Защо германецът Андреас остана да живее в Кранево
Срещнах го инцидентно край плажа в Кранево: германецът Андреас Позур счита да се засели в България и сега дружно със брачната половинка си търси подобаващото място. Какво споделя Позур, споделя "Дойче веле ".
Какво Ви накара да дойдете в България?
Преди 28 години тук, в Кранево, се срещнах с жена си по време на една къса отмора в "Албена ", когато се готвех за изпити в Германия. Както се разхождах по плажа, срещнах дамата на своя живот.
А какво работите?
Аз съм природолечител, експерт в региона на античната просвета за здраве Аюрведа. Обучавах се по Аюрведа-медицина в Индия, където живях 9 години. После в продължение на 20 години имах кабинет за лекуване по методите на Аюрведа в Инголщад.
Тази година навърших 60 и си зададох класическия въпрос "Има ли живот отвън работата? ", въпреки че другояче извънредно обичам това, което върша. Но да работиш по 60 часа седмично в продължение на 20 години! Реших, че ми стига.
Разбира се, можех да понижа натоварването, само че тогава пък нямаше да ми стигат парите, тъй като с моята специалност в Бавария не се печели толкоз доста.
И заради това избрахте да живеете в България?
Не единствено заради това. Тук природата е доста красива, хората са ужасно благи, пък и жена ми изпитваше носталгия по България. Тя има по-различно отношение към родината си от мен.
Аз доста съм обикалял по света и не считам, че родината безусловно е това място, което е маркирано в паспорта ми. И в този момент си споделих: Защо пък не, дано да отидем да живеем в нейната татковина.
Ако някой Ваш немски съотечественик Ви попита какви са преимуществата и минусите на това да се заселиш като пенсионер в България, какво ще му отговорите?
Не е лесно… Едно преимущество незабавно се набива в очи: напълно друго равнище на разноските. Грубо казано, тук можеш да живееш два пъти по-евтино, в сравнение с в Германия.
При това приказвам за крайбрежието, което е туристическа дестинация. Ако решиш да се заселиш навътре в страната, тогава става още по-изгодно. Но не са единствено парите. Аз и в някое село в Източна Германия бих могъл да пребивавам по-евтино, в сравнение с в Бавария.
Просто България е доста хубава страна. Но на никого не бих предложил да се заселва в България единствено тъй като разноските тук са по-ниски.
Тоест, човек би трябвало да харесва страната, с цел да пристигна тук, по този начин ли?
Да. Защото в случай че не познаваш страната, в случай че не познаваш манталитета - да не приказваме пък за езика, който си е спомагателна компликация - би трябвало съществено да се замислиш дали да се заселваш тук.
На оня, който се интересува, бих предложил на първо време да пристигна за една по-дълга отпуска в България, с цел да се ориентира. Тук се срещнах с неколцина германци, пристигнали много наивно - без да знаят езика, без да познават манталитета и страната, които са си представяли, че като сложат 2 евро на масата - и всички ще паднат в краката им.
А то не е напълно така… Тук нещата бързо се трансформират. Недвижимите парцели, да вземем за пример, през последните 10 години внезапно нарастнаха. Вярно, че към момента са доста по-евтини, в сравнение с в Германия, само че растежът е реалност.
Освен това, в случай че не познаваш тукашните нрави и тръгнеш да си купуваш неподвижен парцел благодарение на някой подозрителен медиатор или някой по този начин наименуван "съветник " за чужденци, можеш извънредно да си изпатиш. Е, може да имаш и шанс, несъмнено.
Така стигаме до минусите на България…
За мен основният минус е обвързван отново с нравите: тукашната администрация. Аз десетилетия наред хуля немската администрация, само че в този момент към този момент горещо я обичам, тъй като опознах българската. Тук всичко трае извънредно дълго, постоянно ти трябват връзки, би трябвало да познаваш всякакви хора. Без връзки, без родственици, без другари всичко тук е извънредно тегаво. Другият вид е да го компенсираш с пари, само че както споделих - две евро не стигат. Тук с пари можеш да уредиш съвсем всичко. Но единствено със съществени пари.
А ориентирате ли се към този момент в българската политика, следите ли публичните процеси?
Това e сложна работа. Жена ми гледа доста телевизия, само че по никакъв начин не е елементарно да намериш ефирен канал, който не обслужва избрани ползи. Същото е ситуацията и с вестниците.
За страдание тук е зародил нещо като монопол, медиите се намират в ръцете на хора, които преследват свои лични ползи, в случай че би трябвало да се изразя напълно внимателно.
В България ми липсва и още нещо. У доста хора като че ли го няма съзнанието, че могат да упражняват въздействие, с цел да трансформират нещата. Явно би трябвало повече време. В Германия това схващане беше доста мощно, в последно време обаче отслабва. А тук занапред и постепенно поражда.
Говоря за осъзнаването на демокрацията: че аз, със своя глас и със своите дейности, мога да практикувам въздействие. Вярно, не огромно, само че въпреки всичко мога да направя нещо. Това тук още го няма, само че незабавно би трябвало да кажа, че хората си имат напълно други проблеми, спрямо германците.
Всекидневието не е леко: трябват пари, с цел да имаш покрив над главата си и да си напазаруваш храна. Цените тук порастват и нещата не са толкоз лесни. А когато човек би трябвало да се грижи за оцеляването, наподобява малко като непотребен разкош да се грижиш за дълготрайните публични или екологически проблеми. Независимо от това оживление има.
Къде го виждате?
Ами когато преди години съм поставял въпроса за доброволчески действия да вземем за пример, моите български другари ме гледаха с неразбиране. Междувременно обаче нещата се трансформираха, изключително в екологическата сфера.
Виждам към този момент хора, които тук, по плажовете си събират боклука. Аз съм пушач и всеки ден на плажа групирам най-малко 10 пъти повече угарки от своите лични. Част от хората ме гледат много неразбиращо и аз нормално им споделям:
"Хора, какво става? Ето го пепелника, прикован е към чадъра ви. С наслаждение ще ви разясня концепцията за пепелника, но си мисля, че и сами можете да се досетите. " Защо не го вършат? Защо си хвърлят найлоновите торбички където им падне? В България към този момент има добра система за сметопреработване.
Е, разделянето на боклука към момента звучи като чуждица, само че то и в Германия се водят полемики дали в последна сметка разделянето на боклука носи някаква изгода, с изключение на човек да има чиста съвест.
Та с две думи: липсва ми малко гражданското възприятие, съзнанието, че можеш да поемеш отговорност за другите. А не просто да чакаш някой огромен човек, някой политик или олигарх да оправи нещата. Тази наклонност я има към този момент на всички места, даже в Германия: хората имат вяра, че проблемите могат елементарно да бъдат решени. Тези проблеми обаче са толкоз сложни, че няма бързи решения. Сещам се за един афоризъм:
Всеки комплициран проблем има елементарно решение - и то постоянно е неправилно. Това е значимият урок за тази страна: комплексните проблеми се нуждаят от сложни отговори, които при демокрацията пораждат постепенно. Трябва повече време.
Какво Ви накара да дойдете в България?
Преди 28 години тук, в Кранево, се срещнах с жена си по време на една къса отмора в "Албена ", когато се готвех за изпити в Германия. Както се разхождах по плажа, срещнах дамата на своя живот.
А какво работите?
Аз съм природолечител, експерт в региона на античната просвета за здраве Аюрведа. Обучавах се по Аюрведа-медицина в Индия, където живях 9 години. После в продължение на 20 години имах кабинет за лекуване по методите на Аюрведа в Инголщад.
Тази година навърших 60 и си зададох класическия въпрос "Има ли живот отвън работата? ", въпреки че другояче извънредно обичам това, което върша. Но да работиш по 60 часа седмично в продължение на 20 години! Реших, че ми стига.
Разбира се, можех да понижа натоварването, само че тогава пък нямаше да ми стигат парите, тъй като с моята специалност в Бавария не се печели толкоз доста.
И заради това избрахте да живеете в България?
Не единствено заради това. Тук природата е доста красива, хората са ужасно благи, пък и жена ми изпитваше носталгия по България. Тя има по-различно отношение към родината си от мен.
Аз доста съм обикалял по света и не считам, че родината безусловно е това място, което е маркирано в паспорта ми. И в този момент си споделих: Защо пък не, дано да отидем да живеем в нейната татковина.
Ако някой Ваш немски съотечественик Ви попита какви са преимуществата и минусите на това да се заселиш като пенсионер в България, какво ще му отговорите?
Не е лесно… Едно преимущество незабавно се набива в очи: напълно друго равнище на разноските. Грубо казано, тук можеш да живееш два пъти по-евтино, в сравнение с в Германия.
При това приказвам за крайбрежието, което е туристическа дестинация. Ако решиш да се заселиш навътре в страната, тогава става още по-изгодно. Но не са единствено парите. Аз и в някое село в Източна Германия бих могъл да пребивавам по-евтино, в сравнение с в Бавария.
Просто България е доста хубава страна. Но на никого не бих предложил да се заселва в България единствено тъй като разноските тук са по-ниски.
Тоест, човек би трябвало да харесва страната, с цел да пристигна тук, по този начин ли?
Да. Защото в случай че не познаваш страната, в случай че не познаваш манталитета - да не приказваме пък за езика, който си е спомагателна компликация - би трябвало съществено да се замислиш дали да се заселваш тук.
На оня, който се интересува, бих предложил на първо време да пристигна за една по-дълга отпуска в България, с цел да се ориентира. Тук се срещнах с неколцина германци, пристигнали много наивно - без да знаят езика, без да познават манталитета и страната, които са си представяли, че като сложат 2 евро на масата - и всички ще паднат в краката им.
А то не е напълно така… Тук нещата бързо се трансформират. Недвижимите парцели, да вземем за пример, през последните 10 години внезапно нарастнаха. Вярно, че към момента са доста по-евтини, в сравнение с в Германия, само че растежът е реалност.
Освен това, в случай че не познаваш тукашните нрави и тръгнеш да си купуваш неподвижен парцел благодарение на някой подозрителен медиатор или някой по този начин наименуван "съветник " за чужденци, можеш извънредно да си изпатиш. Е, може да имаш и шанс, несъмнено.
Така стигаме до минусите на България…
За мен основният минус е обвързван отново с нравите: тукашната администрация. Аз десетилетия наред хуля немската администрация, само че в този момент към този момент горещо я обичам, тъй като опознах българската. Тук всичко трае извънредно дълго, постоянно ти трябват връзки, би трябвало да познаваш всякакви хора. Без връзки, без родственици, без другари всичко тук е извънредно тегаво. Другият вид е да го компенсираш с пари, само че както споделих - две евро не стигат. Тук с пари можеш да уредиш съвсем всичко. Но единствено със съществени пари.
А ориентирате ли се към този момент в българската политика, следите ли публичните процеси?
Това e сложна работа. Жена ми гледа доста телевизия, само че по никакъв начин не е елементарно да намериш ефирен канал, който не обслужва избрани ползи. Същото е ситуацията и с вестниците.
За страдание тук е зародил нещо като монопол, медиите се намират в ръцете на хора, които преследват свои лични ползи, в случай че би трябвало да се изразя напълно внимателно.
В България ми липсва и още нещо. У доста хора като че ли го няма съзнанието, че могат да упражняват въздействие, с цел да трансформират нещата. Явно би трябвало повече време. В Германия това схващане беше доста мощно, в последно време обаче отслабва. А тук занапред и постепенно поражда.
Говоря за осъзнаването на демокрацията: че аз, със своя глас и със своите дейности, мога да практикувам въздействие. Вярно, не огромно, само че въпреки всичко мога да направя нещо. Това тук още го няма, само че незабавно би трябвало да кажа, че хората си имат напълно други проблеми, спрямо германците.
Всекидневието не е леко: трябват пари, с цел да имаш покрив над главата си и да си напазаруваш храна. Цените тук порастват и нещата не са толкоз лесни. А когато човек би трябвало да се грижи за оцеляването, наподобява малко като непотребен разкош да се грижиш за дълготрайните публични или екологически проблеми. Независимо от това оживление има.
Къде го виждате?
Ами когато преди години съм поставял въпроса за доброволчески действия да вземем за пример, моите български другари ме гледаха с неразбиране. Междувременно обаче нещата се трансформираха, изключително в екологическата сфера.
Виждам към този момент хора, които тук, по плажовете си събират боклука. Аз съм пушач и всеки ден на плажа групирам най-малко 10 пъти повече угарки от своите лични. Част от хората ме гледат много неразбиращо и аз нормално им споделям:
"Хора, какво става? Ето го пепелника, прикован е към чадъра ви. С наслаждение ще ви разясня концепцията за пепелника, но си мисля, че и сами можете да се досетите. " Защо не го вършат? Защо си хвърлят найлоновите торбички където им падне? В България към този момент има добра система за сметопреработване.
Е, разделянето на боклука към момента звучи като чуждица, само че то и в Германия се водят полемики дали в последна сметка разделянето на боклука носи някаква изгода, с изключение на човек да има чиста съвест.
Та с две думи: липсва ми малко гражданското възприятие, съзнанието, че можеш да поемеш отговорност за другите. А не просто да чакаш някой огромен човек, някой политик или олигарх да оправи нещата. Тази наклонност я има към този момент на всички места, даже в Германия: хората имат вяра, че проблемите могат елементарно да бъдат решени. Тези проблеми обаче са толкоз сложни, че няма бързи решения. Сещам се за един афоризъм:
Всеки комплициран проблем има елементарно решение - и то постоянно е неправилно. Това е значимият урок за тази страна: комплексните проблеми се нуждаят от сложни отговори, които при демокрацията пораждат постепенно. Трябва повече време.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ