Срещата с Марк Видука е като връщане назад във времето

Срещата с Марк Видука е като връщане обратно във времето – към ера, в която нападателите не просто вкарваха голове, а преобладаваха отбраните с темперамент и класа. Бившият голмайстор на Лийдс, Селтик и националния тим на Австралия приказва искрено за началото, върховете и сложните моменти отвън терена. От улиците на Мелбърн до вечерите в Шампионската лига – легендата споделя за пътя, головете и уроците от футбола.

" Всичко стартира, когато бях на 3–4 години ", връща се обратно Видука. Първият му допир с играта идва с помощта на татко му и мачовете на Мелбърн Найтс (тогава прочут като Мелбърн Хърватия). Именно там се ражда фантазията му да стане професионален футболист.

Преходът към европейския футбол стартира с Динамо (Загреб), а по-късно и Селтик. " Нивото беше доста по-високо – интензитетът, качеството, всичко. Това беше голяма смяна и основен миг в кариерата ми ", споделя той. В Шотландия Видука дели съблекалня със Стилиян Петров, за който пази топли мемоари: " Беше страховит човек. Помагах му първоначално с езика – шотландският британски не е елементарен. Беше спокоен и свенлив, само че на терена се справяше чудесно ".

Истинският пробив идва с прехвърлянето в Лийдс Юнайтед, когато тимът взе участие в Шампионска лига. " Бяхме млад тим с сила и стигнахме до полуфинал. Това беше време, в което просто се наслаждавахме на футбола ".

Няма по какъв начин да се приказва за Видука без да се спомене популярният му мач против Ливърпул, в който отбелязва четири гола.

" Имах четири положения и вкарах четири гола – това не се случва постоянно. Понякога правиш всичко вярно и не вкарваш, а различен път всичко влиза ".

Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от Sportal.bg (@sportalbg)

Сред 92-те му попадения в Премиър лийг, един остава най-специален – против Арсенал през 2003 година

" Беше последна минута на " Хайбъри ". Те се бореха за купата, а ние – за оцеляване. Този гол ще остане с мен вечно ".

Отказването от играта не е елементарно: " Трябва време. Свикнал си с непрекъснат стрес и конструкция. Когато това изчезне, е мъчно да се адаптираш. "

Накрая Видука насочи значимо обръщение към младите футболисти:

" Трябва да обичаш играта. Днес доста деца харесват метода на живот, само че не и процеса. Футболът е дълъг път с доста трудности – и физически, и душевен. Най-трудната стъпка е преходът към мъжкия футбол. Там доста се провалят ".