Ултиматумът на феновете от Удинезе: Зико или Австрия
Стадион „ Блуенерджи “ (или „ Стадио Фриули “, в случай че предпочитате) ще бъде хазаин тази вечер на Суперкупата на УЕФА, в която „ Тотнъм “ ще се изправи против ПСЖ.
В очакване на това събитие Удине уважи легендите на клуба, играли на тази сцена. Главният посетител, несъмнено, беше Зико. Мнозина евентуално не знаят, че именитият бразилец е играл за Удинезе. Но прехвърлянето му, или по-скоро опитът да бъде неразрешен, провокира същинско въстание в града преди 42 години. Сега ще ви опиша всички детайлности.
В навечерието на сезон 1983/85 италианският футбол беше разтресен от новината: водачът на бразилския народен тим Зико, който целият свят наричаше „ белия Пеле “, се мести в скромния недодялан Удинезе. Тази вест беше още по-шокираща, в случай че си спомним, че единствено година по-рано той беше мечтан от Барселона, Фиорентина и Юве, а малко по-рано и от Реал, само че никой от огромните клубове не съумя.
Всъщност договарянията за прехвърлянето на Артур Антунеш Коимбра, както Зико е бил именуван съгласно паспорта му, са били доста сложни.
В началото прехвърлянето на бразилската суперзвезда, иницииран от президента на Удинезе Ламберто Маца, провокира скандал. Факт е, че компанията Zanussi, която Маца има, е в сериозна рецесия, а прехвърлянето на Зико коства шест милиарда лири (огромна сума по това време). Трансферът на бразилеца е блокиран от Италианската футболна федерация, а по същото време на неговият съотечественик Тониньо Сересо, който е трябвало да премине в Рома (клубът също е бил изпаднал в беда), също му е бил неразрешен трансфер.
След като чу новината за решението на Федерацията, град Удине се разпалва. В абсолютния дословен смисъл. Хиляди хора демонстрираха по улиците, като се появиха плакати с надпис „ Зико или Австрия “, намекващи за предишното на района, който дълго време е бил част от Хабсбургската империя. Забраната за трансфер заплашваше да провокира същинска гражданска война.
За наслада на фриулските почитатели, както и на техните римски братя по злощастие, в края на юли 1983 година Федерацията, с цел да е сигурна, анулира възбраната и бразилските звезди получиха зелена светлина да преминат в Серия А.
Трябва да се каже, че Зико, с помощта на чието идване 30 хиляди сезонни билети бяха разпродадени безусловно за един ден, стартира необикновено блестящо: в първия си сезон той означи 19 гола, изоставайки единствено с един от голмайстора на сезона, Платини. Още през 1985 година обаче бразилецът беше заставен да напусне Европа заради данъчни проблеми.
Любопитно е, че историята на Тониньо беше диаметрално противоположна: той дълго време не можеше да се приспособява в Италия. Рома, макар че бразилецът им донесе две купи на Италия и финала за Купата на първенците, не го изчака да заиграе с цялостна мощ и го продаде на Сампдория. Там Тониньо незабавно стана водач на клуба и завоюва цялостен куп титли. Общо Сересо прекара положителни 10 години в Серия А.
В очакване на това събитие Удине уважи легендите на клуба, играли на тази сцена. Главният посетител, несъмнено, беше Зико. Мнозина евентуално не знаят, че именитият бразилец е играл за Удинезе. Но прехвърлянето му, или по-скоро опитът да бъде неразрешен, провокира същинско въстание в града преди 42 години. Сега ще ви опиша всички детайлности.
В навечерието на сезон 1983/85 италианският футбол беше разтресен от новината: водачът на бразилския народен тим Зико, който целият свят наричаше „ белия Пеле “, се мести в скромния недодялан Удинезе. Тази вест беше още по-шокираща, в случай че си спомним, че единствено година по-рано той беше мечтан от Барселона, Фиорентина и Юве, а малко по-рано и от Реал, само че никой от огромните клубове не съумя.
Всъщност договарянията за прехвърлянето на Артур Антунеш Коимбра, както Зико е бил именуван съгласно паспорта му, са били доста сложни.
В началото прехвърлянето на бразилската суперзвезда, иницииран от президента на Удинезе Ламберто Маца, провокира скандал. Факт е, че компанията Zanussi, която Маца има, е в сериозна рецесия, а прехвърлянето на Зико коства шест милиарда лири (огромна сума по това време). Трансферът на бразилеца е блокиран от Италианската футболна федерация, а по същото време на неговият съотечественик Тониньо Сересо, който е трябвало да премине в Рома (клубът също е бил изпаднал в беда), също му е бил неразрешен трансфер.
След като чу новината за решението на Федерацията, град Удине се разпалва. В абсолютния дословен смисъл. Хиляди хора демонстрираха по улиците, като се появиха плакати с надпис „ Зико или Австрия “, намекващи за предишното на района, който дълго време е бил част от Хабсбургската империя. Забраната за трансфер заплашваше да провокира същинска гражданска война.
За наслада на фриулските почитатели, както и на техните римски братя по злощастие, в края на юли 1983 година Федерацията, с цел да е сигурна, анулира възбраната и бразилските звезди получиха зелена светлина да преминат в Серия А.
Трябва да се каже, че Зико, с помощта на чието идване 30 хиляди сезонни билети бяха разпродадени безусловно за един ден, стартира необикновено блестящо: в първия си сезон той означи 19 гола, изоставайки единствено с един от голмайстора на сезона, Платини. Още през 1985 година обаче бразилецът беше заставен да напусне Европа заради данъчни проблеми.
Любопитно е, че историята на Тониньо беше диаметрално противоположна: той дълго време не можеше да се приспособява в Италия. Рома, макар че бразилецът им донесе две купи на Италия и финала за Купата на първенците, не го изчака да заиграе с цялостна мощ и го продаде на Сампдория. Там Тониньо незабавно стана водач на клуба и завоюва цялостен куп титли. Общо Сересо прекара положителни 10 години в Серия А.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ