Хаосът с рецептите продължава - НЗОК не спази 48-часовия ултиматум
Срокът изтече, само че казусът остава. Ултиматумът от 48 часа, който шефът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) доцент Петко Стефановски си сложи самичък за решение на рецесията с електронните предписания, се оказа празно заричане. Към следобедните часове на 9 януари близо 300 аптеки в страната не престават да изпитват съществени усложнения или цялостна неспособност да отпускат медикаменти, а необятно прокламираните " IT десанти " по места се оказаха мираж .
Кризата, която блокира достъпа на хиляди пациенти до животоспасяващи лекарства, трябваше да бъде решена до през днешния ден. На 7 януари доцент Стефановски съобщи изрично: " Въпросът ще бъде решен. Дал съм период до 48 часа да няма нито един жител, който да не може да си получи медикаментите ".
Реалността 48 часа по-късно е радикално друга. Вместо работеща система, фармацевтите и пациентите са изправени пред същия безпорядък, само че с добавена доза отчаяние от институционалното безучастие.
Основният дирек в тактиката на НЗОК – изпращането на IT експерти на място в проблематичните обекти – наподобява се пропуква под тежестта на логистичната неспособност. Магистър-фармацевт Константин Попов, ръководител на Инициативния комитет на притежателите на аптеки, разкрива тревожната картина.
" Независимо, че ни беше обещана помощ на място, никой не споделя да е бил посещаван за подпомагане от касата ", съобщи Попов, представен от Clinica.bg.
Думите му се удостоверяват от неналичието на каквато и да е интензивност в основни градове. Фармацевти от Русе, Пазарджик и Силистра алармират, че не са видели нито представител на касата, нито специалист от " Информационно обслужване " (НЗИС). Това повдига сериозния въпрос: беше ли обещанието за физически инспекции действителен проект за деяние или просто PR ход за печелене на време?
Докато институциите си играят на периоди, тежестта пада върху бизнеса и пациентите. Магистър-фармацевт Пенка Минева, притежател на аптеки в Пазарджик, разказва обстановката на терен:
" Много се колебая, че някой ще пристигна тъкмо при нас и ще ни обърне внимание. Оправяме се, кой както може. Постоянно се консултираме между тях. Опашки се извиват на открито в студа, хората се изнервят. "
Дори в обектите, където системата сработва епизодично, страхът от нов срив е непрекъснат. " На тръни " е най-точното изложение на положението, в което работи фармацевтичният бранш сега – пленник на софтуерна неустановеност и институционална непросветеност.
Сривът в системата не е просто механически неудобство; той е систематичен риск за опазването на здравето, който оставя най-уязвимите жители да чакат на студа за медикаменти, които страната им подсигурява по закон, само че им отхвърля на процедура.
