Американците дават на Русия ключа за Европа
Срещата през вчерашния ден в Женева сред съветската и американската делегации е нов мотив в интерес на все по-налагащото се разбиране за слабата дипломация на Вашингтон. Нека обясня.
На пръв взор наподобява по този начин, че Съединени американски щати са отхвърлили всички съществени претенции на Москва:
Вашингтон няма да прекрати политиката на " отворени порти " /на разширяване/ на НАТО, т.е. хипотетично Алиансът може да одобри за свои членове Украйна и Грузия; Вашингтон е отхвърлил опцията да редуцира силите си съгласно границите си от 1997-ма година.
Политически това звучи добре, само че единствено политически. Практически видяно, проблемите стартират да се появяват един след различен.
Например, Украйна (Грузия също) скоро няма да стане член на НАТО, при по този начин разрастващите се условия. Ако имаше действително предпочитание за това, Съединени американски щати към този момент щяха да са дали зелена светлина за даването на План за деяние за участие (MAP) на двете страни. T.e. поръчката, че НАТО няма да прекрати разширението си на изток, е по-скоро декларативна и теоретична.
Отвъд повърхностния прочит на нещата в Женева, техният резултат надалеч не наподобява толкоз изрично в интерес на Съединени американски щати и НАТО. На въпросната срещата американците са:
изразили " отвореност " да разискват разположението на някои свои ракетни комплекси, ситуирани на територията на Европа; изразили подготвеност да обсъдят контролиране на количеството и периметъра на военните си образования на територията на Европа, в случай че това бъде направено реципрочно и от съветската страна.
Тези две условия непосредствено компрометират другояче декларативната поръчка на Вашингтон, че НАТО няма да редуцира бойните си качества на Източния фланг на Алианса. Допълнителни гаранции за което бяха дадени единствено преди седмица, когато Държавният секретар Антъни Блинкен организира диалози с всички свои сътрудници от страните членки на НАТО от Източна Европа във формат " Букурещ 9 ".
Отвъд Източна Европа, от декември месец насам, когато Руската Федерация пожела основаването на юридически механизъм за гарантиране на сигурността по рисковите контактни точки сред нея и НАТО, от Алианса ние чувахме две уверения.
Едното е, че пактът ще развива своите качества и политика, без значение от съображенията на трета страна, която не е член на Алианса (в случая, Руската Федерация).
Другото е, че участието в НАТО е суверенно право и свободен избор на всяка страна.
Но предвид на това, което американците са предложили на своите съветски сътрудници в Женева, и двете уверения увисват във въздуха (или най-малко провокират дебели въпросителни). Как по този начин хем ще развиваш бойните качества на своите сътрудници, хем ще ограничаваш провежданите образования? Хем НАТО укрепва сигурността на европейските си членки, хем американците изтеглят (или дислоцират) ракетите си?
Има затруднение и от спомагателен темперамент. Ние към момента не знаем какво схваща съветската страна под " американски " зенитно-ракетни комплекси (ЗРС), чието позициониране на европейски терен вероятно да бъде преразгледано. Дали тези ЗРС, които са благосъстоятелност на американската страна само; тези, които са продадени от Съединени американски щати на член на НАТО или и двете?
Така да вземем за пример, това касае ли зенитно-ракетните комплекси " Пейтриът ", ситуирани в Румъния и Гърция (а това касае директно и нас, при все, че ние не разполагаме с американски ЗРК)?
Всъщност това, което би засилило в допълнение геополитическите позиции на Москва по отношение на Стария континент, а точно Европейски съюз на две скорости, в този момент руснаците желаят да видят осъществено в Алианса: НАТО на две скорости. И тази " отвореност " на американците да договарят по заложените нагоре параметри, касаещи позициите на НАТО в Източна Европа, е ария в ушите на Кремъл.
Да не приказваме, че за Москва апетитът идва с яденето. Какво се промени в държанието на Руската Федерация след срещата сред Джо Байдън и Владимир Путин в средата на предходната година? Напротив, руснаците още веднъж предизвикаха скупчване на свои войски до границата с Украйна и изпратиха такива в Казахстан, в границите на контингента на Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКС). Какво чакат Съединени американски щати да се случи, в случай че отместят ракетите си и понижат образованията си с европейските си съдружници?
А видяно по-глобално, наподобява по този начин, че американците се пробват да дублират тактиката си против Китай (партньорска дипломация плюс възпиране) по отношение на Русия. Но в случай че за сходно отношение по отношение на Пекин да има причини, то за същото по отношение на Москва се намират по-трудно такива. Русия не е Китай.
Тези дни, директно преди срещата в Женева, когато американците и руснаците си разменяха " любезности ", Антъни Блинкен сподели: " Аз мисля, един урок от историята е, че влезнат ли руснаците веднъж във вашия дом, е от време на време доста мъчно да ги накараш да го изоставен ".
Е, да, де, но тогава за какво им давате ключа за нашия дом?
На пръв взор наподобява по този начин, че Съединени американски щати са отхвърлили всички съществени претенции на Москва:
Вашингтон няма да прекрати политиката на " отворени порти " /на разширяване/ на НАТО, т.е. хипотетично Алиансът може да одобри за свои членове Украйна и Грузия; Вашингтон е отхвърлил опцията да редуцира силите си съгласно границите си от 1997-ма година.
Политически това звучи добре, само че единствено политически. Практически видяно, проблемите стартират да се появяват един след различен.
Например, Украйна (Грузия също) скоро няма да стане член на НАТО, при по този начин разрастващите се условия. Ако имаше действително предпочитание за това, Съединени американски щати към този момент щяха да са дали зелена светлина за даването на План за деяние за участие (MAP) на двете страни. T.e. поръчката, че НАТО няма да прекрати разширението си на изток, е по-скоро декларативна и теоретична.
Отвъд повърхностния прочит на нещата в Женева, техният резултат надалеч не наподобява толкоз изрично в интерес на Съединени американски щати и НАТО. На въпросната срещата американците са:
изразили " отвореност " да разискват разположението на някои свои ракетни комплекси, ситуирани на територията на Европа; изразили подготвеност да обсъдят контролиране на количеството и периметъра на военните си образования на територията на Европа, в случай че това бъде направено реципрочно и от съветската страна.
Тези две условия непосредствено компрометират другояче декларативната поръчка на Вашингтон, че НАТО няма да редуцира бойните си качества на Източния фланг на Алианса. Допълнителни гаранции за което бяха дадени единствено преди седмица, когато Държавният секретар Антъни Блинкен организира диалози с всички свои сътрудници от страните членки на НАТО от Източна Европа във формат " Букурещ 9 ".
Отвъд Източна Европа, от декември месец насам, когато Руската Федерация пожела основаването на юридически механизъм за гарантиране на сигурността по рисковите контактни точки сред нея и НАТО, от Алианса ние чувахме две уверения.
Едното е, че пактът ще развива своите качества и политика, без значение от съображенията на трета страна, която не е член на Алианса (в случая, Руската Федерация).
Другото е, че участието в НАТО е суверенно право и свободен избор на всяка страна.
Но предвид на това, което американците са предложили на своите съветски сътрудници в Женева, и двете уверения увисват във въздуха (или най-малко провокират дебели въпросителни). Как по този начин хем ще развиваш бойните качества на своите сътрудници, хем ще ограничаваш провежданите образования? Хем НАТО укрепва сигурността на европейските си членки, хем американците изтеглят (или дислоцират) ракетите си?
Има затруднение и от спомагателен темперамент. Ние към момента не знаем какво схваща съветската страна под " американски " зенитно-ракетни комплекси (ЗРС), чието позициониране на европейски терен вероятно да бъде преразгледано. Дали тези ЗРС, които са благосъстоятелност на американската страна само; тези, които са продадени от Съединени американски щати на член на НАТО или и двете?
Така да вземем за пример, това касае ли зенитно-ракетните комплекси " Пейтриът ", ситуирани в Румъния и Гърция (а това касае директно и нас, при все, че ние не разполагаме с американски ЗРК)?
Всъщност това, което би засилило в допълнение геополитическите позиции на Москва по отношение на Стария континент, а точно Европейски съюз на две скорости, в този момент руснаците желаят да видят осъществено в Алианса: НАТО на две скорости. И тази " отвореност " на американците да договарят по заложените нагоре параметри, касаещи позициите на НАТО в Източна Европа, е ария в ушите на Кремъл.
Да не приказваме, че за Москва апетитът идва с яденето. Какво се промени в държанието на Руската Федерация след срещата сред Джо Байдън и Владимир Путин в средата на предходната година? Напротив, руснаците още веднъж предизвикаха скупчване на свои войски до границата с Украйна и изпратиха такива в Казахстан, в границите на контингента на Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКС). Какво чакат Съединени американски щати да се случи, в случай че отместят ракетите си и понижат образованията си с европейските си съдружници?
А видяно по-глобално, наподобява по този начин, че американците се пробват да дублират тактиката си против Китай (партньорска дипломация плюс възпиране) по отношение на Русия. Но в случай че за сходно отношение по отношение на Пекин да има причини, то за същото по отношение на Москва се намират по-трудно такива. Русия не е Китай.
Тези дни, директно преди срещата в Женева, когато американците и руснаците си разменяха " любезности ", Антъни Блинкен сподели: " Аз мисля, един урок от историята е, че влезнат ли руснаците веднъж във вашия дом, е от време на време доста мъчно да ги накараш да го изоставен ".
Е, да, де, но тогава за какво им давате ключа за нашия дом?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ