Сталин се отнася с първородния си син като с всеки

Сталин се отнася с първородния си наследник като с всеки различен руски боец. Когато отива на война, Яков Джугашвили не прави някаква спокойна работа в щаба, а е изпратен на фронтовата линия.

„Срам ме е пред татко ми, че останах жив“, споделя на германците по време на разпит синът на Йосиф Сталин – Яков Джугашвили. Съветският водач, който има доста отрицателно отношение към капитулиралите бойци на Червената войска, се сблъсква с една от най-трудните обстановки в живота си – врагът залавя личния му наследник.

Яков е наследник на Сталин от първия му брак с Екатерина Сванидзе. Тъй като майка му умира скоро след раждането, а татко му прекарва цялото си време или в революционна битка, или в заточение, детето е отгледано от вуйна си.

През 1921 година, на 14-годишна възраст, Яков Джугашвили (който употребява същинското си фамилно име) се мести от Грузия в Москва, където за първи път среща татко си. Отношенията сред двамата, които в действителност не знаят нищо един за различен, са сложни.

Сталин е изрично срещу първия брак на Яков и това провокира огромен спор сред татко и наследник. Към това би трябвало да прибавим и персоналната покруса на Джугашвили – гибелта на неговата новородена щерка. В последна сметка той се пробва да се простреля, само че не съумява и оцелява единствено с помощта на напъните на кремълските лекари.

По-големият наследник на руския водач не постоянно се опълчва на татко си. Бъдещ турбинен инженер по специалност, по гледище на татко си Яков се записва в Артилерийската академия на Червената войска. През май 1941 година, месец преди немската инвазия в Съюз на съветските социалистически републики, старши лейтенант Яков Джугашвили е назначен за пълководец на артилерийска батарея.

Когато войната стартира, руският водач не прави нищо, с цел да отбрани сина си. Той отива на фронтовата линия като елементарен пълководец на Червената войска, изпратен от татко си с простичките думи: „Върви и се бий“.

Яков обаче не се бие изключително дълго. В началото на юли 1941 година елементи от неговата 20-та войска са обкръжени в Беларус и на 16 юли, при опит за пробив към своята страна, старши лейтенант Джугашвили е покорен.

Германците доста бързо схващат кой е попаднал в ръцете им – Яков е предаден от няколко свои съслужители. Нацистите нямат желание да провеждат обществена екзекуция на сина на своя зложелател. Напротив, в техен интерес е да се опитат да примамят Джугашвили на своя страна, да го употребяват в своите пропагандни акции и да разиграват „Сталин“ Младши против Сталин Старши.

Те се отнасят към Яков извънредно общително и учтиво. По време на разпитите германците не се интересуват единствено от военни въпроси, само че и от политическите му възгледи, спорят за методите на Сталин за ръководство на страната, показват на сина грешките на бащата и дефинират минусите на идеологията на болшевизма. Те обаче не реализират триумф в опитите си да „омаят“ военнопленника – Джугашвили отхвърля да сътрудничи на германците по какъвто и да било метод.

В същото време пропагандната машина на Третия райх подсигурява, че новината за залавянето на сина на всемогъщия Сталин ще стане публично притежание в Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки обстоятелството, че Джугашвили акцентира при разпитите си, че е заловен в плен срещу волята му, германците категорично декларират, че предаването му е било напълно непринудено. Първоначално самият Йосиф Висарионович има вяра в тази версия.

Войник против фелдмаршал

В резултат на стигналата до Кремъл информация за събитията към залавянето на сина му и детайлностите за държанието му в плен, Сталин скоро трансформира мнението си за Яков и към този момент не го счита за изменник и страхливец.

Организират се няколко избавителни задачи, с цел да измъкнат Джугашвили от германците. Испанските комунисти, които са принудени да бягат от Испания в резултат на провалянето в Гражданската война и в този момент живеят в Съветския съюз, даже са вербувани за интервенциите поради скъпия си опит в диверсионната и партизанската война. Но всички опити за освобождение на Яков са безуспешни.

След борбата при Сталинград германците употребяват посредничеството на шведския посланик граф Фолке Бернадот и Червения кръст, с цел да предложат на Сталин замяна на сина му с фелдмаршал Фридрих Паулус и няколко десетки високопоставени офицери от 6-та войска, държани в плен на Съветския съюз. Хитлер дава обещание на немския народ да върне генералите вкъщи.

Днес можем единствено да допускаме какво е било мнението на Сталин за сходна замяна. Лансираната версия в Съветския съюз в следвоенния интервал е, че руският водач дава отговор хладно на немското предложение: „Няма да разменя боец за фелдмаршал“. Няма писмено удостоверение обаче, че той в действителност произнася тези думи.

Дъщерята на водача, Светлана Алилуева, си спомня, че малко след тези събития, през зимата на 1943-1944 година, нейният разчувствуван и ядосан татко споделя за провалената договорка: „Германците предложиха да разменят Яша за някои от хората си… Да се пазарувам с тях? Не, на война, като на война.“

Маршал Жуков написа в своите „Спомени и мисли“, че един път, до момента в който се разхождат на открито, той пита Сталин за по-големия му наследник. Той замислено дава отговор: „Яков няма да се измъкне от плен. Фашистите ще го застрелят…“ След къса пауза прибавя: „Не, Яков би предпочел каквато и да е гибел пред това да съобщи Родината.“

Вярно е, че Джугашвили продължава да бъде непослушен и положителното отношение на германците бързо се трансформира. Неспособни да го употребяват нито за пропагандни цели, нито за замяна на пандизчии, те губят всевъзможен интерес към него.

На 14 април 1943 година Яков се хвърля върху електрифицираната бодлива тел в концлагера Захсенхаузен и незабавно по-късно е убит от стража. Дали е желал да се самоубие или да избяга, или гибелта му е проведена от самите германци, остава мистерия и до през днешния ден.

bg.rbth.com