Срещата с историята през многоликата призма на киното е вдъхновяваща,

Срещата с историята през многоликата призма на киното е вдъхновяваща, изключително когато във фокуса попадат именити майстори и създатели. Почитателите на танцовото изкуство и изкушените фенове ще открият специфични „ бисери “ в програмата на 24-тия София Филм Фест - документалната 3D творба „ Кънингам “ на Ала Ковган и „ Децата на Айседора “ на Дамиен Манивел.
Съвременният танц стъпва върху традициите на класическия балет, обогатен с новаторските хрумвания на модерния танц. Мърс Кънингам е определян като първия хореограф, който основава „ самостоятелен метод към модерния танц “ и насочва предизвикателство към откритата действителност. По думите на Джон Кейдж, композитор и дълготраен сътрудник на Кънингам, „ в танца, сходно на нереална картина, всеки детайл – придвижване, тон, смяна на светлината, е част от цялото и единствено по себе си е метод на изложение, като усещането зависи от феновете “. Кънингам образува своята натрупа през 1953 година, а творчеството му като хореограф включва над 150 постановки, изпълнявани през годините на разнообразни подиуми в целия свят. Режисьорката Ала Ковган събира последното потомство от танцьорите на Кънингам, с цел да показват най-хубавите мостри от неговия репертоар, основани сред 1942 и 1972 година, които утвърждават репутацията на Кънингам като един от най-иновативните и знакови хореографи в света.
„ Танцът се танцува – не се проучва! “ Фокусът е върху човешкото тяло, разположението му в пространството, ритъма и артикулацията на придвижванията, следването на естествена енергийна линия. Прекрасно сниман в 3D, филмът показва творчеството на Кънингам по невъобразим до момента метод. Подобно на триизмерното пространство в зашеметяващия документален филм на Вим Вендерс „ Пина “, отдаден на Пина Бауш и показан персонално от своя режисьор на София Филм Фест през 2011 година, „ Кънингам “ е прелъщение и приятност за сетивата на публиката.
Френският режисьор Дамиен Манивел, който българските фенове познават от показания през 2018 година филм „ Нощта, в която плувах “ (в съавторство с Кохей Игараши), предлага на публиката „ Децата на Айседора “, трагична история, въодушевена от наследството на известната новаторка в танцувалното изкуство Айседора Дънкан. Тази самобитна прочувствена изповед е разграничена условно на три елементи, показани от младата балерина Агат Бонцер, инструкторката по танци Марика Рици и съидейници – всички те вглъбени в интерпретацията на оня трогателен танц, основан от именитата Айседора след гибелта на децата й. Виждаме „ Майка “, изпълнен на обществен рецитал, в комбиниране с реакцията на аудиторията, а атмосферата, пресъздадена от оператора Ное Бак, внушава чувство за трансцеденталност…
Самият Дамиен Манивел е бил отдаден на изкуството на танца, преди да стартира да снима филми, и има инстинкт за провокиране на страсти у феновете - малко по малко, кадър след кадър, епизод след епизод неговата самобитна комбинация придобива форма, а той самият като създател се доверява на публиката да се оправи с неизбежния прилив на усеща. „ Така се зареждам с страсти – снимам доста елементарни неща и си дублирам непрекъснато, че танцът и неговата мощ участват на всички места “, споделя режисьорът пред Cineuropa.
Снимка: архив