Създателят на ChatGPT се изправя срещу дело за злоупотреба с лични данни в „безпрецедентен мащаб“
Срещу OpenAI, компанията, която стои зад известния инструмент ChatGPT, е заведено правосъдно дело, в което се твърди, че тя е откраднала и присвоила големи масиви от данни на хора от интернет, с цел да образова своите логаритми за изкуствен интелект.
В заведеното тази седмица групово дело във федерален съд в Калифорния се твърди, че OpenAI скрито е иззела „ големи количества персонални данни от интернет “, излиза наяве от импортирания иск. В жалбата от близо 160 страници се показва, че тези персонални данни съставляват на процедура всичко, „ което се обменя в интернет и може да се вземе “.
Става дума за обществено налични данни на действителни хора, като мнения в обществените мрежи, изявления в блогове, публикации в Wikipedia.
Твърди се, че това е направено от компанията без предупреждение, единодушие или „ обективна отплата “. Нещо повече, станало е в „ невиждан мащаб “, гласи искът.
Казусът отразява от дълго време дискутираната тематика за метода, по който се образоват генеративните невронни мрежи. На процедура те стъпват върху големи масиви от данни, налични в интернет, с цел да се научат да правят дадени действия – в казусът на ChatGPT да може да води разговор непосредствен до човешкия и да извършват разнообразни задания, като писане на есета, имейли, бизнес проекти и прочие
Проблемът е, че хората, чиито данни се употребяват, не са давали категорично единодушие за това. От друга страна, безразборното потребление на пръснатата онлайн информация води и до неволното програмиране на системи с предубеждения.
Microsoft, главен вложител в OpenAI, също е посочен като ответник в желае.
„ Събирайки непознати до момента персонални данни на милиони хора и присвоявайки ги, с цел да създаде нестабилна, неизпитана технология, OpenAI сложи всички в зона на риск, който е несметен – само че недопустим по всяка мярка за виновна отбрана и потребление на данни “, споделя Тимъти К. Джордано, сътрудник в адвокатската адвокатска фирма Clarkson, която стои зад желае, в изказване за CNN.
В желае се упорства за правосъдно предписание за краткотрайно заледяване на по-нататъшното комерсиално потребление на продуктите на OpenAI. Както и погашение на „ дивиденти от данни “ като финансова отплата на хората, чиято информация е била употребена за създаване и образование на инструментите на OpenAI.
OpenAI пусна обществено ChatGPT в края на предходната година. Инструментът закупи голяма известност, приложението счупи върховете за бързо привличане на дейни консуматори, а триумфът на чатбота тласна неимоверно конкуренция в региона на изкуствения разсъдък в света на технологиите. Сега, по-малко от година по-късно, огромни и дребни компании се надпреварват да създават и внедряват принадлежности за изкуствен интелект във допустимо най-вече артикули.
В заведеното тази седмица групово дело във федерален съд в Калифорния се твърди, че OpenAI скрито е иззела „ големи количества персонални данни от интернет “, излиза наяве от импортирания иск. В жалбата от близо 160 страници се показва, че тези персонални данни съставляват на процедура всичко, „ което се обменя в интернет и може да се вземе “.
Става дума за обществено налични данни на действителни хора, като мнения в обществените мрежи, изявления в блогове, публикации в Wikipedia.
Твърди се, че това е направено от компанията без предупреждение, единодушие или „ обективна отплата “. Нещо повече, станало е в „ невиждан мащаб “, гласи искът.
Казусът отразява от дълго време дискутираната тематика за метода, по който се образоват генеративните невронни мрежи. На процедура те стъпват върху големи масиви от данни, налични в интернет, с цел да се научат да правят дадени действия – в казусът на ChatGPT да може да води разговор непосредствен до човешкия и да извършват разнообразни задания, като писане на есета, имейли, бизнес проекти и прочие
Проблемът е, че хората, чиито данни се употребяват, не са давали категорично единодушие за това. От друга страна, безразборното потребление на пръснатата онлайн информация води и до неволното програмиране на системи с предубеждения.
Microsoft, главен вложител в OpenAI, също е посочен като ответник в желае.
„ Събирайки непознати до момента персонални данни на милиони хора и присвоявайки ги, с цел да създаде нестабилна, неизпитана технология, OpenAI сложи всички в зона на риск, който е несметен – само че недопустим по всяка мярка за виновна отбрана и потребление на данни “, споделя Тимъти К. Джордано, сътрудник в адвокатската адвокатска фирма Clarkson, която стои зад желае, в изказване за CNN.
В желае се упорства за правосъдно предписание за краткотрайно заледяване на по-нататъшното комерсиално потребление на продуктите на OpenAI. Както и погашение на „ дивиденти от данни “ като финансова отплата на хората, чиято информация е била употребена за създаване и образование на инструментите на OpenAI.
OpenAI пусна обществено ChatGPT в края на предходната година. Инструментът закупи голяма известност, приложението счупи върховете за бързо привличане на дейни консуматори, а триумфът на чатбота тласна неимоверно конкуренция в региона на изкуствения разсъдък в света на технологиите. Сега, по-малко от година по-късно, огромни и дребни компании се надпреварват да създават и внедряват принадлежности за изкуствен интелект във допустимо най-вече артикули.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ