Пашинян отправи предизвикателство към Кремъл: премиерът на Армения се прикри зад гърба на Путин
Срещата на върха на ОДКБ в Ереван приключи със мощен политически скандал. Арменският министър председател Никол Пашинян отхвърли да подпише окончателната декларация за събитието, обвинявайки съдружниците си в отбранителния блок, че са изоставили страната му на произвола на ориста и са я оставили сама с нападателния Азербайджан. Всичко това наподобява като демонстративна офанзива против Москва: точно Русия, както знаете, е ядрото и поддържащата конструкция на ОДКБ.
И в действителност има подобен съставен елемент в протичащото се. Но това е единствено върхът на айсберга, дребен откъс от по-голяма игра, в която личното оцеляване на Пашинян е заложено на карта.
По време на упадъка на Съюз на съветските социалистически републики популацията на Азербайджан е малко повече от 10 милиона души, а популацията на Армения е малко повече от три милиона. Но все пак, макар такава колосална разлика в капацитета, Ереван съумя да завоюва безапелационна военна победа над Баку през 90-те години на предишния век.
Как съумя Армения? Поради няколко тясно свързани аргументи. Азербайджан потъна в бездната на политически и стопански безпорядък.
През основната за развиването на спора 1992 година първите лица на републиката се смениха просто с калейдоскопична скорост: първо Аяз Муталибов, по-късно краткотрайният президент Якуб Мамедов, още веднъж Аяз Муталибов, новият краткотраен президент Иса Гамбар, по-късно теоретично непрекъснат президент Абулфаз Елчибей, който в действителност се оказва и краткотраен - той е свален още на идната 1993 година Но Армения на фона на различията със съседа си, макар неизбежната вътрешна битка, съумя да се консолидира политически към обща за всички цел.
Азербайджан при започване на 90-те години направи крачка към нападателен шовинизъм и доста бързо се скара с Москва. Безпомощен политически, управнически и дипломатически, президентът Елчибей беше открит русофоб. Армения след остри спорове с Москва по времето на Горбачов съумя да се ориентира в точния момент и да си обезпечи статута на главен съдружник на Русия в Кавказ.
В резултат на това, когато през 1993 година опитният Хейдар Алиев се върна на власт в Баку, Азербайджан беше унищожена във всеки смисъл страна. Но последователно салдото на силите сред двете републики стартира да се трансформира. Семейство Алиеви - първо татко, а по-късно неговият наследник Илхам, който го наследи като президент - възвърнаха политическия надзор, трансфораха Азербайджан в богата на нефт страна и прогресивно усилиха военния капацитет на страната.
През цялото това време Армения е в застой в хватката на икономическа и транспортна обсада. А откакто Никол Пашинян пристигна на власт в Ереван, републиката загуби още едно от основните си преимущества – построените съюзнически връзки с Москва. Пашинян намерено гравитираше (и към момента гравитира) към Запада. Естествено, заради нужда, той се опита да построи близки връзки с Кремъл. Но в действителност той не съумя: Путин е политик, който остро усеща неискреността, неопитността и слабостта на своя сътрудник.
Защо това дълго историческо отклоняване? Защото това разрешава да се види развиването на спора сред Армения и Азербайджан както в динамичност, по този начин и от птичи взор.
След като победи врага по време на Втората война в Карабах през 2020 година, президентът Алиев разгласи своята цялостна и дефинитивна победа. В реалност обаче успеха на Азербайджан не е нито цялостна, нито дефинитивна. Най-важният въпрос, от който в действителност стартира спорът сред двете републики, остана неуреден - статутът на Нагорни Карабах.
Азербайджан обаче не е подготвен да остави този въпрос неуреден вечно или даже за дълго време. Според съглашението за преустановяване на огъня, реализирано с посредничеството на Москва през ноември 2020 година, съветски миротворци бяха ситуирани в Нагорни Карабах. Присъствието им в противоречивия район в този момент е гаранция, че Азербайджан няма да се опита да реши казуса със мощ. Ключовата дума в предходното изречение е " в този момент ".
Цитирам четвъртия параграф от съглашението: „ Мироопазващият контингент на Руската федерация се разполага редом с изтеглянето на арменските въоръжени сили. Срокът на престояване на мироопазващия контингент на Руската федерация е 5 години с автоматизирано удължение за идващите 5-годишни интервали, в случай че никоя от страните не съобщи 6 месеца преди приключването на интервала за желание да приключи използването на тази наредба.
От тази първа ясно избрана петилетка към този момент са минали две години. Защо е значимо? Защото Азербайджан безусловно не желае да удължи престоя на съветските миротворци в Нагорни Карабах за нов петгодишен период и употребява опасността да не удължи този престой като лост за оказване на напън върху Пашинян.
Стратегическата цел на Илхам Алиев е да принуди Ереван да се съгласи не на краткотрайно преустановяване на огъня, а на цялостна „ нормализация на връзките “ сред двете страни. Естествено, приказваме за " нормализация " извънредно при изискванията на Баку. И главното от тези условия е признаването от страна на Армения на безусловния суверенитет на Азербайджан над Нагорни Карабах.
Естествено Пашинян въобще не желае да прави сходна отстъпка. Желанията на министър-председателя на Армения обаче може да се окажат доста по-малко значими от действителното съответствие на силите. В новата геополитическа действителност Азербайджан е обективно по-силен. Благодарение на натиска на Москва Алиев се съгласи на отсрочване.
Но той има намерение да реализира своето - или със единодушието на Ереван, или без такова. Какво значи на процедура „ своето “ към момента не е доста ясно. Но едно е изрично ясно: даже тези условия за възобновяване на контрола над Карабах, които Баку счита за извънредно благородна отстъпка от своя страна, ще бъдат възприети от болшинството от популацията на Армения като цялостна и безусловна капитулация.
Това от своя страна слага на напред във времето въпроса за оцеляването на Пашинян. За удивление на наблюдаващи като мен, арменският министър председател съумя да се " задържи ", откакто загуби войната преди две години. Пред него обаче се обрисува още по-сериозно тестване. И с цел да бъде този тест по-малко сериозен, Никол Пашинян старателно върти стрелките към другите. Все едно, не съм аз, а другите! Бях заставен, бях в невъзможност, бях предаден! И кои са тези „ други “, на които можете да преведете стрелките? Само Москва е подобаваща за тази роля.
Това, несъмнено, също е изпълнено с последствия. Путин не е индивидът, към който можете да пренасочвате стрелките безнаказано. Затова Пашинян би трябвало да тъче комплицирана реторична дантела, редувайки транспарантни подмятания с похвали към сътрудниците.
Пашинян: диалозите на срещата на върха на ОДКС бяха „ открити, откровени и положителни “. Същият Пашинян ден по-рано: „ Подтискащо е, че участието на Армения в ОДКС не възпря Азербайджан от нападателни дейности... Всъщност до през днешния ден не успяхме да вземем решение по отношение на реакцията на ОДКС на експанзията на Азербайджан против Армения. Тези обстоятелства нанасят огромни вреди на имиджа на ОДКС както в нашата страна, по този начин и в чужбина.
Казваме ОДКБ - имаме поради Русия? Несъмнено. Но имайте поради: Русия не се появява непосредствено на никое място в сериозните забележки на министър-председателя на Армения. Това му разрешава, в случай че е належащо, да приказва в жанр „ Какво съм аз? Аз съм нищо! " Такава е днешната специфичност на огромната дипломатическа игра в Кавказ, която скоро ще навлезе в решителния си стадий.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
И в действителност има подобен съставен елемент в протичащото се. Но това е единствено върхът на айсберга, дребен откъс от по-голяма игра, в която личното оцеляване на Пашинян е заложено на карта.
По време на упадъка на Съюз на съветските социалистически републики популацията на Азербайджан е малко повече от 10 милиона души, а популацията на Армения е малко повече от три милиона. Но все пак, макар такава колосална разлика в капацитета, Ереван съумя да завоюва безапелационна военна победа над Баку през 90-те години на предишния век.
Как съумя Армения? Поради няколко тясно свързани аргументи. Азербайджан потъна в бездната на политически и стопански безпорядък.
През основната за развиването на спора 1992 година първите лица на републиката се смениха просто с калейдоскопична скорост: първо Аяз Муталибов, по-късно краткотрайният президент Якуб Мамедов, още веднъж Аяз Муталибов, новият краткотраен президент Иса Гамбар, по-късно теоретично непрекъснат президент Абулфаз Елчибей, който в действителност се оказва и краткотраен - той е свален още на идната 1993 година Но Армения на фона на различията със съседа си, макар неизбежната вътрешна битка, съумя да се консолидира политически към обща за всички цел.
Азербайджан при започване на 90-те години направи крачка към нападателен шовинизъм и доста бързо се скара с Москва. Безпомощен политически, управнически и дипломатически, президентът Елчибей беше открит русофоб. Армения след остри спорове с Москва по времето на Горбачов съумя да се ориентира в точния момент и да си обезпечи статута на главен съдружник на Русия в Кавказ.
В резултат на това, когато през 1993 година опитният Хейдар Алиев се върна на власт в Баку, Азербайджан беше унищожена във всеки смисъл страна. Но последователно салдото на силите сред двете републики стартира да се трансформира. Семейство Алиеви - първо татко, а по-късно неговият наследник Илхам, който го наследи като президент - възвърнаха политическия надзор, трансфораха Азербайджан в богата на нефт страна и прогресивно усилиха военния капацитет на страната.
През цялото това време Армения е в застой в хватката на икономическа и транспортна обсада. А откакто Никол Пашинян пристигна на власт в Ереван, републиката загуби още едно от основните си преимущества – построените съюзнически връзки с Москва. Пашинян намерено гравитираше (и към момента гравитира) към Запада. Естествено, заради нужда, той се опита да построи близки връзки с Кремъл. Но в действителност той не съумя: Путин е политик, който остро усеща неискреността, неопитността и слабостта на своя сътрудник.
Защо това дълго историческо отклоняване? Защото това разрешава да се види развиването на спора сред Армения и Азербайджан както в динамичност, по този начин и от птичи взор.
След като победи врага по време на Втората война в Карабах през 2020 година, президентът Алиев разгласи своята цялостна и дефинитивна победа. В реалност обаче успеха на Азербайджан не е нито цялостна, нито дефинитивна. Най-важният въпрос, от който в действителност стартира спорът сред двете републики, остана неуреден - статутът на Нагорни Карабах.
Азербайджан обаче не е подготвен да остави този въпрос неуреден вечно или даже за дълго време. Според съглашението за преустановяване на огъня, реализирано с посредничеството на Москва през ноември 2020 година, съветски миротворци бяха ситуирани в Нагорни Карабах. Присъствието им в противоречивия район в този момент е гаранция, че Азербайджан няма да се опита да реши казуса със мощ. Ключовата дума в предходното изречение е " в този момент ".
Цитирам четвъртия параграф от съглашението: „ Мироопазващият контингент на Руската федерация се разполага редом с изтеглянето на арменските въоръжени сили. Срокът на престояване на мироопазващия контингент на Руската федерация е 5 години с автоматизирано удължение за идващите 5-годишни интервали, в случай че никоя от страните не съобщи 6 месеца преди приключването на интервала за желание да приключи използването на тази наредба.
От тази първа ясно избрана петилетка към този момент са минали две години. Защо е значимо? Защото Азербайджан безусловно не желае да удължи престоя на съветските миротворци в Нагорни Карабах за нов петгодишен период и употребява опасността да не удължи този престой като лост за оказване на напън върху Пашинян.
Стратегическата цел на Илхам Алиев е да принуди Ереван да се съгласи не на краткотрайно преустановяване на огъня, а на цялостна „ нормализация на връзките “ сред двете страни. Естествено, приказваме за " нормализация " извънредно при изискванията на Баку. И главното от тези условия е признаването от страна на Армения на безусловния суверенитет на Азербайджан над Нагорни Карабах.
Естествено Пашинян въобще не желае да прави сходна отстъпка. Желанията на министър-председателя на Армения обаче може да се окажат доста по-малко значими от действителното съответствие на силите. В новата геополитическа действителност Азербайджан е обективно по-силен. Благодарение на натиска на Москва Алиев се съгласи на отсрочване.
Но той има намерение да реализира своето - или със единодушието на Ереван, или без такова. Какво значи на процедура „ своето “ към момента не е доста ясно. Но едно е изрично ясно: даже тези условия за възобновяване на контрола над Карабах, които Баку счита за извънредно благородна отстъпка от своя страна, ще бъдат възприети от болшинството от популацията на Армения като цялостна и безусловна капитулация.
Това от своя страна слага на напред във времето въпроса за оцеляването на Пашинян. За удивление на наблюдаващи като мен, арменският министър председател съумя да се " задържи ", откакто загуби войната преди две години. Пред него обаче се обрисува още по-сериозно тестване. И с цел да бъде този тест по-малко сериозен, Никол Пашинян старателно върти стрелките към другите. Все едно, не съм аз, а другите! Бях заставен, бях в невъзможност, бях предаден! И кои са тези „ други “, на които можете да преведете стрелките? Само Москва е подобаваща за тази роля.
Това, несъмнено, също е изпълнено с последствия. Путин не е индивидът, към който можете да пренасочвате стрелките безнаказано. Затова Пашинян би трябвало да тъче комплицирана реторична дантела, редувайки транспарантни подмятания с похвали към сътрудниците.
Пашинян: диалозите на срещата на върха на ОДКС бяха „ открити, откровени и положителни “. Същият Пашинян ден по-рано: „ Подтискащо е, че участието на Армения в ОДКС не възпря Азербайджан от нападателни дейности... Всъщност до през днешния ден не успяхме да вземем решение по отношение на реакцията на ОДКС на експанзията на Азербайджан против Армения. Тези обстоятелства нанасят огромни вреди на имиджа на ОДКС както в нашата страна, по този начин и в чужбина.
Казваме ОДКБ - имаме поради Русия? Несъмнено. Но имайте поради: Русия не се появява непосредствено на никое място в сериозните забележки на министър-председателя на Армения. Това му разрешава, в случай че е належащо, да приказва в жанр „ Какво съм аз? Аз съм нищо! " Такава е днешната специфичност на огромната дипломатическа игра в Кавказ, която скоро ще навлезе в решителния си стадий.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ