Сряда на шестата седмица след Пасха, т.е. Възкресение Христово или

Сряда на шестата седмица след Пасха, т.е. Възкресение Христово или Великден, е денят, в който " се отдава ", " изпраща се " този максимален празник за православните християни. Всички празници в чест на Исус Христос и на Света Богородица се празнуват по няколко дни и най-после " се отдават ", приключва този интервал на продължаващото им честване.

Само Пасха се празнува цели 40 дни и се отдава през днешния ден. През всички тези дни се четат и пеят молебствия, отдадени на Възкресение Христово, а вместо нормалния привет се поздравяваме с " Христос воскресе! " и отговаряме " Воистину воскресе! ". Днес е последният ден от този дълъг интервал, а на следващия ден честваме към този момент различен огромен празник - Възнесение Христово.

Чества се и паметта на преподобния Онуфрий Велики, който бил един от най-големите подвижници на египетските пустини. Според житиеписеца му, преподобния Пафнутий, Онуфрий бил родом от Персия и живял през IV век. Той още от млади години обикнал единия същински Бог и поискал да се посвети на монашески живот. По това време към този момент съществували отшелнически общности в Палестина и в Египет, и Онуфрий се отправил в Тиваида, Среден Египет, където постъпил в манастир край град Ермопол. Там години наред се обучавал в монашеския героизъм на духовно.

Едва тогава получил благословение да се отдръпна в пустинята и да живее като аскет. Така прекарал цели 60 години в битка с изкушенията на духа и плътта, като се хранел нищожно, а облеклата му изгнили и се разпаднали. Когато го посетил преподобният Пафнутий, единствено дългата до земята брада и белите коси прикривали голотата му. Пустинникът бил към този момент в последните дни на живота си и в наличието на свети Пафнутий се упокоил. Събратът го положил в каменен гроб, като го завил с половината от своята дреха. А по-късно, когато се върнал в своята обител, Пафнутий написал житието му съгласно оскъдните сведения, които отшелникът му споделил.