Шкумбата: Брад Пит пред мен е старец, не мога да повярвам, че съм на толкова години
Срещата с Димитър Туджаров – Шкумбата е като глътка пресен въздух в забързаното всекидневие. Въпреки че към този момент е прекрачил прага на 71-вата си година, духът му остава неподвластен на времето, а усмивката му е все по този начин заразителна както в първия ден на сцената.
Разговорът с огромния комедиант минава незабелязано, изпълнен с мъдрост, смях и онази същинска човешка добрина, която през днешния ден все по-рядко се среща. Това е една откровена изповед за фамилията, пропуснатите моменти с децата и вярата, че смехът е най-хубавият лек за душата.
-Неотдавна беше 14 февруари, празнувахте ли по някакъв метод?
14 февруари е замайващ празник, той е Трифон Зарезан, Ден на влюбените, на голите мъже в Япония – доста неща бяха изредили. За мен си беше естествен ден. Човек не би трябвало единствено един ден да чества празника на любовта. Трябва цялостен живот да е влюбен, съобщи пред БЛИЦ известният български комедиант.
- Вие в какво сте влюбен цялостен живот?
Не и в себе си. Влюбен съм в живота, в усмивката, в това да видиш щастливи хора към себе си. Това ме радва, тъй като любовта никой не я е дефинирал какво значи. Сутрин, като стана, се веселя на слънцето, на птичките, като всички хора, когато видя деца да си играят. Всичко, което е положително за нас, естествените хора, ме радва и съм влюбен в това.
- Лошото е, че през днешния ден не всички виждат слънцето, птичките...
Това е пропуск. Аз на остарели години вземам участие в „ Лазарица “ на Радичков. Който го е гледал преди години – играха Григор Вачков, по-късно Рангел Вълчанов, а в този момент я направихме дружно с Драматичен спектакъл „ Йордан Йовков “ в Добрич. С още трима сътрудници артисти пътуваме из България. Радичков те кара да се замислиш посредством неговия воин Лазар, който приказва с паячето, с калинката... Свършвайки, хората споделят: „ Накарахте ни да се замислим и духовно по-богати да се приберем “. Това липсва в медийното пространство. Там са мнения за убийства, за произшествия, за патрони, войни, мнения за полудели хора с големи капитали, които се считат за извънземни. И не приказвам единствено за нас, а за цялото човечество. Това е може би нещастието на днешните дни.
- Да се върнем на фамилията.
-Дългогодишен стаж, едно семейство. Не съм сменил никого, със брачната половинка ми сме дружно от 1981 година Колко години са – не ги броя към този момент, само че когато честваме кръгла годишнина, тя се смее и споделя: „ Димитър празнува кръгла годишнина, само че от тези 30 - 40 години я си е бил 5 години у дома, я не “. Това сплотява. Имаме двама синове – огромният е проектант, другият се занимава с кино, пътуват.
Големият ме подари с внуче, носи моите имена. Нямам самообладание, като се забележим със съименника си, да си поговорим на непознати езици и да се смеем дружно.
- Остава ли време за внука?
Аз отстранявам време, тъй като това са ми най-приятните минути и часове. Така че си намирам време да се отбия, да си поприказвам с него. Вече ще направи 4 година и ми става все по-интересен. А на мен това с моите деца ми липсваше, тъй като аз пътувах. Израснали са с жена ми и е неприятно, и го усещам, че е зле, тъй като аз се прибирам примерно след 3 месеца, а детето към този момент проговорило. Пропуснах това, което на всеки татко му е най-мило, за жал. Сега го наваксвам с адаша.
- Дай Боже още внуци.
Така би трябвало. С един прочут по този начин се майтапя, като ме пита какво върша, и аз му споделям: „ Внуци мога да върша още “.
- Говори се, че като се е родил дребният Димитър, първо се е усмихнал, преди да проплаче.
Това споделиха лекарите – че освен се е усмихнал, ами се е засмял, което значи, че е мой човек.
- Казвате, че сте отгледан от баба си Мария.
Майка ми и татко ми отиваха на работа и се връщаха късно следобяд. Светла й памет, баба ми Мария си ме отгледа от дребен С нея бяха първият образователен ден, първото прописване, първите стъпки с акордеон, първите пръчки за наказване, първите наронени царевични зърна и да заставам на колене, че съм направил пакост.
- Тогава е било по този начин, а в този момент не е.
Сега ги виждам по какъв начин не могат да разграничат прасенце и магаре. Тежко ни за сегашните дребни, само че времената се трансформират, това е.
- А вие бихте ли наказвали внучето?
Никога не бих го санкционирал, дори ще санкционира тия, дето го санкционират. Не е хубаво по този начин, само че пък дисциплината се съблюдава. Спазват се часове на лягане, татко му и майка му го гледат, тъй че всичко е наред. Няма защо да се санкционира.
- А бабите и дядовците на вашите синове помагаха ли на жена ви в развъждането, откакто толкоз доста сте отсъствал?
Жена ми ги отгледа сама. Но това е цената на едно семейство – тя го одобри, отгледа ги и чак тогава потегли на работа, с цел да може да е потребна за себе си. На нея й беше доста по-тежко и й е по-тежко и в този момент. Вика ми, че като бунтовник у дома съм навъсен, а на открито съм хи-хи-ха-ха, само че аз не преставам да пътувам на остарели години и у нас, и по света, а тя продължава от време на време сама да гледа внука, занимава се. Нейният живот е по-тежък от моя.
- Сигурно идва да ви гледа по концерти?
Ами, неотдавна това си говорехме – че няма какво ново да види и по-добре да види в миналото да порасна. До ден сегашен това пита - по кое време ще порасна. Но май не мога да го направя. Все с децата си играя, с възрастните си приказвам, по този начин съм организиран аз. Не желая да пониквам. Много мои другари се издигнаха – кои в обществото, кои в политиката, и когато се съберем, ми споделят: „ Искрено ти завиждаме “. Викам: „ Такава злоба няма, за какво ми завиждате? “. „ Защото ти си си останал като едно време, същият си, а ние от позицията, от работата... “. Ами, споделям им, че това си е техен проблем. А аз към този момент ударих 71 година Не мога да допускам, че съм на толкоз години, дори се чудя от време на време кой е тоя, дето го бръсна – доста стар ми наподобява. Иначе духът ми... Брад Пит е пред мене дъртак.
- То си проличава. Вие не се спирате, младежи не са толкоз дейни.
Няма да се спирам. Всеки ме пита по какъв начин устоявам, само че мен това ме крепи, може би това ме зарежда. В Козлодуй имах концерт и след 2 часа 10-ина минути те ме вадеха на бис. Смях се, смях се, по едно време една жена с букет цветя излезе на сцената и сподели: „ Г-н Туджаров, по какъв начин издържате, вие и вода не пихте, минаха 2 часа и нещо? “. А аз се пошегувах и споделих: „ Ами, Козлодуй е близо и радиацията си работи “. Продължавам по този начин, нека имам още време. Хората се нуждаят от смях в това ужасно време. Баба Ванга ми сподели преди години: „ Това ти е обещано, идват тежки времена, на теб ти е обещано да разсмиваш хората, това ти е задачата “. И това върша и до момента и ще не преставам.
- Тежките времена май не свършват?
Странно за какво. Вместо да вървим напред като човечество... Дано дойдат светли дни за всички.
- Има ли моменти, когато ви е тежко и не ви е до смешки?
Има, аз съм го споменавал. Бях на посетители в дом за остарели хора в Гоце Делчев, поканиха ме хората там. Натъжават ме някои неща. Когато ми звъннаха и споделиха: „ Г-н Туджаров, има една жена от Петрич, единствено за вас приказва “. Отидох, само че тази жена говореше за татко ми. Тя беше на 90 и няколко години и ми сподели: „ Гледала съм те по какъв начин играеш футбол “, а това правеше татко ми, светла му памет. Но се оказа, че никой не отива при нея – ей тези неща ме натъжават. Хората бяха с усмивка, коментирахме си с тях – то и аз ходя към тия години – и им споделих приказката, която всички знаем, за царя, който издал заповед да бъдат избити всички възрастни хора. Синът скрил татко си, тъй като го обичал доста. Закъсали, била огромна суша, нямало жито. Оплакал се на татко си, а той споделил да разровят мравуняците и по този начин избавили от апетит всички. Царят попитал по какъв начин се е сетил, той признал за татко си и по този начин заповедта била анулирана. Така че не сме за отписване възрастните хора, ние сме претърпели доста.
Тези млади X, Y, Z генерации вървят напред с огромна скорост, тъй като такова е времето. Но от време на време за един съвет могат да се спрат и могат да го получат от нас. Много повече сме изпатили от тях, доста повече сме видели.
- Казвате, че се учите от младите, само че дали те се учат от вас, питат ли ви?
Ами, те питат, само че дали одобряват – по отношение на комедията и хумора, който би трябвало да се прави. Някои го вършат, постоянно давам за образец едно младо момче, Венсан, който е комик, прави комедийни фокуси. Дори в този момент на 8 март сме на огромната сцена на Двореца на спорта във Варна. Там ще сме аз, Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев, Панайот Панайотов, Венсан, Нешко Нешев... огромна група сме. Всичко това е проведено от „ Арт Театър България “, мои другари, които се занимават с това 20 и недостатък години. Правим това, с цел да поздравим дамите на 8 март, и се споделя „ За вас, дами – 8 целувки “. И у моя човек Венсан няма нищо цинично и вулгарно в хумора му, подобен би трябвало да се прави. Преди 5 - 6 година издадох една книга - „ Шкумбата – хумористично селфи “, където написах какво съм претърпял и по какъв начин би трябвало един комик да се приготвя за работа – било на сцена в спектакъл, било в заведение. Един от приятелите ми сподели: „ Ти си издал учебник “. Не, просто съм споделил своя опит. Един комедиен театър трае час и 10 - 20 мин., в него може първокласен комизъм да се направи, а не да се приказва за мъжки и женски полови органи.
- Напоследък стана доста съвременна „ стендъп комеди “.
Да, даже не знам за какво. Вече 51 години съм на сцена и преди 5 години разбрах, че съм стендъп комик. Затова споделям, че ще бъда „ утолен даун “ комик. С тия чуждици, в случай че баба ми Мария беше жива и някой й каже, че съм стендъп комик, ще ме набие и ще ме изгони от у дома. Такива са времената в този момент.
- Какви са разликите оттогава и в този момент за комиците?
Ще дам за образец великите български артисти, които не са сред живите. Разликата е в това, за което приказваме. Не ми харесват цинизмите, вулгаризмите – това не е толкоз забавно. Сега минаха на TikTok, аз се бъзикам и му крещя „ тик-так “ – на късите видеа, които пускат. Не знам, може да съм демодиран и да одъртявам, само че аз не се дръзвам на такива неща. Миналата година в Бургас върших комедиен театър. Поздравления за бургаската аудитория, тъй като в 19:45 ч. залата беше цялостна, а ние започвахме в 20:00 ч. Хората бяха облечени публично – другояче на междинна възраст, млади, възрастни като мен. Започнахме тъкмо в 20 ч., имаше доста смях, а аз се раздавах, тъй като като видя насреща усмивки и че хората са пристигнали за това – всеки, който е на сцена, това го пали и продължава, продължава... Приключих и пристигнаха мъж на междинна възраст, към 45 - 50 година (за мен това е междинна възраст, тъй като ми споделят: „ Ти си на 71 “, крещя: „ 1/3 от живота ми е минал, ще изкараме и другите някак си “), с една жена красива, негова брачна половинка. Казаха ми: „ Може ли 3 минути? “, споделих: „ Да “. Жената сподели: „ Ние обожаваме комедията и не пропущаме комедия в Бургас. Вашето зрелище е шестото. Бихте ли споделили на младите, които идваха тук, да махнат цинизмите и вулгаризмите? Ние от почитание към комедията и към тях като създатели не си тръгваме на 20-ата минута. А при вас стояхме и се смяхме “. Това е четка за мен и аз се гордея с тези неща. Но споделих: „ Кой съм аз да им смъмрям? “. Но тези хора на втори техен театър няма да участват.
- Разкажете повече за „ Лазарица “ – това е по-различно от вашето амплоа.
Когато на 20 и няколко години гледах Григор Вачков в Сатиричния спектакъл да играе „ Лазарица “, аз си мечтаех в миналото на остарели години да го изиграя, само че по този начин, както аз го усещам. И на 4 октомври м. година беше премиерата, като я озаглавихме „ Кацнал на крушата “, само че не поради Луи дьо Фюнес, а тъй като прибавихме някои неща от разкази на Радичков. Много се гордея с това, тъй като е сложна пиеса. Когато свърши в кинотеатър „ Освобождение “, помолих хората да се съберем по-късно на чаша вино. Няма да не помни думите на две дами, които бяха още със сълзи на очите. Гордея се със себе си, тъй като те споделиха: „ Г-н Туджаров, ние чакахме доста смях, само че се смяхме малко. На сцената не беше Шкумбата, беше Лазар на Радичков. Още плачем от гибелта, която изиграхте на дървото. Но ви благодарим, тъй като, пътувайки в този момент за у дома, ще се замислим за връзките посред ни “. Ами ето тия работи ме карат още да работя, тъй като има хора, които не са изгубили духа си, не са изгубили българското си и обичат тези същински неща.
- Дори на тези години успявате да се преоткривате.
Така би трябвало. От 5 години вършим и един различен театър – „ Симфониетата “ във Видин с кино музика. Аз пея там, отново хората идват да ни гледат, само че там пък е напълно друго. Направихме и друга пиеса – „ Евробалканци “, която в този момент отново ще покажем. Работи ми се напълно съществено.
- Ами вие напълно съществено си работите.
На тия години мисля, че можем да обърнем внимание и на сериозното в живота. Константин Коцев ми го сподели, светла му памет: „ Не съм го измислил аз, Шкумба – смехът е обърната сълза “. И може би да се надсмеем над себе си е по-хубаво, в сравнение с да вървим намръщени и да приказваме единствено за ядовете и заболяванията, които имат околните ни или ние самите. Това е метод на живот –ако човек пречупва всичко през призмата на усмивката, тоя живот ще го мине по-леко. Комедията и нещастието са като братче и сестриче – братчето е по-голямо, а комедията е сестричето и го води за ръка. Сестричето, в случай че тръгне да пада, с цел да не се случи нещастието, братчето го дърпа на тротоара. И едното, и другото са нашият живот.
- Така е, а вие умеете доста добре да обръщате нещастието в комедия.
Ето в този момент се сещам, че неотдавна ме питаха да кажа нещо за Нане и Вуте, но и те към този момент били остарели. И аз какво да кажа – в тая механа на остарели години седнали Нане и Вуте и се оплакват. Нане споделя: Вуте, моята жена ме е отписала – всяка вечер вари жито. А Вуте споделил: Ти си добреее, а мен ме кара да си лягам с костюм. Засмяха се. За всяко нещо може да се измисли нещо радостно, колкото и да е трагично.
- А за какво все с по-възрастните се шегувате?
Аааа, не е правилно, майтапя се и със Z поколението. На едно момиче татко му купил кола, тя с шофьорска брошура, взела баба си от село да й покаже по какъв начин кара. Спрели до един огромен хранителен магазин и момичето споделило: Бабо, изчакай тук, да не те диря, че има доста хора. Ще отида да се кърша на паркинга и се връщам. Бабата рекла: Само там не си се чекнала, изложи целия жанр! Вечерта на село, към този момент притъмняло, момичето не карало нощно време и споделило:
– Бабо, ще остана на село. Тук има ли Wi-Fi?
– Бабе, бобец съм готвила, това китайското си го яж в града.
– А има ли някъде къде да се върви нощно време тука?
– В това легенче, че гръмна крушката в двора, да не паднеш в тоалетната.
Имам и за младите, не е единствено за възрастните, само че ние, възрастните, най-вече ставаме за смях.
Има толкоз истории, които съм вкарал в спектакъла „ Бивали-небивалици “, които са се случвали, а никой не има вяра. Сега на 30 март ще го играя в „ Арт Театър “ и нямам самообладание. Ето, ще ви дам една история от радостните. Във Варна един доктор в едно кафе ми описа една история, тъй като групирам такива. Разказва, че преди 2 месеца оперирал стомаха на един български ром и се постанова да прави втора интервенция – като медицински това, което прави, се назовава „ проверка на стомаха “. Извикал неговата брачна половинка и споделил:
– Налага се да създадем проверка на стомаха на вашия брачен партньор.
А онази рекла:
– Сакън, недейте! Той че крадне – крадне, само че в стомаха нищо не поставя, подсигурявам! Не му правете проверка там!
Е, по какъв начин да не се смеем – това си е от живия живот. Така една жена в центъра на София ме среща и ми вика: „ Аз се усмихвам единствено като ви видя, кажете в този момент нещо “. Викам: „ Ами една жена ми сподели, че има наследник за женене и се кръсти снаха й да се окаже жена “. Тя се засмя и вика: „ Боже, аз имам двама сина, благодаря ви! “.
- Не отказвате да говорите с всеки?
Какво би трябвало да направя? Спирам и си приказваме, на мен ми е прелестно. Сега доста ме пускат в TikTok с доктор Ненков и като вляза някъде, непрекъснато ме стопират за подпис – единствено дето в тоалетната не ме сочат към този момент. Но това му е прелестно на човек – четка ме, блазни ме, издувам се.
Майтапим се, че ще участваме в президентските избори – аз и доктор Ненков, и ще имате двама президенти: аз ще ви развеселявам денем, а Ненков, като анестезиолог, ще ви приспива, с цел да може в Народното събрание да крадат, без да се тормозят.
- Как ги запомняте всички тези истории?
Те извират непрекъснато.
- Исках да ви запитвам повече за баба Ванга, само че стана доста дълго изявлението.
Нека по-нататък да създадем друго изявление единствено за нея. Има доста какво да приказваме и са все съществени неща.
- Ще го създадем. Накрая какво бихте поискали на нашите читатели?
Поздрави на всички читатели от един старец! Като се срещаме, просто да споделят „ Здрасти “, пък аз постоянно ще им кажа нещо смешно. Нашите читатели да не остаряват и да се множат. Желая им същински усмивки, само че без да лишавам почитателите на Веско Маринов – дано си обичат и него.
Разговорът с огромния комедиант минава незабелязано, изпълнен с мъдрост, смях и онази същинска човешка добрина, която през днешния ден все по-рядко се среща. Това е една откровена изповед за фамилията, пропуснатите моменти с децата и вярата, че смехът е най-хубавият лек за душата.
-Неотдавна беше 14 февруари, празнувахте ли по някакъв метод?
14 февруари е замайващ празник, той е Трифон Зарезан, Ден на влюбените, на голите мъже в Япония – доста неща бяха изредили. За мен си беше естествен ден. Човек не би трябвало единствено един ден да чества празника на любовта. Трябва цялостен живот да е влюбен, съобщи пред БЛИЦ известният български комедиант.
- Вие в какво сте влюбен цялостен живот?
Не и в себе си. Влюбен съм в живота, в усмивката, в това да видиш щастливи хора към себе си. Това ме радва, тъй като любовта никой не я е дефинирал какво значи. Сутрин, като стана, се веселя на слънцето, на птичките, като всички хора, когато видя деца да си играят. Всичко, което е положително за нас, естествените хора, ме радва и съм влюбен в това.
- Лошото е, че през днешния ден не всички виждат слънцето, птичките...
Това е пропуск. Аз на остарели години вземам участие в „ Лазарица “ на Радичков. Който го е гледал преди години – играха Григор Вачков, по-късно Рангел Вълчанов, а в този момент я направихме дружно с Драматичен спектакъл „ Йордан Йовков “ в Добрич. С още трима сътрудници артисти пътуваме из България. Радичков те кара да се замислиш посредством неговия воин Лазар, който приказва с паячето, с калинката... Свършвайки, хората споделят: „ Накарахте ни да се замислим и духовно по-богати да се приберем “. Това липсва в медийното пространство. Там са мнения за убийства, за произшествия, за патрони, войни, мнения за полудели хора с големи капитали, които се считат за извънземни. И не приказвам единствено за нас, а за цялото човечество. Това е може би нещастието на днешните дни.
- Да се върнем на фамилията.
-Дългогодишен стаж, едно семейство. Не съм сменил никого, със брачната половинка ми сме дружно от 1981 година Колко години са – не ги броя към този момент, само че когато честваме кръгла годишнина, тя се смее и споделя: „ Димитър празнува кръгла годишнина, само че от тези 30 - 40 години я си е бил 5 години у дома, я не “. Това сплотява. Имаме двама синове – огромният е проектант, другият се занимава с кино, пътуват.
Големият ме подари с внуче, носи моите имена. Нямам самообладание, като се забележим със съименника си, да си поговорим на непознати езици и да се смеем дружно.
- Остава ли време за внука?
Аз отстранявам време, тъй като това са ми най-приятните минути и часове. Така че си намирам време да се отбия, да си поприказвам с него. Вече ще направи 4 година и ми става все по-интересен. А на мен това с моите деца ми липсваше, тъй като аз пътувах. Израснали са с жена ми и е неприятно, и го усещам, че е зле, тъй като аз се прибирам примерно след 3 месеца, а детето към този момент проговорило. Пропуснах това, което на всеки татко му е най-мило, за жал. Сега го наваксвам с адаша.
- Дай Боже още внуци.
Така би трябвало. С един прочут по този начин се майтапя, като ме пита какво върша, и аз му споделям: „ Внуци мога да върша още “.
- Говори се, че като се е родил дребният Димитър, първо се е усмихнал, преди да проплаче.
Това споделиха лекарите – че освен се е усмихнал, ами се е засмял, което значи, че е мой човек.
- Казвате, че сте отгледан от баба си Мария.
Майка ми и татко ми отиваха на работа и се връщаха късно следобяд. Светла й памет, баба ми Мария си ме отгледа от дребен С нея бяха първият образователен ден, първото прописване, първите стъпки с акордеон, първите пръчки за наказване, първите наронени царевични зърна и да заставам на колене, че съм направил пакост.
- Тогава е било по този начин, а в този момент не е.
Сега ги виждам по какъв начин не могат да разграничат прасенце и магаре. Тежко ни за сегашните дребни, само че времената се трансформират, това е.
- А вие бихте ли наказвали внучето?
Никога не бих го санкционирал, дори ще санкционира тия, дето го санкционират. Не е хубаво по този начин, само че пък дисциплината се съблюдава. Спазват се часове на лягане, татко му и майка му го гледат, тъй че всичко е наред. Няма защо да се санкционира.
- А бабите и дядовците на вашите синове помагаха ли на жена ви в развъждането, откакто толкоз доста сте отсъствал?
Жена ми ги отгледа сама. Но това е цената на едно семейство – тя го одобри, отгледа ги и чак тогава потегли на работа, с цел да може да е потребна за себе си. На нея й беше доста по-тежко и й е по-тежко и в този момент. Вика ми, че като бунтовник у дома съм навъсен, а на открито съм хи-хи-ха-ха, само че аз не преставам да пътувам на остарели години и у нас, и по света, а тя продължава от време на време сама да гледа внука, занимава се. Нейният живот е по-тежък от моя.
- Сигурно идва да ви гледа по концерти?
Ами, неотдавна това си говорехме – че няма какво ново да види и по-добре да види в миналото да порасна. До ден сегашен това пита - по кое време ще порасна. Но май не мога да го направя. Все с децата си играя, с възрастните си приказвам, по този начин съм организиран аз. Не желая да пониквам. Много мои другари се издигнаха – кои в обществото, кои в политиката, и когато се съберем, ми споделят: „ Искрено ти завиждаме “. Викам: „ Такава злоба няма, за какво ми завиждате? “. „ Защото ти си си останал като едно време, същият си, а ние от позицията, от работата... “. Ами, споделям им, че това си е техен проблем. А аз към този момент ударих 71 година Не мога да допускам, че съм на толкоз години, дори се чудя от време на време кой е тоя, дето го бръсна – доста стар ми наподобява. Иначе духът ми... Брад Пит е пред мене дъртак.
- То си проличава. Вие не се спирате, младежи не са толкоз дейни.
Няма да се спирам. Всеки ме пита по какъв начин устоявам, само че мен това ме крепи, може би това ме зарежда. В Козлодуй имах концерт и след 2 часа 10-ина минути те ме вадеха на бис. Смях се, смях се, по едно време една жена с букет цветя излезе на сцената и сподели: „ Г-н Туджаров, по какъв начин издържате, вие и вода не пихте, минаха 2 часа и нещо? “. А аз се пошегувах и споделих: „ Ами, Козлодуй е близо и радиацията си работи “. Продължавам по този начин, нека имам още време. Хората се нуждаят от смях в това ужасно време. Баба Ванга ми сподели преди години: „ Това ти е обещано, идват тежки времена, на теб ти е обещано да разсмиваш хората, това ти е задачата “. И това върша и до момента и ще не преставам.
- Тежките времена май не свършват?
Странно за какво. Вместо да вървим напред като човечество... Дано дойдат светли дни за всички.
- Има ли моменти, когато ви е тежко и не ви е до смешки?
Има, аз съм го споменавал. Бях на посетители в дом за остарели хора в Гоце Делчев, поканиха ме хората там. Натъжават ме някои неща. Когато ми звъннаха и споделиха: „ Г-н Туджаров, има една жена от Петрич, единствено за вас приказва “. Отидох, само че тази жена говореше за татко ми. Тя беше на 90 и няколко години и ми сподели: „ Гледала съм те по какъв начин играеш футбол “, а това правеше татко ми, светла му памет. Но се оказа, че никой не отива при нея – ей тези неща ме натъжават. Хората бяха с усмивка, коментирахме си с тях – то и аз ходя към тия години – и им споделих приказката, която всички знаем, за царя, който издал заповед да бъдат избити всички възрастни хора. Синът скрил татко си, тъй като го обичал доста. Закъсали, била огромна суша, нямало жито. Оплакал се на татко си, а той споделил да разровят мравуняците и по този начин избавили от апетит всички. Царят попитал по какъв начин се е сетил, той признал за татко си и по този начин заповедта била анулирана. Така че не сме за отписване възрастните хора, ние сме претърпели доста.
Тези млади X, Y, Z генерации вървят напред с огромна скорост, тъй като такова е времето. Но от време на време за един съвет могат да се спрат и могат да го получат от нас. Много повече сме изпатили от тях, доста повече сме видели.
- Казвате, че се учите от младите, само че дали те се учат от вас, питат ли ви?
Ами, те питат, само че дали одобряват – по отношение на комедията и хумора, който би трябвало да се прави. Някои го вършат, постоянно давам за образец едно младо момче, Венсан, който е комик, прави комедийни фокуси. Дори в този момент на 8 март сме на огромната сцена на Двореца на спорта във Варна. Там ще сме аз, Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев, Панайот Панайотов, Венсан, Нешко Нешев... огромна група сме. Всичко това е проведено от „ Арт Театър България “, мои другари, които се занимават с това 20 и недостатък години. Правим това, с цел да поздравим дамите на 8 март, и се споделя „ За вас, дами – 8 целувки “. И у моя човек Венсан няма нищо цинично и вулгарно в хумора му, подобен би трябвало да се прави. Преди 5 - 6 година издадох една книга - „ Шкумбата – хумористично селфи “, където написах какво съм претърпял и по какъв начин би трябвало един комик да се приготвя за работа – било на сцена в спектакъл, било в заведение. Един от приятелите ми сподели: „ Ти си издал учебник “. Не, просто съм споделил своя опит. Един комедиен театър трае час и 10 - 20 мин., в него може първокласен комизъм да се направи, а не да се приказва за мъжки и женски полови органи.
- Напоследък стана доста съвременна „ стендъп комеди “.
Да, даже не знам за какво. Вече 51 години съм на сцена и преди 5 години разбрах, че съм стендъп комик. Затова споделям, че ще бъда „ утолен даун “ комик. С тия чуждици, в случай че баба ми Мария беше жива и някой й каже, че съм стендъп комик, ще ме набие и ще ме изгони от у дома. Такива са времената в този момент.
- Какви са разликите оттогава и в този момент за комиците?
Ще дам за образец великите български артисти, които не са сред живите. Разликата е в това, за което приказваме. Не ми харесват цинизмите, вулгаризмите – това не е толкоз забавно. Сега минаха на TikTok, аз се бъзикам и му крещя „ тик-так “ – на късите видеа, които пускат. Не знам, може да съм демодиран и да одъртявам, само че аз не се дръзвам на такива неща. Миналата година в Бургас върших комедиен театър. Поздравления за бургаската аудитория, тъй като в 19:45 ч. залата беше цялостна, а ние започвахме в 20:00 ч. Хората бяха облечени публично – другояче на междинна възраст, млади, възрастни като мен. Започнахме тъкмо в 20 ч., имаше доста смях, а аз се раздавах, тъй като като видя насреща усмивки и че хората са пристигнали за това – всеки, който е на сцена, това го пали и продължава, продължава... Приключих и пристигнаха мъж на междинна възраст, към 45 - 50 година (за мен това е междинна възраст, тъй като ми споделят: „ Ти си на 71 “, крещя: „ 1/3 от живота ми е минал, ще изкараме и другите някак си “), с една жена красива, негова брачна половинка. Казаха ми: „ Може ли 3 минути? “, споделих: „ Да “. Жената сподели: „ Ние обожаваме комедията и не пропущаме комедия в Бургас. Вашето зрелище е шестото. Бихте ли споделили на младите, които идваха тук, да махнат цинизмите и вулгаризмите? Ние от почитание към комедията и към тях като създатели не си тръгваме на 20-ата минута. А при вас стояхме и се смяхме “. Това е четка за мен и аз се гордея с тези неща. Но споделих: „ Кой съм аз да им смъмрям? “. Но тези хора на втори техен театър няма да участват.
- Разкажете повече за „ Лазарица “ – това е по-различно от вашето амплоа.
Когато на 20 и няколко години гледах Григор Вачков в Сатиричния спектакъл да играе „ Лазарица “, аз си мечтаех в миналото на остарели години да го изиграя, само че по този начин, както аз го усещам. И на 4 октомври м. година беше премиерата, като я озаглавихме „ Кацнал на крушата “, само че не поради Луи дьо Фюнес, а тъй като прибавихме някои неща от разкази на Радичков. Много се гордея с това, тъй като е сложна пиеса. Когато свърши в кинотеатър „ Освобождение “, помолих хората да се съберем по-късно на чаша вино. Няма да не помни думите на две дами, които бяха още със сълзи на очите. Гордея се със себе си, тъй като те споделиха: „ Г-н Туджаров, ние чакахме доста смях, само че се смяхме малко. На сцената не беше Шкумбата, беше Лазар на Радичков. Още плачем от гибелта, която изиграхте на дървото. Но ви благодарим, тъй като, пътувайки в този момент за у дома, ще се замислим за връзките посред ни “. Ами ето тия работи ме карат още да работя, тъй като има хора, които не са изгубили духа си, не са изгубили българското си и обичат тези същински неща.
- Дори на тези години успявате да се преоткривате.
Така би трябвало. От 5 години вършим и един различен театър – „ Симфониетата “ във Видин с кино музика. Аз пея там, отново хората идват да ни гледат, само че там пък е напълно друго. Направихме и друга пиеса – „ Евробалканци “, която в този момент отново ще покажем. Работи ми се напълно съществено.
- Ами вие напълно съществено си работите.
На тия години мисля, че можем да обърнем внимание и на сериозното в живота. Константин Коцев ми го сподели, светла му памет: „ Не съм го измислил аз, Шкумба – смехът е обърната сълза “. И може би да се надсмеем над себе си е по-хубаво, в сравнение с да вървим намръщени и да приказваме единствено за ядовете и заболяванията, които имат околните ни или ние самите. Това е метод на живот –ако човек пречупва всичко през призмата на усмивката, тоя живот ще го мине по-леко. Комедията и нещастието са като братче и сестриче – братчето е по-голямо, а комедията е сестричето и го води за ръка. Сестричето, в случай че тръгне да пада, с цел да не се случи нещастието, братчето го дърпа на тротоара. И едното, и другото са нашият живот.
- Така е, а вие умеете доста добре да обръщате нещастието в комедия.
Ето в този момент се сещам, че неотдавна ме питаха да кажа нещо за Нане и Вуте, но и те към този момент били остарели. И аз какво да кажа – в тая механа на остарели години седнали Нане и Вуте и се оплакват. Нане споделя: Вуте, моята жена ме е отписала – всяка вечер вари жито. А Вуте споделил: Ти си добреее, а мен ме кара да си лягам с костюм. Засмяха се. За всяко нещо може да се измисли нещо радостно, колкото и да е трагично.
- А за какво все с по-възрастните се шегувате?
Аааа, не е правилно, майтапя се и със Z поколението. На едно момиче татко му купил кола, тя с шофьорска брошура, взела баба си от село да й покаже по какъв начин кара. Спрели до един огромен хранителен магазин и момичето споделило: Бабо, изчакай тук, да не те диря, че има доста хора. Ще отида да се кърша на паркинга и се връщам. Бабата рекла: Само там не си се чекнала, изложи целия жанр! Вечерта на село, към този момент притъмняло, момичето не карало нощно време и споделило:
– Бабо, ще остана на село. Тук има ли Wi-Fi?
– Бабе, бобец съм готвила, това китайското си го яж в града.
– А има ли някъде къде да се върви нощно време тука?
– В това легенче, че гръмна крушката в двора, да не паднеш в тоалетната.
Имам и за младите, не е единствено за възрастните, само че ние, възрастните, най-вече ставаме за смях.
Има толкоз истории, които съм вкарал в спектакъла „ Бивали-небивалици “, които са се случвали, а никой не има вяра. Сега на 30 март ще го играя в „ Арт Театър “ и нямам самообладание. Ето, ще ви дам една история от радостните. Във Варна един доктор в едно кафе ми описа една история, тъй като групирам такива. Разказва, че преди 2 месеца оперирал стомаха на един български ром и се постанова да прави втора интервенция – като медицински това, което прави, се назовава „ проверка на стомаха “. Извикал неговата брачна половинка и споделил:
– Налага се да създадем проверка на стомаха на вашия брачен партньор.
А онази рекла:
– Сакън, недейте! Той че крадне – крадне, само че в стомаха нищо не поставя, подсигурявам! Не му правете проверка там!
Е, по какъв начин да не се смеем – това си е от живия живот. Така една жена в центъра на София ме среща и ми вика: „ Аз се усмихвам единствено като ви видя, кажете в този момент нещо “. Викам: „ Ами една жена ми сподели, че има наследник за женене и се кръсти снаха й да се окаже жена “. Тя се засмя и вика: „ Боже, аз имам двама сина, благодаря ви! “.
- Не отказвате да говорите с всеки?
Какво би трябвало да направя? Спирам и си приказваме, на мен ми е прелестно. Сега доста ме пускат в TikTok с доктор Ненков и като вляза някъде, непрекъснато ме стопират за подпис – единствено дето в тоалетната не ме сочат към този момент. Но това му е прелестно на човек – четка ме, блазни ме, издувам се.
Майтапим се, че ще участваме в президентските избори – аз и доктор Ненков, и ще имате двама президенти: аз ще ви развеселявам денем, а Ненков, като анестезиолог, ще ви приспива, с цел да може в Народното събрание да крадат, без да се тормозят.
- Как ги запомняте всички тези истории?
Те извират непрекъснато.
- Исках да ви запитвам повече за баба Ванга, само че стана доста дълго изявлението.
Нека по-нататък да създадем друго изявление единствено за нея. Има доста какво да приказваме и са все съществени неща.
- Ще го създадем. Накрая какво бихте поискали на нашите читатели?
Поздрави на всички читатели от един старец! Като се срещаме, просто да споделят „ Здрасти “, пък аз постоянно ще им кажа нещо смешно. Нашите читатели да не остаряват и да се множат. Желая им същински усмивки, само че без да лишавам почитателите на Веско Маринов – дано си обичат и него.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ