Срок за предложения за промените в Закона за енергетиката е

Срок за оферти за измененията в Закона за енергетиката е идната седмица, след което ще бъде инициирано публично разискване, с цел да могат да бъдат огледани всички промени и се стигне до ефикасен модел. Спорен остава срокът, в който измененията ще влязат в действие. Мненията на една част от специалисти, производители и търговци е законовите промени да влязат в действие от 1 юли, само че друга част упорстват промените да започват след тази дата. Това стана ясно по време на дискуситята " Преход от дълготрайни контракти и преференциални цени към либерализиран пазар ", проведена от сп. " Ютилитис ".

Решаващо ще е мнението на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), а ръководителят на енергийния регулатор към този момент счита за вярно влизането на промените в действие точно от 1 юли, по едно и също време със старта на новия регулаторен интервал.

Председателят на комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев счита за по-приемливо влизането на промените в енергийния закон примерно от 1 януари. Когато започнахме да обсъждаме измененията имахме разполагаем 5 месеца до 1 юли, в този момент са 3, стимулира се той.

Предвид създаването и използването на детайлни правила за застраховане на финансовите контракти за разлики с производителите на възобновима сила и когенерациите за всеки ценови интервал и за всеки производител ще е нужен по-внимателен оглед и по тази причина и би трябвало да се обмисли дали не би трябвало промените да се отсрочат след 1 юли, разяснява Тонева. Тя се стимулира и с нуждата от проучване на пазара за установяване на цена „ обвързване към обществото “ от позиция на новите промени. Среднопретеглената пазарна цена има огромно въздействие върху цена „ обвързване към обществото “. Определянето й не може да е просто една цифра, пазарът би трябвало да бъде проучен, с цел да е вярна, счита тя.

Дългосрочните контракти за американските централи и за възобновимите енергийни източници по преференциални цени ще би трябвало да се интегрират предвид на идните промени в Закона за енергетиката. Този въпрос прегледа в границите на презентацията си адв. Ясен Спасов от адвокатска адвокатска фирма „ Джингов, Гугински, Кючуков.

Въпросът е дали тази интеграция ще е насилствена или доброволна. Принудителната основава неприятен капиталов климат и е обвързвана с изземване на приход. За страдание постоянно се върви км този модел, като се приказва за държавна помощ, без да се регистрира, че през 90-те години, когато целият бранш бе изцяло контролиран. Дългосрочните контракти бяха един доста подобаващ механизъм за привличане на вложения в една несигурна регулаторна среда, означи той. Към сегашния миг пазарът към този момент се разви и не приказваме за либерализация, а за това по какъв начин да я развием, добави той, като означи, че от тази позиция е нужен изчерпателен разбор и тясно съдействие с централите преди привършване на дълготрайните контракти. Въпросите, които стоят пред производителите на сила от ВЕИ по преференциални цени са съвсем идентични, означи адв. Спасов, като акцентира, че вложения ще са нужни и в бъдеще. Основен е и въпросът дали прекратяването на дълготрайните контракти би трябвало да бъде с отплата, като в тази ситуация може да се употребява опита на Полша и Унгария, уточни правният специалист.

На последващо място идва въпросът към какво се стремим. Свободният пазар е сполучлив по принцип, само че не е идеален във връзка с по-достъпни цени. Преходът от обмисляне към децентрализация се нуждае от микс от разнообразни технологии. В частност Спасов уточни стремежът на Европа към прекосяване към механизъм за потенциал, като метод за минимизиране и на непрекъснатите разноски.

Процесът на интеграция не би трябвало да наруши интереса на вложителите, уточни също в презентацията си енергийният специалист и някогашен ръководител на енергийния регулатор Анжела Тонева, като също уточни образци от европейската процедура във връзка с дълготрайни контракти. По думите й България също би трябвало да регистрира спецификата на изискванията и пазара.

Прилагането на договорите за разлики, договорите за награди и определянето на референтната цена предвид на бъдещата активност на производителите и търговците също бяха измежду тематиките, наранени от енергийните специалисти.

Към идните промени от една страна подхождаме с схващане, ат друга – с не дребна паника. Това разяснява от своя страна Боян Кършаков от съдружие „ Хидроенергия “.

Разбираме, че лиеберализацията е значим развой и по тази линия би трябвало да се върви напред. Но за нас не дребна е паниката, тъй като тези промени ще се отразят на метода ни на работа, ще преминем към един механизъм на контракти за разлики, което ще изложи на риск финансовите ни благоприятни условия, изясни той, като се застрахова, че на този стадий самите текстове още не са предоставени и към този момент се приказва единствено за идея на бъдещия пазар. В същото време той бе явен, че „ законодателните промени, които предстоят не би трябвало да доведат до нарушение на рентабилността на направените до момента вложения “, като напомни неприятните за ВЕИ бранша промени 2015 година
Кършаков обърна внимание е на синхронизиране на законовите промени с поднормативните актове. „ Не бива да позволяваме волята на законодателя да бъде лимитирана или изкривена в подзаконовата нормативна рамка “, изясни той.

По думите му към този момент най-вече незнайни има към така наречен „ референтна цена “.

„ Най-голямата загадка за нас ще е т.нар „ референтна цена “. Нормално е тя да е ключа към многото въпроси, които имаме все още. Тя е допустим механизъм, в случай че подсигурява устойчивостта на финансовите потоци и не променя капиталовата среда.

За нас е значимо тази референтна цена да е диференцирана по типове източници, според от спецификата. Знаем че се работи по това, чакаме финала. Важно е когато тя се дефинира да се употребяват сигнали за предстоящ ценови интервал, а не за отминал подобен, защото ценовите интервали не си наподобяват “, изясни той като изрази вяра, че ще се търси рационален механизъм.

Като значимо изискване той уточни референтната цена да бъде постижима от производителите на ВЕИ с цел да може те да продават силата си, като изиска и опцията това да става или независимо на борсата или през координатора на балансираща сила. Ако е при в този момент съществуващите платформи на борсата може доста мъчно да се стигне до избрани артикули, изясни той. Кършаков изиска обществено да се оповести моделът за установяване на референтна цена, да не се трансформира всяка година и, с цел да подсигурява осъществяването на държавната политика във връзка с силата от ВЕИ “. По-късно, в границите на полемиката бе споделена и концепция за установяване на компенсиращ механизъм за така наречен референтна цена.

Председателят на АТЕБ Мартин Георгиев от своя страна сложи въпроса за създаване на оценка на въздействието на промените в енергийния закон, които да подсигуряват работата и успеваемостта на модела.

Очаквате детайлности