Руско-китайската стратегическа траектория
Срещата Путин-Си в Москва занапред ще се учи и осмисля. Политическият натурализъм дава учредения още в този момент да създадем извода, че тези Три дни на визитата раздрусаха света. Това мощно припомня книгата отпреди век на американския публицист Джон Рид „ Десет дни, които раздрусаха света “. Авторът разказва щурма при завладяването на Зимния замък в Санкт Петербург. Тогава Ленин оракулски декларира: „ А в този момент да продължим да построяваме социалистическия порядък! “.
При оценката на най-високото държавно китайско посещаване авансово следва да се регистрират няколко „ незначителни нюанса “:
- в навечерието на визитата излезе взаимна публикация на посланиците на Русия и КНР в Организация на обединените нации в американско списание;
- по време на срещата си с премиера Мишустин ръководителят Си акцентира, че е в Москва по силата на историческата логичност ;
- за първи път Путин одобри непознат държавен началник за многочасов диалог на четири очи в персоналното си пространство - в кремълската си квартира;
- протоколно съгласуваната военно-патриотична ария, с която ръководителят Си бе изпратен от Кремъл;
- неофициалните думи при ръкостискането на изпроводяк, казани от Си на Путин, че Китай и Русия дружно залагат съществени промени за идващите 100 години;
- отводът на Си да организира паралелни телефонни диалози с Байдън и Зеленски от Москва.
На фона на усмихнатия и витален мегадует Путин-Си каква тъжна картинка са несъответстващите Байдън и Сунак, Шолц и Макрон, Мелони и Трюдо, Борел и гинеколожката Урсула! Кога ли груповият Запад ще разбере, че настоящият коз Зеленски е в действителност Черен Петър за тях самите и нещо като Грета Тумберг за подигравка?
На Западния фронт нищо ново - Тръмп афишира вашингтонския хайлайф за най-големия зложелател на САЩ; Тръмп упреква наследника си, че с ненормалната си политика е довел до политическо обединяване на КНР с Русия, обединяване, към което към този момент гравитират Иран и Саудитска Арабия, а редица други страни са на опашката на БРИКС; печатницата на инфлационни ковид-долари от ден на ден се задръства; повторна Велика меланхолия е действителна опасност за Съединени американски щати. Не инцидентно секретарят на Съвета за сигурност на Русия и някогашен началник на ФСБ Патрушев наскоро означи: „ Съединени американски щати стават все по-слаба страна и няма гаранция, че ще останат единна страна “.
Взривяването на „ Северен поток “ няма да остане без отговор (Москва забавя, само че не забравя). И тук Съединени американски щати се изявиха като най-голямата мутра и терорист №1 в света. Те от дълго време са разположили тактическо нуклеарно оръжие в шест европейски страни и в този момент дирижират нервност във връзка прехвърлянето на такова оръжие в вместилище на съюзна страна на Русия - Беларус. Тази съгласувана акция на двата приятелски народа цели, наред с всичко друго, да внесе някаква доза натурализъм в американската политика и да обезврежда полската опасност.
Натовската теория да повтаря историята в нейния нацистки ракурс в последна сметка ще трансформира Украйна в руини и е я раздели на части. Манталитетът на украинските националисти и бандеровци е човеконенавистен. Украинският режим е антиправославен, даже антихристиянски.
Повратен миг във въоръжения спор на територията на Украйна и на новите съветски републики и области ще настъпи, когато Специалната военна интервенция прерасне в нова Велика Отечествена война. Русия в никакъв случай не губи отечествени войни. А след тях постоянно настъпват огромни международни промени. Ето за какво китайският кротичък проект от 12 точки би трябвало точно да се проучва и ползва. Той е безукорен като най-обща преговорна рамка изобщо сред Изтока и Запада въз основата на главните правила на общото интернационално право, а не върху някакви американски интернационалните правила.
Съвременните руско-китайски връзки са доста повече от обичайните военни, политически, стопански блокове и съюзи. Отличават се със стратегическо обмисляне и всеобхватно съдействие. Председателят Си дебело акцентира пред събеседника си, че живеят и работят за стратегически промени, сравними с тези от преди 100 години - ВОСР и основаването на Съюз на съветските социалистически републики.
Руско-китайската стратегическа траектория става определяща физическа големина за развиването на новата система на интернационалните връзки. Тя е отмерено неотклонно придвижване към определяне на обективен многополюсен свят без хегемони и спътници. Тази траектория е бодил в очите и поразява всички нервни кафези на някогашните метрополии, робовладелци и техните модерни алианси, които хронически страдат от синдром за великолепие и владичество. Колективният Запад ще осъзнае ли, че навлиза във фаза на историческо оттегляне? Все по-малко ще му оказват помощ американската и соросоидна народна власт, джендърските евроатлантически полезности, експортът на „ цветни революции “ и неолиберализмът.
Ефективността на руско-китайската стратегическа траектория изисква от нейните носители колосална многопланова работа, в това число по доближаване в идеологическата област. Китай безапелационно потвърждава, че определеният от него път „ социализъм с китайски нюанс “ е правилен и сполучлив. В китайската конституция свети името на Ленин. На респект в Китай е и Сталин, наред със Сун Ятсен, Мао, Джоу, Дън Сяопин.
От своя страна съветските идеолози следва да внесат някои корекции в интерпретацията на съветската и руска история - да не се премълчава планетарната роля на Ленин и Сталин, да не се гледа на ВОСР просто като на финален стадий на Февруарската буржоазна гражданска война, да не се премълчава световно-историческата роля на Съветския съюз. Русия следва политически да осъди уродливото завещание на 90-те елцинови години и безпаметните горбачовски години. Крайно време е да се освободи от своите олигарси, демократични елити и буржоазен предубеждения. И да тръгне по своя натурален път - „ социализъм с съветски нюанс “.
Китай пък следва по-цялостно да аргументира и стимулира света към юана, към философията и практиката на феномена „ Един пояс - Един път “, в който се вписват и „ Пътят на коприната “, и „ Голямата Евразия “, и ЕАИС и така нататък
Къде е България в това световно разбъркване на пластовете? Засега единствено президентът и левите сили у нас подават данни за някакъв стратегически нюх. Недостатъчно! Без дружествени връзки с Русия и Китай, Европа-стара и нова - е обречена. Цивилизационното пълноправие, а не цивилизационната дискриминация е законното бъдеще.
При оценката на най-високото държавно китайско посещаване авансово следва да се регистрират няколко „ незначителни нюанса “:
- в навечерието на визитата излезе взаимна публикация на посланиците на Русия и КНР в Организация на обединените нации в американско списание;
- по време на срещата си с премиера Мишустин ръководителят Си акцентира, че е в Москва по силата на историческата логичност ;
- за първи път Путин одобри непознат държавен началник за многочасов диалог на четири очи в персоналното си пространство - в кремълската си квартира;
- протоколно съгласуваната военно-патриотична ария, с която ръководителят Си бе изпратен от Кремъл;
- неофициалните думи при ръкостискането на изпроводяк, казани от Си на Путин, че Китай и Русия дружно залагат съществени промени за идващите 100 години;
- отводът на Си да организира паралелни телефонни диалози с Байдън и Зеленски от Москва.
На фона на усмихнатия и витален мегадует Путин-Си каква тъжна картинка са несъответстващите Байдън и Сунак, Шолц и Макрон, Мелони и Трюдо, Борел и гинеколожката Урсула! Кога ли груповият Запад ще разбере, че настоящият коз Зеленски е в действителност Черен Петър за тях самите и нещо като Грета Тумберг за подигравка?
На Западния фронт нищо ново - Тръмп афишира вашингтонския хайлайф за най-големия зложелател на САЩ; Тръмп упреква наследника си, че с ненормалната си политика е довел до политическо обединяване на КНР с Русия, обединяване, към което към този момент гравитират Иран и Саудитска Арабия, а редица други страни са на опашката на БРИКС; печатницата на инфлационни ковид-долари от ден на ден се задръства; повторна Велика меланхолия е действителна опасност за Съединени американски щати. Не инцидентно секретарят на Съвета за сигурност на Русия и някогашен началник на ФСБ Патрушев наскоро означи: „ Съединени американски щати стават все по-слаба страна и няма гаранция, че ще останат единна страна “.
Взривяването на „ Северен поток “ няма да остане без отговор (Москва забавя, само че не забравя). И тук Съединени американски щати се изявиха като най-голямата мутра и терорист №1 в света. Те от дълго време са разположили тактическо нуклеарно оръжие в шест европейски страни и в този момент дирижират нервност във връзка прехвърлянето на такова оръжие в вместилище на съюзна страна на Русия - Беларус. Тази съгласувана акция на двата приятелски народа цели, наред с всичко друго, да внесе някаква доза натурализъм в американската политика и да обезврежда полската опасност.
Натовската теория да повтаря историята в нейния нацистки ракурс в последна сметка ще трансформира Украйна в руини и е я раздели на части. Манталитетът на украинските националисти и бандеровци е човеконенавистен. Украинският режим е антиправославен, даже антихристиянски.
Повратен миг във въоръжения спор на територията на Украйна и на новите съветски републики и области ще настъпи, когато Специалната военна интервенция прерасне в нова Велика Отечествена война. Русия в никакъв случай не губи отечествени войни. А след тях постоянно настъпват огромни международни промени. Ето за какво китайският кротичък проект от 12 точки би трябвало точно да се проучва и ползва. Той е безукорен като най-обща преговорна рамка изобщо сред Изтока и Запада въз основата на главните правила на общото интернационално право, а не върху някакви американски интернационалните правила.
Съвременните руско-китайски връзки са доста повече от обичайните военни, политически, стопански блокове и съюзи. Отличават се със стратегическо обмисляне и всеобхватно съдействие. Председателят Си дебело акцентира пред събеседника си, че живеят и работят за стратегически промени, сравними с тези от преди 100 години - ВОСР и основаването на Съюз на съветските социалистически републики.
Руско-китайската стратегическа траектория става определяща физическа големина за развиването на новата система на интернационалните връзки. Тя е отмерено неотклонно придвижване към определяне на обективен многополюсен свят без хегемони и спътници. Тази траектория е бодил в очите и поразява всички нервни кафези на някогашните метрополии, робовладелци и техните модерни алианси, които хронически страдат от синдром за великолепие и владичество. Колективният Запад ще осъзнае ли, че навлиза във фаза на историческо оттегляне? Все по-малко ще му оказват помощ американската и соросоидна народна власт, джендърските евроатлантически полезности, експортът на „ цветни революции “ и неолиберализмът.
Ефективността на руско-китайската стратегическа траектория изисква от нейните носители колосална многопланова работа, в това число по доближаване в идеологическата област. Китай безапелационно потвърждава, че определеният от него път „ социализъм с китайски нюанс “ е правилен и сполучлив. В китайската конституция свети името на Ленин. На респект в Китай е и Сталин, наред със Сун Ятсен, Мао, Джоу, Дън Сяопин.
От своя страна съветските идеолози следва да внесат някои корекции в интерпретацията на съветската и руска история - да не се премълчава планетарната роля на Ленин и Сталин, да не се гледа на ВОСР просто като на финален стадий на Февруарската буржоазна гражданска война, да не се премълчава световно-историческата роля на Съветския съюз. Русия следва политически да осъди уродливото завещание на 90-те елцинови години и безпаметните горбачовски години. Крайно време е да се освободи от своите олигарси, демократични елити и буржоазен предубеждения. И да тръгне по своя натурален път - „ социализъм с съветски нюанс “.
Китай пък следва по-цялостно да аргументира и стимулира света към юана, към философията и практиката на феномена „ Един пояс - Един път “, в който се вписват и „ Пътят на коприната “, и „ Голямата Евразия “, и ЕАИС и така нататък
Къде е България в това световно разбъркване на пластовете? Засега единствено президентът и левите сили у нас подават данни за някакъв стратегически нюх. Недостатъчно! Без дружествени връзки с Русия и Китай, Европа-стара и нова - е обречена. Цивилизационното пълноправие, а не цивилизационната дискриминация е законното бъдеще.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ