Лукашенко влиза във войната, Токаев предлага да се предадат. Исторически изявления на срещата на върха на ОДКБ
Срещата на върха на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС) в Ереван се оказа най-противоречивата и евентуално най-важната в историята на тази организация. Лидерът на Беларус изясни какъв брой значима е Русия за съдружниците. Лидерът на Армения показва подготвеност за изменничество. Лидерът на Казахстан предложи " непристоен мир ".
Ако Русия рухне
От самото начало за договарянията на водачите на ОДКС в Ереван се знаеше, че те няма да бъдат елементарни - прекалено много съществени закани трябваше да бъдат разисквани от съдружниците в организацията. Но даже и най-радикално настроените експерти не чакаха, че ще бъдат казани толкоз доста и толкоз значими неща.
Тонът на полемиката беше заложен, несъмнено, от президента на Русия. От огромно значение беше фактът, че той персонално дойде в Ереван, демонстрирайки, че ОДКС значи доста повече за Русия, в сравнение с да вземем за пример Г-20.
Владимир Путин сподели на сътрудниците си от президента, че ОДКС създава
координирани позиции по политически и военностратегически въпроси, настоящи въпроси на районната сигурност и интернационалния дневен ред.
И напомни, че тъкмо по този начин алиансът се е държал през януари 2022 година, когато се наложи да изпрати съюзнически войски в Казахстан. С други думи, Путин подсети за какво по принцип е нужен боен съюз - и загатна, че съдружниците имат защо да благодарят на Русия.
Но не Владимир Путин сподели главните думи на срещата. Това направи президентът на Беларус Александър Лукашенко, който ще бъде ръководител на ОДКС през 2023 година
Беларус поема председателството на Организацията на Договора за групова сигурност по време на систематичната рецесия на интернационалните връзки, сподели той. И евентуално ненадейно за мнозина, той акцентира, че ориста на ОДКС зависи от успеха на Русия в Украйна:
Ако тя победи, ОДКС ще живее. Ако не победи, ОДКС няма да съществува... Стигнахме до единомислещо мнение, че в случай че, не дай си Боже, Русия рухне, нашето място е под тези отломки.
Александър Лукашенко постоянно беше упрекван в " многовекторност " - в това число и нас на страниците на Царград. Но в Ереван беларуският президент приказва като водач, който схваща, че благосъстоянието на неговата страна и народ, самото им битие е заложено на карта през днешния ден. Ако Русия не победи, Беларус също няма да оцелее. Лукашенко може да бъде упрекван за доста неща, само че последната му тирада беше думите на човек, убеден в съветската победа:
Дори не би трябвало да има такива диалози. Ние няма да напущаме военно-политическата сцена. ОДКС ще съществува и никой на никое място няма да рухне. Но имаме потребност от единение.
Но точно с действителното единение в ОДКС в този момент породиха най-сериозните проблеми. Толкова съществени, че като се изключи Беларус, самата жизненост на тази организация може да бъде сложена под въпрос.
Армения се сбогува, само че не си потегля
Срещата на върха на ОДКС се организира в Ереван, Армения беше ръководител на организацията през 2022 година и, естествено, точно арменският дневен ред беше главен на срещата. В Ереван обаче не се стигна до умерено разискване на значимата за един от съдружниците обстановка. Резултатът е дипломатически спор и даже скандал. На срещата на върха на ОДКС арменският министър председател Никол Пашинян отхвърли да подпише плана на декларация на Съвета за групова сигурност и плана за взаимни ограничения за оказване на помощ на страната му.
Той съобщи нуждата от политическа оценка на дейностите на Азербайджан от страна на организацията, като сподели, че " това е значимо и от позиция на възобновяване на териториалната целокупност на страната ни ". От позиция на Пашинян, ОДКС би трябвало неотложно да съобщи готовността си да окаже военна помощ на Армения при положение на експанзия на Азербайджан.
В Русия демаршът на Пашинян беше общопризнат сдържано. Както означи прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков, „ право е на арменската страна да преглежда обстановката по този метод “. Песков акцентира, че макар разликите Армения ще остане в ОДКС:
Събитието, макар цялата трудност, макар обстоятелството, че, както споделиха водачите по време на изявленията си, не всичко беше контрактувано, още един път удостовери търсенето на този формат... и жизнеспособността на ОДКС.
Въпреки това търсенето си е търсене, само че съгласно съществени специалисти Пашинян сътвори действителна заплаха от разединение на военния съюз. Освен това не е ясно кое е по-лошо - запазването на Армения в ОДКС, която не подписва общите изказвания, или излизането й в независимо корабоплаване.
Жалко, че Пашинян, макар целия си проамерикански вектор, няма да изтегли Армения от ОДКС. Това няма да унищожи ОДКС, а даже може би в противен случай. И всички истории, че ОДКС не е направил нищо, с цел да отбрани Армения, са цинични неистини. Русия, като водач в ОДКС, просто постави завършек на спора, изгубен от Армения, който апропо беше основан на първо място заради нежеланието на Ереван да извърши мирните условия, при които се беше подписал преди този момент, - споделя политологът Павел Данилин.
Изисквайки помощ от ОДКС, Пашинян е, меко казано, променчив във връзка с съдружниците. Истинската позиция на арменското управление е разказана чудесно от политолога Марат Баширов:
Нашият към момента, колкото и да е необичайно номинален съдружник – арменските управляващи – отприщиха антируска нервност преди визитата на Путин в Ереван. Опитахме. Те се включиха в необятен диапазон: от следен хаос по улиците до неуместно враждебни речи на първите лица.
В актуалната обстановка водачът на Армения в действителност се пробва да забие нож в гърба на ОДКС – и главната мощ на съветския съюз. Знаейки добре, че сега Русия води военни дейности на своя територия и като цяло има цялостното право да кани съдружници да вземат участие в тези военни дейности.
Токаев предложи да се предадат
Както и да е, Никол Пашинян се опита на срещата на върха на ОДКС да отбрани ползите на своята страна, Армения, както той ги схваща. Но президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев счете за допустимо и належащо да приказва за ползите на Русия. Той ненадейно сподели на водачите на ОДКС, че " всички войни приключват с мир " и в този момент е моментът за мирни договаряния в Украйна.
Що се отнася до Украйна, считам, че е пристигнало времето за взаимно групово търсене на формула за мир... Невъзможно е да се допусне пътищата на братските съветски и украински нации да се разделят за десетки до стотици години с взаимни неизлекувани недоволства,
- сподели Токаев и добави, че е належащо " да се употребява всяка опция за реализиране най-малко на помирение ". Речта му беше доста сходна на неотдавнашното изказване на ръководителя на началник-щабовете на армията на Съединени американски щати военачалник Марк Мили. Той също по този начин приказва за " прозорец на опция " за договаряния.
Разликата е, че Мили е противников пълководец, който се управлява от ползите на Съединени американски щати. Той предлага мирни договаряния, тъй като схваща, че Съединени американски щати не могат да победят Русия благодарение на Украйна. А Токаев е президент на страна – боен съдружник на Русия. Защо предлага това, което предлага?
Поне не инцидентно. Токаев (току-що триумфално спечелил изключителни президентски избори) е един от най-хитрите и способени политици в просторите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Не споделя нищо без причина и не прави нищо без изгода за себе си. Той нямаше да каже това, което сподели, в случай че не беше сигурен, че ще бъде чут. И можете да чуете единствено едно - помирение е належащо тук и в този момент.
Но мирът е вероятен тъкмо в този момент единствено под формата на „ заледяване на спора “ на съществуващата фронтова линия. Това е същият „ непристоен свят “, който няма да докара до нищо положително. И по този начин, чий съдружник е Токаев през днешния ден? Време ли е да зададем този въпрос на глас?
Какво от това?
В свят, в който всичко е двусмислено и множеството страни биха желали да се хеджират, вместо ясно да изберат страна, съюзите, учредени на правилото на безусловната групова защита, явно нямат вероятност. Не става въпрос дали е положително или неприятно, това е просто факт
- означават създателите на телеграм канала " Русия в световните въпроси " и едноименното списание. Това изказване наподобява комплицирано и " експертно ", само че е доста елементарно за схващане. Точно както в остаряла китайска книга, отговорностите по договорите в наше време се извършват единствено в случай че „ съдружникът може да принуди това да се случи “. С други думи, Русия ще има доста мощни, надеждни и подготвени да се бият съдружници, стига да показва мощ и убеденост в успеха.
Стига съдружниците да схванат, че неизпълнението на отговорностите към Русия е доста по-опасно решение от осъществяването на отговорностите, в това число изпращането на войските им на бойното поле. Ако Русия показва неустановеност, в случай че по време на военните дейности непрестанно се приказва за " непристоен мир " - съдружниците ще се разпилян, с цел да спасят личните си кожи. Дори макар обстоятелството, че провалянето на Русия за самите тях е смъртна заплаха.
Русия би трябвало да бъде преобладаващата мощ в пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Русия би трябвало да разполага със силите и средствата на ОДКБ. За да направи това, Русия би трябвало да не помни за договарянията с врага.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Ако Русия рухне
От самото начало за договарянията на водачите на ОДКС в Ереван се знаеше, че те няма да бъдат елементарни - прекалено много съществени закани трябваше да бъдат разисквани от съдружниците в организацията. Но даже и най-радикално настроените експерти не чакаха, че ще бъдат казани толкоз доста и толкоз значими неща.
Тонът на полемиката беше заложен, несъмнено, от президента на Русия. От огромно значение беше фактът, че той персонално дойде в Ереван, демонстрирайки, че ОДКС значи доста повече за Русия, в сравнение с да вземем за пример Г-20.
Владимир Путин сподели на сътрудниците си от президента, че ОДКС създава
координирани позиции по политически и военностратегически въпроси, настоящи въпроси на районната сигурност и интернационалния дневен ред.
И напомни, че тъкмо по този начин алиансът се е държал през януари 2022 година, когато се наложи да изпрати съюзнически войски в Казахстан. С други думи, Путин подсети за какво по принцип е нужен боен съюз - и загатна, че съдружниците имат защо да благодарят на Русия.
Но не Владимир Путин сподели главните думи на срещата. Това направи президентът на Беларус Александър Лукашенко, който ще бъде ръководител на ОДКС през 2023 година
Беларус поема председателството на Организацията на Договора за групова сигурност по време на систематичната рецесия на интернационалните връзки, сподели той. И евентуално ненадейно за мнозина, той акцентира, че ориста на ОДКС зависи от успеха на Русия в Украйна:
Ако тя победи, ОДКС ще живее. Ако не победи, ОДКС няма да съществува... Стигнахме до единомислещо мнение, че в случай че, не дай си Боже, Русия рухне, нашето място е под тези отломки.
Александър Лукашенко постоянно беше упрекван в " многовекторност " - в това число и нас на страниците на Царград. Но в Ереван беларуският президент приказва като водач, който схваща, че благосъстоянието на неговата страна и народ, самото им битие е заложено на карта през днешния ден. Ако Русия не победи, Беларус също няма да оцелее. Лукашенко може да бъде упрекван за доста неща, само че последната му тирада беше думите на човек, убеден в съветската победа:
Дори не би трябвало да има такива диалози. Ние няма да напущаме военно-политическата сцена. ОДКС ще съществува и никой на никое място няма да рухне. Но имаме потребност от единение.
Но точно с действителното единение в ОДКС в този момент породиха най-сериозните проблеми. Толкова съществени, че като се изключи Беларус, самата жизненост на тази организация може да бъде сложена под въпрос.
Армения се сбогува, само че не си потегля
Срещата на върха на ОДКС се организира в Ереван, Армения беше ръководител на организацията през 2022 година и, естествено, точно арменският дневен ред беше главен на срещата. В Ереван обаче не се стигна до умерено разискване на значимата за един от съдружниците обстановка. Резултатът е дипломатически спор и даже скандал. На срещата на върха на ОДКС арменският министър председател Никол Пашинян отхвърли да подпише плана на декларация на Съвета за групова сигурност и плана за взаимни ограничения за оказване на помощ на страната му.
Той съобщи нуждата от политическа оценка на дейностите на Азербайджан от страна на организацията, като сподели, че " това е значимо и от позиция на възобновяване на териториалната целокупност на страната ни ". От позиция на Пашинян, ОДКС би трябвало неотложно да съобщи готовността си да окаже военна помощ на Армения при положение на експанзия на Азербайджан.
В Русия демаршът на Пашинян беше общопризнат сдържано. Както означи прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков, „ право е на арменската страна да преглежда обстановката по този метод “. Песков акцентира, че макар разликите Армения ще остане в ОДКС:
Събитието, макар цялата трудност, макар обстоятелството, че, както споделиха водачите по време на изявленията си, не всичко беше контрактувано, още един път удостовери търсенето на този формат... и жизнеспособността на ОДКС.
Въпреки това търсенето си е търсене, само че съгласно съществени специалисти Пашинян сътвори действителна заплаха от разединение на военния съюз. Освен това не е ясно кое е по-лошо - запазването на Армения в ОДКС, която не подписва общите изказвания, или излизането й в независимо корабоплаване.
Жалко, че Пашинян, макар целия си проамерикански вектор, няма да изтегли Армения от ОДКС. Това няма да унищожи ОДКС, а даже може би в противен случай. И всички истории, че ОДКС не е направил нищо, с цел да отбрани Армения, са цинични неистини. Русия, като водач в ОДКС, просто постави завършек на спора, изгубен от Армения, който апропо беше основан на първо място заради нежеланието на Ереван да извърши мирните условия, при които се беше подписал преди този момент, - споделя политологът Павел Данилин.
Изисквайки помощ от ОДКС, Пашинян е, меко казано, променчив във връзка с съдружниците. Истинската позиция на арменското управление е разказана чудесно от политолога Марат Баширов:
Нашият към момента, колкото и да е необичайно номинален съдружник – арменските управляващи – отприщиха антируска нервност преди визитата на Путин в Ереван. Опитахме. Те се включиха в необятен диапазон: от следен хаос по улиците до неуместно враждебни речи на първите лица.
В актуалната обстановка водачът на Армения в действителност се пробва да забие нож в гърба на ОДКС – и главната мощ на съветския съюз. Знаейки добре, че сега Русия води военни дейности на своя територия и като цяло има цялостното право да кани съдружници да вземат участие в тези военни дейности.
Токаев предложи да се предадат
Както и да е, Никол Пашинян се опита на срещата на върха на ОДКС да отбрани ползите на своята страна, Армения, както той ги схваща. Но президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев счете за допустимо и належащо да приказва за ползите на Русия. Той ненадейно сподели на водачите на ОДКС, че " всички войни приключват с мир " и в този момент е моментът за мирни договаряния в Украйна.
Що се отнася до Украйна, считам, че е пристигнало времето за взаимно групово търсене на формула за мир... Невъзможно е да се допусне пътищата на братските съветски и украински нации да се разделят за десетки до стотици години с взаимни неизлекувани недоволства,
- сподели Токаев и добави, че е належащо " да се употребява всяка опция за реализиране най-малко на помирение ". Речта му беше доста сходна на неотдавнашното изказване на ръководителя на началник-щабовете на армията на Съединени американски щати военачалник Марк Мили. Той също по този начин приказва за " прозорец на опция " за договаряния.
Разликата е, че Мили е противников пълководец, който се управлява от ползите на Съединени американски щати. Той предлага мирни договаряния, тъй като схваща, че Съединени американски щати не могат да победят Русия благодарение на Украйна. А Токаев е президент на страна – боен съдружник на Русия. Защо предлага това, което предлага?
Поне не инцидентно. Токаев (току-що триумфално спечелил изключителни президентски избори) е един от най-хитрите и способени политици в просторите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Не споделя нищо без причина и не прави нищо без изгода за себе си. Той нямаше да каже това, което сподели, в случай че не беше сигурен, че ще бъде чут. И можете да чуете единствено едно - помирение е належащо тук и в този момент.
Но мирът е вероятен тъкмо в този момент единствено под формата на „ заледяване на спора “ на съществуващата фронтова линия. Това е същият „ непристоен свят “, който няма да докара до нищо положително. И по този начин, чий съдружник е Токаев през днешния ден? Време ли е да зададем този въпрос на глас?
Какво от това?
В свят, в който всичко е двусмислено и множеството страни биха желали да се хеджират, вместо ясно да изберат страна, съюзите, учредени на правилото на безусловната групова защита, явно нямат вероятност. Не става въпрос дали е положително или неприятно, това е просто факт
- означават създателите на телеграм канала " Русия в световните въпроси " и едноименното списание. Това изказване наподобява комплицирано и " експертно ", само че е доста елементарно за схващане. Точно както в остаряла китайска книга, отговорностите по договорите в наше време се извършват единствено в случай че „ съдружникът може да принуди това да се случи “. С други думи, Русия ще има доста мощни, надеждни и подготвени да се бият съдружници, стига да показва мощ и убеденост в успеха.
Стига съдружниците да схванат, че неизпълнението на отговорностите към Русия е доста по-опасно решение от осъществяването на отговорностите, в това число изпращането на войските им на бойното поле. Ако Русия показва неустановеност, в случай че по време на военните дейности непрестанно се приказва за " непристоен мир " - съдружниците ще се разпилян, с цел да спасят личните си кожи. Дори макар обстоятелството, че провалянето на Русия за самите тях е смъртна заплаха.
Русия би трябвало да бъде преобладаващата мощ в пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Русия би трябвало да разполага със силите и средствата на ОДКБ. За да направи това, Русия би трябвало да не помни за договарянията с врага.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ