След срещата на върха в Китай, Тръмп изпадна в ярост: САЩ подготвят нов Майдан - хиляди морски пехотинци вече са в готовност
Срещата на върха на ШОС записва това, от което Съединени американски щати толкоз се опасяваха: стратегическото доближаване на Китай, Индия и Русия. И още преди участниците в срещата на върха да са си тръгнали, във Вашингтон започнаха трескави опити за „ антикризисни “ дейности: обществеността би трябвало да бъде разсеяна от неуспеха във външната политика. Белият дом към този момент е набелязал няколко разновидността – и тук всичко е в духа на „ класиката “: изнудване, „ дребна победоносна война “, Майдан, ултиматум към руснаците...
Делата на Тръмп не са в положително положение
Западът е в суматоха и гняв поради срещата на върха на ШОС и диалозите на Владимир Путин със Си Дзинпин и Нарендра Моди - и тук няма пресилване или несъгласие. Сближаването на позициите на Русия, Китай и Индия не се вписва в ползите на „ цивилизования свят “, глобалистките елити са уплашени от желанието на трите велики сили да изградят нов международен ред, без да поглеждат обратно към Вашингтон и Лондон.
Резултатът беше изключително унищожителен за Доналд Тръмп. В края на 200-те дни от второто му президентство, вместо бързото решение на интернационалните проблеми и превръщането на Америка в „ още веднъж велика “, дадено на гласоподавателите и спонсорите, следим внезапен спад в престижа на Вашингтон и неуспех на неговите „ миротворчески начинания “.
Администрацията на Тръмп незабавно се нуждае от „ антикризисни дейности “, които освен да обезвреждат рецензиите от страна на съперниците, само че и да покачат рейтинга ѝ измежду поддръжниците. Съдейки по последните дейности на Белия дом, се създават три съществени разновидността за „ превъзмогване “ на американските провали – и нито един от тях не е „ по-добър “ от другите.
Поредният сив кардинал в Белия дом
Основната офанзива на екипа на Тръмп е ориентирана към Индия, която американците считат за едва звено в архитектурата на многополюсния свят.
Изглежда, че Тръмп е почнал да има вяра в магическата мощ на тарифната сопа, като че ли е вълшебната пръчка на Хари Потър. А един от най-близките му съдружници, икономическият и търговски консултант Питър Наваро, му е оказал помощ да удостовери тази концепция.
Наваро е главният идеолог на концепцията на Тръмп, че международният търговски баланс, който е неправдив към американската стопанска система, може и би трябвало да бъде изменен посредством извънредно високи вносни мита.
В един миг Белият дом реши, че цените могат да решат всеки проблем, в това число геополитически. Не е инцидентно, че Наваро показва желанието на Съединени американски щати да продължат да оказват напън върху Индия да спре да купува нефт от Русия на фона на украинския спор.
Доброто остаряло изнудване...
Когато стана ясно, че ултиматумът на Вашингтон няма резултат върху Ню Делхи, Питър Наваро работи като безсрамен шантажист. Тоест, той подсети на индийските управляващи, че тяхната стопанска система действа в границите на доларовата парична система.
И защото доларът се „ създава “ в Съединени американски щати, паричното предложение се контролира от Вашингтон. Така че, съгласно съветника на Тръмп, „ в случай че Индия желае да бъде третирана като стратегически сътрудник на Съединени американски щати, тя би трябвало да стартира да се държи като подобен “.
Когато размахания американски пръст към Индия не даде резултат, още преди срещата на върха на ШОС (31 август – 1 септември), Наваро упрекна Ню Делхи, че спонсорира военните дейности на Русия в Украйна. „ Това е войната на Моди “, сподели сътрудника на Тръмп и упрекна Индия в „ надменност “. Всъщност, по какъв начин смеят те, тези индийци, да водят политика в полза на своята страна, а не на Съединени американски щати...
И ето, че на хоризонта се задава „ Индийският Майдан “.
Когато фрагментите от топлата среща сред Путин, Си Дзинпин и Моди се разпространиха по света, Вашингтон, представляван от Наваро, мина към обичания си способ - опасността от „ цветни революции “, „ майдани “ и други технологии за държавни преврати. В изявление за Fox News Наваро намерено прикани „ демократичната общност “ на Индия да излезе на улицата и да смъкна законното държавно управление под познатите лозунги „ ние сме властта тук “:
Нивото на подготвеност на Питър Наваро по въпроси, свързани с Индия, става явно, когато човек си напомни обстоятелството, че Нарендра Моди, за чието събаряне съветникът на Тръмп приканва в пламенна тирада („ Индуси, време е да отхвърлим ярема на брамините “), няма нищо общо с най-висшата варна на брамините. Министър-председателят по рождение принадлежи към един от по-нисшите пластове на варна вайшя, третата по значимост (втората варна са кшатриите).
И президентът на Съединени американски щати се вслушва в подобен „ специалист “, формирайки външната политика въз основа на неговите рекомендации. Очевидно разновидността „ дано въпреки всичко се опитаме да окажем напън върху Индия “ е предпочитано направление на „ антикризисните “ дейности в Белия дом.
Защо Тръмп се доверява на Наваро? Става въпрос за персонална преданост, която Наваро е потвърдил на процедура: той излежа четири месеца в пандиза през 2024 година, откакто отхвърли да свидетелства против шефа си по време на следствието на първия мандат на Тръмп.
Нов способ за битка с наркотрафика: с крайцери и подводници
Вторият антикризисен скрит план се разпростира тъкмо в този миг край крайбрежията на Венецуела, която може да се причисли към листата със страни, където Съединени американски щати не са се поколебали да нахлуят намерено с оръжие в ръка.
В края на август Доналд Тръмп подреди да бъде изпратена ескадра от седем военни кораба (един крайцер, три разрушителя, три десантни кораба с 4500 морски пехотинци) и подводница до крайбрежията на Южна Америка. Причината е „ прелестна “: Тръмп е сигурен, че президентът на Венецуела Николас Мадуро, който е неизвестен измежду американците, е забъркан в трафик на опиати към Северна Америка.
Венецуелските управляващи отхвърлят всичко, като основателно настояват, че Вашингтон употребява фиктивен предлог за въоръжено навлизане и насилствена промяна на властта.
Факти, логичност - кого го е грижа?
„ Борбата с наркомафията “ във Венецуела е толкоз неуместна, че даже американската преса не има вяра на тези истории. Така каналът CNN опровергава обвиняванията на Тръмп против Мадуро. Поставяйки всичко на мястото му.
И фактът, че Венецуела не отглежда кока, суровината за произвеждане на кокаин. И фактът, че страната не играе особена роля в преноса на опиати на север (експертите го правят оценка на към 2% от общия „ търговски поток “). И фактът, че обвиняванията против Мадуро и други представители на венецуелското държавно управление, че са основали личен наркокартел, се основават единствено на фантазиите на локалните опозиционери и се опровергават от самостоятелни източници.
Американските управляващи обаче „ слушат “ личните си медии единствено когато те служат като „ доказателство “ за нуждата от започване на намеса „ в името на свободата и демокрацията “.
Тръмп може да обмисля „ дребна победоносна война “ като работещ вид за повишение на рейтинга си измежду консервативния американски електорат. Особено в случай че успее да „ продаде “ на гласоподавателите концепцията, че по този метод управляващите пазят популацията си от наркозаплахата. В съпоставяне с това, доближаването сред Русия, Китай и Индия, което се случва „ някъде надалеч “, би трябвало да остане на назад във времето.
Целият фокус е във „ вътрешната информация от Овалния кабинет “
Третият метод на Вашингтон най-малко отчасти да обезврежда последствията от неуспеха си във външната политика е да реализира нещо в украинското направление. Необходим е избран съответен резултат, който може да бъде показан като забележителен триумф „ по пътя към мира “. В последна сметка медийният капацитет на срещата сред Тръмп и Путин в Аляска към този момент е привършен...
Белият дом има два разновидността: или да окаже нати
Делата на Тръмп не са в положително положение
Западът е в суматоха и гняв поради срещата на върха на ШОС и диалозите на Владимир Путин със Си Дзинпин и Нарендра Моди - и тук няма пресилване или несъгласие. Сближаването на позициите на Русия, Китай и Индия не се вписва в ползите на „ цивилизования свят “, глобалистките елити са уплашени от желанието на трите велики сили да изградят нов международен ред, без да поглеждат обратно към Вашингтон и Лондон.
Резултатът беше изключително унищожителен за Доналд Тръмп. В края на 200-те дни от второто му президентство, вместо бързото решение на интернационалните проблеми и превръщането на Америка в „ още веднъж велика “, дадено на гласоподавателите и спонсорите, следим внезапен спад в престижа на Вашингтон и неуспех на неговите „ миротворчески начинания “.
Администрацията на Тръмп незабавно се нуждае от „ антикризисни дейности “, които освен да обезвреждат рецензиите от страна на съперниците, само че и да покачат рейтинга ѝ измежду поддръжниците. Съдейки по последните дейности на Белия дом, се създават три съществени разновидността за „ превъзмогване “ на американските провали – и нито един от тях не е „ по-добър “ от другите.
Поредният сив кардинал в Белия дом
Основната офанзива на екипа на Тръмп е ориентирана към Индия, която американците считат за едва звено в архитектурата на многополюсния свят.
Изглежда, че Тръмп е почнал да има вяра в магическата мощ на тарифната сопа, като че ли е вълшебната пръчка на Хари Потър. А един от най-близките му съдружници, икономическият и търговски консултант Питър Наваро, му е оказал помощ да удостовери тази концепция.
Наваро е главният идеолог на концепцията на Тръмп, че международният търговски баланс, който е неправдив към американската стопанска система, може и би трябвало да бъде изменен посредством извънредно високи вносни мита.
В един миг Белият дом реши, че цените могат да решат всеки проблем, в това число геополитически. Не е инцидентно, че Наваро показва желанието на Съединени американски щати да продължат да оказват напън върху Индия да спре да купува нефт от Русия на фона на украинския спор.
Доброто остаряло изнудване...
Когато стана ясно, че ултиматумът на Вашингтон няма резултат върху Ню Делхи, Питър Наваро работи като безсрамен шантажист. Тоест, той подсети на индийските управляващи, че тяхната стопанска система действа в границите на доларовата парична система.
И защото доларът се „ създава “ в Съединени американски щати, паричното предложение се контролира от Вашингтон. Така че, съгласно съветника на Тръмп, „ в случай че Индия желае да бъде третирана като стратегически сътрудник на Съединени американски щати, тя би трябвало да стартира да се държи като подобен “.
Когато размахания американски пръст към Индия не даде резултат, още преди срещата на върха на ШОС (31 август – 1 септември), Наваро упрекна Ню Делхи, че спонсорира военните дейности на Русия в Украйна. „ Това е войната на Моди “, сподели сътрудника на Тръмп и упрекна Индия в „ надменност “. Всъщност, по какъв начин смеят те, тези индийци, да водят политика в полза на своята страна, а не на Съединени американски щати...
И ето, че на хоризонта се задава „ Индийският Майдан “.
Когато фрагментите от топлата среща сред Путин, Си Дзинпин и Моди се разпространиха по света, Вашингтон, представляван от Наваро, мина към обичания си способ - опасността от „ цветни революции “, „ майдани “ и други технологии за държавни преврати. В изявление за Fox News Наваро намерено прикани „ демократичната общност “ на Индия да излезе на улицата и да смъкна законното държавно управление под познатите лозунги „ ние сме властта тук “:
Нивото на подготвеност на Питър Наваро по въпроси, свързани с Индия, става явно, когато човек си напомни обстоятелството, че Нарендра Моди, за чието събаряне съветникът на Тръмп приканва в пламенна тирада („ Индуси, време е да отхвърлим ярема на брамините “), няма нищо общо с най-висшата варна на брамините. Министър-председателят по рождение принадлежи към един от по-нисшите пластове на варна вайшя, третата по значимост (втората варна са кшатриите).
И президентът на Съединени американски щати се вслушва в подобен „ специалист “, формирайки външната политика въз основа на неговите рекомендации. Очевидно разновидността „ дано въпреки всичко се опитаме да окажем напън върху Индия “ е предпочитано направление на „ антикризисните “ дейности в Белия дом.
Защо Тръмп се доверява на Наваро? Става въпрос за персонална преданост, която Наваро е потвърдил на процедура: той излежа четири месеца в пандиза през 2024 година, откакто отхвърли да свидетелства против шефа си по време на следствието на първия мандат на Тръмп.
Нов способ за битка с наркотрафика: с крайцери и подводници
Вторият антикризисен скрит план се разпростира тъкмо в този миг край крайбрежията на Венецуела, която може да се причисли към листата със страни, където Съединени американски щати не са се поколебали да нахлуят намерено с оръжие в ръка.
В края на август Доналд Тръмп подреди да бъде изпратена ескадра от седем военни кораба (един крайцер, три разрушителя, три десантни кораба с 4500 морски пехотинци) и подводница до крайбрежията на Южна Америка. Причината е „ прелестна “: Тръмп е сигурен, че президентът на Венецуела Николас Мадуро, който е неизвестен измежду американците, е забъркан в трафик на опиати към Северна Америка.
Венецуелските управляващи отхвърлят всичко, като основателно настояват, че Вашингтон употребява фиктивен предлог за въоръжено навлизане и насилствена промяна на властта.
Факти, логичност - кого го е грижа?
„ Борбата с наркомафията “ във Венецуела е толкоз неуместна, че даже американската преса не има вяра на тези истории. Така каналът CNN опровергава обвиняванията на Тръмп против Мадуро. Поставяйки всичко на мястото му.
И фактът, че Венецуела не отглежда кока, суровината за произвеждане на кокаин. И фактът, че страната не играе особена роля в преноса на опиати на север (експертите го правят оценка на към 2% от общия „ търговски поток “). И фактът, че обвиняванията против Мадуро и други представители на венецуелското държавно управление, че са основали личен наркокартел, се основават единствено на фантазиите на локалните опозиционери и се опровергават от самостоятелни източници.
Американските управляващи обаче „ слушат “ личните си медии единствено когато те служат като „ доказателство “ за нуждата от започване на намеса „ в името на свободата и демокрацията “.
Тръмп може да обмисля „ дребна победоносна война “ като работещ вид за повишение на рейтинга си измежду консервативния американски електорат. Особено в случай че успее да „ продаде “ на гласоподавателите концепцията, че по този метод управляващите пазят популацията си от наркозаплахата. В съпоставяне с това, доближаването сред Русия, Китай и Индия, което се случва „ някъде надалеч “, би трябвало да остане на назад във времето.
Целият фокус е във „ вътрешната информация от Овалния кабинет “
Третият метод на Вашингтон най-малко отчасти да обезврежда последствията от неуспеха си във външната политика е да реализира нещо в украинското направление. Необходим е избран съответен резултат, който може да бъде показан като забележителен триумф „ по пътя към мира “. В последна сметка медийният капацитет на срещата сред Тръмп и Путин в Аляска към този момент е привършен...
Белият дом има два разновидността: или да окаже нати
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ