Янис Варуфакис: Нито един от големите оратори срещу Путин няма да отиде да се бие в Украйна
Срещу превъоръжаването на Европа
Ако в действителност желаеме да укрепим Европа, първата стъпка не е превъоръжаване. Трябва да изградим либерален съюз, без който стагнацията ще продължи да подкопава потенциала на Европа, правейки я неспособна да възвърне това, което е останало от Украйна, откакто Владимир Путин завърши с нея
Приемането на Украйна в НАТО, откакто принуди Русия да се върне в границите й отпреди 2014 година, е единствената стратегическа цел, която водачите на Европейски Съюз си разрешиха да обмислят след съветската инвазия преди три години. Уви, много преди преизбирането на американския президент Доналд Тръмп, тази цел сподели своята неплатежоспособност. Крахът й от дълго време беше предначертан.
Първо, военната стопанска система на Владимир Путин се оказа Божи подарък за неговия режим. Второ, даже предшественикът на Тръмп, Джо Байдън, изрично не желаеше да упорства за участие на Украйна в НАТО, давайки единствено неразбираеми обещания. И трето, имаше мощна двупартийна съпротива в Съединените щати против концепцията войските на НАТО да се бият паралелно с украинците.
И по този начин, в демонстрация на спиращо дъха двуличие, многото речи в жанр „ Путин е новият Хитлер “ в никакъв случай не доведоха тези велики оратори до ангажимент да се бият дружно с украинците, до момента в който армията на Путин не бъде победена на земята. Вместо това, страхливият Запад продължи да изпраща оръжия на изтощените украинци, с цел да могат да победят „ новия Хитлер “ от негово име – само че сами.
Неизбежно и макар храбрите борби на украинските бойци, превъзхождани с човешка мощ и оръжия от съветска страна, единствената стратегическа цел на европейските водачи се трансформира в прахуляк – действителност, която щеше да стане неоспорима, без значение кой завоюва президентския пост на Съединени американски щати предишния ноември. Тръмп просто го удостовери с грубост, отразяваща дългогодишното му пренебрежение освен към украинския президент Володимир Зеленски, само че и по отношение на самия Европейски Съюз. И по този начин, без какъвто и да е проект Б, Европа, отслабена от траялия две десетилетия стопански спад, в този момент се бори да отговори на политиката на Тръмп по отношение на Украйна.
След Мюнхенското съглашение през 1938 година Уинстън Чърчил прогласява, че на Невил Чембърлейн е " даден избор сред войната и безчестието. Вие избрахте безчестието, само че ще получите и войната ". В страха си да не позволен същата неточност, водачите на Европейски Съюз са на път да я повторят, наобратно: техният метод на война до победа ще отстъпи място на унизителния мир, който Тръмп триумфално ще наложи и на тях, и на държавното управление на Зеленски.
Въпреки че безспорно е правилно, че Европа или би трябвало да бъде на висотата на историята, или да се разпадне, въпросът е: Как да се въздигне? Какво в действителност не е наред с Европа? Какво липсва най-вече на Европейски Съюз? Не е за поверие, че европейците не могат да разпознаят отговора, който ни е пред очите: на Европа липсва уместно министерство на финансите, еквивалент на Държавния департамент, и парламент с пълномощието да освобождава това, което минава за нейно държавно управление (Европейския съвет). Дори по-лошо, към момента няма полемика по какъв начин да се запушат тези зейнали дупки в институционалната архитектура на Европа.
Европейски Съюз постоянно се е страхувал от началото на какъвто и да е кротичък развой в Украйна, тъкмо тъй като това би разкрило слабостта на блока. Кой би представлявал Европа на масата за договаряния, даже в случай че Тръмп ни предложения да се присъединим? Дори в случай че Европейската комисия и Съветът можеха да размахат магическа пръчка, с цел да основат огромна, добре въоръжена войска на Европейски Съюз, кой би имал демократичната власт да я изпрати в борба, с цел да убива и да бъде убивана?
Освен това, кой може да събере задоволително налози, с цел да обезпечи непрекъснатата бойна подготвеност на армията на Европейски Съюз? Междуправителственото взимане на решения в Европейски Съюз значи, че никой няма демократичната легитимност да взема такива решения.
Когато Урсула фон дер Лайен, ръководителят на Европейската комисия, неотдавна разгласи новата си самодейност ReArm Europe, тъжните мемоари за некомпетентния проект Юнкер, Зелената договорка и Плана за възобновяване още веднъж се върнаха. Отново започнаха с гръмките заглавия, които при по-внимателно вглеждане се оказват кули от пясък. Някой съществено ли чака Франция да усили така и така неустойчивия си обществен финансов недостиг, с цел да финансира въоръжение?
При отсъствието на институции, които да наложат военно кейнсианство, единственият метод Европа да се превъоръжи още веднъж е посредством пренасочване на средства от разпадащата се обществена и физическа инфраструктура – допълнително отслабвайки Европа, която към този момент жъне горчивата годишна продукция на националното неодобрение, което подхранва възхода на крайнодесните сили в целия континент. И защо? Вярва ли някой, че Путин ще бъде възпрян от Европа, която може да има повече снаряди и гаубици, само че се отдалечава от ден на ден от вероятността за федерално ръководство, належащо за решение на въпросите на войната и мира?
ReArm Europe няма да направи нищо, с цел да завоюва войната в Украйна. Това обаче съвсем несъмнено ще тласне Европейски Съюз по-дълбоко в съществуващия стопански спад – главната причина за слабостта на Европа. За да резервира европейците в сигурност пред лицето на двойното предизвикателство, сложено от Тръмп и Путин, Европейски Съюз би трябвало да стартира своя личен многостранен развой „ Мир в този момент “.
Първо, Европейски Съюз би трябвало непосредствено да отхвърли хищническите старания на Тръмп да заграби естествените запаси на Украйна. След това, откакто пусна вероятността за облекчение на глобите и връщане на 300 милиарда $ замразени активи (които не могат по едно и също време да се употребяват като разменна монета и за възобновяване на Украйна), Европейски Съюз би трябвало да стартира договаряния с Кремъл, предлагайки вероятността за всеобхватно стратегическо съглашение, в границите на което Украйна ще стане това, което Австрия беше по време на Студената война: суверенна, въоръжена, неутрална и също толкоз интегрирана със Западна Европа, както желаят нейните жители.
Трето, вместо непрекъснато опълчване сред две огромни армии по продължение на контрактуваната граница, Европейски Съюз би трябвало да предложи демилитаризирана зона с дълбочина минимум 500 километра (310 мили) от всяка страна, право на завръщане на всички разселени хора, съглашение в жанр " Разпети петък " за ръководството на противоречивите зони и Зелен нов курс за раздраните от война региони, взаимно финансиран от Европейски Съюз и Русия. Всички нерешени въпроси би трябвало да бъдат разплетени в договаряния, провеждани под егидата на Организация на обединените нации.
И най-после, Европейски Съюз би трябвало да употребява вероятността за облекчение на митата върху китайски артикули (по-специално екологични технологии) и наказания върху износа на технологии, с цел да стартира договаряния с Китай предвид на ново съглашение за сигурност, което понижава напрежението и притегля китайците към задачата за отбрана на суверенитета на Украйна.
Ако в действителност желаеме да укрепим Европа, първата стъпка не е да се превъоръжаваме. Ако в действителност желаеме да укрепим Европа, първата стъпка не е превъоръжаване. Трябва да изградим либерален съюз, без който стагнацията ще продължи да подкопава потенциала на Европа, правейки я неспособна да възвърне това, което е останало от Украйна, откакто Владимир Путин завърши с нея.
Янис Варуфакис,
Превод за " Гласове "
Ако в действителност желаеме да укрепим Европа, първата стъпка не е превъоръжаване. Трябва да изградим либерален съюз, без който стагнацията ще продължи да подкопава потенциала на Европа, правейки я неспособна да възвърне това, което е останало от Украйна, откакто Владимир Путин завърши с нея
Приемането на Украйна в НАТО, откакто принуди Русия да се върне в границите й отпреди 2014 година, е единствената стратегическа цел, която водачите на Европейски Съюз си разрешиха да обмислят след съветската инвазия преди три години. Уви, много преди преизбирането на американския президент Доналд Тръмп, тази цел сподели своята неплатежоспособност. Крахът й от дълго време беше предначертан.
Първо, военната стопанска система на Владимир Путин се оказа Божи подарък за неговия режим. Второ, даже предшественикът на Тръмп, Джо Байдън, изрично не желаеше да упорства за участие на Украйна в НАТО, давайки единствено неразбираеми обещания. И трето, имаше мощна двупартийна съпротива в Съединените щати против концепцията войските на НАТО да се бият паралелно с украинците.
И по този начин, в демонстрация на спиращо дъха двуличие, многото речи в жанр „ Путин е новият Хитлер “ в никакъв случай не доведоха тези велики оратори до ангажимент да се бият дружно с украинците, до момента в който армията на Путин не бъде победена на земята. Вместо това, страхливият Запад продължи да изпраща оръжия на изтощените украинци, с цел да могат да победят „ новия Хитлер “ от негово име – само че сами.
Неизбежно и макар храбрите борби на украинските бойци, превъзхождани с човешка мощ и оръжия от съветска страна, единствената стратегическа цел на европейските водачи се трансформира в прахуляк – действителност, която щеше да стане неоспорима, без значение кой завоюва президентския пост на Съединени американски щати предишния ноември. Тръмп просто го удостовери с грубост, отразяваща дългогодишното му пренебрежение освен към украинския президент Володимир Зеленски, само че и по отношение на самия Европейски Съюз. И по този начин, без какъвто и да е проект Б, Европа, отслабена от траялия две десетилетия стопански спад, в този момент се бори да отговори на политиката на Тръмп по отношение на Украйна.
След Мюнхенското съглашение през 1938 година Уинстън Чърчил прогласява, че на Невил Чембърлейн е " даден избор сред войната и безчестието. Вие избрахте безчестието, само че ще получите и войната ". В страха си да не позволен същата неточност, водачите на Европейски Съюз са на път да я повторят, наобратно: техният метод на война до победа ще отстъпи място на унизителния мир, който Тръмп триумфално ще наложи и на тях, и на държавното управление на Зеленски.
Въпреки че безспорно е правилно, че Европа или би трябвало да бъде на висотата на историята, или да се разпадне, въпросът е: Как да се въздигне? Какво в действителност не е наред с Европа? Какво липсва най-вече на Европейски Съюз? Не е за поверие, че европейците не могат да разпознаят отговора, който ни е пред очите: на Европа липсва уместно министерство на финансите, еквивалент на Държавния департамент, и парламент с пълномощието да освобождава това, което минава за нейно държавно управление (Европейския съвет). Дори по-лошо, към момента няма полемика по какъв начин да се запушат тези зейнали дупки в институционалната архитектура на Европа.
Европейски Съюз постоянно се е страхувал от началото на какъвто и да е кротичък развой в Украйна, тъкмо тъй като това би разкрило слабостта на блока. Кой би представлявал Европа на масата за договаряния, даже в случай че Тръмп ни предложения да се присъединим? Дори в случай че Европейската комисия и Съветът можеха да размахат магическа пръчка, с цел да основат огромна, добре въоръжена войска на Европейски Съюз, кой би имал демократичната власт да я изпрати в борба, с цел да убива и да бъде убивана?
Освен това, кой може да събере задоволително налози, с цел да обезпечи непрекъснатата бойна подготвеност на армията на Европейски Съюз? Междуправителственото взимане на решения в Европейски Съюз значи, че никой няма демократичната легитимност да взема такива решения.
Когато Урсула фон дер Лайен, ръководителят на Европейската комисия, неотдавна разгласи новата си самодейност ReArm Europe, тъжните мемоари за некомпетентния проект Юнкер, Зелената договорка и Плана за възобновяване още веднъж се върнаха. Отново започнаха с гръмките заглавия, които при по-внимателно вглеждане се оказват кули от пясък. Някой съществено ли чака Франция да усили така и така неустойчивия си обществен финансов недостиг, с цел да финансира въоръжение?
При отсъствието на институции, които да наложат военно кейнсианство, единственият метод Европа да се превъоръжи още веднъж е посредством пренасочване на средства от разпадащата се обществена и физическа инфраструктура – допълнително отслабвайки Европа, която към този момент жъне горчивата годишна продукция на националното неодобрение, което подхранва възхода на крайнодесните сили в целия континент. И защо? Вярва ли някой, че Путин ще бъде възпрян от Европа, която може да има повече снаряди и гаубици, само че се отдалечава от ден на ден от вероятността за федерално ръководство, належащо за решение на въпросите на войната и мира?
ReArm Europe няма да направи нищо, с цел да завоюва войната в Украйна. Това обаче съвсем несъмнено ще тласне Европейски Съюз по-дълбоко в съществуващия стопански спад – главната причина за слабостта на Европа. За да резервира европейците в сигурност пред лицето на двойното предизвикателство, сложено от Тръмп и Путин, Европейски Съюз би трябвало да стартира своя личен многостранен развой „ Мир в този момент “.
Първо, Европейски Съюз би трябвало непосредствено да отхвърли хищническите старания на Тръмп да заграби естествените запаси на Украйна. След това, откакто пусна вероятността за облекчение на глобите и връщане на 300 милиарда $ замразени активи (които не могат по едно и също време да се употребяват като разменна монета и за възобновяване на Украйна), Европейски Съюз би трябвало да стартира договаряния с Кремъл, предлагайки вероятността за всеобхватно стратегическо съглашение, в границите на което Украйна ще стане това, което Австрия беше по време на Студената война: суверенна, въоръжена, неутрална и също толкоз интегрирана със Западна Европа, както желаят нейните жители.
Трето, вместо непрекъснато опълчване сред две огромни армии по продължение на контрактуваната граница, Европейски Съюз би трябвало да предложи демилитаризирана зона с дълбочина минимум 500 километра (310 мили) от всяка страна, право на завръщане на всички разселени хора, съглашение в жанр " Разпети петък " за ръководството на противоречивите зони и Зелен нов курс за раздраните от война региони, взаимно финансиран от Европейски Съюз и Русия. Всички нерешени въпроси би трябвало да бъдат разплетени в договаряния, провеждани под егидата на Организация на обединените нации.
И най-после, Европейски Съюз би трябвало да употребява вероятността за облекчение на митата върху китайски артикули (по-специално екологични технологии) и наказания върху износа на технологии, с цел да стартира договаряния с Китай предвид на ново съглашение за сигурност, което понижава напрежението и притегля китайците към задачата за отбрана на суверенитета на Украйна.
Ако в действителност желаеме да укрепим Европа, първата стъпка не е да се превъоръжаваме. Ако в действителност желаеме да укрепим Европа, първата стъпка не е превъоръжаване. Трябва да изградим либерален съюз, без който стагнацията ще продължи да подкопава потенциала на Европа, правейки я неспособна да възвърне това, което е останало от Украйна, откакто Владимир Путин завърши с нея.
Янис Варуфакис,
Превод за " Гласове "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ