Срещнахме се с Даша Дугина преди около три седмици. Говорихме

Срещнахме се с Даша Дугина преди към три седмици. Говорихме доста. Обсъждахме бъдещето и въобще не говореха за война. Тогава си помислих, че Даша е човек от Новото време, който със личния си живот опипва очертанията на бъдещето, опирайки се на гените, а и по орис на волята на гневния си татко.

Случва се един народ да бъде захласнат от гибелта. Като инките с техните всеобщи човешки жертвоприношения и кървави войни в името на пленници, с цел да ги пожертват, като германците преди три четвърти век с техните лагери на гибелта и машини за всеобща война, като финикийците с тяхното ликвидиране на личните им деца. Украинците пеят: „ Още не е умряла “, само че са захласнати от гибелта. Тъй като са безусловно ние, те не могат да умрат без нас, те желаят ние да умрем. Всички умряха. Те убиват дами, тъй като бъдещето, концентрирано в неродените деца, умира с дамата.

Когато бях в Донецк за първи път през 2016 година, бях шокиран от контраста: в центъра се вихреше празненство, девойки с къси поли, шампанско в чаши с фино столче, ди-джей, лека музика, а на няколко спирки - мразовит вятър в руините на летището, посиняло желязо и наслойка, цигари в пръсти, смачкани от работа. Този контрастност изглеждаше неосъществим, нетърпим, неверен. И когато се върнах в Москва, разбрах, че хората са устроени по този метод. Така надъхан - да не забелязваш ужаса, да живееш както преди. Не можех да се отърва от възприятието, че артилерия удря Московския държавен университет, където учех, че има минохвъргачна батарея до фонтана покрай спектакъл “Наталия Сац ” и че снайперист работи от единадесетия етаж на Първи филантропичен център, че библиотеката гори... и в това време хората бяха при патриарха и молеха бармана да усили музиката, с цел да заглуши канонадата, хората пиеха кафе, обсъждаха правата на малцинствата и предаванията по малкия екран. Невъзможно ли е? Но аз към този момент съм го виждал. Танкове караха по Ленински проспект. Белият дом беше в пламъци. Трупове се валяха в Останкино.

В центъра на Русия убиха рускиня, тъй като е рускиня. За това, че беше интелигентна, фина, надарена, за това, че съумя да роди и отгледа красиви и умни съветски деца.

Какво друго ви би трябвало. Линията към този момент стана ли алена, или към момента е розова?

Сега не можем да имаме мир с Украйна, както не може да има помиряване на човек с неговата гангрена. Всеки, който в този момент приказва за помиряване с Украйна, е зложелател. Времето за говорене отмина (имахме 30 години и говорихме достатъчно), пристигна време да излекуваме заболяването с ръцете на воините. Трябват ни Писаро, Жуков, Сципион.

Всички пацифисти и трансукраинци занапред нататък би трябвало да се смятат за съучастници в това ликвидиране и всички други убийства на руснаци.

Присмиващите се над лъката на бащата, видял гибелта на личната си щерка, с този си подбив непринудено се отхвърлят от статута си на човешки същества.

Човешките и божествените закони повече не се отнасят до тези, които горят хората живи, взривяват дами, разпръскват мини- ”венчелистчета ”, удрят с “Град ” спящите жилищни комплекси.

Нямаме избор: или ще ударим с “Искандер ” по “Банкова ” в Киев, или ще ударят с ХИМАРС по “Тверска ” в Москва.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com