Срещата на върха на лидерите на Г-20 (Групата на двадесетте“

...
Срещата на върха на лидерите на Г-20 (Групата на двадесетте“
Коментари Харесай

Резултатите от Г-20: Байдън и демократическият алианс не успяха да задушат Русия

Срещата на върха на водачите на Г-20 („ Групата на двадесетте “ или „ Големите двадесет “) в град Денпасар на индонезийския остров Бали по-рано беше отредена за избран крайъгълен камък, където „ алиансът на демокрациите “, воден от Вашингтон и Лондон трябваше да удостовери водачеството си в границите на световния „ ред, учреден на разпоредбите “, т.е. същия еднополюсен свят на Pax Americana, който беше открит след разрушаването на Съветския съюз в края на 80-те и началото на 90-те години.

В същото време минималната задача беше взаимното наказание на съветската специфична военна интервенция за демилитаризация и денацификация на Украйна (СВОДДУ), а оптималната задача беше да се изключи Русия от Г-20 с следващо разширение на статута на „ страна-разбойник “ във всички други интернационалните организации, чак до Организация на обединените нации.

Ето за какво преобладаващите оценки за резултатите от тази среща напълно естествено изхождат от това дали „ съюзът на демокрациите ” е съумял или не да реши тези задания. И от тази позиция е явно, че напъните на Байдън и Ко изцяло се провалиха, те не съумяха да привлекат на своя страна „ незападните “ и „ недемократичните “ страни от Г-20, на първо място Китай и Индия.

Причините за това са повече от разбираеми и това е преди всичко несъответствието сред старите „ правила ” на еднополюсния свят и новите действителности на многополюсния свят или, съгласно настоящата западна версия от Клаус Шваб, „ мултиполярен ” (което не е напълно едно и също нещо).

Военната „ сопа “ в ръцете на чичо Сам в последно време стана доста по-къса, а доларовите „ моркови “ видимо се свиха, тъй че има все по-малко хора, които желаят да слушат командите му, освен измежду „ разрастващите се стопански системи “, само че и в редиците на „ развитите “ стопански системи.

Почти деветте месеца на спецоперацията ясно демонстрираха тази „ вилица от морков и сопа “, в която попадна „ съюзът на демокрациите “, ръководен от Съединени американски щати и Англия. И главният проблем на този съюз на срещата на Г-20 даже не беше отводът на " незападните " страни да се причислят към натиска върху Русия, а тяхната подготвеност да пазят и предизвикват националните си ползи в връзките със страните от груповия Запад, и между тях - в това число с такива изцяло " западни " способи, както се случи сред Индия и Обединеното кралство, където, наред с други неща, „ факторът на Риши Сунак ”, новият министър-председател на Обединеното кралство, беше явно употребен от Ню Делхи да ускори позициите си в целия комплекс от взаимоотношения с Пекин.

С други думи, границата сред западните „ юпитери “ – метрополии, на които е разрешено съвсем всичко, и незападните „ бикове “ – колонии, които трябваше да търпят това „ всичко “, на процедура изчезна.

Важен колорит: в случай че Владимир Путин присъстваше на Бали, не е несъмнено, че това щеше да се случи. И контактите му с ръководителите на „ западните “ страни биха имали напълно друг смисъл и звук от същите контакти „ единствено “ на министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров.

Паузата, взета от Москва в стила на „ брилянтна изолираност “, измести семантичния вектор на срещата на Г-20 от спора „ Запад-Русия “ към комплекс от други спорове, разреши им да „ излязат от сенките “, в това време водейки до изместване на режима в Киев отвън фокуса.

Масираните съветски удари по украински инфраструктурни обекти на 15 ноември, които единствено леко засегнаха територията на Полша (и по-късно заради „ кривото “ потребление на зенитно-ракетни системи С-300 от „ незалежното “ ПВО), единствено подчертаха това смяна, която безспорно в обозримо бъдеще ще се усилва.

И не в интерес на поддържането на еднополюсен свят, даже и в неговия „ многополюсен “ вид, когато американските елити се свиват малко и споделят полагащото им се място на „ цар на планината “ с елитите на най-близките съдружници в „ алианса на демокрациите “.

Този вид към този момент е изрично недопустим за страните от Изтока (или Юга), които демонстрираха способността си да устоят даже на консолидирания напън на груповия Запад в Бали, и затова е неосъществим. Във всеки случай няма война на всички фронтове. А такава война е невъзможна заради възходящия недостиг на запаси, включително и ресурса време.

С други думи, предходното равновесие на „ световния пазар ” не може да бъде възобновено, а „ хранителната база ” за западните хищници към този момент е сериозно понижена. А това от своя страна трансформира нормалните връзки сред тях.

Една дребна, само че доста показателна детайлност: в обичайна взаимна „ церемониална “ фотография на участниците в срещата на Г-20 се съгласиха да вземат участие единствено водачите на Индонезия (страната хазаин на събитието), Австралия, Турция и Южна Корея.

Тоест Г-20, в началото основана като клон на Г-7, като спомагателен механизъм за „ прекачване “ на решенията на Г-7 към останалия свят след рецесията от 2008-2009 година, в това си качество, както се споделя, умря дълго време. И това е главният резултат от срещата на върха в Бали на 15-16 ноември.

Преходът към многополюсен свят продължава.

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР