Срещата в неделя, 29 март, на външните министри на Египет,

Срещата в неделя, 29 март, на външните министри на Египет, Пакистан, Саудитска Арабия и Турция в Исламабад освен представляваше най-хубавата вяра за преустановяване на огъня в Иран, само че бе и зародиш на нов ред, предопределен да ограничи израелското и иранското владичество след войната, написа " Гардиън ".

Въпреки че четирите страни са се срещали като квартет и преди, еднодневната среща на външните министри в Исламабад бе, по някакъв метод, формалната гала по откриването на самодейност, която интригува дипломатите. Първата цел на групата, във все по-сложна мрежа от разногласия, е да убеди всички страни да спрат ескалацията и да се спогодят за преустановяване на огъня. Като такава, групата ще се среща доста по-често, счита Ясмин Фарук, експерт по Персийския залив в Международната спешна група.

По думите му групата стартира да става доста дейна, тъй като това е в действителност рисков стадий от войната. Вече видяхме по какъв начин Израел поврежда нуклеарни централи в Иран и евентуалното разполагане на войски. Това е кошмарът, който би могъл да накара някои от страните от Персийския залив, които до момента споделят, че не желаят войната да спре, да осъзнаят, че това излиза отвън надзор, уточни той. " Защото, в случай че се насочите към водите за обезсоляване и електроцентралите, в случай че имате нуклеарен теч във водите на Персийския залив, тогава това се трансформира в национална рецесия в тези страни ", сподели още Фарук.

Срещата в Исламабад реализира прочут прогрес, завършвайки с иранско съглашение, което разрешава на кораби, опериращи под пакистански байрак, да минават през Ормузкия пролив, вероятно по два дневно. Това е скромна мярка за създаване на доверие. Беше открито също, че групата ще работи като главен медиатор с Иран, като по този метод ще се поддържат отворени канали за непряко преговаряне сред Техеран и Съединени американски щати. Иран упорства, че това е единственият благонадежден канал и че диалозите на Доналд Тръмп за директни договаряния с Иран са небивалица, предопределена да понижи цената на петрола.

Според Ясмин Фарук всички варианти за страните от Персийския залив им костват скъпо. Те желаят Иран да заплати цената за офанзивите против тях, както и за вземането на Ормузкия пролив за пленник. От друга страна, те не могат да знаят дали Съединени американски щати ще завършат работата, без да основат безпорядък и по-късно да си тръгнат, нещо, което Саудитска Арабия не желае да види.

Катар, натурален съдружник на Турция, не присъстваше в Исламабад. Едно от обясненията е, че Катар към момента е сърдит на Иран за удара по оборудването за полутечен газ Рас Лафан, макар че то към този момент е било затворено. Доха, за разлика от ОАЕ, се застъпва за завършек на войната, само че не е в въодушевление да бъде деен медиатор от името на Иран.

Вероятно най-ангажираният член на групата и този, който е вложил най-вече в нейния триумф, е Турция. Анкара от дълго време твърди, че диалозите за програмата за балистични ракети на Иран и поддръжката му за прокси групи би трябвало да се водят с страни от целия район, а освен двустранно със Съединени американски щати. Въпросът за нуклеарната стратегия на Иран и анулацията на американските наказания ще бъдат контрактувани значително двустранно. ОАЕ се опълчват на това разделяне.

Хакан Фидан, министърът на външните работи на Турция, и Ибрахим Калин, шефът на турското разузнаване, приканиха страните от Персийския залив да видят по-широкия подтекст на войната и да осъзнаят рисковете, които поемат, в случай че предизвикват излаз, в който Израел ще излезе по-силен. Калин съобщи, че измежду задачите на тази война е освен елиминирането на нуклеарния потенциал на Иран, само че и нещо по-опасно - полагането на основите за спор, който може да продължи десетилетия сред главните народи в района - турци, кюрди, араби и перси. Това би проправило пътя за продължителна революция и кръвни вражди, сподели той.

Веднага след срещата в неделя, Исхак Дар, министърът на външните работи на Пакистан, отлетя за Китай, с цел да осведоми Пекин за рецесията. Ролята на Китай като поръчител на всяко съглашение, нещо, което Съединени американски щати биха осъдили, беше препоръчана от вътрешната страна в Иран.

На пръв взор участието в квартета може да наподобява изненадващо. Например, Саудитска Арабия, за която неведнъж се оповестява, че сходно на Обединените арабски емирства, скрито приканва Съединени американски щати да довършат с Иран, е деен член. Това допуска, че саудитците, най-малкото, резервират отворени разновидности.

" Много добре знаем, че тези, които започнаха тази война, се пробват да основат нови обстоятелства на място в Ливан, Сирия, палестинските територии и другаде посредством политики на опустошение, анексиране и окупация. Атаките на Иран против страните от Персийския залив са неприемливи ", акцентира Калин. Но в никакъв случай не би трябвало да забравяме кой стартира войната, добави той.

Хакан Фидан твърди, че задачата на Израел е ислямските страни да се скарат между тях, което да му разреши да разшири антииранската коалиция.  " За страдание, районът е замесен малко по малко в игра, написана от Израел ". Страните от Персийския залив не би трябвало да се хващат на играта на Израел ", счита той.

Фидан твърди, че американското публично мнение се е обърнало против войната и че Тръмп се мъчи да изясни задачите на войната, само че структурна компликация в американската политика е неналичието на механизъм за напън върху Израел. Според него, в случай че Съединени американски щати ще реализира съглашение за договаряния с Иран, тя би трябвало да е подготвена да упражни доста съществено въздействие върху Израел. Ще забележим кой ще надделее тук. Ще забележим кой кого ръководи и доколко, сподели още той.