин, че съветската стопанска система е в добра форма и е непоклатима.
С други думи, конформизмът, деполитизацията и грижата за насъщния не престават да преобладават публичните настройки. Путинизмът мъчно превключва от режим на демобилизация към готовност – в случай че изобщо сходен внезапен завой е вероятен. Присъединяването на „ изконни съветски “ земи или даже борбата със Запада не могат да заменят марксистко-ленинската идеология.
За страдание това не значи, че новосъздаденият мит за Сталин ще стартира да се разрушава.
Историческата легитимност на Путиновата власт почива на загатна за Втората международна война. Това не е инцидентно. Войната и успеха през 1945 година е може би единственото събитие в съветската история, което едно – другояче атомизирано и деморализирано – население припознава и към което изпитва прочувствена връзка. Затова и още от 2014 година Кремъл се пробва да внуши на руснаците, че Русия води още веднъж (победоносните) борби от Втората международна война. По тази причина Сталин – спечелилият, съветският родолюбец и волевият водач предтеча на Путин – ще продължава да заема видно място в формалния мавзолей.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ