Спомняйки си за клането в затвора Тадмур в Сирия, 44 години по-късно
Срещнах чичо си по майчина линия Бурхан за първи път през 2018 година
По това време аз живеех в Истанбул, а той беше намерил леговище със фамилията си в различен турски град. След като му помогнахме да получи разрешенията, от които се нуждаеше, с цел да пътува до Истанбул като емигрант, моите родители също пътуваха до там, с цел да се срещнат с него.
Майка ми не беше виждала брат си от 1980 година – от преди да напусне Сирия вечно, да се омъжи и да отгледа мен и моите братя и сестри надалеч от фамилията си, в непозната страна. Така че, когато тя най-сетне го прегърна за първи път от 38 години, прекарала половината от тези години, без да знае дали е мъртъв или жив, беше панорама за гледане. Докато се държаха един за различен, с цел да се опитат да наваксат многото изгубени десетилетия, се чувствахме като че ли всички сме замръзнали във времето. За мимолетна секунда можех да видя майка си като обнадежденото младо момиче, което беше в миналото, преди бруталния режим на Сирия да я изкорени и да опустоши семе...
Прочетете целия текст »
