Турция прави принудителни законодателни корекции
Сринете се на мястото, на което се намирате ” - това е заглавието на публикация в проправителствения вестник „ Йени Шафак ", подписана от Мехмет Аджет, осведоми електронното издание на ТВ Хабер 7. Акцентът е възражението на Съединени американски щати трима лицензирани пакистански инструктори на бойни водачи за „ Ф-16 ” да дойдат в Турция. За да окажат помощ поради острия кадрови дефицит (некомплект на бойните водачи във ВВС). По този мотив се преглеждат две тематични линии.
Първо, осъществените предходната седмица законодателни промени за размера на службата в турските Военновъздушни сили.
Второ, позицията на неназован настоящ армейски военачалник в турската войска за „ съдружника ” Съединени американски щати.
По първата тематична линия:
Съгласно последните наредби-закони под №№ 693 694 (на турски: КНК – наредби със силата на закон) на Министерския съвет наложителните най-малък период за работа на водачите в турските Военновъздушни сили се усилва на 18 години.
Досега настоящото състояние беше, че те имат право да изоставен армията по лично предпочитание след 10-годишна работа.
В тази връзка част от военните водачи след 10-та година на службата избраха да отидат в гражданската авиация, където получават най-малко три пъти по-голямо заплащане.
Ако не беше пуча от 15 юли м.г. и изключително в случай че половината от водачите в турската войска не се оказаха свързани с така наречен „ Терористична организация на гюленистите/Паралелна държавна конструкция ” (ФЕТО/ПДС), това състояние, несъмнено, можеше и да продължи безпроблемно.
Сега обаче не е по този начин.
Ако би трябвало да дадем точните данни; преди опита за прелом от 15 юли м.г. общият брой на водачите в турските въоръжени сили (ТВС) беше 1350, след пуча и последвалия развой той е намалял на 670 водачи.
Точно наполовина…
Междувременно беше насочен апел на напусналите ТВС водачи и вратите пред тях за „ непринудено ” връщане бяха необятно отворени.
На този апел обаче се отзоваха едвам 50 души…
И точно от тази позиция се мина към „ насилственото завръщане (или – задържане) ” със особено включен член в последните КНК. По този метод се чака да бъдат върнати назад във Военновъздушни сили към 200 водачи, който нямат изслужени 18 години. От тях до 100 души са водачи точно на „ Ф-16 ”.
По втората тематична линия:
Откровенията на един неназован настоящ армейски военачалник в турската войска (извадки от позицията му) във връзка отхвърли на Съединени американски щати пакистански сертифицирани инструктори да дойдат в Турция за образование на водачи за „ Ф-16 ”. Развити в четири опорни точки – „ поучения ”. Нещо като „ къс лист ”. Плюс едно резюме, осведоми ФОКУС.
1. Всичко това демонстрира не толкоз ограничавания принос на Пакистан с трима инструктори на „ Ф-16 ”, в сравнение с кой къде стои във връзка с Турция. Само този случай свидетелства кой е другар на нашата страна и кои е образец за подходи с враждебно отношение.;
2. Т.нар. наш „ съдружник ” Съединени американски щати стои напълно безучастно към напъните и търсенето на излаз от ТВС за изтриване на раните, провокирани от пуча на 15 юли. Прави тъкмо противоположното – сега, в който се открие подобаваща опция, минава в офанзива и следва едно „ задушаващо отношение ” и „ удар в гърба ”.;
3. Няма смисъл да им се гневим, тъй като това е изцяло в техния жанр и нрав на мислене и държание. Нека да знаем и това. Още от годините на Студената война Съединени американски щати правят оценка и развиват връзките си на „ взаимозависимост ” с Турция преди всичко върху правилото за „ взаимозависимост в региона на военните благоприятни условия ”. При всеки един случай, когато Анкара се е опитвала да демонстрира благоприятни условия за независими дейности, са били търсени пътища за противопоставяне и възпрепятстване. Това, което научихме от последния случай, е единствено едно удостоверение на отношението към нас от страна на Вашингтон.
4. Случаят за следващ път демонстрира и потвърждава какъв брой са значими локалното произвеждане и националните вложения, с цел да поддържаме бойната и отбранителната мощност на ТВС. Не е елементарно да бъдат готови и подготвени бойни водачи. Минават години, до момента в който това стане. В момента обаче Турция няма лукса да изчаква дълги години. Точно поради това противоположното завръщане във Военновъздушни сили на водачите с 10-годишна работа има извънредно огромно значение от позиция на незабавните закани за сигурността ни.
Обобщението на неназования върховен турски боен към „ съдружника ” Съединени американски щати е сбито и многозначително: „ Ситуацията се подразбира по този начин: „ Сринете се на мястото, на което се намирате ”…
Първо, осъществените предходната седмица законодателни промени за размера на службата в турските Военновъздушни сили.
Второ, позицията на неназован настоящ армейски военачалник в турската войска за „ съдружника ” Съединени американски щати.
По първата тематична линия:
Съгласно последните наредби-закони под №№ 693 694 (на турски: КНК – наредби със силата на закон) на Министерския съвет наложителните най-малък период за работа на водачите в турските Военновъздушни сили се усилва на 18 години.
Досега настоящото състояние беше, че те имат право да изоставен армията по лично предпочитание след 10-годишна работа.
В тази връзка част от военните водачи след 10-та година на службата избраха да отидат в гражданската авиация, където получават най-малко три пъти по-голямо заплащане.
Ако не беше пуча от 15 юли м.г. и изключително в случай че половината от водачите в турската войска не се оказаха свързани с така наречен „ Терористична организация на гюленистите/Паралелна държавна конструкция ” (ФЕТО/ПДС), това състояние, несъмнено, можеше и да продължи безпроблемно.
Сега обаче не е по този начин.
Ако би трябвало да дадем точните данни; преди опита за прелом от 15 юли м.г. общият брой на водачите в турските въоръжени сили (ТВС) беше 1350, след пуча и последвалия развой той е намалял на 670 водачи.
Точно наполовина…
Междувременно беше насочен апел на напусналите ТВС водачи и вратите пред тях за „ непринудено ” връщане бяха необятно отворени.
На този апел обаче се отзоваха едвам 50 души…
И точно от тази позиция се мина към „ насилственото завръщане (или – задържане) ” със особено включен член в последните КНК. По този метод се чака да бъдат върнати назад във Военновъздушни сили към 200 водачи, който нямат изслужени 18 години. От тях до 100 души са водачи точно на „ Ф-16 ”.
По втората тематична линия:
Откровенията на един неназован настоящ армейски военачалник в турската войска (извадки от позицията му) във връзка отхвърли на Съединени американски щати пакистански сертифицирани инструктори да дойдат в Турция за образование на водачи за „ Ф-16 ”. Развити в четири опорни точки – „ поучения ”. Нещо като „ къс лист ”. Плюс едно резюме, осведоми ФОКУС.
1. Всичко това демонстрира не толкоз ограничавания принос на Пакистан с трима инструктори на „ Ф-16 ”, в сравнение с кой къде стои във връзка с Турция. Само този случай свидетелства кой е другар на нашата страна и кои е образец за подходи с враждебно отношение.;
2. Т.нар. наш „ съдружник ” Съединени американски щати стои напълно безучастно към напъните и търсенето на излаз от ТВС за изтриване на раните, провокирани от пуча на 15 юли. Прави тъкмо противоположното – сега, в който се открие подобаваща опция, минава в офанзива и следва едно „ задушаващо отношение ” и „ удар в гърба ”.;
3. Няма смисъл да им се гневим, тъй като това е изцяло в техния жанр и нрав на мислене и държание. Нека да знаем и това. Още от годините на Студената война Съединени американски щати правят оценка и развиват връзките си на „ взаимозависимост ” с Турция преди всичко върху правилото за „ взаимозависимост в региона на военните благоприятни условия ”. При всеки един случай, когато Анкара се е опитвала да демонстрира благоприятни условия за независими дейности, са били търсени пътища за противопоставяне и възпрепятстване. Това, което научихме от последния случай, е единствено едно удостоверение на отношението към нас от страна на Вашингтон.
4. Случаят за следващ път демонстрира и потвърждава какъв брой са значими локалното произвеждане и националните вложения, с цел да поддържаме бойната и отбранителната мощност на ТВС. Не е елементарно да бъдат готови и подготвени бойни водачи. Минават години, до момента в който това стане. В момента обаче Турция няма лукса да изчаква дълги години. Точно поради това противоположното завръщане във Военновъздушни сили на водачите с 10-годишна работа има извънредно огромно значение от позиция на незабавните закани за сигурността ни.
Обобщението на неназования върховен турски боен към „ съдружника ” Съединени американски щати е сбито и многозначително: „ Ситуацията се подразбира по този начин: „ Сринете се на мястото, на което се намирате ”…
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




