Срещите с мечки в България в близост до населените места

Срещите с мечки в България наоколо до обитаемоте места се случват все по-често. Сред главните аргументи е неналичието на храна в горите и прекъснатите миграционни коридори, които лимитират пространството на типа за напредване, хранене и размножаване.  

Най-засегнати са областите Ловеч, Габрово и Смолян, само че даже да не живеем в една от тези области, добре е да знаем по какъв начин да избегнем среща с мечка, по какъв начин да реагираме при среща и какво да вършим, в случай че забележим потърпевша мечка. Ето някои препоръки от специалистите на WWF:

Общи препоръки за безопасност 

При разходка в гората, изключително в някоя от непрекъснато обитаемоте от типа територии  – Рила, Пирин, Витоша, Западни Родопи и Средна Стара планина – се движете в група и вдигайте звук. Мечките заобикалят хората и сами ще се отдалечат, в случай че ви чуят. Но никога не произвеждайте звук с пиратки – те могат да изплашен животното и в нерешителност си то да реагира нападателно. 

Не ходете със слушалки, с цел да чуете, в случай че към вас се доближава животно. И не оставяйте боклуци или храна след себе си − те сами по себе си могат да привлекат мечките.  

Какво да вършим и да НЕ вършим, в случай че видим мечка   

Вероятността да бъдете нападнати от мечка е доста дребна, тъй като животното по предписание заобикаля хората. Но въпреки всичко държанието ви може да е решаващо – както за вас, по този начин и за защитения от закона тип.  

Ако мечката не ви е видяла:  

Постарайте се да останете незабелязани; не вдигайте звук и не правете внезапни движения  Не я снимайте Отстъпете постепенно назад; най-добре е да се върнете по пътя, по който сте дошли   

Ако мечката ви е видяла:   

Запазете спокойствие Не я приближавайте  Не я снимайте Не правете внезапни придвижвания и не вдигайте шум  Ако мечката не реагира на наличието ви, започнете да говорите безшумно и монотонно – един от методите да покажете, че не сте плячкаАко мечката стартира да издава звуци или наподобява нападателна, продължете да говорите тихо Ако мечката се изправи на задните си крайници, тя не е нападателна. Това е опит да получи повече информация посредством обонянието и слуха си. Запазете хладнокръвие  Има случаи, в които мечки „ блъфират “ – спускат се към човек и стопират в последния миг. Ако това стане, не се паникьосвайте Не бягайте – с цел да не бъдете възприети като плячка. Освен това мечката бяга доста по-бързо от вас: с до 50 km/hНе изпускайте мечката от взор, само че и не се втренчвайте в очите ѝ  Отстъпете постепенно обратно по пътя, по който сте пристигнали, без да обръщате тил. Внимавайте да не се спънете – ненадейно придвижване като рухване на земята също може да се схване като провокация Не се качвайте на дърво. Мечката е по-добър катерач от индивида. Качването на дърво може да ви остави без малки врати за бягство или безопасност 

 Важно!    

Никога не заставайте сред мечка и мечета. Ако видите самичко мече – не се приближавайте. Майката съвсем постоянно е наоколо и би ви възприела като заплаха. 

Ако мечката ви нападне: 

Легнете по стомах и покрийте врата си с ръце, с цел да го предпазите Разтворете необятно краката си, с цел да е по-трудно мечката да ви обърне по тил и да нарани меките органи Останете неподвижни, до момента в който мечката напусне региона

Какво да вършим, в случай че забележим потърпевша мечка или мечка в обитаемо място?   

Мечките от време на време стават жертва на пътни инциденти; попадат в кладенци; от време на време в търсене на храна се заклещват в пластмасови кофи и бидони или падат в незащитени шахти, канали, водохранилища и други Ако забележите потърпевша или мъртва мечка, обадете се на телефон 112. Същото важи в случай че забележите мечка в обитаемо място: обадете се на 112 или на някоя от виновните институции: Регионална дирекция по горите, Регионална ревизия по околна среда и води или Дирекция на народен парк – в случай че случилото се е на територията на народен парк.

И не забравяйте - кафявите мечки не просто търсят храна – те имат потребност от обширни територии, с цел да я намерят и обезпечат оцеляването си. Хранителният запас в природата постоянно е разпилян и сезонен, по тази причина мечките би трябвало да обхождат огромни площи, търсейки разнообразна и задоволително енергийна храна. Нашето държание може да дефинира дали една среща ще приключи безвредно. 

„ Мечките не слизат измежду нас, тъй като желаят да ни атакуват — те слизат, тъй като са принудени от нарушената екосистема, в която живеят. Това е явен сигнал към нас самите, че методът, по който управляваме природата, се отразява непосредствено върху живота и сигурността в нашите обитаеми места “, споделя Александър Дуцoв, старши специалист „ Опазване на типове “ във WWF България.