Срещи с огромно бяло агресивно създание, наричано Шийпскуоч
Срещи с голямо бяло нападателно творение, наричано Шийпскуоч … Странно страшилище, сходно на бяла мечка с рогове, като на овен, с опашка на опосум, което се движи на четири крайници, обикаля горите на границата на американските щати Вирджиния и Западна Вирджиния (Zona666.com). По тези места, в продължение на доста десетилетия, се приказва за особен горски звяр, който не наподобява на Йети, Чупакабра или какъвто и да е различен добре прочут криптид. Най-често, очевидци означават огромният му размер, като на огромна мечка, и белия цвят на козината му. В този случай, съществото има рога на главата си и се движи на четири крайници. Границата сред Югозападна Вирджиния и Западна Вирджиния е мястото, където живее този чудноват звяр. Има доктрина, че той се крие в дълбоките остарели мини, които са там в обилие.
Местните назовават това страшилище Бялото творение или Шийпскуоч (Sheepsquatch), по прилика със Саскуоч (Sasquatch), американския аналог на Йети. В локалния фолклор има доста история за него. В допълнение към детайлностите, изброени нагоре, създанието има доста огромни и остри зъби, а формата на главата му е сходна на тази на мечка, само че очите са ситуирани по-ниско от тези на мечките. Може ли това да е някакъв тип античен тип мечка, която по знамение е оживяла до през днешния ден? Но, рогата не се вписват в това … Има още една детайлност, която не разрешава да се припознае като тип мечка – предните му крайници. Те са по-скоро ръце с пръсти, като тези на приматите или миещите мечки. А откъм гърба има много дълга опашка без четина, като тази на опосумите. Много очевидци твърдят, че съществото мирише неприятно и на гнило. През 20-ти век, има спорадични наблюдения на създанието в Mason, Putnam и Kanawa, само че най-голямата вълна от наблюдения се случва през 90-те години на предишния век в Boone. През 1994 година, две деца играят в задния двор на къщата им до гората и виждат огромно бяло страшилище измежду дърветата. Според тях, то приличало на бяла мечка и ходело на четири крайници, само че постоянно се изправяло на задните си крайници и се движело по този начин. В този случай, височината му е под два метра. Децата извънредно се уплашили, само че когато стартират да крещят, звярът също се уплашил и избягал от тях в дълбините на гората. В бягството си по пътя той елементарно чупил дебелите клони на дърветата.
През 1995 година, отново в Boone, млада двойка пътува с кола, и когато минават около гората, виждат огромно бяло творение, седнало в крайпътната канавка. Когато понижават скоростта, разпознават нещо като мечка, покрита с пепелявобяла четина. Според тяхното изложение, съществото има два чифта очи на лицето си, само че е изцяло допустимо да са взели неправилно тъмните рога за очи. Те нямат време да прегледат този звяр, тъй като той внезапно изскочил от канавката и се втурнал към тях, нанасяйки няколко удара по колата. Двойката съумява да се измъкне, само че когато се прибират вкъщи, откриват дълбоки следи от нокти по колата. Следващата среща в Boone е през 1999 година Двама локални поданици се разхождат в гората и вземат решение да нощуват там. Запалили огън и седнали покрай него, наслаждавайки се на почивката си. Изведнъж чуват странни звуци напълно наоколо. Един от мъжете ги разказва като хъркане и ръмжене на нещо огромно, разхождащо се в гората. Решават, че наоколо се скита лос или елен, само че осъзнават, че са сбъркали, когато няколко минути по-късно нещо доста огромно, покрито с бяла четина, изскача от храстите към поляната им с огъня.
В суматоха, двамата мъже хукват през гората в опит да стигнат до домовете си, а съществото стартира да ги преследва. Едва, когато мъжете минават границата на гората, то изостава и изгубва всевъзможен интерес към хората. Четете още: Излезе нов документален филм за Мотмен (трейлър) На сутринта, двамата другари вземат решение да се върнат на поляната, с цел да си съберат нещата. Те откриват, че цялата поляна наподобява като, че ли е минало стадо слонове, а земята е мощно разкопана. През 1994 година, откривателят Едуард Ролинс отива в Mason. Той се пробва да откри следи от фамозния Мотман, защото имало известия, че е бил видян в региона. Не го намира, само че в гората, покрай потока, попада на някакво огромно създание, което се ровило в храстите. Едуард Ролинс споделя: “Логиката ми сподели, че в най-лошия случай е огромно куче или даже безстопанствена крава, защото в Mason има доста малко хищници. Още от тийнейджърските си години съм бил ловджия и знаех добре, че Западна Вирджиния е обитаема от публично отсъстващи локални типове. Тоест, изцяло е допустимо да се изправя лице в лице с това, което може да ме счита за неговата вечеря. Това, което видях, излезе от храстите. Беше огромно създание с кафеникаво-бяла четина и тази четина изглеждаше мръсна и заплетена, като че ли животното правеше малко във връзка с грижите си за нея. Не мога да съм сигурен дали съм гледал съвсем бяло животно или кафеникаво животно с бял подкосъм. Беше късна есен, тъй че имаше смисъл да носи „ зимно палто “. Съществото се движеше на четири крайници, когато преминаваше линията на шубраци и коленичи да пие от потока. Предните крака, единствените крака, които ясно виждах, завършваха с пръсти. Главата му беше дълга и със заострена зурла, като на куче, и имаше огромни рога. Не рога като елените, а рога като овен. Отново се сгуших в храстите и погледнах, опасявах се. Пиеше няколко минути, по-късно прекоси потока и продължи към Sandhill Road. След като се уверих, че го няма, се обърнах и хукнах назад към езерото, където бях паркирал колата. ”
По-късно, Ролинс отбелязва, че съществото миришело извънредно на сяра. Вярно е, че той не е податлив да приписва това на демонична природа или паранормално проявяване. Изследователят допуска, че вонята е идвала от индустриално замърсяване в региона. Някога е имало фабрика, в която се е произвеждал барут, а водата в локалния поток към момента е наситена със сяра. Ако създанието постоянно се скита там, не е изненадващо, че мирише по този метод. Друг забавен случай на среща с бялото страшилище е през юни 2011 година Жена на име Тина го вижда, която споделя: “Видях това преди няколко седмици, до момента в който се разхождахме с другар във Fairy Stone Park, във Вирджиния. Бяхме на една от пътеките от към час, когато спряхме да си починем и да пийнем малко. Това беше първото ми посещаване в този парк и се радвах, че регионът е усамотен. След няколко минути отмора продължихме да вървим по пътеката, когато моят другар внезапно спря и уточни надясно към огромна група скали. Нещо се движеше там, на към 50 ярда, тъй че не можахме да го разгледаме добре. Видяхме единствено, че е със ярък цвят и е много огромно. Замръзнахме, искайки да разберем защо създание става дума, макар, че всяка секунда ме плашеше от ден на ден и повече. Когато започнахме да се приближаваме, съществото се реалокира на скалата, където можехме да го разгледаме по-добре. Приличаше на приблизително огромна мечка, само че козината му беше доста светла, жълтеникавосива. Главата му също беше доста странна. Муцуната беше като на мечка, само че тъмните, кръгли очи бяха сложени по-ниско на главата. То гледаше в нашата посока. Ние взехме решение, че няма да се бавим, с цел да забележим какво ще прави. Върнахме се в колата и незабавно се прибрахме вкъщи. “ Мистерията на бялото творение остава …
Местните назовават това страшилище Бялото творение или Шийпскуоч (Sheepsquatch), по прилика със Саскуоч (Sasquatch), американския аналог на Йети. В локалния фолклор има доста история за него. В допълнение към детайлностите, изброени нагоре, създанието има доста огромни и остри зъби, а формата на главата му е сходна на тази на мечка, само че очите са ситуирани по-ниско от тези на мечките. Може ли това да е някакъв тип античен тип мечка, която по знамение е оживяла до през днешния ден? Но, рогата не се вписват в това … Има още една детайлност, която не разрешава да се припознае като тип мечка – предните му крайници. Те са по-скоро ръце с пръсти, като тези на приматите или миещите мечки. А откъм гърба има много дълга опашка без четина, като тази на опосумите. Много очевидци твърдят, че съществото мирише неприятно и на гнило. През 20-ти век, има спорадични наблюдения на създанието в Mason, Putnam и Kanawa, само че най-голямата вълна от наблюдения се случва през 90-те години на предишния век в Boone. През 1994 година, две деца играят в задния двор на къщата им до гората и виждат огромно бяло страшилище измежду дърветата. Според тях, то приличало на бяла мечка и ходело на четири крайници, само че постоянно се изправяло на задните си крайници и се движело по този начин. В този случай, височината му е под два метра. Децата извънредно се уплашили, само че когато стартират да крещят, звярът също се уплашил и избягал от тях в дълбините на гората. В бягството си по пътя той елементарно чупил дебелите клони на дърветата.
През 1995 година, отново в Boone, млада двойка пътува с кола, и когато минават около гората, виждат огромно бяло творение, седнало в крайпътната канавка. Когато понижават скоростта, разпознават нещо като мечка, покрита с пепелявобяла четина. Според тяхното изложение, съществото има два чифта очи на лицето си, само че е изцяло допустимо да са взели неправилно тъмните рога за очи. Те нямат време да прегледат този звяр, тъй като той внезапно изскочил от канавката и се втурнал към тях, нанасяйки няколко удара по колата. Двойката съумява да се измъкне, само че когато се прибират вкъщи, откриват дълбоки следи от нокти по колата. Следващата среща в Boone е през 1999 година Двама локални поданици се разхождат в гората и вземат решение да нощуват там. Запалили огън и седнали покрай него, наслаждавайки се на почивката си. Изведнъж чуват странни звуци напълно наоколо. Един от мъжете ги разказва като хъркане и ръмжене на нещо огромно, разхождащо се в гората. Решават, че наоколо се скита лос или елен, само че осъзнават, че са сбъркали, когато няколко минути по-късно нещо доста огромно, покрито с бяла четина, изскача от храстите към поляната им с огъня.
В суматоха, двамата мъже хукват през гората в опит да стигнат до домовете си, а съществото стартира да ги преследва. Едва, когато мъжете минават границата на гората, то изостава и изгубва всевъзможен интерес към хората. Четете още: Излезе нов документален филм за Мотмен (трейлър) На сутринта, двамата другари вземат решение да се върнат на поляната, с цел да си съберат нещата. Те откриват, че цялата поляна наподобява като, че ли е минало стадо слонове, а земята е мощно разкопана. През 1994 година, откривателят Едуард Ролинс отива в Mason. Той се пробва да откри следи от фамозния Мотман, защото имало известия, че е бил видян в региона. Не го намира, само че в гората, покрай потока, попада на някакво огромно създание, което се ровило в храстите. Едуард Ролинс споделя: “Логиката ми сподели, че в най-лошия случай е огромно куче или даже безстопанствена крава, защото в Mason има доста малко хищници. Още от тийнейджърските си години съм бил ловджия и знаех добре, че Западна Вирджиния е обитаема от публично отсъстващи локални типове. Тоест, изцяло е допустимо да се изправя лице в лице с това, което може да ме счита за неговата вечеря. Това, което видях, излезе от храстите. Беше огромно създание с кафеникаво-бяла четина и тази четина изглеждаше мръсна и заплетена, като че ли животното правеше малко във връзка с грижите си за нея. Не мога да съм сигурен дали съм гледал съвсем бяло животно или кафеникаво животно с бял подкосъм. Беше късна есен, тъй че имаше смисъл да носи „ зимно палто “. Съществото се движеше на четири крайници, когато преминаваше линията на шубраци и коленичи да пие от потока. Предните крака, единствените крака, които ясно виждах, завършваха с пръсти. Главата му беше дълга и със заострена зурла, като на куче, и имаше огромни рога. Не рога като елените, а рога като овен. Отново се сгуших в храстите и погледнах, опасявах се. Пиеше няколко минути, по-късно прекоси потока и продължи към Sandhill Road. След като се уверих, че го няма, се обърнах и хукнах назад към езерото, където бях паркирал колата. ”
По-късно, Ролинс отбелязва, че съществото миришело извънредно на сяра. Вярно е, че той не е податлив да приписва това на демонична природа или паранормално проявяване. Изследователят допуска, че вонята е идвала от индустриално замърсяване в региона. Някога е имало фабрика, в която се е произвеждал барут, а водата в локалния поток към момента е наситена със сяра. Ако създанието постоянно се скита там, не е изненадващо, че мирише по този метод. Друг забавен случай на среща с бялото страшилище е през юни 2011 година Жена на име Тина го вижда, която споделя: “Видях това преди няколко седмици, до момента в който се разхождахме с другар във Fairy Stone Park, във Вирджиния. Бяхме на една от пътеките от към час, когато спряхме да си починем и да пийнем малко. Това беше първото ми посещаване в този парк и се радвах, че регионът е усамотен. След няколко минути отмора продължихме да вървим по пътеката, когато моят другар внезапно спря и уточни надясно към огромна група скали. Нещо се движеше там, на към 50 ярда, тъй че не можахме да го разгледаме добре. Видяхме единствено, че е със ярък цвят и е много огромно. Замръзнахме, искайки да разберем защо създание става дума, макар, че всяка секунда ме плашеше от ден на ден и повече. Когато започнахме да се приближаваме, съществото се реалокира на скалата, където можехме да го разгледаме по-добре. Приличаше на приблизително огромна мечка, само че козината му беше доста светла, жълтеникавосива. Главата му също беше доста странна. Муцуната беше като на мечка, само че тъмните, кръгли очи бяха сложени по-ниско на главата. То гледаше в нашата посока. Ние взехме решение, че няма да се бавим, с цел да забележим какво ще прави. Върнахме се в колата и незабавно се прибрахме вкъщи. “ Мистерията на бялото творение остава …
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ