СРС-та срещу Джейхан Ибрямов са законни и допустими. С такова

СРС-та против Джейхан Ибрямов са законни и възможни. С такова мнение излезе зам.-председателят на Софийския градски съд Руси Алексиев по отношение на правосъдното позволение за потребление на СРС против депутата Джейхан Ибрямов в границите на оперативни дейности.

Когато с използването на СРС не се цели събиране на доказателства, а на оперативна информация, макар че съставляват значително нахлуване в персоналната сфера на всяко едно лице, в това число и такова с депутатски имунитет, точно за което е очакван само и единствено за тях правосъден надзор, не се изисква позволение от Народно събрание.

Това е по този начин, тъй като експлоатирането на СРС отвън наказателното произвеждане единствено по себе си не може да докара до ангажиране на наказателната отговорност на лицето с депутатски имунитет.

В противоположен случай, в случай че потреблението на СРС против народен представител стартира едвам след снемането на имунитета му от Народно събрание, тогава този прийом се обезсмисля и разумно не би довел до никакъв резултат.

Съдия Алексиев показва, че Народното събрание или неговият ръководител, когато не заседава, издава позволение за снемане на депутатския имунитет единствено за ангажиране на наказателна отговорност на депутат в границите на формирано досъдебно произвеждане, само че не и за осъществяване на извънпроцесуални дейности.

В мнението си арбитър Алексиев акцентира и че имунитетите на президента и на народните представители значително се разграничават, както по своята същина, по този начин и заради прекомерно другите им функционалности, планувани в Конституцията.

SafeNews напомня, че близкият до Доган някогашен народен представител на Движение за права и свободи Джейхан Ибрямов бе задържан на 2 октомври на паркинга на столичен хипермаркет.

Според проверяващите това е била третата му среща с Мирослав Тодоров през последните десетина дни. Предадени са му 100 хиляди лева в авансово белязани банкноти. След задържането част от парите са били открити в сакото му.

Преди ареста Ибрямов е подслушван и наблюдаван със СРС-та. Тезата на проверяващите е, че карцерът е бил осъществен в изискванията на необходимост, тъй като Ибрямов е заловен в миг на осъществяване на закононарушението. За тези случаи законът планува изключение от възбраната за задържане.

По време делото против Ибрямов се появи информация от едно СРС за опасност за убийството на депутата Делян Пеевски.

Ето и цялото мнение на съдията:

По отношение на решение на Конституционен съд № 10/27.07.’92 година по конст. дело № 13/‘92 година и решение на Конституционен съд № 12/30.07.2020 година по к. д. № 1/2020 година

Основната, относима към повдигнатите в общественото пространство въпроси част, е тази, разясняваща наредбата на член 70, алинея 1, изр. 1 от Конституцията (К) – ръководител 1, б. „ б “, т. 2 от решението – касателно израза „ може да бъде възбуждано наказателно гонене “.

Същественото в нея е, че позволение от Народно събрание, респективно от ръководителя му, когато Народно събрание не заседава, за снемане на депутатския имунитет, според тълкуването на Конституционен съд на нормата на член 70, алинея 1, изр. 1 от К, се изисква, надлежно дава, единствено за „ формиране на авансово произвеждане и осъществяване на следствени дейности “.

Това значи, че за дейности, които се подхващат по отношение на лице с депутатски имунитет, отвън по този начин посочения кръг и които не са в обсега на формирано наказателно произвеждане, респективно не са дейности по следствието („ следствени дейности “), не се изисква авансово позволение от Народно събрание или от неговия ръководител, защото същите не се „ покриват “ от депутатския му имунитет, т.е. не се обгръщат от тази характерна форма на конституционна, институционална отбрана и не съставляват „ посягане върху имунитета на народния представител, и по-точно върху наказателната му цялост “.

Това е по този начин, тъй като сами по себе си тези извънпроцесуални дейности, каквито ѝ да са те – стига да не са от категорията на изброените в наредбата на член 212, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, със съставянето на протокола за които наказателното произвеждане се смята за формирано и с които се засягат значително правата на лицето с депутатски имунитет, по-конкретно оглед на разположение (освидетелстване), претършуване и/или изземване – не могат да доведат до ангажиране на наказателната отговорност на лицето с депутатски имунитет, заради което и не го засягат.

С други думи казано, според актуалното, настоящо законодатество – член 70, алинея 1, изр. 1 от К, и даденото му наложително за всички правоприлагащи и правоохраняващи органи, държавни и общински институции, юридически и физически лица пояснение от Конституционен съд (решение № 10/27.07.1992 г.), позволение от Народно събрание или от неговия ръководител, в случаите, когато Народно събрание не заседава, се изисква единствено и само за (1) задържане на лицето и за (2) конституирането му в процесуалното качество на обвинен,

в границите на формирано наказателно произвеждане, (то и отвън формирано наказателно произвеждане това е юридически невъзможно), посредством формалното предявяване на обвиняване – член 219, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, или посредством привличането му като обвинен със съставянето на протокола за първото деяние по следствието против него – за задържане по реда на Наказателно-процесуален кодекс, за огледа му (освидетелстване), за претърсването му – персонално на него (обиск) или на ползвано/и от него или преди всичко от него помещение/я, и/или за изземване – член 219, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс. За всевъзможни други дейности, още повече такива, които не са предприети/извършени в границите на съществуващо наказателно произвеждане, а в някаква извънпроцесуална активност на съответните правоохранителни органи, не се изисква позволение от Народно събрание или от неговия ръководител, защото не попадат в обсега на отбраната на депутатския имунитет, като неводещи до ангажиране на наказателната отговорност на лицето по планувания в закона – Наказателно-процесуален кодекс, законов ред.

В това число попадат всички осъществявани от правоохранителните органи в извънпроцесуалната и в осъществяване на законовите им пълномощия активност,

като снемане на сведения от лицето с депутатски имунитет, условие и събиране касаещи това лице и/или негова предприемчивост и/или приемане от него или от трети лица – физически и юридически, частни и държавни или общински органи и/или институции, на разнообразни документи, снемане от същото на мостри на почерк, на автограф и други, за потребностите на съответното експертно проучване, използване по отношение на него на СРС, при съществуване на законовоустантовените предпоставки за това, по реда на ЗСРС (не на Наказателно-процесуален кодекс!).

За последните категорично следва да се означи, че когато са експлоатирани в границите на извънпроцесуална активност, т.е. с тях не се цели събиране на доказателствени източници, а на извънпроцесуална, оперативна информация, макар че съставляват значително нахлуване в персоналната сфера на всяко едно лице, включително и такова с депутатски имунитет, точно за което е очакван само и единствено за тях правосъден надзор, не се изисква позволение от Народно събрание или от ръководителя му, когато то не заседава.

Това е по този начин, тъй като експлоатирането на СРС отвън наказателно произвеждане единствено по себе си не може да докара до ангажиране на наказателната отговорност на лицето с депутатски имунитет. За да се случи последното, следва първо да се изготвят ВДС от тях, т.е. да са налице някакви данни за вероятно осъществено тежко закононарушение от общ темперамент, второ да бъде формирано досъдебно произвеждане, трето, в границите на провежданото по него следствие направените ВДС да бъдат приобщени по реда на член 177, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс и четвърто, да бъде поискано от Народно събрание, въз основа на събраните доказателства, да бъде обещано позволение за привличане на съответния депутат в процесуалното качество на обвинен.

Следва наложително да се подчертае, че даже да са приобщени ВДС от извънпроцесуално експлоатиране СРС към доказателствената маса по досъдебно произвеждане, сами по себе си те, без съществуването на каквито и да е други доказателствени източници, не могат да доведат до ангажиране на наказателната отговорност, т.е. до предявяване на обвиняване, на което ѝ да е лице,

включително и такова с депутатски имунитет (чл. 177, алинея 1 от НПК)! Поради това не може да се одобри, че СРС са на една и съща повърхност с дейностите, автоматизирано водещи до ангажиране на наказателната отговорност на лицето, по реда на член 219, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, като задържането му, персоналния оглед (освидетелстване), претърсването на разположение (обиск) или на употребени от него пространства и/или изземване.

Застъпване на противното схващане, с изключение на несъобразено с даденото категорично пояснение на наредбата на член 70 от К от Конституционен съд, е и напълно contra legem. Ако продължим логичен такава тенденция на неправилно размишление, ще се окаже изцяло невероятно да се съберат не доказателства, а данни за вероятно осъществено каквото ѝ да е тежко закононарушение от категорията на така наречен „ дискретни “ закононарушения, т.е. осъществявани единствено „ на четири очи “, каквито са съвсем всички корупционни закононарушения, а още по-важно – и тези против страната, като изменничество, шпионство, вредителство и прочие

За тях е особено, че без потреблението на дискретни, скрити, неконвенционални начини, каквито са СРС, за събиране на оперативна информация, а в наказателния развой – и на доказателствено значима такава, нито едно от тези незаконни действия, включително и такова против страната, не може да бъде разкрито и/или потвърдено.

Продължавайки в същата порочна логическа тенденция на размишление, излиза, че за извънпроцесуалното, мълчешком събиране на информация, осъществявано посредством оперативните начини на ЗСРС, както и събирането на доказателствено значима информация в границите на формирано досъдебно произвеждане, да вземем за пример за държавна измяна от народен представител – член 101, член 102, член 103 от Наказателен кодекс, шпионство от народен представител – член 104 от Наказателен кодекс, и/или за слагане на народен представител в услуга на непозната страна за шпионство – член 105 от Наказателен кодекс, в каквито случаи СРС се явява основният и съвсем в 100% единственият вероятен действен или доказателствен прийом, се изисква преди потреблението на СРС, да се изиска за това позволение от Народно събрание, което, в случай че заседава, да организира разискване на настояването с присъединяване на всички депутати, включително и на този, по отношение на който вероятно биха се експлоатирали СРС.

Струва ми се безпредметно да акцентирам по-нататък безсмислеността и явната глупост на поддържането на такова схващане, което с изключение на друго, а и изцяло зачертава скрития, предпазлив темперамент на оперативните начини по ЗСРС и по Наказателно-процесуален кодекс.

Независимо от дотук изтъкнатото, мисля, че е належащо да се изтъкне и още един мотив.

За да бъде притеглен депутат като обвинен, би трябвало да се получи позволение за това от Народно събрание или от неговия ръководител, когато то не заседава – член 70, алинея 1, изр. 1 от К и член 136, алинея 6 от Правилника за организацията и активността на Народно събрание (ПОДНС). Затова, основният прокурор насочва искане до Народно събрание, респективно до ръководителя му, което обаче, съгласно нормата на член 136, алинея 1 от ПОДНС (впрочем със силата на закон!), би трябвало да е „ стимулирано “ и към него да са приложени „ задоволително данни “, че „ депутат е направил закононарушение от общ темперамент “.

Как биха били събрани тези „ задоволително данни “ за да вземем за пример държавна измяна от депутат, шпионство от подобен или слагане в услуга на непозната страна още веднъж от народен представител, а даже и за всяко едно от корупционните закононарушения, осъществявани „ дискретно “, единствено „ на четири очи “ от народен представител, за които закононарушения събирането на данни е на процедура невероятно без потреблението на мълчешком, прикрито събиране посредством СРС на извънпроцесуална или доказателствена информация?!?

Дали поддръжниците на това превратно и напълно несъобразено с решението на Конституционен съд схващане по този метод не целят обуславяне на неспособност за привличане към наказателна отговорност на който ѝ да е депутат, за каквото ѝ да е тежко закононарушение, включително и гореизброените корупционни и срещу страната, защото, съгласно тяхното пояснение на Основния закон, с цел да бъде приложено СРС по отношение на депутат, неуместно първо би трябвало да се желае неговото единодушие, по реда на член 70, алинея 2 от К и член 136, алинея 4 от ПОДНС (напомням, че настояването на основния прокурор се разисква от всички членове на Народно събрание, включително и на този, за който е отправено, а последният има правото да се запознае с него и самичък да даде писменото си единодушие – член 136, алинея 4 от ПОДНС)???

Тъй като поддръжниците на оспорваното и съгласно мен напълно неконституционносъобразно мнение за нужда от позволение за приложение на СРС по отношение на депутат се базират на друго решение на Конституционен съд – решение № 12/30.07.2020 година по к. д. № 1/2020 година на Конституционен съд,

следва да се изтъкне, че това решение е напълно неотносимо към обсъждания проблем и изобщо към наказателната цялост на народните представители. Това е по този начин, защото в него неведнъж и категорично е посочено, че то касае само и единствено президента (респективно и вицепрезидента). Имунитетът на президента и на народните представители значително се разграничават, както по своята същина, по този начин и заради прекомерно другите, конституционно вменени функционалности на президента и на народните представители.

За да се очертае главната разлика сред имунитетите на тези две институции – на президента и на националното посланичество, налага се да се подчертае, че липсва планувана каквато и да е процедура за снемане на имунитета на президента, за разлика от този на депутат. При президента е планувана процедура непосредствено по преустановяване на пълномощията му от Конституционен съд, вместо снемане на имунитет (вж. член 103, алинея 2 и алинея 3 от К). Също по този начин, изключително значителната разлика в конституционното състояние на двете висши изборни, държавни длъжности, в допълнение е обрисувана и посредством наредбата на член 103, алинея 1 от Конституцията.

Там категорично е записано, че президентът (и вицето му), не носят отговорност за никакви свои дейности, осъществени при осъществяване на функционалностите им, с изключение само на държавната измяна и на нарушаванията на Конституцията. Това е прекомерно друго от плануванаъа наказателна неотговорност на народния представител по реда на член 69 от Конституцията и наказателната му цялост, според член 70, алинея 1 от Конституцията.

Не бива да се не помни, че за разлика от народния представител, президентът е претрупан с надалеч по-различни и повече конституционни функционалности, определящи и разликите в неговите и на депутатите наказателна неотговорност и наказателна цялост.

Така, президентът „ въплъщава единството на нацията и съставлява Република България в интернационалните връзки “ – чл 92, алинея 1 от Конституцията.

Той „ работи като представител на нацията, изразявайки нейното единение и достолепие “, „ реализира функционалност по поддържане на конституционния властови баланс и гарантиране на непоклатимост в ръководството “, „ съставлява законния парламентарен престиж на страната вътре и отвън нея “, „ олицетворение и.. показва и отстоява националната еднаквост, полезности и желания, континуитета на страната “.

Президентът „ е на първо място институция, която има най – висок престиж в страната “.

Освен това, за разлика от народния представител, президентът „ има пълномощия в полето на активност и на трите клона на власт, без да навлиза в ядрото на тяхната подготвеност, в сходство с ролята му да способства за резистентност в механизма на властване. “. По-конкретно, в „ сферата на изпълнителната власт той разполага с действителна власт както в областта на защитата и сигурността, по този начин и във външната политика и с дискреционни пълномощия, актовете издадени при упражняването на които не подлежат на приподписване. “.

Именно и заради това, президентът не може да бъде индивид на каквато ѝ да е интервенция от страна на правосъдната власт, респективно на наказателно гонене („ функционалният имунитет, бранейки обществената значителност на президента като институция, която не може да бъде позволено да бъде наранена, препятства снемането на неговия личностен имунитет. “), до момента в който е подобен, за разлика от депутата.

Конституционен съд в решението си № 12/30.07.2020 година категорично акцентира, че „ По естеството си имунитетът в личностен проект (неприкосновеността) е краткотраен, само че той се отнася до всички дейности на президента и по осъществяване на функционалностите и предоставените му пълномощия, и до тези, които са „ външни “ за функционалностите – възбраната в чл.103, ал.4 от Конституцията се разгръща върху всички тях. “.

За това, дейности по отношение на него от страна на правосъдната власт, в частност прокуратурата, могат да бъдат подхванати едвам когато му бъдат прекъснати пълномощията от Конституционен съд, т.е. когато престане да бъде президент.

За разлика от него, депутатът е законен индивид на наказателно гонене, без да се постанова да губи това свое длъжностно качество. За същия няма спънка да продължи да реализира функционалностите си на депутат, до момента в който по отношение на него се организира наказателно произвеждане.

Гореочертаното обуславя другия парламентарен режим при споразумяване на имунитетите (наказателната неотговорност и наказателната неприкосновеност) на президента и на народния представител. То ясно изяснява и другите трактовки на двата типа имунитет, които дава Конституционен съд.

В частност това, че за разлика от народния представител, имунитетът на президента „ покрива “ и извънпроцесуалните дейности, предприемани при „ практикуване на властовия капацитет на държавни органи в случаите на инспекции наказателноправни по естеството си “.

Поради това, според и всичко до тук изложено, не е пропуск в решението на Конституционен съд № 10/27.07.1992 година невключването на „ извънпроцесуалните дейности “ в обсега на отбрана от имунитета на народния представител, до момента в който, категорично в решението на Конституционен съд № 12/30.07.2020 година е посочено, че „ Имунитетът на президента би се оказал лишен от наличие, в случай че в границите на такива извънпроцесуални дейности с наказателноправен темперамент бъде позволено да се наруши неговата цялост. “, както и че „ наказателната цялост на президента изисква да бъде предпазен от всички дейности, свързани с допустимо осъществяване на наказателна отговорност – процесуални и извънпроцесуални, които биха могли да нарушат неговите персонални права и свободи “.

В резюме, решение на Конституционен съд № 12/30.07.2020 година е неприложимо в сегашния случай, тъй като касае само и единствено въпроса за имунитета на президента, като нито дерогира, нито добавя по никакъв метод решение № 10/27.07.1992 година, което е издадено във връзка пояснение на други, разнообразни конституционни разпореждания – тези, отнасящи се до имунитета на народния представител.

 

 

Източник – Софийски градски съд

Още вести четете в: Крими & Темида За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News