Стадион „Емирейтс” невинаги се е усещал като крепост, но със

Стадион „ Емирейтс” не всеки път се е усещал като цитадела, само че сигурно се е запътил към това под управлението на Унай Емери в Арсенал. Само Манчестър Сити има по-добър връх вкъщи си този сезон от „ артилеристите” – заплашителни в офанзива и корави в отбрана на собствен терен.

Последната победа на „ Емирейтс” е евентуално и най-значимата в първата година на испанеца в клуба. Манчестър Юнайтед, въодушевен от историческия си успех в Париж през предходната седмица, пристигна измежду клубен връх от девет следващи победи като посетител във всички надпревари след назначението на Оле Гунар Солскяер. Арсенал обаче сподели повече разсъдък и мощ в точните моменти, с цел да запише основна победа към изкачването на 4-то място, единствено на точка зад 3-тия Тотнъм Хотспър.

Този резултат пристигна по същия метод като успехите над „ шпорите” и Челси тук през сезона – с бърза, нападателна и интензивна игра. Отборът на Емери сподели стоманена издръжливост и неотстъпчивост против много заплашителната офанзива на Юнайтед. Да, това бе ден за пресинга на испанския управител, само че и за летящите блокирания на Лоран Косиелни, за шпагатите със засилка на Гранит Джака и за котешкия инстикт на Бернд Лено. О, а също и за шанс – от него имаше повече потребност в сравнение с при гореспоменатите победи против Челси и Тотнъм в най-хубавите мачове на отбора в сезона. Маркъс Рашфорд и Ромелу Лукаку имаха чисти положения да санкционират несръчността на бранителите на домакините, само че шансът се заслужава.



А Арсенал заслужи своя със също толкоз устойчиво показване, колкото и при равенството в предишния кръг в дербито с „ шпорите” на „ Уембли”. Така активът от деветте мача против така наречен Топ 6 е към този момент 12 точки – дваж повече от събраните в последната година на Арсен Венгер в клуба.

Преди мача Емери обезверено искаше да сложи акцентиране върху огромните плюсове от успеха вместо върху тежките минуси и решаващото значение за сезона на възможна загуба. Поражението от Рен в Лига Европа поспря инерцията на „ артилеристите”, но испанецът искаше да предотврати всякакво настаняване на отрицателни трептения вътре в клуба. Това не иде да рече, че не бе наясно какъв брой огромна щета би нанесло едно проваляне от Юнайтед или какъв брой ще е мъчно да се обърне изоставането с 1:3 против Рен. По-скоро Емери знаеше какво би могла да значи една победа тук за упоритостите на Арсенал и за конкуренцията за Топ 4.

Неговият тим има по-лека стратегия до края на шампионата, без повече конфликти против противници от Топ 6. Мениджърът ясно съзнаваше, че трите точки в неделя ще дадат опцията „ артилеристите” да държат ориста си в своите лични ръце. Резултатите на съперниците им в кръга – провалянето на Тотнъм от Саутхамптън и равенството вкъщи на Челси с Уулвърхамптън – единствено подчертаваха какъв брой доста може да значи една победа против отбора на Солскяер.



Очевидно точно с това мислено Емери избра евентуално най-дръзката си допустимо единайсеторка, и то единствено седмица откакто Юрген Клоп сподели, че Премиър Лийг не е Плейстейшън, където просто пускаш всичките си офанзивни асове по едно и също време в игра, с цел да биеш. Клоп подходи повече от внимателно против Юнайтед и остана без успеха, до момента в който Емери бе дръзновен и най-после бе заплатен с успех.

Сред 11-те още веднъж в огромен мач беше Месут Йозил, а също и Аарън Рамзи – на хартия на по-дефанзивен пост, но отново в действителност все по този начин впускащ се в офанзиви. Напред пък бяха Пиер-Емерик Обамеянг и Александър Лаказет – тандемът за 100 млн. паунда, който наподобява по този начин рисков и гибелен пред гола в много моменти този сезон.

Отстрани се усещаше, че Емери непосредствено потегля с изиграване на най-силната си ръка. Същото се усещаше и от Юнайтед в ранните стадии на мача. При залога на Солскяер на четворка в линия в полузащитата, с Пол Погба на левия фланг, „ алените дяволи” бяха доминирани в огромна част от първото полувреме, макар че с самостоятелната си класа в офанзива стигнаха до по-чистите положения.



Чак когато Солскяер смени системата към тройка в отбрана, с цел да отвърна огледално тази на домакините, Юнайтед съумя да вземе контрола в основните зони. Контролът обаче не се трансформира в голове, защото „ артилеристите” стиснаха зъби и юмруци във все по-типичен собствен жанр. Вторият им гол бе повече плод на шанс след дискусионната дузпа против Лаказет, но никой не можеше да отхвърли, че Арсенал в последна сметка заслужаваше успеха в мач, който може да дефинира изхода на конкуренцията за място в зона Шампионска лига.

А Юнайтед няма за какво да се отчайва – даже и след първата загуба при Солскяер в ПЛ (втора в 18-те му мача във всички турнири), отборът е единствено на 3 точки от изглеждащия разтърсен 3-ти в класирането Тотнъм. Остават два суперсблъсъка – дербито с Манчестър Сити и с Челси, само че те са вкъщи.

Сам Дийн, „ Дейли Телеграф”
Премиър лийг 30 кръг, неделя 10 март Арсенал 2:0краен резулат Манчестър Юнайтед