Божидар Янев, бивш инспектор на мостовете в Ню Йорк: Създадените с вдъхновение съоръжения издържат над 100 г.
Срещата спроф.д-ринж. Божидар Янев е в кафене на бул. " Витоша ".Тойе роден през 1947 година исиспомня, когатобулевардътсе е наричал " Сталин " икакцелиятебил в черни знаменаслед кончината наСталин на 6 март 1953 година, а от Съдебната палата " бълваше " траурна музика. Три дни по-късно Божидар имал рожден ден, и родителите му покрили всички прозорци с одеала, с цел да не се вижда, че честват.
Баща му,строителниятинженер Симеон Янев, е приключил Робърт лицей вИстанбули Колумбийския университетв Ню Йорк, а през 1941 година изграждапървотобетонно шосев България -между Пазарджик и Пловдив,по коетонямашенитоедна дупка до асфалтирането му след близо 70 години.
Божидар Янев, след дипломирането си в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, пази докторат по инженерна механикасъщов Колумбийския университет, а от 1989 година в продължение на 30 година дава отговор вобщинаНю Йорк за ръководството иинспекциятана 800 мостав града*.
Как избраха вас за тази виновна служба в Ню Йорк?
- Назначиха ме с опита ми на съветник по мостовете в града, само че и бях предложен от професорите в Колумбийския университет. Дадоха ми относително дребен бюджет, няколко души личен състав и първоначално завеждах някакъв отдел по проучвания.
Само няколко месеца след назначението ми - през 1989 година, падна парче бетон от мост и умъртви водач. Тогава ми дадоха бюджет за 70 души и аз развих отдела за ревизия и ръководство на мостове. Веднага констатирахме, че рискови са половината, а това са 400 моста. Веднага обаче се появиха всякакви организации, които търсеха метод да се включат и те в тази работа.
Искаха да ви изместят ли?
- Американците се нервират, когато инженер е в ръководството. В англосаксонската традиция инженерът е човек, който оправя машините. В британския engineer произлиза от engine - машина, и това се чака от инженерите - да ръководят асансьорите, трамваите Докато във френския думата ingénieur идва от un genie - талант, надали не. Самите структури се назовават и с ouvrages d`art, дума, която значи нещо като " създадено с изкуство ".
Има концепция в това, евентуално?
- Да, има. Има книга, в която се съпоставя мостовото строителство през ХIХ век, основно във Франция и Англия. В нея се разказва по какъв начин французите потеглят от теорията, което аз назовавам " отгоре-надолу ". Англичаните пък потеглят от практиката, която е " отдолу-нагоре ". В книгата се сочат образци на огромните френски и британски мостови инженери от този интервал и излиза, че най-хубавите научни трактати за висящи мостове са на французина Навие. А най-забележителните мостове в Англия са на Телфорд и Брюнел. Те не са оставили трактати, само че техните мостове и до момента са там, поддържани и като исторически полезности. Докато висящият мост на Навие е трябвало самият той да го демонтира, тъй като материалите не са сработили.
Като инспектирате мостовете на Ню Йорк разпознавате ли посредством тях какъв е бил техният архитект?
- Да. Личи си. Бруклинският мост незабавно се вижда, че е пипнат от талантлив човек, тъй като когато е планиран - в средата на XIX век, научен строителен потенциал въобще не е имало, той занапред е започвал да се развива, а този човек - Рьоблинг, всичко е видял, всичко е усетил и всичко е планувал.
Усетил?
- Абсолютно. Тази композиция с " отдолу-нагоре " се е показала в това, че Рьоблинг е производител на високоякостни стоманени жици, които влизат в кабелите и крепят моста. Този човек политически съумява да провежда силите на Ню Йорк и прилежащия град Бруклин да се обединят и да финансират построяването. Това са все работи, които се вършат на терена, " отдолу-нагоре ".
© Suiseiseki
Бруклинския мост
Рьоблинг теоретически е видял, че по това време (построен е 1867-1883 година - бел.ред) хората не знаят по какъв начин да построят подобен дълъг мост (0.5 км) по този начин, че да не го събори вятърът. И той измисля скица от кабели, окачвачи и диагонали-обтегачи, с които да си стабилизира моста. Тогава всички споделят " Такъв мост няма по какъв начин да стане! " Когато Бруклинският мост е осъществен почнали да споделят " А, всеки знае, когато сложиш кабели, диагонали ".
Критиците пробват да омаловажат концепцията на проектанта?
- Да. Тогава той им споделя " Действително слагаме спомагателни системи, само че в случай че една от тях се компрометира, мостът може и да провисне, само че няма да падне ". И след повече от 120 години фактически тези укрепващи системи корозират, един диагонал пада и убива пешеходец. Става ясно, че всички диагонали на моста би трябвало да бъдат заменени. И това става без да се прекъсва придвижването по моста - системата е тройно обезпечена и диагоналите умерено се сменяха един по един.
Още една изгода от Рьоблинг - дал е урок на скептиците...
- Много години след него чисти теоретици отново умуват: " Да, но Рьоблинг е емпирик и не е знаел това, което в този момент знаем ние. Затова ние в този момент ще съкратим системите и ще останат единствено най-необходимите ". Започват да строят нов огромен мост - Такома се споделя, в щата Вашингтон. Построен е през 1940 година теоретично вярно, само че вятърът малко по-късно го събаря. След това отново преоткриват концепциите на Рьоблинг в Бруклинския мост.
© Library of Congress, Washington, DC
Мостът Такома, съборен от вятъра през 1940 година
Другите мостове на Ню Йорк също ли приказват за основателите си?
- Да. Например Уилямсбърг. Той, дружно с Бруклинския и още два - Манхатън и Куинсбъро, са над Ийст ривър. Уилямсбърг е грозноват и муден мост, издигнат от солидни инженери, които са превзети от упоритостта на това време да се разчита на стоманата. Те са били въодушевени от Айфеловата кула, която също е артикул на талант. В нея се вижда, че всичко е функционално и в същото време доста елегантно. Конструкцията е обезопасена с хиляди тънки изобретения в детайлите, които Айфел е измислил.
Както Рьоблинг за Бруклинския мост?
- Те се сочат като образци за кула и мост, пипнати от талант. И това проличава. Айфел е имал конструкторско ателие и там са били начертали някаква кула, която е била безумно грозна. И внезапно той я пипва и става това, което е в този момент.
Японците построяват кула в Токио, реплика на Айфеловата. Изградена е от високоякостна стомана, затова е доста по-лека, с което те се гордеят. За да има комфортен асансьор в средата, има пети крайник и цялата кула е грозна. Нямало го е Айфел!
Казахте, че и мостът Уилямсбърг е бил въодушевен от Айфеловата кула.
- Но е противен и муден, другояче действа. Проектантите са създали някои икономии на места и това е дало доста неприятен резултат. Сега похарчихме милиарди, с цел да го рехабилитираме и да го спасим от пенсиониране.
Проектиран е вярно, само че без ентусиазъм, по този начин ли?
- Определено, да. Съседният мост Куинсбъро е съвременник, само че в действителност е демодиран. Построен е от демодиран австрийски инженер, който въобще не е вярвал, че висящите мостове имат бъдеще. Затова е два пъти по тежък и като го огледа човек, вижда XIX век, въпреки да е издигнат през XX век.
През всичките години сте преподавали в Колумбийския университет. Какво стимулира през днешния ден младите да следват мостово инженерство?
- Един сътрудник във Франция води акция да убеждава родителите да не въздържат децата си, в случай че те желаят да станат инженери - да не ги бутат към медицина, бизнес или политика.
Или право.
- Това е по този начин, тъй като прависти и лекари боравят с въпроси, които нямат решение, всички хора ще боледуват и всички хора ще се съдят и спорят. Затова прависти и лекари постоянно ще се търсят, до момента в който инженерите вземат решение казуса и го унищожават.
През 1989 година имаше смъртен случай на мост и затвориха някои други поради произшествия. В резултат на мен ми дадоха голям бюджет. Сега законът, който изисква ревизия на мостовете на всеки две години се обмисля да бъде сменен с " рекомендация за ревизия ", да не е наложителна. За спестовност ще го създадат. Та казусът е в инженерите, че си свършват прекомерно добре работата.
Сега виждам строителите правят-струват, само че новите мостове след 30 година имат потребност от капитално преустрояване. А старите живеят над 100 година и нямат потребност.
На въпроса ви - и при мен в Колумбийския университет най-светлите мозъци отиват в по-високо платените специалности. В последните години най-вече студенти има от Китай. Те всичко учат, всичко възприемат, доста динамични са и тяхното мислене ми наподобява по-либерално от японското. По-склонни са да се нагаждат и да възприемат, тъй като в Китай доста се строи и те са стимулирани. Аз не инцидентно ги предизвестявам да не трансфорат инженерството в спортен спорт. Това е намек, тъй като японците бяха залитнали в тази посока.
Вашият наследник последва ли ви в специалността?
- Не, по никакъв начин. Той приключи Френския колеж в Ню Йорк, майка му е французойка. От преданост опита да се насочи към математическите специалности и загуби малко време в опити да тръгне по този път. Казах му, че го виждам по-силен в езиците, в писането, в литературата. Сега е в тази област и отново е в Колумбийския университет. Трета генерация Яневи - татко ми, аз и синът ми, сме в този университет. Аз можах да отида, тъй като още помнеха татко ми.
Търсили ли са ви като съветник в България?
- Единствено от УАСГ (Университета за архитектура, строителство и геодезия в София). Там преподавах предходната и по-миналата година. Като минахме на Zoom не останах по никакъв начин удовлетворен и тази година не желаех да повеждам.
В Щатите уговорките ми също не са по този начин дейни. 30 години работих по 24 часа дневно и вземах две седмици отмора годишно. Сега към този момент съм пенсионер и повеждам курс в Колумбийския университет. Но в случай че и той е по Zoom, и него ще откажа.
Баща му,строителниятинженер Симеон Янев, е приключил Робърт лицей вИстанбули Колумбийския университетв Ню Йорк, а през 1941 година изграждапървотобетонно шосев България -между Пазарджик и Пловдив,по коетонямашенитоедна дупка до асфалтирането му след близо 70 години.
Божидар Янев, след дипломирането си в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, пази докторат по инженерна механикасъщов Колумбийския университет, а от 1989 година в продължение на 30 година дава отговор вобщинаНю Йорк за ръководството иинспекциятана 800 мостав града*.
Как избраха вас за тази виновна служба в Ню Йорк?
- Назначиха ме с опита ми на съветник по мостовете в града, само че и бях предложен от професорите в Колумбийския университет. Дадоха ми относително дребен бюджет, няколко души личен състав и първоначално завеждах някакъв отдел по проучвания.
Само няколко месеца след назначението ми - през 1989 година, падна парче бетон от мост и умъртви водач. Тогава ми дадоха бюджет за 70 души и аз развих отдела за ревизия и ръководство на мостове. Веднага констатирахме, че рискови са половината, а това са 400 моста. Веднага обаче се появиха всякакви организации, които търсеха метод да се включат и те в тази работа.
Искаха да ви изместят ли?
- Американците се нервират, когато инженер е в ръководството. В англосаксонската традиция инженерът е човек, който оправя машините. В британския engineer произлиза от engine - машина, и това се чака от инженерите - да ръководят асансьорите, трамваите Докато във френския думата ingénieur идва от un genie - талант, надали не. Самите структури се назовават и с ouvrages d`art, дума, която значи нещо като " създадено с изкуство ".
Има концепция в това, евентуално?
- Да, има. Има книга, в която се съпоставя мостовото строителство през ХIХ век, основно във Франция и Англия. В нея се разказва по какъв начин французите потеглят от теорията, което аз назовавам " отгоре-надолу ". Англичаните пък потеглят от практиката, която е " отдолу-нагоре ". В книгата се сочат образци на огромните френски и британски мостови инженери от този интервал и излиза, че най-хубавите научни трактати за висящи мостове са на французина Навие. А най-забележителните мостове в Англия са на Телфорд и Брюнел. Те не са оставили трактати, само че техните мостове и до момента са там, поддържани и като исторически полезности. Докато висящият мост на Навие е трябвало самият той да го демонтира, тъй като материалите не са сработили.
Като инспектирате мостовете на Ню Йорк разпознавате ли посредством тях какъв е бил техният архитект?
- Да. Личи си. Бруклинският мост незабавно се вижда, че е пипнат от талантлив човек, тъй като когато е планиран - в средата на XIX век, научен строителен потенциал въобще не е имало, той занапред е започвал да се развива, а този човек - Рьоблинг, всичко е видял, всичко е усетил и всичко е планувал.
Усетил?
- Абсолютно. Тази композиция с " отдолу-нагоре " се е показала в това, че Рьоблинг е производител на високоякостни стоманени жици, които влизат в кабелите и крепят моста. Този човек политически съумява да провежда силите на Ню Йорк и прилежащия град Бруклин да се обединят и да финансират построяването. Това са все работи, които се вършат на терена, " отдолу-нагоре ".
© Suiseiseki
Бруклинския мост
Рьоблинг теоретически е видял, че по това време (построен е 1867-1883 година - бел.ред) хората не знаят по какъв начин да построят подобен дълъг мост (0.5 км) по този начин, че да не го събори вятърът. И той измисля скица от кабели, окачвачи и диагонали-обтегачи, с които да си стабилизира моста. Тогава всички споделят " Такъв мост няма по какъв начин да стане! " Когато Бруклинският мост е осъществен почнали да споделят " А, всеки знае, когато сложиш кабели, диагонали ".
Критиците пробват да омаловажат концепцията на проектанта?
- Да. Тогава той им споделя " Действително слагаме спомагателни системи, само че в случай че една от тях се компрометира, мостът може и да провисне, само че няма да падне ". И след повече от 120 години фактически тези укрепващи системи корозират, един диагонал пада и убива пешеходец. Става ясно, че всички диагонали на моста би трябвало да бъдат заменени. И това става без да се прекъсва придвижването по моста - системата е тройно обезпечена и диагоналите умерено се сменяха един по един.
Още една изгода от Рьоблинг - дал е урок на скептиците...
- Много години след него чисти теоретици отново умуват: " Да, но Рьоблинг е емпирик и не е знаел това, което в този момент знаем ние. Затова ние в този момент ще съкратим системите и ще останат единствено най-необходимите ". Започват да строят нов огромен мост - Такома се споделя, в щата Вашингтон. Построен е през 1940 година теоретично вярно, само че вятърът малко по-късно го събаря. След това отново преоткриват концепциите на Рьоблинг в Бруклинския мост.
© Library of Congress, Washington, DC
Мостът Такома, съборен от вятъра през 1940 година
Другите мостове на Ню Йорк също ли приказват за основателите си?
- Да. Например Уилямсбърг. Той, дружно с Бруклинския и още два - Манхатън и Куинсбъро, са над Ийст ривър. Уилямсбърг е грозноват и муден мост, издигнат от солидни инженери, които са превзети от упоритостта на това време да се разчита на стоманата. Те са били въодушевени от Айфеловата кула, която също е артикул на талант. В нея се вижда, че всичко е функционално и в същото време доста елегантно. Конструкцията е обезопасена с хиляди тънки изобретения в детайлите, които Айфел е измислил.
Както Рьоблинг за Бруклинския мост?
- Те се сочат като образци за кула и мост, пипнати от талант. И това проличава. Айфел е имал конструкторско ателие и там са били начертали някаква кула, която е била безумно грозна. И внезапно той я пипва и става това, което е в този момент.
Японците построяват кула в Токио, реплика на Айфеловата. Изградена е от високоякостна стомана, затова е доста по-лека, с което те се гордеят. За да има комфортен асансьор в средата, има пети крайник и цялата кула е грозна. Нямало го е Айфел!
Казахте, че и мостът Уилямсбърг е бил въодушевен от Айфеловата кула.
- Но е противен и муден, другояче действа. Проектантите са създали някои икономии на места и това е дало доста неприятен резултат. Сега похарчихме милиарди, с цел да го рехабилитираме и да го спасим от пенсиониране.
Проектиран е вярно, само че без ентусиазъм, по този начин ли?
- Определено, да. Съседният мост Куинсбъро е съвременник, само че в действителност е демодиран. Построен е от демодиран австрийски инженер, който въобще не е вярвал, че висящите мостове имат бъдеще. Затова е два пъти по тежък и като го огледа човек, вижда XIX век, въпреки да е издигнат през XX век.
През всичките години сте преподавали в Колумбийския университет. Какво стимулира през днешния ден младите да следват мостово инженерство?
- Един сътрудник във Франция води акция да убеждава родителите да не въздържат децата си, в случай че те желаят да станат инженери - да не ги бутат към медицина, бизнес или политика.
Или право.
- Това е по този начин, тъй като прависти и лекари боравят с въпроси, които нямат решение, всички хора ще боледуват и всички хора ще се съдят и спорят. Затова прависти и лекари постоянно ще се търсят, до момента в който инженерите вземат решение казуса и го унищожават.
През 1989 година имаше смъртен случай на мост и затвориха някои други поради произшествия. В резултат на мен ми дадоха голям бюджет. Сега законът, който изисква ревизия на мостовете на всеки две години се обмисля да бъде сменен с " рекомендация за ревизия ", да не е наложителна. За спестовност ще го създадат. Та казусът е в инженерите, че си свършват прекомерно добре работата.
Сега виждам строителите правят-струват, само че новите мостове след 30 година имат потребност от капитално преустрояване. А старите живеят над 100 година и нямат потребност.
На въпроса ви - и при мен в Колумбийския университет най-светлите мозъци отиват в по-високо платените специалности. В последните години най-вече студенти има от Китай. Те всичко учат, всичко възприемат, доста динамични са и тяхното мислене ми наподобява по-либерално от японското. По-склонни са да се нагаждат и да възприемат, тъй като в Китай доста се строи и те са стимулирани. Аз не инцидентно ги предизвестявам да не трансфорат инженерството в спортен спорт. Това е намек, тъй като японците бяха залитнали в тази посока.
Вашият наследник последва ли ви в специалността?
- Не, по никакъв начин. Той приключи Френския колеж в Ню Йорк, майка му е французойка. От преданост опита да се насочи към математическите специалности и загуби малко време в опити да тръгне по този път. Казах му, че го виждам по-силен в езиците, в писането, в литературата. Сега е в тази област и отново е в Колумбийския университет. Трета генерация Яневи - татко ми, аз и синът ми, сме в този университет. Аз можах да отида, тъй като още помнеха татко ми.
Търсили ли са ви като съветник в България?
- Единствено от УАСГ (Университета за архитектура, строителство и геодезия в София). Там преподавах предходната и по-миналата година. Като минахме на Zoom не останах по никакъв начин удовлетворен и тази година не желаех да повеждам.
В Щатите уговорките ми също не са по този начин дейни. 30 години работих по 24 часа дневно и вземах две седмици отмора годишно. Сега към този момент съм пенсионер и повеждам курс в Колумбийския университет. Но в случай че и той е по Zoom, и него ще откажа.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ