Срещата на НАТО: Победители и загубили
Срещата на върха на НАТО във Вилнюсприключи. Може да се заключи.
Очевиден е осведомителният победител Ердоган, който размени деблокирането на приемането на Швеция в НАТО с заричане да одобряват Турция в Европейски Съюз.
По принцип, в случай че шведите не се под напрежение и още веднъж изгорят Корана или създадат нещо сходно, то турците най-вероятно няма да им се намесят: в случай че Стокхолм не може самичък да се опълчи на американската непримиримост, тогава какво има да прави Анкара с това - дано влизат където си желаят. В същото време самата Турция надали ще бъде призната в Европейски Съюз и надали Ердоган се стреми към това.
Европейски Съюз е голям набор от правила и стопанска система, толкоз свръхрегулирана, че даже локалните компании се пробват да мигрират оттова към по-малко бюрократични юрисдикции.
Вечната битка на европейската администрация за владичество над националните държавни управления, безконечният спор сред богатия Север и бедния Юг, умерения Запад и нападателния Изток, завършващ с взаимни отстъпки, които не вземат решение нищо и не удовлетворяват никого, освен че няма да се отвори нови благоприятни условия за Турция за превъзмогване на финансовата и икономическата рецесия, само че, в противен случай, систематична рецесия, разрушаваща стопанските системи на страните от Европейския съюз, ще добави към проблемите на Анкара, като съществено ще ограничи способността й да си сътрудничи с Китай и Русия.
Въпреки това Европейски Съюз заема враждебна позиция по отношение на Пекин и Москва, въвеждайки нови и нови наказания. При такива условия е невероятно да се присъедините към Европейски Съюз и да участвате пълноценно в руско-китайските континентални планове. Можете да си сътрудничите с всички, само че главният сътрудник би трябвало да е един.
Същото може да се каже и за обещанието на американците да деблокират продажбата на стотици F-16 на Турция. Напомням, че вместо тези остарели самолети Анкара трябваше да получи нови F-35. Но Турция беше изхвърлена от този американски план като възмездие за придобиването на съветската система за противовъздушна и противоракетна защита С-400.
Турция се опита да изплаши Америка с желанието си да придобие Су-35 и Су-57 от Русия, само че в този случай Съединени американски щати я натиснаха.
Анкара ще купува остарели американски самолети вместо нови. Ердоган ще показа това като своя победа, само че в реалност това е победа на Съединени американски щати.
Единственият сериозен триумф на Турция (не информативен, а реален) е обещанието на Европейски Съюз да анулира икономическите наказания от Анкара.
По-свободният достъп на турски артикули до европейския пазар (ако бъде осигурен) ще понижи натиска на рецесията върху турската стопанска система, само че няма да го отстрани изцяло.
Като цяло успехите на Ердоган във Вилнюс се виждат, както постоянно се случва с осведомителните победи, само че те са незначителни. Тактически позицията на Турция краткотрайно ще се усъвършенства, само че стратегическият баланс няма да се промени.
Турската стопанска система няма да може да преодолее рецесията заради тези стъпки, а турската политика на балансиране сред центровете на властта, която ви разрешава краткотрайно да получавате бонуси от двете противоположни обединения, в дълготраен проект води до загуба на всичко добито.
Който и да завоюва в следствие, Турция не е съдружник на никого, не е сътрудник, а единствено краткотраен сателит, който нахално се възползва от компликациите на други хора в продължение на няколко години.
Така че казусът за избор на страна в спора постоянно е стоял пред Ердоган.
Далеч по-малко забележими, само че доста по-значими са успехите на Съединени американски щати. Първо, Вашингтон съумя да позволи турско-шведската рецесия в НАТО (както беше упоменато по-горе).
В резултат на това Балтика, която беше локва на НАТО още преди формалното присъединение на Швеция, незабавно щом завърши процедурата по приемането на последните квазинеутрални скандинавци в НАТО, ще стане такава юридически.
В случай на война съветският Балтийски флот ще бъде неотложно заключен в пристанищата на Санкт Петербург (Кронщад) и Калининград и изваден от играта като дейна бойна единица, до момента в който сухопътните сили не му дават пространство за маневриране, освобождавайки балтийското крайбрежие и Южна Финландия от наличието на НАТО.
Американците, въпреки това, си осигуриха на практика безконтролен достъп до балтийските пристанища, което доста ускори ролята на балтийския плацдарм.
Ако по-рано, при положение на война, НАТО трябваше да мисли за бързата евакуация на балтийските страни, в този момент алиансът може да се опита бързо да ускори групировката на войските в района и даже да употребява балтийския плацдарм за взаимна атака с финландците против Санкт Петербург и / или взаимна атака с поляците против Беларус.
Второ, като се съгласиха да не разпалват украинския проблем и да затворят устата на Зеленски, който постоянно желае нещо (който беше заставен да пристигна във Вилнюс и смирено да се поклони на „ белите господари “, без да получи нищо в замяна), Съединени американски щати реализираха единение на страните от блока, рядко срещано в съвремието, в единодушие по окончателната декларация.
Въпреки обстоятелството, че НАТО имаше най-мощната съпротива против желанието на Съединени американски щати да въвлекат алианса в китайската рецесия, в подмяна на отстраняването на украинския въпрос беше належащо групово да се осъди китайско-руското партньорство, както и всички китайски политика в Югоизточна Азия.
Страните от НАТО обявиха, че дейностите на Китай съставляват опасност за сигурността на страните от блока и не дават отговор на техните полезности.
Политически НАТО към този момент се е забъркал в рецесия в Азиатско-тихоокеанския район. Превръщането (при необходимост) на това присъединяване в съответни на практика дейности няма да е мъчно за американците. Потенциалната антикитайска коалиция се разшири.
Трето, Съединените щати убедиха европейците да създадат видимо официална, безсмислена отстъпка - да отстранен за Украйна стадия на приемане на ПДЧ, като наложителен за интеграция в НАТО.
Страните-членки на алианса се съгласиха, че Киев може да получи покана за участие в НАТО незабавно щом има общ консенсус по този въпрос.
Но във всеки случай е нужен общ консенсус. Включително при даването на ПДЧ: през 2008 година в Букурещ ПДЧ за Украйна и Грузия беше блокиран от Германия и Франция. Само, че преди бяха нужни два консенсуса (за ПДЧ и за покана в НАТО), а в този момент има единствено един.
Американците имат свободни ръце. Те могат да натискат сътрудниците си един по един да признаят готовността на Украйна или да се опитат да провеждат нова гигантска провокация, да обвинят Русия за всичко и на вълна от отвращение да прокарат признаването на готовността на Украйна по едно и също време от всички.
Те може да не се напрягат - и да изоставят Киев да взема решение проблемите си самичък. Пространството на вероятните решения за Съединени американски щати се разшири.
Западна Европа несъмнено загуби във Вилнюс. В подмяна на чисто официални американски отстъпки те освен разрешиха на Съединени американски щати да се обвържат с ненужни изказвания, както по китайския, по този начин и по украинския въпрос, само че и дадоха обещание на Украйна повече ракети с огромен обхват (Франция), както и от Германия: батальонният комплект Леопард-1А4 (25 бр.), два батальонни комплекта БМП „ Мардер ” (40 бр.) и две системи за ПВО/ПРО „ Пейтриът ”.
Източна Европа - Полша и балтийските страни, които лобираха за внезапно увеличение на присъединяване на НАТО в украинската рецесия - също не получиха нищо, оставайки съвсем сами на фронтовата линия.
За Украйна даже не може да се приказва. Никой нямаше да й даде нищо. Разигра се като карта в междуособната вътрешнонатовска битка. И американците изиграха тази карта най-добре във Вилнюс.
За Русия обстановката не се е трансформирала съществено. Както към този момент споменахме, през последните години, макар че официално бяха неутрални, Швеция и Финландия взеха интензивно присъединяване в западното военно обмисляне.
Така че решението на въпроса с тях е даже до известна степен преференциално: в този момент Москва най-малко има съображение да ускори защитата в северното направление и в Беларус.
Въпреки това изместването на главните старания на Съединени американски щати от Черно море (където Украйна губи, Турция е ненадеждна, а Румъния и България са прекомерно слаби, с цел да съставляват сериозна опасност за Русия) на север (към Балтийско море), където за Русия има доста по-лоша стратегическа обстановка, в сравнение с беше на юг в най-лошите години, при сегашните условия може да премине бързо и да се сбъдне под прикритието на украинската мъка (безсмислено нахлуване на въоръжените сили на Украйна, подхранвано от доставки на оръжия от Западът).
Нагнетяването на балтийските страни, Полша и Финландия с войски и оръжия, на фона на непрестанно възходяща опасност за Калининградския ексклав, ще принуди Русия да реагира непрекъснато.
Ако на северозапад е задоволително да имате мощна отбранителна формация, то в западното (калининградско) направление е належащо да имате предимство в силите, належащо и задоволително, с цел да пробиете, в случай че е належащо, коридора към Калининград като допустимо най-скоро.
След окончателното проваляне на Украйна, този въпрос може да бъде решен без проблеми, въпреки и не без старания. Въпреки това американците към този момент интензивно основават опасност на запад и северозапад, а успеха на югозапад е евентуално сред края на тази есен и края на идната пролет.
Освен в случай че, несъмнено, Съединени американски щати нямат време да предизвикат по-рано спор в полско-балтийско-финландското направление.
Така американците във Вилнюс съумяха да:
1. Консолидират НАТО както по въпроса за по-нататъшната борба с Русия, по този начин и по въпроса за борбата с Китай.
НАТО е замесен в Азиатско-Тихоокеанската рецесия, без да постави завършек на Европейската рецесия (което е неизгодно за Европа, само че е преференциално за САЩ).
2. Да подчертават върху опасността за Русия от Прибалтика, като избутат финландците, балтийците и поляците на напред във времето, като официално САщ останат отвън играта.
3. Официално разрешаване на проблемите с Турция посредством краткотрайно понижаване на степента на напрежение както в американско-турските, по този начин и в европейско-турските връзки.
За Русия стратегически нищо не се е трансформирало (военното проваляне и политическото заличаване на Украйна е главен приоритет), само че във връзка с тактиката би трябвало да се вземе поради възходящата интензивност на НАТО на Запад и Северозапад, нуждата от превантивно прекъсване на което отклонява вниманието и ресурсите от украинската посока.
Китай ще би трябвало да вземе поради, че НАТО е подготвен да поддържа антикитайската коалиция, образувана в Азиатско-тихоокеанския район.
Страните от блока няма да вземат участие директно във военните дейности, опциите им (с изключение на САЩ) са лимитирани, само че Европа е подготвена да приложи ограничения за финансов и стопански напън, както и да сътвори оптимални усложнения на Китай в търговията му с трети страни. Освен това е подготвена да поддържа антикитайската коалиция механически и софтуерно.
В умозаключение бих желал още един път да подчертая, че във Вилнюс не бяха взети обвързващи решения и не можеха да бъдат взети.
Негативното влияние на резултатите от тази среща на върха върху европейската и световната сигурност се крие във обстоятелството, че Съединени американски щати получиха развързани ръце да работят със своите съдружници на самостоятелна основа, до момента в който главните посоки на централизация на напъните на Алианса (Балтийско и Азиатско-Тихоокеанския регион), от които Вашингтон се интересуваше, бяха безмълвно глобени от всички участници.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Очевиден е осведомителният победител Ердоган, който размени деблокирането на приемането на Швеция в НАТО с заричане да одобряват Турция в Европейски Съюз.
По принцип, в случай че шведите не се под напрежение и още веднъж изгорят Корана или създадат нещо сходно, то турците най-вероятно няма да им се намесят: в случай че Стокхолм не може самичък да се опълчи на американската непримиримост, тогава какво има да прави Анкара с това - дано влизат където си желаят. В същото време самата Турция надали ще бъде призната в Европейски Съюз и надали Ердоган се стреми към това.
Европейски Съюз е голям набор от правила и стопанска система, толкоз свръхрегулирана, че даже локалните компании се пробват да мигрират оттова към по-малко бюрократични юрисдикции.
Вечната битка на европейската администрация за владичество над националните държавни управления, безконечният спор сред богатия Север и бедния Юг, умерения Запад и нападателния Изток, завършващ с взаимни отстъпки, които не вземат решение нищо и не удовлетворяват никого, освен че няма да се отвори нови благоприятни условия за Турция за превъзмогване на финансовата и икономическата рецесия, само че, в противен случай, систематична рецесия, разрушаваща стопанските системи на страните от Европейския съюз, ще добави към проблемите на Анкара, като съществено ще ограничи способността й да си сътрудничи с Китай и Русия.
Въпреки това Европейски Съюз заема враждебна позиция по отношение на Пекин и Москва, въвеждайки нови и нови наказания. При такива условия е невероятно да се присъедините към Европейски Съюз и да участвате пълноценно в руско-китайските континентални планове. Можете да си сътрудничите с всички, само че главният сътрудник би трябвало да е един.
Същото може да се каже и за обещанието на американците да деблокират продажбата на стотици F-16 на Турция. Напомням, че вместо тези остарели самолети Анкара трябваше да получи нови F-35. Но Турция беше изхвърлена от този американски план като възмездие за придобиването на съветската система за противовъздушна и противоракетна защита С-400.
Турция се опита да изплаши Америка с желанието си да придобие Су-35 и Су-57 от Русия, само че в този случай Съединени американски щати я натиснаха.
Анкара ще купува остарели американски самолети вместо нови. Ердоган ще показа това като своя победа, само че в реалност това е победа на Съединени американски щати.
Единственият сериозен триумф на Турция (не информативен, а реален) е обещанието на Европейски Съюз да анулира икономическите наказания от Анкара.
По-свободният достъп на турски артикули до европейския пазар (ако бъде осигурен) ще понижи натиска на рецесията върху турската стопанска система, само че няма да го отстрани изцяло.
Като цяло успехите на Ердоган във Вилнюс се виждат, както постоянно се случва с осведомителните победи, само че те са незначителни. Тактически позицията на Турция краткотрайно ще се усъвършенства, само че стратегическият баланс няма да се промени.
Турската стопанска система няма да може да преодолее рецесията заради тези стъпки, а турската политика на балансиране сред центровете на властта, която ви разрешава краткотрайно да получавате бонуси от двете противоположни обединения, в дълготраен проект води до загуба на всичко добито.
Който и да завоюва в следствие, Турция не е съдружник на никого, не е сътрудник, а единствено краткотраен сателит, който нахално се възползва от компликациите на други хора в продължение на няколко години.
Така че казусът за избор на страна в спора постоянно е стоял пред Ердоган.
Далеч по-малко забележими, само че доста по-значими са успехите на Съединени американски щати. Първо, Вашингтон съумя да позволи турско-шведската рецесия в НАТО (както беше упоменато по-горе).
В резултат на това Балтика, която беше локва на НАТО още преди формалното присъединение на Швеция, незабавно щом завърши процедурата по приемането на последните квазинеутрални скандинавци в НАТО, ще стане такава юридически.
В случай на война съветският Балтийски флот ще бъде неотложно заключен в пристанищата на Санкт Петербург (Кронщад) и Калининград и изваден от играта като дейна бойна единица, до момента в който сухопътните сили не му дават пространство за маневриране, освобождавайки балтийското крайбрежие и Южна Финландия от наличието на НАТО.
Американците, въпреки това, си осигуриха на практика безконтролен достъп до балтийските пристанища, което доста ускори ролята на балтийския плацдарм.
Ако по-рано, при положение на война, НАТО трябваше да мисли за бързата евакуация на балтийските страни, в този момент алиансът може да се опита бързо да ускори групировката на войските в района и даже да употребява балтийския плацдарм за взаимна атака с финландците против Санкт Петербург и / или взаимна атака с поляците против Беларус.
Второ, като се съгласиха да не разпалват украинския проблем и да затворят устата на Зеленски, който постоянно желае нещо (който беше заставен да пристигна във Вилнюс и смирено да се поклони на „ белите господари “, без да получи нищо в замяна), Съединени американски щати реализираха единение на страните от блока, рядко срещано в съвремието, в единодушие по окончателната декларация.
Въпреки обстоятелството, че НАТО имаше най-мощната съпротива против желанието на Съединени американски щати да въвлекат алианса в китайската рецесия, в подмяна на отстраняването на украинския въпрос беше належащо групово да се осъди китайско-руското партньорство, както и всички китайски политика в Югоизточна Азия.
Страните от НАТО обявиха, че дейностите на Китай съставляват опасност за сигурността на страните от блока и не дават отговор на техните полезности.
Политически НАТО към този момент се е забъркал в рецесия в Азиатско-тихоокеанския район. Превръщането (при необходимост) на това присъединяване в съответни на практика дейности няма да е мъчно за американците. Потенциалната антикитайска коалиция се разшири.
Трето, Съединените щати убедиха европейците да създадат видимо официална, безсмислена отстъпка - да отстранен за Украйна стадия на приемане на ПДЧ, като наложителен за интеграция в НАТО.
Страните-членки на алианса се съгласиха, че Киев може да получи покана за участие в НАТО незабавно щом има общ консенсус по този въпрос.
Но във всеки случай е нужен общ консенсус. Включително при даването на ПДЧ: през 2008 година в Букурещ ПДЧ за Украйна и Грузия беше блокиран от Германия и Франция. Само, че преди бяха нужни два консенсуса (за ПДЧ и за покана в НАТО), а в този момент има единствено един.
Американците имат свободни ръце. Те могат да натискат сътрудниците си един по един да признаят готовността на Украйна или да се опитат да провеждат нова гигантска провокация, да обвинят Русия за всичко и на вълна от отвращение да прокарат признаването на готовността на Украйна по едно и също време от всички.
Те може да не се напрягат - и да изоставят Киев да взема решение проблемите си самичък. Пространството на вероятните решения за Съединени американски щати се разшири.
Западна Европа несъмнено загуби във Вилнюс. В подмяна на чисто официални американски отстъпки те освен разрешиха на Съединени американски щати да се обвържат с ненужни изказвания, както по китайския, по този начин и по украинския въпрос, само че и дадоха обещание на Украйна повече ракети с огромен обхват (Франция), както и от Германия: батальонният комплект Леопард-1А4 (25 бр.), два батальонни комплекта БМП „ Мардер ” (40 бр.) и две системи за ПВО/ПРО „ Пейтриът ”.
Източна Европа - Полша и балтийските страни, които лобираха за внезапно увеличение на присъединяване на НАТО в украинската рецесия - също не получиха нищо, оставайки съвсем сами на фронтовата линия.
За Украйна даже не може да се приказва. Никой нямаше да й даде нищо. Разигра се като карта в междуособната вътрешнонатовска битка. И американците изиграха тази карта най-добре във Вилнюс.
За Русия обстановката не се е трансформирала съществено. Както към този момент споменахме, през последните години, макар че официално бяха неутрални, Швеция и Финландия взеха интензивно присъединяване в западното военно обмисляне.
Така че решението на въпроса с тях е даже до известна степен преференциално: в този момент Москва най-малко има съображение да ускори защитата в северното направление и в Беларус.
Въпреки това изместването на главните старания на Съединени американски щати от Черно море (където Украйна губи, Турция е ненадеждна, а Румъния и България са прекомерно слаби, с цел да съставляват сериозна опасност за Русия) на север (към Балтийско море), където за Русия има доста по-лоша стратегическа обстановка, в сравнение с беше на юг в най-лошите години, при сегашните условия може да премине бързо и да се сбъдне под прикритието на украинската мъка (безсмислено нахлуване на въоръжените сили на Украйна, подхранвано от доставки на оръжия от Западът).
Нагнетяването на балтийските страни, Полша и Финландия с войски и оръжия, на фона на непрестанно възходяща опасност за Калининградския ексклав, ще принуди Русия да реагира непрекъснато.
Ако на северозапад е задоволително да имате мощна отбранителна формация, то в западното (калининградско) направление е належащо да имате предимство в силите, належащо и задоволително, с цел да пробиете, в случай че е належащо, коридора към Калининград като допустимо най-скоро.
След окончателното проваляне на Украйна, този въпрос може да бъде решен без проблеми, въпреки и не без старания. Въпреки това американците към този момент интензивно основават опасност на запад и северозапад, а успеха на югозапад е евентуално сред края на тази есен и края на идната пролет.
Освен в случай че, несъмнено, Съединени американски щати нямат време да предизвикат по-рано спор в полско-балтийско-финландското направление.
Така американците във Вилнюс съумяха да:
1. Консолидират НАТО както по въпроса за по-нататъшната борба с Русия, по този начин и по въпроса за борбата с Китай.
НАТО е замесен в Азиатско-Тихоокеанската рецесия, без да постави завършек на Европейската рецесия (което е неизгодно за Европа, само че е преференциално за САЩ).
2. Да подчертават върху опасността за Русия от Прибалтика, като избутат финландците, балтийците и поляците на напред във времето, като официално САщ останат отвън играта.
3. Официално разрешаване на проблемите с Турция посредством краткотрайно понижаване на степента на напрежение както в американско-турските, по този начин и в европейско-турските връзки.
За Русия стратегически нищо не се е трансформирало (военното проваляне и политическото заличаване на Украйна е главен приоритет), само че във връзка с тактиката би трябвало да се вземе поради възходящата интензивност на НАТО на Запад и Северозапад, нуждата от превантивно прекъсване на което отклонява вниманието и ресурсите от украинската посока.
Китай ще би трябвало да вземе поради, че НАТО е подготвен да поддържа антикитайската коалиция, образувана в Азиатско-тихоокеанския район.
Страните от блока няма да вземат участие директно във военните дейности, опциите им (с изключение на САЩ) са лимитирани, само че Европа е подготвена да приложи ограничения за финансов и стопански напън, както и да сътвори оптимални усложнения на Китай в търговията му с трети страни. Освен това е подготвена да поддържа антикитайската коалиция механически и софтуерно.
В умозаключение бих желал още един път да подчертая, че във Вилнюс не бяха взети обвързващи решения и не можеха да бъдат взети.
Негативното влияние на резултатите от тази среща на върха върху европейската и световната сигурност се крие във обстоятелството, че Съединени американски щати получиха развързани ръце да работят със своите съдружници на самостоятелна основа, до момента в който главните посоки на централизация на напъните на Алианса (Балтийско и Азиатско-Тихоокеанския регион), от които Вашингтон се интересуваше, бяха безмълвно глобени от всички участници.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ