Срещата Тръмп-Путин трябва да намали ядрените рискове
Няма да
Срещата Тръмп-Путин би трябвало да понижи нуклеарните опасности
Няма да намерим решение на проблемите без разбирането на нашите кардинални различия. За това приканват някогашните министри Игор Иванов и Дезмънд Браун, ръководителят на Мюнхенската конференция по сигурността проф. Волфганг Ишингер и някогашният сенатор и асистент на президента Обама Сам Нън.
В Хелзинки през днешния ден ще се състои дълго чаканата среща сред президентите на Русия и Съединени американски щати Владимир Путин и Доналд Тръмп. Във времената на Студената война срещите сред водачите на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се приветстваха необятно както на вътрешнодържавно равнище, по този начин и в целия останал свят, защото те предоставяха опция за намаляване на напрежението в връзките. След края на Студената война сходни срещи станаха нормална процедура. [b]Провеждането на срещата сред Путин и Тръмп провокира доста разногласия в страните от Евроатлантическия район. Но точно за нашия район е най-важно възобновяването на разговора сред президентите на Русия и САЩ[/b], а също по този начин на водачите на европейските страни. Диалогът би трябвало да бъде отдаден на съдействието в областите, засягащи общите жизненоважни ползи.
[b]Ние навлизаме в нова ера на неустойчивост. Елементите на сигурност, които по-рано играеха основна роля, изчезват. Режимът за надзор на оръжията се разпада.[/b] Концепцията „ ескалация за деескалация “ (escalate-to-deescalate) води до комплициране, новото нуклеарно оръжие с дребна мощ може да размие границите на бойното поле, системите за бърз световен удар оказват директно влияние върху сдържането, в киберпространството отсъстват правила на държание, а съдбоносна неточност, направена инцидентно вследствие на пропуск или немарливост, може да докара до нуклеарна злополука.
Изброените нагоре неточности са действителни и нарастват на фона на нарасналото напрежение в връзките сред НАТО и Русия, а също по този начин поради незадоволителната връзка сред политическите и военни водачи. В изискванията на напрежения и спорове в Сирия и Украйна разговорът по въпросите, свързани с общите жизненоважни ползи, е нужен за разбирането на взаимните тактики и намаляването на съществуващите опасности. Няма да намерим решение на проблемите без разбирането на нашите кардинални различия.
[b]Съкращаването и премахването на рисковете в нуклеарната и други военни сфери би трябвало да бъде приоритет за всички страни. На Русия и Съединени американски щати лежи общата отговорност за взаимна с останалите страни работа за намаляването на тези опасности.[/b] Нещо повече, във всяка нуклеарна страна всички въпроси на нуклеарната политика се вземат решение на президентско ниво. Само с присъединяване на държавните глави може да бъде реализиран прогрес.
Срещата на Путин и Тръмп може да спре този рисков ход на събитията. В Хелзинки президентите на двете страни могат още веднъж да потвърдят, че нуклеарната война е неприемлива и в нея не може да има победител и да се договорят за съответни ограничения за понижаване на нуклеарните опасности.
[b]Първо, належащо е да се стартира разискването на ограничения за увеличение на времето за взимане на решения от държавните водачи, при положение на лъжлива паника за нуклеарен удар, ексклузивен случай с нуклеарно оръжие или неточност в интерпретацията на дейностите на другата страна.[/b] В момента президентите на Русия и Съединени американски щати имат единствено няколко минути, с цел да оценят какъв брой правдиво е предизвестието за вероятен нуклеарен удар и да вземат решение за потреблението на нуклеарно оръжие в отговор. Ако ние успеем да съгласуваме ограничения за увеличение на времето за взимане на решения до няколко часа или няколко дни, равнището на сигурност в Съединени американски щати, Русия и Европа доста ще се увеличи. Ясните инструкции на президентите към военното управление за създаването на вероятни разновидности за постигането на посочената цел ще послужи като мощен сигнал за американците, руснаците и света като цяло.
[b]Второ, би трябвало да стартираме договаряния за намаляването на рисковете в кибепространството за нуклеарната инфраструктура.[/b] Заплахата от хакерски атаки против нуклеарните обекти, стратегическите системи за предизвестие от нахлуване, а също по този начин системите за командване и ръководство на нуклеарните сили усилва вероятността от изключителни произшествия, неточности и немарливост. Най-плашещият аспект на киберзаплахите, кадърен да провокира съществени последствия, е вероятността от образуване на хакерска атака за кражбата на нуклеарни материали, нуклеарен бойкот или лъжливо предизвестие за ракетно нахлуване. Изключително значимо е да се създаде нуклеарен проект за деяние за понижаване на рисковете в киберпространството за нуклеарната инфраструктура.
[b]Трето, в името на съкращаването на военните опасности е нужна взаимна работа за рестартирането на двустранния разговор за ръководство на спешни обстановки, в това число и сред командващите нуклеарните сили[/b], а също по този начин многостранен разговор сред страните от Евроатлантическия район. Запазващите се ограничавания в разговора сред военното управление, а също по този начин в разговора по ръководство на рецесиите усилва риска от реализирането на сюжет, в който всички са губещи. За да се увеличи прозрачността и укрепи доверието ние би трябвало да действаме дружно и да притеглим военните към съдействието.
[b]Четвърто, нужна е взаимна работа за запазването и разширението на съществуващите контракти и съглашения, в това число Договора за очистване на ракетите със междинен и дребен обхват /РСМД/ и Договора за стратегическите нападателни оръжия /СНО-3/.[/b] Посочените контракти имат голямо значение за поддържането на прозрачността и предсказуемостта. Отказът от тях ще значи неявяване на правила за нуклеарните сили, което ще докара до увеличение на така и така високите към днешна дата опасности.
[b]Пето,[/b] би трябвало да продължат консултациите за оформянето на на практика съглашения за цялостното и неотложно осъществяване на уговорките, планувани в Съвместната декларация на участниците в срещата в Сингапур. [b]Пълната и верифицирана денуклеаризация на Корейския полуостров – това е сферата, в която Съединени американски щати и Русия явно следва да обединят опит и да подхващат взаимни дейности за намаляването на световните опасности в нуклеарната сфера.[/b]
Приемането на горепосочените пет ограничения от президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп в Хелзинки ще стане смела самодейност, която жителите на целия Евроатлантически район ще схванат и одобряват. Тази стъпка ще стане очевидно удостоверение за това, че намаляването на нуклеарните опасности е наш общ жизненоважен интерес. Срещата в Хелзинки е отлична опция да стартираме да действаме. /БГНЕС
-------------
Дезмънд Браун, министър на защитата на Англия /2006-2008/, вицепрезидент на Фондация „ Инициатива за понижаване на нуклеарната опасност “ и ръководител на Мрежата на европейските водачи.
Игор Иванов, министър на външните работи на Русия /1998-2004/ и секретар на Съвета а сигурност на Русия /2004-2007/, президент на Руския съвет по интернационалните връзки.
Проф. Волфганг Ишингер, ексклузивен и пълномощен дипломат на Германия, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурност и професор по политиката на сигурност и дипломатически практики в Училището за ръководство Hertie в Берлин.
Сам Нън, сенатор от Демократическата партия /1972-1996/, съпредседател на Фондацията „ Инициатива за понижаване на нуклеарната опасност “.
Анализът е оповестен на уеб страницата на Руския съвет за интернационалните връзки.
Няма да намерим решение на проблемите без разбирането на нашите кардинални различия. За това приканват някогашните министри Игор Иванов и Дезмънд Браун, ръководителят на Мюнхенската конференция по сигурността проф. Волфганг Ишингер и някогашният сенатор и асистент на президента Обама Сам Нън.
В Хелзинки през днешния ден ще се състои дълго чаканата среща сред президентите на Русия и Съединени американски щати Владимир Путин и Доналд Тръмп. Във времената на Студената война срещите сред водачите на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се приветстваха необятно както на вътрешнодържавно равнище, по този начин и в целия останал свят, защото те предоставяха опция за намаляване на напрежението в връзките. След края на Студената война сходни срещи станаха нормална процедура. [b]Провеждането на срещата сред Путин и Тръмп провокира доста разногласия в страните от Евроатлантическия район. Но точно за нашия район е най-важно възобновяването на разговора сред президентите на Русия и САЩ[/b], а също по този начин на водачите на европейските страни. Диалогът би трябвало да бъде отдаден на съдействието в областите, засягащи общите жизненоважни ползи.
[b]Ние навлизаме в нова ера на неустойчивост. Елементите на сигурност, които по-рано играеха основна роля, изчезват. Режимът за надзор на оръжията се разпада.[/b] Концепцията „ ескалация за деескалация “ (escalate-to-deescalate) води до комплициране, новото нуклеарно оръжие с дребна мощ може да размие границите на бойното поле, системите за бърз световен удар оказват директно влияние върху сдържането, в киберпространството отсъстват правила на държание, а съдбоносна неточност, направена инцидентно вследствие на пропуск или немарливост, може да докара до нуклеарна злополука.
Изброените нагоре неточности са действителни и нарастват на фона на нарасналото напрежение в връзките сред НАТО и Русия, а също по този начин поради незадоволителната връзка сред политическите и военни водачи. В изискванията на напрежения и спорове в Сирия и Украйна разговорът по въпросите, свързани с общите жизненоважни ползи, е нужен за разбирането на взаимните тактики и намаляването на съществуващите опасности. Няма да намерим решение на проблемите без разбирането на нашите кардинални различия.
[b]Съкращаването и премахването на рисковете в нуклеарната и други военни сфери би трябвало да бъде приоритет за всички страни. На Русия и Съединени американски щати лежи общата отговорност за взаимна с останалите страни работа за намаляването на тези опасности.[/b] Нещо повече, във всяка нуклеарна страна всички въпроси на нуклеарната политика се вземат решение на президентско ниво. Само с присъединяване на държавните глави може да бъде реализиран прогрес.
Срещата на Путин и Тръмп може да спре този рисков ход на събитията. В Хелзинки президентите на двете страни могат още веднъж да потвърдят, че нуклеарната война е неприемлива и в нея не може да има победител и да се договорят за съответни ограничения за понижаване на нуклеарните опасности.
[b]Първо, належащо е да се стартира разискването на ограничения за увеличение на времето за взимане на решения от държавните водачи, при положение на лъжлива паника за нуклеарен удар, ексклузивен случай с нуклеарно оръжие или неточност в интерпретацията на дейностите на другата страна.[/b] В момента президентите на Русия и Съединени американски щати имат единствено няколко минути, с цел да оценят какъв брой правдиво е предизвестието за вероятен нуклеарен удар и да вземат решение за потреблението на нуклеарно оръжие в отговор. Ако ние успеем да съгласуваме ограничения за увеличение на времето за взимане на решения до няколко часа или няколко дни, равнището на сигурност в Съединени американски щати, Русия и Европа доста ще се увеличи. Ясните инструкции на президентите към военното управление за създаването на вероятни разновидности за постигането на посочената цел ще послужи като мощен сигнал за американците, руснаците и света като цяло.
[b]Второ, би трябвало да стартираме договаряния за намаляването на рисковете в кибепространството за нуклеарната инфраструктура.[/b] Заплахата от хакерски атаки против нуклеарните обекти, стратегическите системи за предизвестие от нахлуване, а също по този начин системите за командване и ръководство на нуклеарните сили усилва вероятността от изключителни произшествия, неточности и немарливост. Най-плашещият аспект на киберзаплахите, кадърен да провокира съществени последствия, е вероятността от образуване на хакерска атака за кражбата на нуклеарни материали, нуклеарен бойкот или лъжливо предизвестие за ракетно нахлуване. Изключително значимо е да се създаде нуклеарен проект за деяние за понижаване на рисковете в киберпространството за нуклеарната инфраструктура.
[b]Трето, в името на съкращаването на военните опасности е нужна взаимна работа за рестартирането на двустранния разговор за ръководство на спешни обстановки, в това число и сред командващите нуклеарните сили[/b], а също по този начин многостранен разговор сред страните от Евроатлантическия район. Запазващите се ограничавания в разговора сред военното управление, а също по този начин в разговора по ръководство на рецесиите усилва риска от реализирането на сюжет, в който всички са губещи. За да се увеличи прозрачността и укрепи доверието ние би трябвало да действаме дружно и да притеглим военните към съдействието.
[b]Четвърто, нужна е взаимна работа за запазването и разширението на съществуващите контракти и съглашения, в това число Договора за очистване на ракетите със междинен и дребен обхват /РСМД/ и Договора за стратегическите нападателни оръжия /СНО-3/.[/b] Посочените контракти имат голямо значение за поддържането на прозрачността и предсказуемостта. Отказът от тях ще значи неявяване на правила за нуклеарните сили, което ще докара до увеличение на така и така високите към днешна дата опасности.
[b]Пето,[/b] би трябвало да продължат консултациите за оформянето на на практика съглашения за цялостното и неотложно осъществяване на уговорките, планувани в Съвместната декларация на участниците в срещата в Сингапур. [b]Пълната и верифицирана денуклеаризация на Корейския полуостров – това е сферата, в която Съединени американски щати и Русия явно следва да обединят опит и да подхващат взаимни дейности за намаляването на световните опасности в нуклеарната сфера.[/b]
Приемането на горепосочените пет ограничения от президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп в Хелзинки ще стане смела самодейност, която жителите на целия Евроатлантически район ще схванат и одобряват. Тази стъпка ще стане очевидно удостоверение за това, че намаляването на нуклеарните опасности е наш общ жизненоважен интерес. Срещата в Хелзинки е отлична опция да стартираме да действаме. /БГНЕС
-------------
Дезмънд Браун, министър на защитата на Англия /2006-2008/, вицепрезидент на Фондация „ Инициатива за понижаване на нуклеарната опасност “ и ръководител на Мрежата на европейските водачи.
Игор Иванов, министър на външните работи на Русия /1998-2004/ и секретар на Съвета а сигурност на Русия /2004-2007/, президент на Руския съвет по интернационалните връзки.
Проф. Волфганг Ишингер, ексклузивен и пълномощен дипломат на Германия, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурност и професор по политиката на сигурност и дипломатически практики в Училището за ръководство Hertie в Берлин.
Сам Нън, сенатор от Демократическата партия /1972-1996/, съпредседател на Фондацията „ Инициатива за понижаване на нуклеарната опасност “.
Анализът е оповестен на уеб страницата на Руския съвет за интернационалните връзки.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ